№ 372
гр. Русе, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Б.Г.Т
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520105246 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от „ОТП ЛИЗИНГ“
ЕООД, /предишно наименование „Сожелиз –България“ЕООД/ ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1303, р-н
Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“№ 73, ет. 3, представлявано от
управителя М.Р.К, чрез адвокат Л. П. от САК, преупълномощен от
Адвокатско дружество „****“, с която са предявени установителни искове
срещу Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********** с правно
основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: на осн. чл
.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.345 ТЗ в общ размер от 480,97 евро с левова
равностойност 940,69 лв. - неизплатени лизингови вноски, по Договор за
финансов лизинг № ******** от 16.12.2020 г., с който ищецът-лизингодател
предоставя за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател
лизинговата вещ – автомобил марка Тойота Корола 1бр. SVT Executive, срещу
лизингова цена 17277,78 евро чрез извършване на 60 месечни вноски. За
претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1475/2022 г. по описа на РРС.
Претендира разноските по делото.
1
Претендираното право произтича от следните обстоятелства: по
сключен договор за лизинг ищецът е предоставил ползването на лизинговото
имущество в полза на ответника, по който договор последният се е задължил
за плащането на месечна лизингова цена.
Срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 1475/2022 г. по описа на РРС в срок е постъпило
възражение от ответницата, като твърди, че е изпълнила изцяло задължението
си.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответницата.
С оглед твърденията на страните съдът намира за безспорни и
ненуждаещи се от доказване между тях обстоятелствата твърдени с исковата
молба.
В съдебно заседание ответницата се явява лично, като признава
предявените искове изцяло. Заявява, че по заповедното производство е
заплатила всичко, но се оказало, че има грешка и сумата е била в евро, а не в
лева. Не е знаела за техническата грешка. От там се получава разликата.
Колата е върната. В заповедното производство е направена поправка на ОФГ.
Не оспорва разноските за исковото и заповедното производства.
В съдебно заседание не се явява управителя на ищцовото дружество,
депозирана е молба, чрез процесуалния му представител адв. Л. П., с която
моли съда да уважат исковете съобразно признанието, като на основание
чл.237, ал.1 ГПК постанови решение, основаващо се на признанието на иска
от страна на ответницата. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Предявени са установителни искове, с правно основание чл.422 ГПК, за
съществуването на следните вземания: с правно основание чл.422 ГПК за
съществуването на следните вземания: на осн. чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.345
ТЗ в общ размер от 480,97 евро с левова равностойност 940,69 лв.,
представляващи неизплатени лизингови вноски, по Договор за финансов
лизинг № ******** от 16.12.2020 г., с който ищецът-лизингодател предоставя
2
за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател
лизинговата вещ – автомобил марка Тойота Корола 1бр. SVT Executive, срещу
лизингова цена 17277,78 евро чрез извършване на 60 месечни вноски. За
претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1475/2022 г. по описа на РРС. Срещу
издадената Заповед в срок е постъпило възражение от Е. С. А..
Ответницата направи признание на иска в съдебно заседание.
Ищецът, чрез процесуалния си представител, направи искане съдът да
постанови решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК – при признание на иска, като
му се присъдят направените по делото разноски за държавна такса.
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.
Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за
произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С отговора на исковата молба
ответникът направи изрично изявление за признание на иска. С оглед
представените, като доказателство по делото заверени копия от: Договор за
финансов лизинг № ********/ 16.12.2020г., Приложение А - Погасителен
план, Приложение Б – Разходи, Приложение В - Информация относно
обработването на лични данни, уведомление с изх. № 3926 от 25.11.2021г.,
ведно с разписка към него, Приемо-предавателен протокол от 22.12.2021г.,
Пълномощно с нот. заверка с рег. № 3876 от 28.01.2021г. на нотариус М.Г., с
рег. № 622 на НК, район на действие РС – София, 3аявление по чл. 410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение с вх. № 6712/17.03.2022 г., Фактура
№ **** от 03.08.2021г., Фактура № ****/ от 02.09.2021г., Фактура № ***** от
05.10.2021г., Фактура № **** от 02.11.2021г., Фактура № ********** от
02.12.2021г., Застрахователна полица № BG/ ******, Известие за плащане №
**** от 12.01.2022г., Застрахователна полица № *****, Напомнително писмо
с изх. № 3178 /20.09.2021 г., ведно с разписка за връчване към него,
Напомнително писмо с изх. № ****/19.10.2021г., ведно с разписка към него,
Фактура № ****/05.10.2021г., Фактура № ****/22.10.2021г., Фактура №
*****/15.12.2021г., Фактура № ****/14.12.2021г., издадена от „Соломон
3
консулт груп" ООД, Възлагателио писмо за връчване на уведомление и
приложеното ч.гр.д. 1475/2022 г. по описа на РсРС, искът се явява
основателен, което не се оспорва от страните. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявените искове по чл.422 ГПК за основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по настоящото дело разноски за държавна такса в размер на
81,19 и адвокатско възнаграждение 360 лв., както и разноските по ч.гр.д. №
1475/2022 г. на РРС, в размер на 67,09 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение 600 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.237, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК по отношение
на ищеца „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, /предишно наименование „Сожелиз-
България“ ЕООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1303, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“№ 73, ет. 3,
представлявано от управителя М.Р.К, че ответницата Е. С. А., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ****** ДЪЛЖИ на ищцовото дружество
следните вземания: на осн. чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.345 ТЗ в общ размер от
480,97 евро с левова равностойност 940,69 лв. - неизплатени лизингови
вноски, по Договор за финансов лизинг № ******** от 16.12.2020 г., с който
ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на
ответника-лизингополучател лизинговата вещ – автомобил марка Тойота
Корола 1бр. SVT Executive, срещу лизингова цена 17277,78 евро чрез
извършване на 60 месечни вноски, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 1475/2022 г. по
описа на РРС.
4
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** ДА
ЗАПЛАТИ на „ОТП ЛИЗИНГ“ ЕООД, /предишно наименование „Сожелиз-
България“ ЕООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1303, р-н Възраждане, бул. „Александър Стамболийски“№ 73, ет. 3,
представлявано от управителя М.Р.К, направените по настоящото дело
разноски в размер на 441,19 лв., както и разноските по ч.гр.д. № 1475/2022 г.
на РРС, в размер на 667,09 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5