Решение по дело №209/2019 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 58
Дата: 3 юни 2019 г. (в сила от 11 юни 2019 г.)
Съдия: Румяна Вълчева Райкова
Дело: 20193600200209
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 58                                  03.06.2019г.                               гр.Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Шуменският окръжен съд                                                                наказателно отделение

На  трети юни                                                                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

              Председател:  Мариана Георгиева

      Членове:  1. Светлин Стефанов

 2. Румяна Райкова

Секретар Станислава Стойчева

Прокурор Орлин Куздов

Сложи за разглеждане докладваното от окръжния съдия Р.Райкова

ЧНД № 209  по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид  следното:

 

Производство по чл. 32 вр. чл.16 ал.1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпило искане от Германия, с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова санкция постановено от Kreis Steinfurt, Der Landrat*********/31.07.2018г., влязло в сила на 15.09.2018г. срещу българския гражданин М.А.Х., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.******, с последен известен адрес – с.*****, община *******, обл. ******, ул.********.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура в съдебно заседание изразява становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на решението за налагане на финансова санкция и предлага на съда да го признае и да постанови изпълнението му.

Засегнатото лице се явява лично и признава извършването на нарушението с този автомобил. Твърди, че не е карал той, но поема отговорността и ще плати глобата. Не представя доказателства за твърдението си, че друг е бил водач на автомобила. Не представя доказателства за пълно или частично изпълнение на санкцията в която и да е държава – членка на Европейския съюз.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Засегнатото лице М.А.Х. е български гражданин, роден на ***г. в гр.*****, с последен известен адрес – с.******, община *******, област ******, ул.********.

От приложеното по делото Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, се установява, че с Решение постановено от Kreis Steinfurt, Der Landrat*********/31.07.2018г., влязло в сила на 15.09.2018г. е наложена финансова санкция на българския гражданин М.А.Х., роден на ***г. в гр.Пазарджик, с последен известен адрес – с.Сини вир, община Каолиново, област Шумен, ул.Пирин №14, в размер на 108,50 €/сто и осем евро и 50 евроцента/ за извършено административно нарушение съгласно чл.41 ал.1 вр. Приложение 2р чл.49 от Правилника за движението по пътищата (StVG), 11.3.5 от Федерален каталог за финансови санкции (BKat), изразило се в това, че на 02.07.2018г. в 16.08 часа в Заербек на пресечката на федерален път В-219 с В 475 по посока  Ибенбюрен, засегнатото лице като водач на лек автомобил марка Даймлер Крайслер с регистрационен номер MS 292 D, превишил максимално допустимата скорост извън населени места от 70км/ч с 28 км./ч, като управлявал автомобила с 98км/ч.

Решението е на несъдебен орган на Р Германия и отговаря на изискванията на чл.3 ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата в Р Германия  - страна членка на ЕС.

Налице са и предпоставките на чл.30 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, с оглед на факта, че е санкционирано поведение, представляващо административно нарушение и по българското законодателство съобразно разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, т.е. за това деяние е налице и двойна наказуемост, въпреки, че в случая не е изискуема като условие за признаване и изпълнение на решението.

Производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за срока на обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на административно наказуемо деяние по нейния национален закон. Решението е влязло в сила на 15.09.2018г.

Засегнатото лице М.А.Х. е български гражданин и е с местоживеене на територията на Република България, съгласно чл.30 ал.3 от ЗПИИРКОРНФС, с постоянен адрес ***.

Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция е в размер на 80,00 евро, според посоченото в Удостоверението, а административните разноски във връзка с производството са възлезли на 28,50 евро. Съобразно посоченото в удостоверението, нито събирането на санкцията, нито на разноските е погасено по давност: датата на погасяване на финансовата санкция и на разноските е 15.09.2021г..

В Удостоверението е посочено, че не е налице частично плащане на сумата по финансовата санкция, т.е. не са налице предпоставките на чл.33 вр. чл.17 от закона за приспадане равностойността на изплатената част от общото задължение. Лицето също отрича пълно или частично плащане.

Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи посочени в ЗПИИРКОРНФС и не са налице основанията, при които може да се откаже изпълнението, поради което следва представения акт да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро съгласно чл. 32, ал.1 вр. чл. 16 ал.6 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. От изисканата и приложена справка за официалния курс на БНБ за деня на постановяване на Решението за налагане на финансова санкция – 31.07.2018 година е видно, че на тази дата курса на БНБ евро/бълг.лев е 1.95583, поради което равностойността на финансовата санкция от 80,00 евро и разноските от 28,50 евро, или общо 108,50 евро с равностойност в български лева 212.21 /двеста и дванадесет лева и 21 стотинки/.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за финансова санкция за сумата от 80,00 евро и за направените разноски в размер на 28,50 евро, поради което решението следва да бъде признато и изпратено за изпълнение. Съдът не установи наличие на основанията по чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, обосноваващи отказ от признаване и изпълнение на решението.

На основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗПИИРКОРНФС е необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за взетото решение. Уведомление по чл.38 ал.1 от закона следва да се изпрати на Министерство на правосъдието на Република България.

При необходимост от преводи на книжа по делото от български на немски език и от немски на български език, преводите се възлагат на преводаческо бюро от гр. Шумен, на които следва да се изплаща сума по фактура за всеки отделен превод, за сметка на бюджета на ШОС.

Водим от горното и на основание чл. 32, вр. чл. 16 от ЗПИИРКОРНФС, Шуменският окръжен съд

 

                                                  Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция постановено от Kreis Steinfurt, Der Landrat*********/31.07.2018г., влязло в сила на 15.09.2018г. срещу българския гражданин М.А.Х., с ЕГН **********, роден на ***г. в гр.******, с последен известен адрес – с.******, община *****, област ******, ул.*********, и го привежда в изпълнение за сумата от 108,50 €/сто и осем евро и 50 евроцента/, с равностойност в български лева 212.21 /двеста и дванадесет лева и 21 стотинки/, като на основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС го ИЗПРАЩА за изпълнение на Националната агенция за приходите по реда на ЗНАП и ДОПК.

На основание чл. 38, ал.1 т.1 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен компетентния орган на издаващата държава на немски език.

За преводи на книжа по делото от български на немски и от немски на български език, извършени от преводаческо бюро от гр. Шумен, следва да се изплаща сума по фактура, за сметка на бюджета на ШОС.

На основание чл.38 ал.2 от ЗПИИРКОРНФС препис от уведомлението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на Република България за сведение.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред АС - Варна.

Обжалването не спира изпълнението.

 

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                           2.