РЕШЕНИЕ
№ 16235
гр. София, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20221110144968 по описа за 2022 година
Ищецът *** е предявил против В. Б. Г. обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1
от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата като
собственик на апартамент № ***, находящ се в ***/ дължи следните суми за предоставена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение в имота, както следва: сумата
от 7902,38 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата; сумата от 1248,91 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
15.09.2019 г. до 08.10.2021 г.; сумата от 24,33 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.09.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 22.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 4,82 лева
– мораторна лихва за периода от 31.10.2018г. до 08.10.2021г. Ищецът поддържа, че с
ответника са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през
процесния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът бил
неизправна страна, тъй като останал задължен за стойността на доставената и потребена
топлинна енергия за релевирания период, като дължали и обезщетение за забавено
изпълнение. Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на
сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано
от ***.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. Б. Г. чрез адв. С. Х. – особен представител, е
подал отговор на ИМ, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
коректността на отчитане на ТЕ. Оспорва дължимостта на мораторната лихва. Прави
възражение за изтекла давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
1
и правна страна следното:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответницата топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответницата е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена.
В тежест на ответницата (при установяване на посочените обстоятелства) е да
установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
С оглед възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е
да установи и наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или
прекъсване на давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (в редакция, действаща за исковия
период) „клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай между страните не се спори, а и от приетия като писмено
доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело
№ 21812/93 г., се установява, че наследодателят на ответницата - *** Г. е дарила на дъщеря
си и ответница по делото - В. Б. Г., следния свой собствен недвижим имот – апартамент №
***, находящ се в *** като е запазила правото на ползване до края на живота си по
отношение на същия. Видно от представено удостоверение за наследници, изх. №
000926/12.08.2010 г., издадено от район „***“, *** Г. е починала на 09.09.2004 г., поради
което с настъпването на смъртта й правото на ползване се е погасило на основание чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Предвид изложеното, ответницата В. Б. Г. в качеството на собственик на
топлоснабдения имот се явява материално легитимирана да отговаря за заплащането на
потребената през исковия период топлинна енергия в имота.
Същата в качеството си на потребител на топлинна енергия е била обвързана с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
2
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
В. Г. да е упражнила правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу Общите
условия, действали към процесния период. Ето защо между нея и *** е налице
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия, сключен при
Общи условия, за процесния имот, през процесния период.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 11.09.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с *** и
приложен към него списък (в който под № 19 фигурира *** Г.), с който собствениците на
апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния
счетоводител, договор № 4542/30.09.2002 г., с който етажната собственост на процесната
сграда е възложила на *** да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в етажната собственост, както и договор от 22.06.2017 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ,
сключен между *** и ***.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза, която
съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвена. Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията с отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от ***. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово
разпределение, че в имота има монтирани 3 отоплителни тела -радиатори, на които не са
монтирани три топлоразпределители и 3 термостатни винтили, както и един брой водомер за
отчитане на БГВ. През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е
извършвана на база „служебен отчет“, поради липса на измервателни устройства, монтирани
върху трите отоплителни тела. През исковия период потреблението на топла вода е
извършван на база „служебен отчет“, поради липса на водомер за БГВ – 6 лица с нормативно
определен разход на топла вода за денонощие в размер на 140 л. на потребител.
Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем
на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния
блок, процесният обект фигурира с кубатура 150 куб. м. Технологичните разходи в
абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от
отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между
абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и
средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията,
редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за
определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от
3
лицензирани юридически лица. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2020 г. възлиза на сумата от 7778,16 лв., след отчитане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
По релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасителна давност,
съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г.,
ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ (приложима редакция към 10.07.2016 г.) клиентите са
длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които
се отнасят.
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 22.10.2021 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 22.10.2018 г. (от м. 05.2018 г. до
м.08.2018 г. включително). Въз основа на вменената по чл. 162 ГПК компетентност на съда
за определяне размера на основателната част от иска и с помощта на заключението на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е посочен размерът на вземането
за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира, че сумата за непогасената по
давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на сумата от 7220,38 лв.
Следователно искът за главница за доставена топлинна енергия е основателен и следва да
бъде уважен за сумата от 7220,38 лв., дължима за периода от м.09.2018 г. до м.04.2021 г.,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 7902,38 лв., следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия, съдът приема следното:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от *** одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
4
периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от 2016 г.,
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъдат поставени ответниците в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответницата за задължението за първия
отчетен период, считано 15.09.2019 г., за втория отчетен период – считано от 15.09.2021 г.
При изчисляване на дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че
лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2019 г. до 08.10.2021 г. възлиза на сумата от 1514,27 лв.
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на същия срок за погасяване на
главницата, когато главното вземане е погасено по давност – арг. от чл. 119 ЗЗД. В случая,
вземането за лихва, дължима за главницата, начислена от 15.09.2019 г. до 08.10.2021 г. не е
обхваната от погасителната давност.
С оглед обаче диспозитивното начало искът следва да бъде уважен в пълния
предявен размер от 1248,91 лв.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, съдът
приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на *** дяловото разпределение на топлинна
енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на *** клиентите заплащат цена на услугата
дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като стойността се
формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на един уред за
дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от продавача,
съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по
5
подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на *** с договор, сключен от упълномощен представител на етажните
собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата дялово
разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 22.06.2017 г.,
сключен между ищеца и *** страните са договорили заплащане от *** на извършваните
услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани имоти и броя средства за
дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя първоначално и да се
актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи, че през процесния
период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в сграда – етажна
собственост, е осъществявано от ***. Предвид изложеното ищецът се легитимира като
носител на вземане за стойността на извършваната услуга дялово разпределение, поради
което предявеният иск се явява основателен за сумата от 24,33 лв. за периода от м.09.2018 г.
до м.04.2020 г.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, съдът приема следното:
В Общите условия на ищцовото дружество не е предвиден срок за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение, поради което по аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на услугата дялово разпределение
едва след изпращането на покана, но доказателства за отправянето на такава от страна на
ищеца не са ангажирани. Ето защо искът срещу В. Б. Г. за сумата от 4,82 лв. - обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г. върху
вземането за дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на
ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното
производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
233,61 лв., от които 183,61 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. За исковото производство са представени доказателства за сторени
разноски в общ размер на 1192,63 лв., от които 183,61 лв. – заплатена държавна такса, 300
лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, и 609,02 лв. – депозит за особен
представител, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената част от претенции и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът *** има право на разноски в размер на 216,13 лв. за заповедното производство и
1103,41 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
6
***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу В. Б. Г., ЕГН **********, с
адрес: *** ап. ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че В. Б. Г., ЕГН **********, дължи на ***, ЕИК ***, сумата от 7220,38 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м.09.2018 г. до
м.04.2021 г., за имот, находящ се в ***, ведно със законната лихва от 22.10.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1248,91 лв., представляваща лихва за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
08.10.2021 г., и сумата от 24, 33 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.09.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
22.10.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми на 13.11.2021 г. е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60560/2021 г. по описа на
СРС, 61 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск по чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над сумата от 7220,38 лв. до пълния
предявен размер от 7902,38 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
и периода от м.05.2018 г. до м.08.2028 г., и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 4,82 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху цената на услугата
дялово разпределение за периода от 31.10.2018 г. до 08.10.2021 г.
ОСЪЖДА В. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ап. ***, да заплати на ***, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1103,41 лв. – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски районен съд и
сумата от 216,13 лв. – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7