Решение по дело №157/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 75

гр. Видин, 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

петнадесети септември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

157

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 АПК.

Делото е образувано по жалба на Т.Р.Й. ***, против Заповед № 21-0953-000235 от 28.06.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, тъй като отразеното в нея не отговаря на истината. Посочва се че заповедта е издадена в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не са отразени обстоятелствата при които е извършено нарушението – основание за недействителност на акта и издадената заповед. Сочи се също че са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед, като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата – Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед.

Иска си от Съда да отхвърли жалбата, като се претендират и направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от обстоятелствата, описани в Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ сер.GA № 422865 от 27.06.2020 г., на 26.06.2021, в 23,30 ч., в с.Арчар, обл.Видин, по ул.”В.Левски”, в посока на движение от кръстовището с ул. „Т.Каблешков“ към центъра на селото, пред дом номер 35, жалбоподателят управлявал личния си л.а. „Фолксваген Пасат” с рег. № ВН 1787 АМ, във видимо нетрезво състояние и лъхащ на алкохол, като при направената проверка отказал да бъде тестван с техническо средство – алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARBB-0014 за употреба на алкохол, както и отказал да получи талон за медицинско изследване на кръвта № 0068735.

Установявайки горните обстоятелства, служител на сектор „ПП” при ОДМВР – Видин приел че Й. е допуснал нарушение на чл.174, ал.3, предл.“първо“ от ЗДвП и съставил посоченият АУАН, подписан от последния без възражения.

Тези фактически констатации се потвърждават и от приложената по делото докладна записка от 09.07.2021 г., талон за изследване, с оформен отказ да бъде получен от жалбоподателя и три броя сведения на разпитани свидетели.

С оглед установеното, на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка – атакуваната заповед, с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По делото са представени и Заповед № 368з-1990 от 04.12.2020г. на Директора на ОД на МВР-Видин и Заповед № 8121з-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на МВР, от които се установява че Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” – Видин е оправомощен да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

При така изложената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Заповед на Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин за прилагане на принудителна административна мярка, подадена е от субект имащ правен интерес от обжалване, в срока по чл.140 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, оправомощен по надлежния ред, поради което атакуваната заповед се явява издадена от компетентен орган.

По смисъла на чл.171, т.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

Посочените в чл.171, ал.1, б.“б“ от ЗДвП предпоставки са дадени алтернативно, като е достатъчно наличието на една от тях за законосъобразното прилагане на мярката.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица.

Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. В конкретния случай административния орган е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката и неговата преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП относно отказа на жалбоподателя да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, което не се и оспорва от последния, съставлява едновременно и фактическото обстоятелство за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК, като същите не са оборени от жалбоподателя.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея подробно е посочена нарушената от жалбоподателя разпоредба, в качеството му на водач на МПС, а именно чл.174, ал.3, предложение „първо“ от ЗДвП. Ето защо неоснователни се явяват твърденията в жалбата, че не е отбелязано кои разпоредби и на кой закон са нарушени, за да се наложи ПАМ, като визираната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е неотносима в настоящото производство.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите както на материалния, така и на процесуалния закон.

В процесния случай безспорно се установява, че жалбоподателят при извършената му проверка, като водач на МПС, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство – алкотест дрегер 7510 за употреба на алкохол, при което положение са налице предпоставките за налагане на описаната по-горе принудителна административна мярка.

Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните в него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия.След като те са налице, правилно административния орган е приложил мярката.

Съдът не констатира да са били допуснати и съществени нарушения на АПК при издаването на оспорения административен акт.

В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

В заповедта, която се обжалва по настоящото дело е посочено, че временното отнемане е за периода до решаване на въпроса с отговорността. Съгласно закона обаче мярката има действие до 18 месеца, независимо дали в този срок ще бъде решен въпросът с отговорността или не.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Налага се извода, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването й, съответства и на целта на закона, поради което се явява правилна и законосъобразна, а жалбата на Т.Р.Й., като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, намира, че в полза на юридическото лице ОД на МВР - гр. Видин (в чиято структура е Началник сектор към ОДМВР - Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.Й. ***, против Заповед № 21-0953-000235 от 28.06.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР – Видин, сектор „Пътна полиция” - Видин, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като неоснователна.

ОСЪЖДА Т.Р.Й. *** да заплати на ОД на МВР - Видин направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл. 172, ал. 5 във връзка с ал.1 от ЗДвП.

СЪДИЯ :