№ 28569
гр. София, 14.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110149019 по описа за 2022 година
С писмено изявление от 01. 04. 2024 г. ищецът "А." ЕООД иск отвеждането на председателя
на 150-и състав на Софийския районен съд съдия Л. И., с доводи, че поради умишленото
отклоняване от прилагането на императивни правила на гражданското съдопроизводство и
прекратявайки повторно производството по делото е налице основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6
ГПК. Намира за абсурден извода, че когато едно дружество е еднолично, то едноличният
собственик на капитала може да вземе и ползва имуществото на самото дружество без да
държи сметка за това на самото дружество и на кредиторите на дружеството. Намира, че при
възлагане на вземане за събиране кредиторът като процесуален субституент упражнява
всички права на длъжника, необходими за осъществяване на правото, включително и
принудително изпълнение на присъдено вземане.
В определения от съда едноседмичен срок не е постъпило становище от ответницата Е. Д. П.
по искането за отвод.
Всеки има право делото му да бъде разгледано от независим и безпристрастен съд,
установен в съответствие с изискванията на закона - чл. 6, пар. 1 от Конвенцията защита на
правата на човека и основните свободи. Съгласно практиката на Европейския съд по правата
на човека (ЕСПЧ) безпристрастността на съда се преценява въз основа на обективен и
субективен критерий/тест. Субективният критерий се изразява в липсата на лични
предразсъдъци и предубеждения на съдия, която липса се предполага до доказване на
противното. Обективният критерий произтича от необходимостта дейността на съдилищата
в рамките на едно демократично общество да вдъхва доверие. Той се състои в липсата на
проверими и обективни факти, които биха могли да породят съмнение в безпристрастността
му у незаинтересования страничен наблюдател. Обективният критерий обикновено се отнася
до наличието на йерархични или други връзки между съдията и другите участници в
съдебното производство (решение на ЕСПЧ по делото „Micallef v. Malta“, пар. 93 – 99). При
обективният критерий „решаващо е не субективното чувство на страната относно
пристрастността на съдебния състав, а дали при конкретните обстоятелства
1
опасенията са обективно оправдани“ – определение № 4415, постановено на 21. 12. 2022 г.
на ВКС по ч. гр. дело № 4701 по описа на ВКС, III г. о., за 2022 г., и цитираното в него
решение на ЕСПЧ по делото „Nortier v. The Netherlands“.
Нашият ГПК предвижда основания за отвеждането на съдия, разглеждащ делото, въз основа
на определени обективни факти като това да е страна по спорното правоотношение, съпруг
или роднина на страна по делото или неин представител, фактически съжителстващ със
страна по делото или неин представител, бивш представител на страна по делото или ако
вече е участвал при разглеждането на делото като съдия в друга инстанция или в друго
качество (чл. 22, ал. 1, т. 1 - 5 ГПК), които съответстват на изведения от практиката на ЕСПЧ
обективен критерий, както и наличието на други обстоятелства, които пораждат
основателно съмнение в безпристрастността на съдията (чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК), които на
свой ред отговарят на субективния критерий. Според чл. 23, ал. 2 ГПК съдът решава въпроса
за отстраняването при участие на съдията, за когото е направено искането. Тъй като
първоинстанционният съд заседава еднолично (чл. 20 ГПК), то по искането за отвод следва
да се произнесе еднолично председателят на съдебния състав.
В дадения случай ищецът се позовава на основанието по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК поради
двукратното прекратяване на производството по делото с определение № 24502 от 12. 07.
2023 г., отменено от ЧЖ - I - Д състав на Софийския градски съд, и определение № 9946 от
05. 03. 2024 г., отменено от ЧЖ - I - Г състав на Софийския градски съд. Както основателно
изтъква ищецът, с второто прекратително определение председателят на 150-и състав на
Софийския районен съд в нарушение на чл. 278, ал. 3 ГПК не изпълни задължителните
указания на ЧЖ - I - Д състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Става
въпрос за допуснато нарушение на процесуалните правила, което беше отчетено в хода на
инстанционния контрол от ЧЖ - I - Г състав при обжалването на второто прекратително
определение. Въпросът е дали това процесуално нарушение на председателя на 150-и състав
съставлява и обстоятелство, което поражда основателно съмнение в безпристрастността на
съдията.
От мотивите към второто прекратително определение е видно, че преценката на съдията за
повторното прекратяване на делото в нарушение на задължителните указания на ЧЖ - I - Д
състав е обоснована с констатация за липса на фактически твърдения в изложението на
обстоятелствата, на които се основава искането, съдържащо се в исковата молба и нейното
уточнение, че е недопустимо въззивният съд да въвежда фактически твърдения, каквито не
се съдържат в исковата молба, и че при въведените от ищеца фактически твърдения
всъщност липсва правен интерес от воденето на иска по чл. 134 ЗЗД във връзка с чл. 510
ГПК. Видно е тогава, че става въпрос за една формална преценка на фактическите твърдения
от исковата молба и нейното уточнения във връзка с допустимостта на иска, а не за анализа
и преценка по същество на доказателства във връзка с основателността на иска (ЧЖ - I - Д
състав не би могъл и да даде задължителни указания във връзка с основателността на иска).
Понеже става въпрос за една предварителна и формална преценка за допустимост на
предявения иск и след като не е изразено становище във връзка с основателността му, то не е
2
налице и твърдяното от ищеца основание за отвеждането на председателя на 150-и състав
съдия Л. И. по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК.
Във връзка със задължителните указания на ЧЖ - I - Д и ЧЖ - I - Г състав за продължаване
на съдопроизводствените действия съдът намира следното. Поради диспозитивното начало в
гражданския процес съдът не може да добавя нови фактически твърдения в исковата молба,
каквито ищецът не е формулирал (прочее и наказателният съд не може да прави същото по
отношение на обстоятелствената част на обвинителния акт). При това положение, за да
продължи съдопроизводствените действия първостепенният съд трябва най-напред да
остави без движение исковата молба и да даде възможност на ищеца сам да добави
съответни фактически твърдения. При това тези фактически твърдения трябва да бъдат
надлежно конкретизирани, така че да бъде адекватно разпределена тежестта на доказването
за съответните факти - ищецът трябва уточни на какво основание е възникнало мандатното
правоотношение между длъжника "Б......." ЕООД и управителя Е. Д. П. - дали въз основа на
договор за възлагане на управлението, както твърди ЧЖ - I - Д състав, или въз основа на
друг юридически факт.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца "А." ЕООД от 01. 04. 2024 г. за отвеждане
на председателя на 150-и състав съдия Л. И..
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищеца "А." ЕООД в едноседмичен срок от връчването на преписа от
настоящото определение с препис за ответницата да уточни:
1. твърди ли да е налице мандатно правоотношение между "Б......." ЕООД и ответницата
Е. Д. П.;
2. ако твърди да е налице мандатно правоотношение между "Б......." ЕООД и ответницата
Е. Д. П., то да уточни също така от кой момент е възникнало то и на какво правно
основание - дали въз основа на договор за възлагане на управлението, както твърди
ЧЖ - I - Д състав, или въз основа на друг юридически факт.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца "А." ЕООД, че при неизпълнение на указанията в срок исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвен препис от определението да се връчи на "А." ЕООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3