Р Е Ш Е Н
И Е
№ 4 12.02.2018 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд, първи състав
На 16.01.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: ДОНКА
ВАСИЛЕВА
сложи за
разглеждане докладваното от председателя Атанас Динков гр.дело номер № 746 по
описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с
правно основание чл.109 от Закона за собствеността /ЗС/.
В исковата молба /ИМ/
се твърди, че ищецът е собственик на имот, находящ се в село Голям дол, община
Братя Даскалови: ДВОРНО МЯСТО с площ от 780 (седемстотин и осемдесет) кв.
метра, оформено в Урегулиран поземлен имот (УПИ) ХІХ-152 (деветнадесет римско
за сто петдесет и две арабско), в квартал 27 (двадесет и седми) по подробния
устройствен план на с.Голям дол, общ.Братя Даскалови, обл. Стара Загора, ведно
с построените в поземления имот търговски сгради (смесен магазин и склад), при
граници на УПИ: улица, УПИ №№ ХVІІІ-48, УПИ-ресторант, сладкарница и баня, УПИ
ІV-149, въз основа на покупка,
обективирана с Нотариален акт, вписан с вх.№ 4565 от 14.12.2006 г. като Акт №
142, том. ХІ, дело № 2248/2006 г. на Служба по вписванията гр.Чирпан. Твърди се
също така, че описаният имот граничел от южната си страна с УПИ VІ-149, кв. 27,
собственост на ответниците М.Ж.Ж. и М.К.Ж.. При влизане във владение на имота си
ищецът установил, че по протежение на южната граница на същия имало изградени
масивна жилищна сграда и кухня, заемащи линейно 22 метра от оградата, след
които имало 17 метра каменна ограда, която навлизала с 1,30 метра навътре към
двора му. Ответниците твърдели, че оградата не навлизала в имота на ищеца и се
намирала изцяло в техния имот. Преди година-две ответниците, използвайки
отсъствието на ищеца, надградили оградата в частта и до жилищната им сграда и
изградили тоалетна и баня, като същите имали оставен отдушник към неговия имот.
По тази причина в началото на 2017 година ищецът поискал трасиране на имота си,
което било извършено от „ГЕО-КАД-ДН 2” ООД – лице, правоспособно да извършва
дейности по кадастъра. При трасирането се установило, че действително описаните
ограда и тоалетна с баня на ответниците навлизали с 1,30 метра в неговия имот
по протежение на 17 метра, като отнемали 22,10 кв.метра от него. По повод на негова
жалба до Община Братя Даскалови с вх.№ 94-00-1049/12.12.20165 г. комисия на
общината констатирала, че „Заварения каменен дувар не съвпада с кадастралната и
регулационна граница, отразена в действащия кадастрален и регулационен план,
одобрен със Заповед № 328/17.12.1990 г.”, но тъй като по данни на ответниците
същият бил построен преди около 60 години (въпреки че, видно от скицата,
последният кадастър от 1990 г. не е заснел такава ограда), общината отказала
съдействие за премахване на незаконната постройка и ограда. Установило се също
така, че същите били построени без строителни книжа и разрешения за строеж и не
съответствали на строителните правила и норми. Тези строежи накърнявали правото
на собственост на ищеца и му пречели да владее имота си пълноценно и в неговата
цялост. Изградената незаконна сграда - тоалетна (без канализация за отпадни
води) с отдушник, насочен към неговия имот, давал неприятна миризма, не
отговарял на санитарно-хигиенните и на строителните правила и норми и му пречел
да владее имота си спокойно и в неговата цялост. Тоалетната и изградената
каменна ограда отнемали 22 кв.метра от площта на имота му, което също
ограничавало ищеца да владее имота в цялост и да извлича ползи от отнетата част
на собствеността му. Моли съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на М.Ж.Ж., с адрес: *** и М.К.Ж., с адрес: ***, че М.Г.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** е собственик на 22/780 идеални части от УПИ
ХІХ-152 (деветнадесет римско за сто петдесет и две арабско) в квартал 27
(двадесет и седми) целият от 780 кв.метра по подробния устройствен план на
с.Голям дол, общ.Братя Даскалови, обл. Стара Загора, заети от строежи -
тоалетна-баня и масивна ограда, навлизащи с 22 кв.м. в описания по-горе имот и
да осъди М.Ж.Ж., с адрес: *** и М.К.Ж., с адрес: *** да премахнат строежите
тоалетна-баня и масивна ограда, разположени покрай дворищната граница между УПИ
ХІХ-152 и УПИ УПИ VІ-149 в квартал 27 по ПУП на с. Голям дол, общ.Братя
Даскалови, навлизащи с 22 кв.м. в УПИ ХІХ-152 (деветнадесет римско за сто
петдесет и две арабско) в квартал 27 (двадесет и седми) по подробния
устройствен план на с.Голям дол, общ.Братя Даскалови, обл. Стара Загора. Претендират
разноски.
В срока по чл.131
от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се твърди, че искът е
недопустим и неоснователен, като се моли да бъде отхвърлен изцяло. Нямало спор,
че ищецът бил собственик на дворно място
в село Голям дол, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с площ от 780
кв.м., представляващо УПИ ХІХ-152 в квартал 27 по подробния устройствен план на
селото, заедно с построените в него търговски сгради – смесен магазин и склад. Ответната
страна счита, че ищцовата претенция за 22/780 ид. части е неоснователна, тъй
като трябвало да се отправи по съответния и предвиден в законодателството ни
ред, т.е в административно производство, пред административен съд. Оспорват се
твърденията в ИМ, че тоалетната-баня и масивна ограда са били изградени от ответника,
респ.от М.К.Ж., както и твърдението на ищеца, че използвайки отсъствието на
последния били надградили оградата в частта до жилищната сграда. Твърди се, че
отдушникът пък бил отстранен своевременно и ответниците не пречили по какъвто и
да е начин за пълноценното ползване на имота от ответника. Ответната страна
твърдят, че въпросната постройка била изградена през 1980 г. от техния дядо М.Ж.К.,
а през 2014 г. просто бил осъществен освежителен ремонт, състоящ се в измазване
на зидарията с пръскана мазилка и полагане на хидроизолационна замазка върху
бетонната плоча. Въпросната постройка била отбелязана в общия устройствен план
на селото през 1987г. и имала характер на търпим строеж по смисъла на § 16 от
ПР на ЗУТ. Твърдят също така, че сградата не пречела на ищеца да упражнява
правото си на собственост и оспорват иска за нейното премахване като
неоснователен. Относно съществуващата ограда между двата имота твърдят, че тя
не била изграждана нито от ответниците, нито дори от техните бащи, а по
информация на възрасни жители на селото тази ограда е била правена преди около
60-70 години от служители на СЕЛКООП и дядото на ответниците и си била там
оттогава и по същия начин, по който изглеждала и към настоящия момент, като никой
нищо не бил изграждал. М.Ж.Ж. и братовчед му М.К.Ж. били собственици на съседни
три имота, а именно: УПИ ІV-149, УПИ VІ-149 и УПИ VІІ-149 и по повод бъдещо
разделяне на имотите между двамата били решили да направят геодезическо
заснемане на имотите си през през 2011г. Тогава разбрали, че имотната и
регулационната граница на УПИ VІ-149 не съвпадала. Говорили със специалист -
геодезист, който им обяснил, че това не бил голям проблем, че такива
несъответствия били чести и за да разрешат проблема трябвало да проведат
процедура по ЗУТ. Ответникът М.Ж.Ж. и неговия братовчед М.К.Ж. били придобили
имота с нот.акт № 146 т.VІ дело 4214/18.11.1997г. и оттогава до настоящия
момент са владели имота спокойно, явно, непрекъснато без някой да им оспорва
владението. В тази връзка правят възражение срещу ищцовата претенция, като
твърдят, че имотът в това си състояние, с тези размери и с тези граници е бил
владян близо 20 /двадесет/ години, а преди тях е бил владян от техните
праводатели поне още 50 години, така че били придобили имота по давност. Молят
съда да отхвърли иска и им бъдат присъдени направените разходи по делото и
разноски за адвокатски хонорар.
След като прецени,
поотделно и в съвкупност, събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявения
негаторен иск по чл.109 от ЗС е допустим.
Практиката на ВКС е
постоянна, че искът
с правно основание чл. 109 ЗС дава правна защита срещу всяко неоснователно
действие на трети лица, с които се създават пречки за осъществяване на
правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според
предназначението на вещта /Решение № 332/2011 от 29.03.2012 г. по гр. д. №
597/2011 г. на ВКС/.
В Определение № 80 от 14.02.2013 г. по гр. д. № 22/2013 г. на ВКС се приема, че е допустим е иск по чл. 109 ЗС срещу собственик на съседен имот за прекратяване на създаващо пречки за ползване на съседния имот неоснователно действие, съставляващо строеж, изграден при отклонение от разрешението за строеж и от другите строителни книжа или в нарушение на действащи разпоредби и съдилищата са компетентни да разрешават спора дали направеният без разрешение или в отклонение на разрешението и на други строителни книжа строеж подлежи на премахване.
В тази връзка
следва да се има предвид и Решение № 245 от 03.11.2014 г., постановено по гр.
д. № 483/2014 г. на ВКС, съобразно което: „Искът за ревандикация, съдържа две
искания за правна защита: да се установи правото на собственост на ищеца върху
вещта и ответникът да бъде осъден да предаде вещта във владение на собственика
й. Когато предмет на принудителното изпълнение е терен, зает от чужда на ищеца
постройка, по отношение на която не е предявен иск по чл.109, ал.1 ЗС,
последната не може да бъде премахната, нито да бъде предадена на взискателя,
защото принудителното изпълнение следва да се извърши само в рамките на
изпълнителното основание. Това ще доведе до невъзможност осъдителното решение
по иска за ревандикация по отношение на терена да бъде изпълнено. Може само да
се признае за установено правото на собственост на ищеца като една от
съставните части на ревандикационната претенция, а искането за предаване на
владението на терена следва да бъде отхвърлено. Когато предмет на иск по чл.108
ЗС е терен, зает от чужда на ищеца сграда, ползвана от ответника по иска,
последният не ползва терена под сградата пряко, а опосредено - чрез ползването
на постройката. В такъв случай, ако ищецът не е предявил иск за премахване на
сградата, искането за предаване на земята под нея не може да бъде уважено,
защото владението не се упражнява пряко върху земята, а чрез владението върху
сградата“.
Между страните не
се спори, че ищецът е
собственик на имот, находящ се в село Голям дол, община Братя Даскалови: ДВОРНО
МЯСТО с площ от 780 (седемстотин и осемдесет) кв. метра, оформено в Урегулиран
поземлен имот (УПИ) ХІХ-152 (деветнадесет римско за сто петдесет и две
арабско), в квартал 27 (двадесет и седми) по подробния устройствен план на
с.Голям дол, общ.Братя Даскалови, обл. Стара Загора, ведно с построените в
поземления имот търговски сгради (смесен магазин и склад), при граници на УПИ:
улица, УПИ №№ ХVІІІ-48, УПИ-ресторант, сладкарница и баня, УПИ ІV-149, въз основа на покупка, обективирана с
Нотариален акт, вписан с вх.№ 4565 от 14.12.2006 г. като Акт № 142, том. ХІ,
дело № 2248 / 2006 г. на Служба по вписванията гр.Чирпан.
Не се спори също така, че процесният имот граничи от южната си страна с УПИ VІ-149, кв. 27, който е собственост на ответниците М.Ж.Ж. и М.К.Ж..
Установи се от
заключението на изслушаната и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза /СТЕ/, че при
извършеното обследване на процесните имоти за периода от 1930 г. до настоящия
момент са действали два кадастрални и регулационни плана на с. Голям Дол, общ.
Братя Даскалови.
Първият кадастрален
и регулационен план на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови е одобрен със Заповед
№ 531/25.11.1930 г.
Със Заповед №
1054/27.06.1983 г. е одобрено изменение на кадастралния и регулационен план,
представляващо попълване на верните граници между имоти с пл. номера 123, 124 и
126 и попълване на плана с нов имот с пл. н. 126 А, който имот е обособен от части
от имоти с пл. н. 124 и 126 в кв. 8 по плана на с. Голям дол.
След това
изменение:
Имота на ищеца
представлява имот с пл. н. 126 А, за който е отреден УПИ VI – За кооперация в
кв. 8 по плана на с. Голям дол.
Имота на ответника
представлява част от имот с пл. н. 126, за който е отреден УПИ VII – 126 в кв.
8 по плана на с. Голям дол.
Вторият кадастрален
и регулационен план на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, действащ към
настоящия момент е одобрен със Заповед № 328/17.12.1990 г.
По този план:
Имота на ищеца
представлява УПИ XIX – 152 в кв. 27 по плана на с. Голям дол.
Имота на ответника
представлява УПИ VI – 149 в кв. 27 по плана на с. Голям дол.
На плана, одобрен
1990 г. по северната граница на УПИ VI – 149 в кв. 27 са нанесени две сгради
със сигнатура „МЖ”, съответстващи на сградите нанесени в имота на ответника на
плана, одобрен 1930 г., съществуващи на място и представляващи съответно сгради
с функционално предназначение жилищна и лятна кухня, и сграда с функционално
предназначение тоалетна-баня, която е нанесена само на плана, одобрен 1990 г.
със сигнатура „МС”.
Вземайки в предвид
горното масивните жилищна сграда и лятна кухня са построени около 1930 г., а
сградата тоалетна-баня е построена около 1980 г. като на същата е извършен
текущ ремонт, при който не са сменени вида и конструкцията на сградата.
При извършеното
проучване, относно наличието на строителни книжа, доказващи законността на
сградите по вътрешната граница между УПИ VI – 149 и УПИ XIX – 152 в кв. 27 по
плана на с. Голям дол се установи, че такива или не са изготвяни, или няма
запазени в архивите на Община Братя Даскалови.
Издадено е
Удостоверение с изх. № Т-875≠1/07.11.2017 г. от Главния архитект на
Община Братя Даскалови, което удостоверява, че сградите, построени в УПИ VI –
149 в кв. 27 по плана на с. Голям дол, представляват търпими строежи по смисъла
на § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
След извършените
оглед и измерване на място се установи, че процесните имоти, представляващи УПИ
VI – 149 и УПИ XIX – 152 в кв. 27 по действащия план на с. Голям дол имат обща
трайно материализирана кадастрална граница, представляваща масивна каменна ограда
и зидовете на масивните сгради в УПИ VI – 149.
Новозаснетата
кадастрална граница е отразена със зелени черти и надписи между точки 1, 2, 3,
и 4 на скица - извадка от плана, одобрен 1990 г. с нанесен на нея със зелен
цвят имот с пл. н. 126 А от стар план на с. Голям Дол /Приложение 10/.
Видно от
приложената скица, съществуващата на място граница съвпада частично /между
точки 3 и 4/, и не съвпада /между точки 1, 2 и 3/ с одобрената кадастрална и
регулационна граница между УПИ VI – 149 и УПИ XIX – 152 в кв. 27 по действащия
план на с. Голям дол.
Частта на
новозаснетата граница между точки 1, 2 и 3 на скицата – извадка съвпада с
кадастралната граница межди имоти с пл. номера 126 А и 126 в кв . 8 по стария
план на с. Голям дол, одобрен 1930 г.
Вземайки в предвид
горните констатации е налице грешка при попълването на кадастралната граница
между имоти с планоснимачни номера 152 и 149 в кв. 27 по плана на с. Голям дол,
одобрен със Заповед № 328/17.12.1990 г., поради това, че ново-заснетата
кадастрална граница, представляваща масивни каменни зидове на сграда и ограда е
съществувала преди одобряването на плана от 1990 г., и съвпада с кадастралната
граница межди имоти с пл. номера 126 А и 126 в кв . 8 по стария план на с.
Голям дол, одобрен 1930 г.
Т.е. имотът на ищеца
е бил образуван със Заповед № 1054/27.06.1983 г. на ОНС Ст.Загора за одобряване
изменение в кадастралния и регулационен план на с.Голям дол (приложена към
заключението на СТЕ), с която се попълва плана с нов имот с пл.№ 126А, който
имот е бил обособен от части от имотите с пл.н. 124 (северния имот) и 126 (имот
на ответниците). От двата имота е бил образуван нов имот 126А в кв.8 по плана
на с.Голям дол, с предназначение „П.кооперация“ и заемащ площта между зелените
линии по скицата на вещото лице. Вторият кадастрален и регулационен план на
с.Голям дол, действащ към настоящият момент, одобрен със Заповед № 328/17.12.1990
г. изправя начупените линии на имот пл.н.126А, в квартал 8 от стария план и
оформя имота като правоъгълник, давайки му ново обозначение като УРЕГУЛИРАН
поземлен имот ХІХ-152, от квартал 27 по Подробния устройствен план /ПУП/ на
с.Голям дол. Този план включително кадастъра и регулацията на имота на
ответниците и на имота на ищеца не са оспорвани в предвидените от действащия
тогава ЗТСУ (отм.), или по по-късните нормативни актове ЗУТ или ЗКИР (по късно
чл.46 и сл. от ЗКИР 2000г.).
Назначената в хода
на производството съдебно-техническа експертиза не определи какъв е размера на
отнетата площ, чрез построените в имота на ищеца баня-тоалетна и масивна
ограда, който размер би имал значение при иск по чл.108 от ЗС, но е ирелевантен
спрямо предмета на иска по чл.109 от ЗС – за премахване на строежи, създаващи
пречки за ползване на ищцовия имот, изградени в нарушение на правилата и
нормите на строителство и на действащия подробен устройствен план. Това означава, че
планът се е превърнал в стабилен административен акт и разсъжденията относно
наличие или не на евентуални грешки по него не са релевантни и не могат да
бъдат обсъждани от съда.
В заключението си
по изготвената СТЕ, вещото лице се позовава на грешка в кадастралната основа.
Тук следва да отбележи, че редът за установяване грешка в кадастралната основа
не влиза в компетенциите на вещото лице.
Съгласно чл.53, ал.2 и сл. от ЗКИР „Непълнотите и грешките на основните данни в
кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват и поправят по молба на
заинтересуваното лице.“ (не се представиха доказателства за такава молба)“, (3)
„Непълнотите и грешките по ал.1, т.1 се установяват на самото място от службата
по кадастъра с акт, който се подписва от …..“. Подобна е уредбата и в
текстовете на чл.134 и сл. на ЗУТ. Нито един от тези елементи (молба на
заинтересуваното лице, акт от службата на кадастъра) не е изпълнен за да може
експертизата да се позове на грешка в кадастралната основа.
Отделно от горното,
съдът не е сезиран със спор за грешки в кадастралната основа. Самото отреждане
на парцелите е елемент не на кадастралния, а на дворищнорегулационния план - чл.30
от действащия към одбряването на плана от 1990 г. ЗТСУ /Решение № 342-А от
22.04.1985 г. по гр.д. № 188/85 г. ІІІ г.о. ВС/.
Ето защо
изследвайки основателността на исковете претенции, съдът се съобрази единствено
с действащия кадастрален и регулационен план на с.Голям дол, общ.Братя Даскалови,
одобрен със Заповед № 328/17.12.1990 г. и неоспорен в предвидените срокове
относно кадастрална или регулационна граници между двата имота.
Съобразявайки се с
това се установява категорично и от заключението на вещото лице, и от
представеното Писмо № 94-00-1049#3/16.02.2017 г. на Общ.Братя Даскалови, а не
се оспорва и отговора на ИМ, че процесните сграда – тоалетна баня и масивна
ограда се намират в имота на ищеца и навлизат в него. Вещото лице не е
установило с колко навлизат сградите в имота на ищеца, но от мащаба на
приложените скици към СТЕ и от скиците от геодезическо заснемане от „Гео-кад-ДН
2“ ООД, приложени към делото от ответниците се установява, че навлизането е с
над един метър, което потвърждава твърденията на ищеца.
Относно направеното
оспорване от ищеца на съдържанието на удостоверение № Т-875#1 от 07.11.2017г., издадено от главният архитект на Община
Братя Даскалови, следва да се отбележи, че годината на построяване на
означената като т.3. Масивна сграда, построена 1980 г. не съответства на
начертания през 1983 г. кадастър в представената Скица-приложение № 2 към
Заповед № 1054/27.06.1983 г. на ОНС Ст.Загора, т.е. към тази година сградата не
е съществувала и съответно не е заснета. Това означава, че е построена
по-късно. Следва да се има предвид, че годината на построяване е записана по
твърдение на ответниците. Няма действащ норматив или отстояние към годината на
построяване на тоалетната-баня, нито по-рано, нито по-късно, който да разрешава
строителство на сгради по междудворищните граници. Това е възможно само когато
при изготвяне на строителните книжа – виза за проучване и проектиране се
предвиди петно за симетрично застрояване (калкан) и в съседния имот. Видно
обаче от СТЕ е, че строителни книжа за тази сграда няма, а от приложения застроителен
план се вижда, че към имот VІ не съществува петно за тоалетна-баня, а към имота
на ищеца няма предвидено петно за симетрично застрояване. Правилата за норми и
отстояния по времето, посочено като застрояване на процесната тоалетна-баня са
регламентирани с тогава действащата НАРЕДБА № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство НАРЕДБА № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство, обн. ДВ 69/77 г. – чл.10, ал.1, т.1, която
наредба установява минимално отстояние от 3 метра за сгради с височина до 8,5
м. Ето защо към момента на построяване, приет от оспорваното удостоверение за
търпимост, сградата тоалетна-баня освен, че не е построена по предвидения ред
със съответната строителна документация, не е съответствала на предвидените с
Наредба 5/77 г. правила и норми на
териториално и селищно устройство, и съответно не е била допустима нито по
тогава действащия ПУП, нито по правилата и нормите, действали по време не
изпълнението на сградата. От дадените устни допълнения от вещото лице към СТЕ е видно, че тази тоалетна-баня навлиза в
имота на ищеца и достига до нанесената стара ограда, намираща се също в този
имот, което обстоятелство се установява от обясненията на ответника М.Ж.Ж. и от
показанията на свидетелите Маринов, В. и Манев.
В отговора на ИМ
ответниците се позовават на придобивна давност, но съгл. чл.59 ЗТСУ (отм.) и
чл.200 ЗУТ реално определени части от недвижими имоти не могат да се придобиват
по давност, ако същите не могат да образуват самостоятелен поземлен имот.
За уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право - Тълкувателно решение № 4/2015 г. от 06.11.2017 г., постановено по Тълкувателно дело № 4/2015 г. от ОСГК на ВКС.
Съгласно чл. 50 ЗС
собственикът на един имот не може да извършва действия в своя имот, които да
създават пречки за упражняване правото на собственост на съседния имот,
по-големи от обикновеното. Възприетият критерий в законовия текст е обективен,
целящ съобразяване интересите на всеки собственик.
В практиката на
Върховния касационен съд е дадено тълкуване, че когато увреждащото въздействие
се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без
правно значение е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение
от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които
противоречат на строителните правила и норми, като е възприето, че указанията
по приложение на материалния закон в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985
г. на ОСГК на ВС са приложими и при действието на ЗУТ (Решение № 324/21.06.2010
г. на ВКС по гр. д. № 1320/2009 г., II г. о.). Извършването на
административните процедури по ЗУТ и снабдяването със строителни книжа не са в
състояние да дерогират нормата на чл. 31, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Когато строежът,
независимо дали е разрешен от администрацията, е извършен в нарушение на
закона, то строителството е незаконно /Решение № 35/18.05.2017 г. на ВКС по гр.
дело № 3422/2016 г., ГК, 2-о отд./.
От събраните по
делото доказателства се установи, че така построените тоалетна-баня и
съществуваща ограда, навлизат зад регулационната граница към имота на ищеца -
УПИ ХІХ-152 (деветнадесет римско за сто петдесет и две арабско), в квартал 27
(двадесет и седми) по подробния устройствен план на с.Голям дол, и не му
позволяват да владее в цялост имота си съгласно утвърдения ПУП на с.Голям дол.
Поради това
предявеният иск по чл.109 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход от
делото, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата в
размер на 551.90 лева, направени разноски за
държавна такса, адвокатски хонорар и възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на М.Ж.Ж., с адрес: *** и М.К.Ж., с адрес: ***, че М.Г.К., ЕГН **********,
с адрес: *** е собственик на 22/780 идеални части от УПИ ХІХ-152 (деветнадесет
римско за сто петдесет и две арабско) в квартал 27 (двадесет и седми) целият от
780 кв.метра по подробния устройствен план на с. Голям дол, общ. Братя
Даскалови, обл. Стара Загора, заетите от строежите - тоалетна-баня и масивна
ограда, навлизащи с 22 кв.м. в описания по-горе имот.
ОСЪЖДА М.Ж.Ж., с
адрес: *** и М.К.Ж., с адрес: *** да премахнат строежите тоалетна-баня и
масивна ограда, разположени покрай дворищната граница между УПИ ХІХ-152 и УПИ
УПИ VІ-149 в квартал 27 по ПУП на с. Голям дол, общ. Братя Даскалови, навлизащи
с 22 кв.м. в УПИ ХІХ-152 (деветнадесет римско за сто петдесет и две арабско) в
квартал 27 (двадесет и седми) по подробния устройствен план на с. Голям дол,
общ. Братя Даскалови, обл. Стара Загора.
ОСЪЖДА М.Ж.Ж., с
адрес: *** и М.К.Ж., с адрес: *** да заплатят на М.Г.К., ЕГН **********, с
адрес: *** сумата в размер на 551.90 /петстотин петдесет и един лева и 90ст./
лева, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба
пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на преписите
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: