№ 358
гр. Велико Търново , 06.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети
май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20204100100724 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба ищецът Сдружение „О “гр. Г твърди, че е сключил
договор за наемане на професионален футболист с БР Р., който за футболиста
се явява първи професионален договор. Съгласно Правилника за статута и
трансфера на футболисти на ФИФА се дължи компенсация за обучение на
трениращия клуб на играча. В рамките на проведен съдебен процес по
предявен иск от Малтийски футболен клуб „П“ ищецът е сключил с клуба
компромисно споразумение , по силата на което е изплатил на клуба сума от
30 421, 60 евро, представляваща главница от 30 248 евро и лихви 173,60 евро,
както и сума 4 000 швейцарски франка разноски в полза на ФИФА. Докато
траел съдебният процес , между ищеца и ответника било подписано
споразумение, по силата на което ответникът е поел ангажимент да заплати
уважената претенция срещу ищеца в полза на Малтийски футболен клуб „П“
за главница , лихви , разноски , такси , хонорари и всички други разходи до
пълния размер на уважената компенсация, съгласно крайния акт. Въпреки че
бил уведомен за размера на заплатените суми , ответникът отказвал да ги
заплати в полза на сдружението – ищец. В тази връзка се отправя молба до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумите от 30 421,60 евро, представляващи компенсация , изплатена от ищеца
в полза на Малтийски футболен клуб „П“, равняваща се на 30248еврпо
главница и 173,60 евро лихва, сумата от 4000 швейцарски франка разноски в
полза на ФИФА, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
Претендират се разноски по делото. В постъпил в законоустановения срок
отговор на исковата молба ответникът по същата заема становище за
неоснователност на предявените искове. Навежда довод за нищожност на
1
подписаното между страните споразумение от 05.09.2018г. , поради липса на
основание ( чл. 26, ал2 от ЗЗД ) . Навежда се довод за нищожност на
процесното споразумение и на основание чл. 26 , ал. 1 от ЗЗД , поради
противоречие с добрите нрави. Сочи, че искът е неоснователен, поради това,
че не се е осъществило условието ,визирано в процесното споразумение, а
именно ищецът да бъде осъден с влязло в сила решение на компетентен орган
да заплати компенсация, а е сключено компромисно споразумение. Твърди,
че ответникът е очаквал претенцията на Малтийски футболен клуб „П“ да
бъде оставена без уважение, доколкото футболистът Р. е имал статут на
аматьор в продължение на 30 месеца, при което положение не се дължи
компенсация. Отправя се искане до съда да отхвърли предявения иск и да
присъди разноски в полза на ответника.
Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от ищеца
твърдения ,доводите на ответника и като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на
чл. 12 от ГПК , приема за установено следното :
Ответникът е баща на БР Р., който е сключил договор с ищцовия футболен
клуб за наемане на професионален футболист у съгласно който Б Р. е нает
като професионален състезател и следва да упражнява състезателни права в
полза на клуба срещу заплащане на възнаграждение и при условия,
уговорени в договора. Срокът на действие на договора е от 14.02.2017г. до
31.05. 2018 г.
По делото не се спори, че Б Р. е провел обучение в Малтийски футболен клуб
„П“ преди да бъде нает от ищцовия футболен клуб.
На 04.03.2019г. между двата футболни клуба е сключено споразумение, по
силата на което ищцовият „О“ –Г се е задължил да плати на Малтийски
футболен клуб „П“ тренираща компенсация за играча БР Р. в размер на
30 248 евро в уговорените в споразумението срокове. Видно от представените
по делото платежни нареждания тази сума е заплатена от „О“ –Г по сметката
на Малтийски футболен клуб „П“.
От доказателствата по делото се установява и че на 04.03.2019г. „О“ –Г е
заплатил по сметка на ФИФА 4 000 швейцарски франка, които, видно от
приложената към делото покана ( л. 14) представляват процедурни такси във
връзка с отнесения към подкомитета на камарата за разрешаване на спорове
спор за тренировъчна компенсация за играч БР Р..
Със споразумение от 04.09.2018г., сключено между страните по делото, се
посочва, че между ищцовия футболен клуб и футболиста Б Р. е сключен
договор за футболния сезон 2017/2018г. за наемане на футболиста при
посочени в споразумението условия.
Посочено е, че на клуба, възложителя и футболиста е известен фактът, че
съгласно чл.20 от Правилника на ФИФА за трансфер на футболисти, при
подписване на първи професионален договор се дължи компенсация за
2
обучение на трениращия клуб на играча.
Посочено е, че с решение на съдия Е е уважена претенцията на Малтийски
клуб „П“ в размер на 27 499 евро , ведно с лихва в размер на 5 процента от
връчване на банкова сметка до пълното изплащане на задължението и сумата
от 400 швейцарски франка такса на ФИФА за процедурата . Посочено е , че
решението на съдия Е е обжалвано.
Предвид тези факти страните – „О“ –Г и ответникът Р. Б. Р., наречен
изпълнител в договора, се съгласяват, че ответникът ще заплати на футболния
клуб уважената претенция срещу клуба, представляваща компенсация за
обучение на трениращия Малтийски футболен клуб „П“на футболиста БР Р..
Посочено е, че компенсацията включва уважената главница, лихви, разноски,
такси, хонорари и всякакви други съпътстващи ги до формиране на пълната и
крайна стойност на уважената компенсация.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни
доказателства-показанията на свидетелите Г и А.
Свидетелят Б, който е бил президент на „О“ –Г към момента на подписване на
споразумението между клуба и ответника, твърди, че синът на ответника е
имал сключен договор с клуба и малтийският футболен клуб се свързал с „О“
–Г, за да ги уведоми, че ще имат финансови претенции. Ответникът, който е
баща на футболиста Р., казал, че г-н Г е негов приятел и ще се заеме с делото,
тъй като клубът нямал средства за заплащане на адвокатски възнаграждения.
Свидетелят трябвало да бъде сигурен, че клубът няма да бъде осъден да
плати сума на малтийския футболен клуб, направили процесното
споразумение, с което ответникът предложил, ако нещо стане, че той ще
поеме финансовите претенции на малтийския клуб. Споразумението било
изготвено от адвокатите на Община- Г и след като ответникът го разгледал и
върнал с направени поправки от неговите адвокати , то било подписано пред
нотариус. От страна на „О“ –Г не бил оказван натиск на ответника да сключи
споразумението, защото почти липсват възможности за заплащане а
трансферни суми в „Б“ група .
Свидетелката А- съпруга на ответника, твърди, че когато синът им – Б Р.,
заминал в Малта, за да учи и тренира в хубава футболна школа, семейството
му е заплатило това обучение и всичко, което е било необходимо. Когато Б Р.
сключил договор с „О“ –Г, той искал да осъществи мечтата си да бъде
професионален футболист. След като в отбора започнала честа смяна на
треньори и тъй като не му била осигурена възможност на Б Р. да играе, той
поискал да бъде освободен, дал интервю за феновете си , обяснил причините ,
поради които напуска клуба. „В“ С му направила предложение и той приел ,
но трябвало да бъде освободен от „О“ –Г. Буквално в последния ден на
трансферния прозорец, г-н Б предложил на ответника- бащата на Б Р. , да
подпишат споразумение, за да може ако нещо стане, детето да бъде
освободено. Непосредствено преди да отидат пред нотариус , г-н Б посетил
3
офиса на ответника, като разговаряли за това, че трябва да се освободи синът
му , за да продължи футболната си кариера. Свидетелката и съпругът й не
знаели за водено дело между двата футболни клуба. За да бъде освободен
един футболист, според свидетелката, следва да му се предоставят документи
, но от „О“ –Г отказвали да го освободят , затова ответникът се намесил, за да
съдейства за освобождаването му. Свидетелката подробно обяснява какви са
причините за напускане на клуба от страна на сина й.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи
:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79,ал. 1 от
ЗЗД вр. Чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД , които са неоснователни по следните
съображения :
Между страните е сключен договор, по силата на който ответникът е поел
задължението да заплати на ищеца сумата, която последният ще заплати на
трето лице по предявен от третото лице против ищеца иск , ведно с
разноските за разглеждане на спора . Този договор според настоящия състав
е нищожен поради липса на основание (чл. 26, ал. 2 пр. 4 от ЗЗД) . Това
основание за нищожност ответникът е навел с възражение, което е
основателно.
Основанието на договора, съгласно чл. 26, ал. 2 , изр. 2 от ЗЗД се предполага
до доказване на противното. В настоящия случай според съда ответникът, в
чиято тежест е възложено оборването на тази презумпция , е изпълнил
успешно задачата да я обори. Представените от него доказателства
изключват наличието на основание за сключване на процесното
споразумение.
От събраните по делото доказателства не се установява между страните по
така сключения договор да съществува връзка, която да обуславя
сключването му. Установено е, че между ищцовия „О“ –Г и пълнолетния
син на ответника е съществувал договор, който обаче е прекратен поради
изтичане на уговорения в същия срок – 31.05.2018г. и то преди сключване на
процесното споразумение, на 05.09.2018г. Установено е, че синът на
ответника е бил обучаван и трениран в Малтийски футболен клуб „П“ и че
този клуб е предявил претенция, основаваща се на приложение 4 към
Правилника на ФИФА за статута и трансферите на футболистите, против „О“
–Г. Отношенията между двата футболни клуба по повод изплащането на
компенсация за обучение по реда на посоченото приложение от правилника
на ФИФА не рефлектират по никакъв начин върху правоотношенията между
„О“ –Г и наетия от него футболист Б Р. . В правилника на ФИФА липсва
разпоредба, която да предпоставя подобна връзка, а и не е налице законова
разпоредба, на която такава връзка може да се основе. Договорът между „О“
–Г и Б Р. също не съдържа клаузи, свързани с изплащането на компенсация за
обучението на футболиста и не създава каквито и да било задължения за него
в тази връзка. Още по-малко от събраните по делото доказателства може да
4
се обоснове извод, че ответникът, който е баща на наетия от „О“ –Г Б Р., има
каквато и да било връзка със спора между двата футболни клуба по повод
изплащането на компенсация за обучение на футболиста.
Разпитаните по делото двама свидетели, които са очевидно заинтересовани от
изхода на спора, не дават показания, годни да установят конкретната правна
последица, която страните по споразумението, предмет на настоящия спор,
са целели при сключването му. Съдът не кредитира показанията им нито в
насока, че ответникът е бил принуден да сключи споразумението, за да бъде
освободен синът му от задължения към ищцовия футболен клуб, нито в
насока, че е трябвало да компенсира ищцовия клуб за свое неизпълнено
задължение към Малтийски футболен клуб „П“, което от своя страна да е
довело до предявяване на претенция спрямо ищеца. Показанията на двамата
свидетели не се подкрепят и от останалите събрани по делото писмени
доказателства.
От съдържанието на процесния договор по никакъв начин не може да се
извлече каузата ( основанието ) , което е мотивирало страните да го сключат.
Не е налице уговорена насрещна престация, не е посочено и какъв резултат
би се постигнал за ответника ако плати сумите, които ищецът ще плати на
трето лице – дали той ще придобие право, дали придобие вземане , дали ще
прехвърли безвъзмездно имущество, дали ще новира право и т.н.
Категорично не може да се установи дарствено намерение например, каквото
най- логично би било налице, когато едно лице поема задължение да плати
определена сума пари без да получи насрещна престация. Дарственото
намерение би следвало да е манифестирано по някакъв начин, а подобна
манифестация не се извлича от доказателствата по делото. Липсва, както
вече се посочи и нормативна разпоредба или договорна връзка или каквато и
да било друга обвързаност, която да обосновава имущественото разместване,
уговорено в процесното споразумение. Самото споразумение не е от
категорията на т.нар. абстрактни сделки, които са действителни дори и при
липса на основание. Те са изрично изброени от закона, но процесното
споразумение не съдържа характеристиките на нито една от тези сделки.
Ето защо съдът приема, че сключеният между страните договор е нищожен,
поради липса на основание и не е породил действие между страните по
делото.
Предвид това ищецът не може да черпи права от този договор и претенциите
му, основани на него, подлежат на отхвърляне. С оглед нищожността на
договора , всички останали наведени от страните доводи във връзка с
изпълнението му , се явяват неоснователни.
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените
от същия разноски по водене на делото пред първоинстанциония съд, които
се изчерпват с изплатения адвокатски хонорар за един адвокат. Същият е в
размер на 5200лв. и са налице доказателства за изплащането му.
5
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатения адвокатски
хонорар, но според настоящия състав това възражение не е основателно.
Възнаграждението , изплатено на процесуалния представител на ответника е
в размер , равен на двукратния минимален размер, изчислен по критериите на
чл. 7 , т. 4 от Наредба № 1 / 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , като при фактическата и правна сложност на спора не е
оправдано същият да бъде намаляван.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО обективно съединените искове с правно основание чл.
79 , ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 , ал. 1 от ЗЗД , предявени от Сдружение „О“ –Г, ЕИК
*** против Р. Б. Р. , ЕГН ********** за заплащането на 30421,60 евро и 4 000
швейцарски франка, въз основа на споразумение от 05.09.2018г. , сключено
между тях с нотариална заверка на подписите на страните, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Сдружение „О“ –Г, ЕИК *** да заплати на Р. Б. Р. , ЕГН
********** разноски по водене на делото пред първата инстанция, в размер
на 5200лв. ( пет хиляди и двеста лева)
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
6