РЕШЕНИЕ
Номер 13329.10.2020 г.Град Бяла
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бяла
На 28.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ъшъл Л. Ириева
Секретар:Пенка В. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Л. Ириева Административно
наказателно дело № 20204510200219 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Ц. В. Ц. , ЕГН **********, от с.Ц., обл.Р., ул.“О.“
№., против НП № 20-0247-000390 от 20.08.2020г. на Началника на РУ към
ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са му наложени административни
наказания глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6месеца. В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, с оглед на което е
направено искане да бъде отменено.В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя, депозират се писмени бележки.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Районна прокуратура-Русе, ТО-Бяла, редовно призована, не изпраща
представител.
Съдът след преценка на събраните доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.07.2020г., около 14,25ч., в гр.Б., в с.Ц., ул.“Ц. О.“ срещу дом №.., св.Г.
И.-на длъжност младши автоконтрольор при РУ-Бяла, спрял за проверка
т.а.“Фолксваген с рег.№ ......, собственост на ЕТ“Т.-Г. Г.“-с.Ц., управляван от
жалб.Ц.. Полицейският служител изискал от водача документите му за
самоличност. От извършената на място проверка и чрез справка от дежурен ОДЧ
се установило, че товарният автомобил е със служебно прекратена регистрация
поради липса на сключен и действащ договор за застраховка гражданска
отговорност. Констатирало се от извършена писмена справка за автомобила, че
1
ППС е с прекратена регистрация от дата 06.07.2020г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП по
Уведомление от Гаранционен фонд, без валидна застраховка гражданска
отговорност. Св.И. приел, че е осъществено административно нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което съставил АУАН, серия АА Бл.№374749 от
16.07.2020г. Актът бил предявен и подписан лично от страна на жалбоподателя.
На място, при проверката, били снети писмени обяснения от нарушителя относно
извършеното нарушение. Въз основа на акта, наказващият орган издал
обжалваното наказателно постановление, връчено лично на жалбоподателя, на
25.08.2020г.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.,
АУАН, НП, писмени обяснения, справка за нарушител, справка за МПС, писмо
от ОДМВР Русе, оправомощителна
заповед.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП
съдържат изискуемите реквизити, в тях нарушението е описано пълно и ясно,
правилно са посочени нарушената и санкционната норма, индивидуализиран е
нарушителя. Въпреки допуснатата неточност в НП на правното основание за
прекратяване на регистрацията, като вместо чл.143, ал.10 от ЗДвП, АНО е
посочил чл.143, ал.3 от ЗДвП, съдът намира, че това нарушение не е съществено,
тъй като не е нарушило правото на жалбоподателя да разбере точно какво
нарушение му е вменено във вина, а и още към момента на съставяне на акта
последният е бил запознат с извършеното нарушение, нарушената правната
норма, при правилно посочване и на правното основание за прекратяване на
регистрацията-чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Установява се по делото по несъмнен начин от събраните доказателства-
гласни и писмени, а и на практика не се оспорва от страна на жалбоподателя,
че на посочената дата и място в АУАН и НП, последния е управлявал ППС
със служебно прекратена регистрация от 06.07.2020г., на основание чл.143,
ал.10 от ЗДвП, т.е. е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Следователно, от обективна страна, са налице признаците на нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В случая следва да се съобрази нормата на чл.6 от ЗАНН, която дава легално
2
определение на понятието „административно нарушение“, а именно това е
деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящата
хипотеза е налице деяние/действие/, което нарушава установения ред, реда на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, и е обявено за наказуемо с административно наказание
съобразно чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон. Не се установява обаче деянието да
е извършено виновно от страна на жалбоподателя, т.е. липсва един от
кумулативните елементи на деянието, за да може то да се определи като
административно нарушение и да подлежи на санкциониране със съответно
административно наказание.
Съгласно чл.7, ал.1 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Доколкото в състава на цитираното административно нарушение по чл. 175, ал.
3, пр. 1 от ЗДвП липсва изрично посочване, че не подлежат на санкциониране
непредпазливите деяния, то по аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН
административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП може да бъде както
умишлено, така и непредпазливо. За да е налице умисъл деецът следва да е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици.При непредпазливост, следва деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
или когато е предвиждал настъпването на тези последици, е мислил да ги
предотврати.
В процесния случай обаче от доказателствата по делото не се установява
нито умисъл, нито непредпазливост при извършване на инкриминираното
деяние. Законът урежда предпоставките, при които възниква задължение за
административният орган служебно (без направено искане за това от
заинтересовано лице) да извърши прекратяването на регистрацията като
обвързва това задължение с момента, в който органът получи информация от
Гаранционния фонд за това, че липсва застраховка за конкретното МПС.
Именно поради тази причина регистрацията на процесното МПС е прекратена
от момента на уведомяването на органите на КАТ за това от Гаранционния
фонд – 06.07.2020г. Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал.
1, т. 8, вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства/Наредбата/, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
3
разпоредбата на чл. 18б, ал.2 от Наредбата, при прекратяване регистрацията по
ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС, посочен в
регистъра.Уведомяването на собственика на автомобила за служебно
прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването, а последващо действие на администрацията, което обаче има
пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение
по чл. 175, ал.3 от ЗДвП. В случая по делото са налице данни, че
прекратяването на регистрацията не е било съобщено на ЕТ“Торнадо-Георги
Георгиев“-с.Ценово, в качеството му на собственик на процесния товарен
автомобил. Липсата на данни за отнемане на рег.табели на автомобила, като
последица от служебно прекратената регистрация на ППС, навежда на
неизпълнение на задължението по чл.143, ал.11 от ЗДвП за отнемането им при
съставяне на акта, в каквато насока са и писмените бележки на процесуалния
представител на жалбоподателя, което обаче според съда няма отношение към
субективната страна на вмененото нарушение. От значение в настоящата
хипотеза е, че след като няма данни собственикът на процесния автомобил да е
бил уведомяван за извършеното прекратяване на регистрацията, то по аргумента
на по-силното основание за жалб. Ц. този факт-служебно прекратената
регистрация на управлявания от него автомобил, е напълно неизвестен, а
доказателства в обратната насока не са налице. Това навежда на достоверност на
писмените му обяснения в тази насока още към момента на проверката. В
тежест на АНО е да установи извършването на нарушението, самоличността
нарушителя и неговата вина. Липсата на установено виновно поведение от
страна на жалбоподателя е липса на субективна страна на нарушението по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, прави деянието му несъставомерно и е пречка за
издаване на НП. С налагането на санкция на жалбоподателя при липса на
доказана субективна страна на нарушението, АНО е нарушил задълженията си
по чл.53, ал.2 от ЗАНН и тези по чл.54, ал.1 от ЗАНН, с което е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо отмяната на НП
като незаконосъобразно.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
и с оглед крайния изход на спора, АНО следва да бъде осъден, на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, да заплати на жалбоподателя разноски за производството, но
в размер на 300 лева, който размер е съобразен с размера, предвиден в чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, отчитайки своевременно направеното възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, с оглед на което претенцията
за разноски следва да се редуцира до посочения размер. При съобразяване на
разпоредбите на § 1, т. 6 от ДР на АПК, чл. 9, ал. 1 от Правилника за
устройството и дейността на МВР и чл. 37, ал. 2 от ЗМВР разноските следва да
4
се възложат на ОД на МВР-Русе, в чиято структура се намира сектор ПП и
издателят на процесното наказателно постановление.
По изложените съображения и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА НП № 20-0247-000390 от 20.08.2020г. на Началника на РУ към
ОДМВР Русе, РУ Бяла, с което за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6месеца, на
Ц. В. Ц. , ЕГН **********, от с.Ц., обл.Р., ул.“О.“ №..
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Ц. В. Ц. , ЕГН **********, от
с.Ц., обл.Р., ул.“О.“ №.., разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
300лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок
съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5