Р Е Ш
Е Н И Е
№ 126/22.02.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд,
Девети граждански състав
на двадесет и осми януари две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело № 1442 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД срещу Г.М.Г..
Ищецът твърди, че на 18.02.2017 г. „Микро Кредит" АД като кредитор и ответникът като кредитополучател сключили договор за заем CrediHome
№ 1171-10160841, по силата на
който му бил предоставен заем в размер на 2 100 лв., срещу задължението да върне сума в общ размер на 2 526,72 лв., представляваща чистата стойност на заема, ведно с договорната
лихва по него, при условията, посочени в договора и общите условия към него, както следва: договорна
лихва в размер на 426,72 лв., 48 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 52,64
лв., като първата
погасителна вноска била платима на 03.03.2017 г. На 18.02.2017 г. между „Микро Кредит" АД и Г.М.Г. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10160841, съгласно който дружеството се задължило да му предостави пакет от
допълнителни услуги, описани подробно в Приложение № 1 към договора. Съгласно клаузите
на сключения договор, клиентът дължал заплащане на пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 604,80 лв., като му била предоставена
възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 12,60 лв., при първа
погасителна вноска, платима на 03.03.2017 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро
Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник, предоставил на ответника финансиране и
разсрочване на сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД
застраховка „Защита" към застрахователна компания „Уника Живот" АД,
конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна полица, която била предоставена на ответника и подписана
от него.
Съгласно сключения договор за допълнителни услуги, ответникът се задължил да върне на заемодателя платената от
страна на „Микро Кредит"АД застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 34,65 лв., платими считано от 03.03.2017 г., или обща сума за застрахователна премия 1 663,20 лв., която покривала следните застрахователни рискове: смърт
вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50% вследствие на
злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП. На длъжника била начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 55,93 лв. за периода от 18.03.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда; по договор за допълнителни услуги: 50,21 лв. за периода от 18.03.2017 г. до датата на подаване
на заявлението в съда. Размерът на начислената лихва била съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора бил изтекъл на 26.01.2018 г. с последната
погасителна вноска и не бил обявяван за предсрочно изискуем, като ответникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която
била погасена
до момента, била в размер на 200 лв., с която били погасени, както следва: 72,95 лв. - главница, 32,55 лв. - договорна лихва, 25,20 лв. - допълнителни услуги, 69,30 лв. - застрахователна премия. На 07.07.2017 г. било подписано Приложение
№ 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на
вземания" ООД и „Микро Кредит" АД, по силата на който
вземанията на „Микро Кредит" АД срещу Г.М.Г., произтичащи от Договор за заем CrediHome №
1171-10160841
и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1171-10160841 и двата от дата 18.02.2017 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството
- кредитор. Ищецът качеството си на цесионер бил упълномощен от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което имал изрично пълномощно от
законният представител на „Микро Кредит" АД. На ответника било изпратено писмо за станалата цесия от „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне. Писмото се било върнало в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „непотърсена пратка". На 25.05.2018 г. ищецът изпратил повторно писмо до ответника, съдържащо
Уведомително писмо за извършена цесия, ведно с покана за доброволно изпълнение
чрез куриер, което отново се върнало в цялост, тъй като ответникът не бил намерен на посочения в договора за кредит адрес. Сочи се и че за заплащането на процесните суми
подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано
ч. гр. д. № 361/2018 г. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но тя била връчена на ответника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение,
с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: 2 027,05 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за заем
CrediHome № 1171-10160841/18.02.2017 г.; 394,17 лв., представляваща договорна
лихва по договор за заем за периода от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г.; 579,60
лв., представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г.; 1593,90 лв.,
представляваща застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за
периода от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г.; 55,93 лв., представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 18.03.2017 г. до 05.02.2018 г.; 50,21 лв.,
представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
18.03.2017 г. до 05.02.2018 г., прехвърлени с Приложение № 1 от
07.07.2017 г. към рамков
договор от 16.01.2015 г. за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство
и в развилото се заповедно производство.
Ответникът, чрез назначения
му особен представител, счита предявените искове за допустими, но
неоснователни и ги оспорва по основание и по размер. Твърди, че не били представени
доказателства за реалното получаване
на заемната сума, като се прави възражение за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД на извършеното
рефининсиране на заема предвид
посоченото на гърба на листа от договора в раздел "важно" в т. 7, тъй като
нямало искане
и съгласие на заемополучателя за това. Съдържанието на погасителния план към договора за заем не отговаряло на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, а самият договор бил в нарушение на чл. 11,
ал.1, т. 9а ЗПК. Също така ответникът не бил подписал и не бил приел Общи условия към
договор за заем от 18.02.2017 г., тъй като такива нямало и договорът се явявал
недействителен. Сключеният на 18.02.2017 г. договор за допълнителни услуги към договора за заем от същата дата пък не бил изпълняван от ищеца, поради което не му се дължала процесната сума.
Представените общите условия, договорът за заем от 18.02.2017
г. и сключената от „Микро Кредит"
АД с „УНИКА ЖИВОТ" АД застраховка „Защита" били нищожни на основание чл. 26, ал.
1, изр. 1 ЗЗД. За застрахователния договор, сключен със застрахователна полица за
застраховка „Защита" № МС320141171-10160841 от 18.02.2017 г. нямало данни за плащането на застрахователната премия, поради което същият се явявал недействителен и не можел да породи заявените от ищеца
правни последици. Договорът бил нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, защото
съгласно чл. 443, ал. 1 КЗ застраховащият можел да сключи
застрахователен договор „Защита", само ако бил сключен с изричното писмено
съгласие на застрахованото лице, а случая такова липсвало. Твърди се, че ищецът не притежавал
качеството на цесионер, тъй като не били спазени разпоредбите на чл. 99 ЗЗД,
както и липсвало съобщаване на
длъжника за извършената цесия. Предвид
изложеното се иска да бъдат отхвърлени предявените искове.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2017 г. ответникът е сключил
с „Микро Кредит" АД договор за заем CrediHome № 1171-10160841 и договор за
допълнителни услуги към него, които наред с исканията за сключването им, Общите
условия към договор за заем CrediHome и застрахователна полица за
застраховка „Защита" № МС320141171-10160841 от 18.02.2017 г., са представени по делото и от тях е видно, че
имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, поради което
същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост
ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи,
основани на тях.
С рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. „Микро
Кредит" АД е прехвърлило на ищцовото дружество
свои вземания, подробно описани в Приложение № 1, сред които и спрямо ответника.
С писмо към същия договор „Микро
Кредит" АД е потвърдило
извършената цесия съгласно горепосочения договор.
С пълномощно „Микро Кредит" АД е
упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД с правото да уведоми от негово име длъжниците за извършената цесия.
С писма изх. № УПЦ-П-МКР/1171-10160841 от 13.07.2017 г. и от 23.05.2018 г. ищецът, в качеството си на пълномощник на „Микро Кредит" АД, е
уведомил ответника за извършената цесия и го е поканил в 5-дневен срок от получаването да погаси задължението.
Според представените обратни разписки към
известията за доставяне писмата са непотърсени от получателя.
От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. №
361/2018 г. по описа на РС - Хасково, приложено по
настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. № 2529/06.02.2018 г. в
полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 149/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумите
от: 2 027,05 лв. за главница по договор за заем №
1171-10160841 от 18.02.2017 г., с 394,17 лв. договорна
лихва по него от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г., с 55,93 лв. лихва за забава по
него от 18.03.2017 г. до 05.02.2018 г., с 579,60 лв. пакетна цена по договор за
допълнителни услуги от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г., с 50,21 лв. лихва за
забава по него от 18.03.2017 г. до 05.02.2018 г., с 1 593,90 лв.
застрахователна премия по него от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г., и законната
лихва върху главницата от 06.02.2018 г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 94,02 лв., платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение - разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и с разпореждане от 26.04.2018 г., връчено на
ищеца на 11.05.2018 г., е указано, че може да предяви иск за установяване на
вземанията си в едномесечен срок от съобщението и последният е сторил това.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира напълно като компетентно, обективно и неоспорено
от страните, се установява, че на вещото лице не са
били предоставени първичен счетоводен документ, от който да е
видно, че заемополучателят е получил сумата от 960,27 лв., нито пък справка от
„Микро кредит" АД относно дължими суми по рефинансирания заем № 1171-10157502
в размер на 1 139,73 лв., представляващ част от „чистата стойност на заема"
по договор за паричен заем CrediHome №1171-10160841 от 18.02.2017 г. и предмет
на рефинансиране съгласно същия договор за заем. По процесните договори са постъпили суми за погасяване
на кредита, общо в размер на 200 лв., с които били погасени изцяло две
погасителни вноски и част от трета с падеж на 17.03.2017 г. от по 42 лв. всяка,
до 22.04.2013 г. вкл. Размерите на останалите дължими суми са: 2 027,05 лв.
- главница, 394,17 лв. - договорна лихва, 1 593,90 лв. – застраховка,
579,60 лв. – пакет услуга, 130,63 лв. - обезщетение за забава по договора за
заем и 12,50 лв. - обезщетение за забава по договора за допълнителни услуги.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени при условията на обективно кумулативно съединение искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално
допустими, доколкото изхождат от заявител по образувано заповедно производство
срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за връчването на издадената
заповед за изпълнение относно
процесните вземания при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК.
Разгледани по същество, исковете
са неоснователни, като съображенията за това са следните:
От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че между
ответника и „Микро Кредит" АД са били сключени валидни договори за потребителски кредит и за услуга. Съдържанието на тези
правоотношения е подробно регламентирано в представените договор за заем
CrediHome № 1171-10160841/18.02.2017 г. договор за допълнителни услуги към него и Общите условия към договор за заем CrediHome.
Тези съглашения са подписани и от ответника, като автентичността
им не е оспорена от него. Ето защо
следва да се приеме, че са породили уговорените с тях правни последици,
а именно дружеството му е отпуснало
кредит, който е трябвало да се погаси чрез изплащането на определени вноски в
предвидените срокове и размери. На следващо място, а от неоспореното от
страните и кредитирано от съда заключение на вещото лице Т.М. се установява,
че ответникът не е погасявал текущите си задължения съобразно уговореното, както
и размерът на непогасения остатък на дължимите от него вноски. По делото не се
твърди, а и не са ангажирани доказателства за изплащането им. От приетия и
неоспорен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.01.2015 г. и Приложение № 1 към него се установява,
че процесните
вземания са прехвърлени валидно
на ищеца. Направеното от
особения представител на ответника
възражение, основаващо се на нормата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД,
според която прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, обаче се явява основателно. От представените по делото доказателства се
установява, че ищецът-цесионер по силата на изрично пълномощно, дадено
му от цедента е изпратил две съобщения за извършената цесия, но същите не са били получени от ответника-длъжник. Обстоятелството, че пратката не е била потърсена от получателя не е автаматично свързано с
настъпването на неблагоприятни за него последици, а именно, че е налице редовно
връчване на съобщението. Оставянето на известие в пощенската кутия от пощенския
оператор не е равнозначно на връчване, предвид липсата на законодателно
предвидена фикция, че непотърсената пратка е връчена. Макар в т. 23 от Общите условия към
договора за заем CrediHome да
е предвидено всички съобщения и изявления на заемодателя отправени към
заемополучателя да се считат за получени и узнати от
заемополучателя, ако бъдат изпратени на който и да е от адресите, посочени в
искането за заем, както и
че при неуведомяване от страна на
заемополучателя за настъпила промяна на декларираните от него данни и
обстоятелства, включително и промяна в постоянен и настоящ адрес,
изпратените му от заемодателя съобщения да се считат за получени, дори и когато
адресът е променен, с
оглед липсата на ясно разписани в договора правила относно
предпоставките, при които кредиторът може да счита, че опитът му за връчване
представлява полагане на дължимата грижа и при липса на изрично обвързване на
неуспешния опит за връчване с конкретни последици за получаващата страна,
следва да се приеме, че тази
договорната клауза не предвижда
фингирано връчване на съобщения /в този
смисъл е и Решение № 148 от 02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС/. Предвид наличието на
допълнителни данни за местоработата
на ответника, ищецът е следвало да положи дължимата грижа, чрез
предприемане на ново връчване на уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД,
доказателства за извършването на което не са представени, включително и такива,
от които да се установи, че е бил уведомен за извършената цесия по телефона,
посочен в искането за заем, било в лично качество, било чрез съпругата му, имената и ЕГН на която съща са посочени в искането. Отделно от
това е уместно да се
отбележи, че процесният договор за кредит е сключен между цедента и длъжника, а цесионерът се явява
трето лице по отношение на постигнатото съглашение, поради което уредените в същия права и задължения не
произвеждат действие спрямо него. Що се отнася до задължението, регламентирано
в чл. 99, ал. 1, вр. чл. 90, ал. 1 ЗГР, неговото неизпълнение съобразно чл.
116, ал. 2 от същия закон е обвързано единствено с административнонаказателна
отговорност, а и в случая
липсват доказателства ответникът да е променил адреса си. Съобщаване
за извършеното прехвърляне на вземането не може да се приеме, че е осъществено
нито чрез връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение, нито с
получаване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, сред които и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, доколкото и в двете производства то е извършено при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Действително в посочената разпоредбата
е предвидено, че съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за
получаване му от канцеларията на съда, но следва да се има предвид, че тази
законна фикция е уредена единствено за да обслужва нуждите на гражданския
процес във връзка с призоваването. От друга страна уведомлението за цесията
съставлява материалноправно изявление, което има ефект само ако бъде доведено
до знанието на длъжника. При това положение, след като не се е стигнало до
фактическо връчване на книжата, не може да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен
за цесията. По същите съображения предаването на исковата молба и приложените
към нея доказателства на назначения от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител не може да се приравни на правновалидно уведомление, което да има
обвързващо длъжника действие, предвид характера на представителството и обема
на правомощията. В този смисъл е и формиралата се практика на Окръжен съд - Хасково,
който в случая се явява и последна инстанция предвид цената на предявените
искове - Решение № 475/05.12.2018 г. по в. гр. д. № 736/2018 г., Решение № 4 от 11.01.2019 г. по в. гр. д. № 763/2018 г., Решение № 32 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 818/2018 г., Решение № 35 от 30.01.2019 г. по в. гр. д. № 800/2018 г. и др. Ето защо съдът
намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на процесните вземания от ищеца-цесионер, в качеството му на пълномощник на цедента, което обуславя извод, че цесията не е произвела действие
спрямо него. При това
положение е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на страните във
връзка с действителността на
договорите и на отделни техни клаузи.
По тези съображения съдът счита, че предявените искове следва
да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани,
тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването
им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Г.М.Г., ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на Г.М.Г., че дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД следните суми: 2 027,05 лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №
1171-10160841/18.02.2017 г.; 394,17 лв., представляваща договорна лихва по
договора за
заем за периода от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г.; 579,60 лв., представляваща
сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода от
17.03.2017 г. до 26.01.2018 г.; 1 593,90 лв., представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от 17.03.2017 г. до 26.01.2018 г.;
55,93 лв., представляваща лихва за забава по договора за заем за периода от
18.03.2017 г. до 05.02.2018 г.; 50,21 лв., представляваща лихва за забава по договора за допълнителни услуги
за периода от 18.03.2017 г. до 05.02.2018 г.; както и законна лихва за забава върху главницата от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 361/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/Петър
Вунов/