№ 41949
гр. София, 09.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20251110129757 по описа за 2025 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
депозирана от „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД срещу И. Б. Б..
Съдът като взе предвид изложените в исковата молба фалтически
твърдения, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви
иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, като законът изисква наличието на правен
интерес за страната, като абсолютна, положителна, процесуална предпоставка
за съществуването на правото на иск.
В случая исковата молба е депозирана в съда на осн. чл. 414 ГПК, във
връзка с издадена Заповед за изпълнение на задължение за предаване на вещи
въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 12.04.2024 г., издадена по ч.гр.д. №
18563/2024 г. на СРС, 32 състав, с оглед указания на съда с Определение №
12384/15.03.2025 г.
Видно от твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата
молба, ищецът иска от съда да се произнесе с решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият му дължи предаване на
имот - апартамент № **, находящ се в град С., С. О. - Район „И.“, ж.к. „Д. *“
бл. № ***, вход „*“, ет. *, с идентификатор ************* по КККР на гр. С.,
одобрени със Заповед ************** г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с площ от 44,75 кв.м., ведно с избено помещение № **, ведно с
прилежащите 0,926 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху ПИ с идентификатор ****************, за което в полза на
ищеца е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2024 г. и Ил
от 12.04.2024 г по ч.гр.д. № 18563/2024 г. на СРС, 32 състав.
Ищецът сочи, че преди депозиране на настоящата искова молба, е
извършен въвод във владение на ищеца в описания имот, както и че на
21.01.2025 г. е продал имота. С оглед изложеното ищецът счита, че въпреки,
че към 05.12.2025 г. вземането е било погасено чрез принудителното
изпълнение, завежда настоящия иск, с оглед установяване на съществуването
1
на това сов вземане, респективно задължение на ответника към датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, датата на
издаването на същата и на образуването на изпълнителното производство.
При тези твърдения, както и формулираното искане към съда,
настоящият съдия-докладчик намира, че предявеният иск за установяване на
вземане – предаване на фактическа власт върху недвижим имот, към минал
момент – 28.03.2024 г., въз основа на право на собственост притежавано също
към минал момент, е недопустим. В тази връзка следва да се посочи, че
установителен иск за собственост към минал момент е допустим само в
случаите, които са изрично посочени в закона /напр. чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ/. Към
момента на подаване на исковата молба, претендираното субективно право е
погасено чрез изпълнение по принудителен ред, а правото на собственост, въз
основа на което то е съществувало е отчуждено от патримониума на ищеца.
Следователно към момента на предявяване на иска, респ. към приключване на
устните състезания по делото, към който момент съдът дължи да извърши
преценката си – спор за материално право не е налице, а предявеният иск е
недопустим поради липса на правен интерес.
По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната на
осн. чл. 130 ГПК.
По разноските.
Съобразно чл. 81 ГПК, съдът дължи произнасяне по направените от
страните разноски. Ищецът претендира съдебно-деловодни разноски за
настоящото исково производство. Съдът намира, че такива не следва да бъдат
присъждани, доколкото предявеният иск е недопустим, поради което санкция
с възлагане на разноски на насрещната страна е необоснована. За пълнота
следва да се посочи, че към момента на постановяване на Определение №
12384/15.03.2025 г., по ч.г.д. № 18563/2024 на СРС, с което са дадени указания
за предявяване на установителен иск, съдът не е разполагал с информация за
погасяване на претендираното право на ищеца – предмет на делото. В
заповедното производство, ищецът е направил разноски в размер на сумата от
428,57 лв. – които следва да бъдат възложени в тежест на ответника – станал
повод за образуване на ч.г.д. № 18563/2024 на СРС.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с № 179577/22.05.2025 г.,
депозирана от „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД срещу И. Б. Б., с която е
предявен иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
предаване на фактическата власт по отношение на имот - апартамент № **,
находящ се в град С., С. О. - Район „И.“, ж.к. „Д. *“ бл. № ***, вход „*“, ет. *, с
идентификатор ************* по КККР на гр. С., одобрени със Заповед
************** г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 44,75
кв.м., ведно с избено помещение № **, ведно с прилежащите 0,926 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с
идентификатор ****************, за което в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 12.04.2024 г. и ИЛ от 12.04.2024 г по
2
ч.гр.д. № 18563/2024 г. на СРС, 32 състав.
ОСЪЖДА И. Б. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Д.“, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. ** да заплати на „Кредитна Къща Еврокомерс“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Патриарх
Евтимий“ № 6, партер сумата от 428,57 лв. (четиристотин двадесет и осем
лева и 57 стотинки) – разноски за производството по ч.гр.д. № 18563/2024 г. на
СРС, 32 състав.
Определението, подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните.
По отношение на ответника да се изготви справка в НБД „Население“
за регистрирани постоянен и настоящ адрес, като актът да се връчи на
адреса от справката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3