№ 173
гр. София , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000502140 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение от 06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 14100/2017 г. по описа на СГС, І
ГО, 13 състав, частично е уважен предявеният от Х. Т. Н. срещу ЗК „Лев Инс” АД
осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 56000 лв. (искът е отхвърлен за разликата до пълния му предявен
размер от 200000 лв.), представляваща застрахователно обезщетение за причинените
неимуществени вреди (изживени болки и страдания от настъпилата на 06.11.2015 г. смърт
на нейния съпруг Н. И. Н.), ведно със законната лихва върху главното парично притезание
от 06.11.2015 г. до окончателното му изплащане. Изцяло е отхвърлен искът за заплащане на
компенсаторно обезщетение за причинените от същото застрахователно събитие
имуществени вреди в размер на 44,86 лв.
За да постанови решението, първоинстанционният съд е приел, че са установени
всички правопораждащи спорното материално право юридически факти, като съобразно
уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост заместващото обезщетение за причинени
неимуществени вреди от настъпване на процесното застрахователно събитие е в размер на
сумата от 56000 лв., като то не следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй
като загиналият чрез своето противоправно поведение (като водач на процесния автомобил
нито е бил без правилно поставен предпазен колан, нито е могъл да избегне удара, довел до
леталния изход) не е допринесъл в съвкупния съпричинителен процес за настъпване на
вредоносния резултат.
Така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди е
отхвърлен за сумата над 56000 лв. до пълния му предявен размер от 200000 лв.,
1
поддържайки, че то е необосновано, тъй като при определяне размера на заместващото
обезщетение съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД,
решаващият първоинстанционен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че след
загубата на своя съпруг ищцата ще бъде лишена до края на живота си както от неговата
морална подкрепа, така и от и емоционалното общуване, като тази скръб не може да се
преживее и преодолее с времето. От друга страна, счита, че от събраните по делото
доказателства се установявало, че вследствие мъката и стреса от преживяната загуба на своя
съпруг ищцата е претърпяла мозъчен инфаркт (инсулт).
Въззиваемият е подал в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на
въззивната жалба, в която развива правни съображения за нейната неоснователност. Не
поддържа релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
противоправното поведение на загиналия.
Третите лица-помагачи на ответника не са подали писмен отговор на въззивната
жалба, не се явяват в о. с. з. пред въззивния съд и не взимат становище по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение не е обжалвано от ищцата в частта, в която е
отхвърлен искът за заплащане на компенсаторно обезщетение за причинените неимуществен
вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие, както и от ответника в
частта, в която искът за заплащане на заместващо обезщетение за причинени
неимуществени вреди е уважен до сумата от 56000 лв., поради което в тази част то е влязло
в сила и въззивният съд не дължи произнасяне – в тази част.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във
въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
СГС, І ГО, 13 състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Правната норма, регламентирана в чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно
обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки
(юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
2
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен
искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди
при настъпване на процесното застрахователно събитие на 06.11.2015 г. – за сумата от 56000
лв., (в частта, в която не е обжалвано първоинстанционното решение от ответника),
основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Следователно, спорът
по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд
правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
при определяне размера на заместващото обезщетение. Както бе изяснено, ответникът не
поддържа своевременно релевирания довод за съпричиняване на вредоносния резултат от
загиналия, поради което САС не следва да обсъжда неговата основателност.
При определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на
близък – в конкретния случай на съпруг, е необходимо да се отчете начинът на
извършването на противоправното деяние, претърпените от ищцата психически страдания
от загубата на близкия родственик, неговата възраст, социално-икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие – в края на 2015 г., както
и нормативно определеният лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност” – до 2
млн. лв., при едно пострадало лице, какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, т. 1, б.
„а” КЗ, отм.).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
От показанията на свидетеля К. Т. (дъщеря на ищцата) се установява, че тя и
загиналия са били в граждански брак 40 години, като през това време отношенията им били
много добри, грижили са се един за друг. Свидетелства, че ищцата все още не е преживяла
кончината на нейния съпруг - „Състоянието на майка ми за последната 1 година насам не е
добро - психически и физически тя не е добре и постоянно е на лечение с лекарства.
Постоянно е тревожна, плаче”. Според субективните възприятия на свидетеля преживялата
съпруга не би могла да преживее кончината на своя съпруг, тъй като между тях била
изградена силна духовна връзка в един продължителен период (40 години) на брачно
съжителство („Според мен тя никога няма да преодолее тази травма... Непрекъснато плаче.
Настоява постоянно да я водим на гробищата. Психически не е добре изобщо”). Изяснява
правнорелевантния факт, че нейните деца се грижат за нея, като тя не е останала самотна.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй като, преценени с всички
други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства,
като субективните възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените
3
след кончината на нейния съпруг болки и страдания (след приключването на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд) са непосредствени.
При определяне на това заместващо обезщетение следва да се вземе предвид
обстоятелството, че загубата на близък родственик (на 68 навършени години), към когото
ищцата е била силно привързана, ще я съпътства през целия й живот. Впоследствие тя ще
бъде лишена както от емоционалния контакт, така и от неговата морална подкрепа.
Следователно, болките и страданията, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата на
починалия й съпруг, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Както бе изяснено от свидетелските показания, ищцата и съпругът й са изградили
силна духовна връзка, като те са били привързани един към друг през един значително дълъг
период от време - били са 40 години в граждански брак. Кончината на съпруга й е била
внезапна, което е предизвикало у нея силен шок, като мъката по него продължава и към
настоящия момент. От друга страна, социалният свят на ищцата е бил свързан основно със
своя съпруг, поради което при неговата липса нейните социални контакти съществено ще
бъдат ограничени. Но тя не е останала самотна, тъй като нейните дъщери постоянно й
оказват морална подкрепа, което й помага до известна степен да бъде потисната дълбоката
скръб по внезапно починалия й съпруг. В процеса на доказване и пред настоящата съдебна
инстанция, вкл. чрез свидетелските показания и новопредставените писмени
доказателствени средства (амбулаторни листи и Експертно решение) обаче не се установи от
ищцата чрез пълно доказване (по несъмнен начин), че полученият почти 2 години след
смъртта на нейния съпруг мозъчен инфаркт (инсулт) е в пряка причинно-следствена връзка
със скръбта от неговата внезапна загуба.
При така изяснените правнорелевантни факти въззивният съд приема, че
заместващото обезщетение на ищцата за причинените от противоправното поведение на
делинквента А. Р. О. неимуществени вреди, изразяващи се в психически болки и страдания
от загубата на нейния съпруг, е в размер на 120000 лв. Наистина, законодателят е определил
висок нормативен максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди – до 2 млн. лв., при едно пострадало лице,
какъвто е настоящият случай (арг. чл. 266, ал. 1, т. 1, б. „а” КЗ, отм.). Следователно, по този
начин той е целял заместващото обезщетение да отговаря на действително претъпените
болки и страдания. Но заместващото обезщетение представлява парично право, като
неговата обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания. В този
смисъл, съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие – края на 2015 г., и наложилите се
морални норми в обществото, респ. съобразно съдебната практика, справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при смъртта на съпруг, към когото ищцата е
изпитвала силна привързаност, е в размер на сумата от 120000 лв.
От друга страна, макар и да не съставляват решаващи правни съждения на
4
настоящата съдебна инстанция, от свидетелските показания се установява, че материално
легитимирани да претендират от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите заплащане на застрахователно обезщетение за
причинените неимуществени вреди от кончината на Н. И. Н. са още поне двама правни
субекта – неговите дъщери, а съобразно разширения кръг право на застрахователно
обезщетение биха притежавали и негови братя и сестри.
Въз основа на така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените
правни съждения предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.),
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД трябва да бъде уважен до размера от 120000 лв., като обжалваното
решение бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен над присъдената сума
от 56000 лв. до размера от 120000 лв.
Крайният съдебен акт на СГС, представляващ по своето правно естество
определение, трябва да бъде отменено и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответника съдебни разноски над сумата от 120 лв. до
присъдения размер от 216 лв., респ. над сумата от 200 лв. до присъдения размер от 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
СГС.
При този изход на спора, съобразно уважената и отхвърлена част от предявените
искове, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на ищцата адв.
С. С. А. от ПАК трябва да бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред СГС в размер на сумата от 1108 лв. (до
дължимия размер от 3318 лв.)- на основание чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (до дължимия размер от 3575 лв.), а
за осъщественото безплатно процесуално представителство пред САС - сумата от 1960 лв.
(съобразно уважената и отхвърлената част от въззивната жалба).
За отхвърлената част от предявената въззивна жалба на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП в полза на
въззиваемия-ответник трябва да бъде присъдена сумата от 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство пред САС (съобразно представения
Списък за разноските по чл. 80 ГПК).
Тъй като ищцата е била освободена от процесуалното задължение за заплащане на
държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, ответникът трябва да бъде осъден по
правилата на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК да заплати допълнително държавна
такса за разглеждане на иска пред СГС в размер на 2560 лв., респ. съдебни разноски в
размер на 63,21 лв., а в полза на бюджета на САС сумата от 1280 лв., представляваща
дължимата държава такса за разглеждане на въззивната жалба.
Мотивиран от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение от 06.12.2019 г., постановено по гр. д. № 14100/2017 г. по описа
5
на СГС, І ГО, 13 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от Х. Т. Н. срещу ЗК
„ЛЕВ ИНС” АД иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД над
присъдената сума от 56000 лв. до размера от 120000 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 06.11.2015 г.
застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите (смъртта на нейния съпруг Н. И. Н.), ведно със законната лихва от
06.11.2015 г. до окончателното й заплащане, както и в частта, в която Х. Т. Н. е осъдена на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата над 120 лв. до
присъдения размер от 216 лв., респ. сумата над 200 лв. до присъдения размер от 300 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на Х. Т. Н., ЕГН **********, с
адрес гр. ***, ж. к. „***”, вх. „*”, ет. *, ап. ** по иска с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.), във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД допълнително сумата от 64000 лв. (общо за 120000 лв.),
представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от
настъпило на 06.11.2015 г. застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите (смъртта на нейния съпруг Н. И. Н.), ведно със законната
лихва от 06.11.2015 г. до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата част като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД да заплати на адв. С. С.
А. от ПАК, с адрес гр. Пловдив, ул. „Георги Петаков” № 5, офис 3 допълнително сумата от
1108 лв., представляващо адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуалното представителство пред СГС, както и сумата от 1960 лв. - за осъщественото
безплатно процесуално представителства пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 273
ГПК, чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП Х. Т. Н. да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД сумата от
100 лв. - юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
пред САС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК ЗК „ЛЕВ ИНС” АД
да заплати допълнително сумата от 2560 лв. държавна такса, респ. съдебни разноски в
размер на 63,21 лв. – в полза на бюджета на СГС, а на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл.
83, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК сумата от 1280 лв. държавна такса – в полза на бюджета
на САС.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на Р. А. Р., ЕГН ********** и А. А. Р.,
ЕГН ********** - трети лица-помагачи на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
6
ПРЕПИС от настоящото Решение да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7