РЕШЕНИЕ
№ 1946
гр. Бургас, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело №
20252120101633 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от С. Х. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, ****, чрез процесуален
представител: адв. А. П. Т., съдебен адрес: гр. Бургас, ****, срещу „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК ****, за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество, посочените в
кредитния регистър суми по следните договори в общ размер от 10 652 лева,
както следва: 2559 лв. – по кредит с идентификатор ****, 3302 лв. – по кредит
с идентификатор **** и 4791 лв. – по кредит с идентификатор ****.
Претендират се сторените разноски в настоящото производство. Представя
доказателствени средства и отправя доказателствени искания.
Ищецът твърди, че в кредитния регистър към БНБ е вписан като
длъжник в процесните договори за кредит. Сочи, че ответното дружество
извънсъдебно претендира заплащане на суми по тези договори и изрично
отказва да извърши действия с цел заличаване на името на ищеца като
длъжник в регистъра.Твърди още и че не дължи суми по тези договори, като
навежда възражение за изтекла погасителна давност по отношение на сумите
по тях. Вземанията по един от процесните договори е бил предмет на влязло в
сила съдебно решение по гр. д. № 3560/2019 г. на Районен съд – Бургас, с
което е установено, че г-жа И. дължи частично суми по него. Въз основа на
съдебното решение е издаден изпълнителен лист № 2191/24.06.2020 г. и е
образувано изпълнително производство пред ЧСИ Ив. М., което е
приключило, поради изплащане на целия дълг, за което представя
1
доказателства.
Пояснява, че е съществува разминаване между номера на договора,
предмет на съдебното решение – договор за паричен заем 1410261/11.12.2014
г., сключен със „Сити кеш“ ООД и посочения в кредитния регистър, тъй като
ответникът е цедент.
Сочи, че не е сключвала никакви договори с ответното дружество, с
което да се преуреждат правоотношения по договор за кредити, сключвани с
трети лица. Не разполага нито с процесните договори за кредит, нито с
договорите за цесия.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез процесуален представител юрк. М. М.. Счита иска за суми по
договор с идентификатор ****, за недопустим, евентуално неоснователен.
Процесният договор съответства на договор за паричен заем №
11564/11.12.2014 г., сключен между ищцата и „Сити кеш“ ООД, вземанията, по
който са прехвърлени на ответника по силата на сключен договор за цесия от
16.09.2016 г. Не спори, че действително вземането е било предмет на съдебно
производство, от което следва и че ищцата е била уведомена за прехвърлянето
на вземането. Сочи, че след заплащане на дължимите суми и преди образуване
на настоящото производство, е поискал заличаване на дълга в кредитния
регистър, което е извършено на 10.12.2024 г. В условията на евентуалност,
счита иска за неоснователен, тъй като дължимите суми по договора са
погасени в хода на изпълнителното производство, т. е. давността е прекъсвана
многократно, поради което възражението на ищцата за настъпила погасителна
давност, е неоснователно.
Счита иска по сумите по договори с идентификатор **** и **** за
недопустими.
Първият договор съответства на договор за кредит, сключен на
27.02.2004 г. с търговска банка „Биохим“ АД (универсален правоприемник, на
което е „УниКредит Булбанк“ АД), вземанията, по който са прехвърлени на
ответника с договор за цесия от 03.09.2008 г., за което ищцата е уведомена.
Вторият договор съответства на договор за кредитна карта, сключен на
04.06.2009 г. с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, вземанията, по който
са прехвърлени на ответника с договор за цесия от 21.11.2016 г. От датите, на
сключването на договорите, кредитор по тях се явява ответното дружество.
Посочва, че ищецът не е представил доказателства, от които да е виден
отказът на ответника да подаде искане за коригираща информация в
регистъра. Същият има задължение да отразява актуална информация за
вземанията по кредити, като в случай, че задължението е погасено по давност,
то не се заличава от регистъра като „недължимо“, какъвто ефект има
единствено „плащането“ му. Липсват твърдения и представени доказателства
от ищеца, че ответното дружество е предприело каквито и да било действия по
принудителното събиране на вземанията по посочените два договора, поради
което и липсва правен спор, съответно исковете са недопустими, поради липса
на правен интерес.
При евентуалното уважаване на предявените искове, отправя
2
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата
страна. Моли са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В заседанието процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба и моли за уважаване на исковете.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът,
редовно призован, поддържа отговора на исковата молба.
Предявени са обективно съединени отрицателни установителни искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и закона, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебната
практика погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на
възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да
съществува като естествено и длъжникът продължава да дължи, но
възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му
изпълнение – чл. 118 ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с
предявения отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване
недължимост на вземане поради погасяването му по давност, а не, че
вземането не съществува.
Защитата по реда на чл. 439 ГПК е приложима само когато вземането на
кредитора е установено с изпълнително основание. Правен интерес от
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за парично вземане, за
което кредиторът не разполага с изпълнителен титул, е налице при спор
между страните в правоотношението относно съществуването на това
вземане.
Видно от представените доказателства дължимите суми по договор с
идентификатор **** са изплатени на кредитора – цесионер. На 16.09.2016 г. е
сключен договор за цесия между „Сити Кеш“ ООД /цедент/ и „ЕОС Матрикс“
/цесионер/, по силата на който на последния е прехвърлено вземането,
произтичащо от договор за паричен заем № 11564/11.12.2014 г., сключен
между С. Х. И. /кредитополучател/ и „Сити Кеш“ ООД /кредитор/. Вземането
е съдебно установено с влязло в сила Решение № 918/12.03.2020 г. по гр. д. №
3560/2019 г. по описа на PC Бургас. За същото вземане е издаден
изпълнителен лист № 2191/26.06.2020 г. по ч. гр. д. № 31/2019 г. по описи не
PC Бургас, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 281/2022 г.
по описа не ЧСИ И. М., което е приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК с
разпореждане не съдебния изпълнител поради изплащане на всички суми.
При наличието на тази факти съдът намира отрицателния установителен
иск досежно сумите по договор с идентификатор **** за недопустим поради
липса на правен интерес. По делото липсват доказателства ответникът да е
претендирал тази сума и да налице правен спор тъй твърденията на страните
съвпадат, че задължението е погасено чрез плащане. В подкрепа на този извод
са мотивите на Определение № 1056 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д. №
3
2427/2023 г., IV г. о., ГК и Определение № 337 от 21.07.2022 г. на ВКС по ч. т.
д. № 854/2022 г., I т. о., ТК.
Ето защо производството в частта по този иск е недопустимо и следва да
бъде прекратено и исковата молба върната частично, на основание чл. 130
ГПК.
Съгласно Решение № 12441/13.12.2023г. на ВАС, се приема, че
дружеството кредитор следва да изтрие задължението на длъжника си и да
спре да подава данни в ЦКР, при липса на правна възможност за
принудително събиране и изрично волеизявление, че задължението с характер
на естествено задължение няма да бъде заплатено доброволно. Дружеството
кредитор има административно задължение да изтрие задължението на
длъжника и да подаде тези данни към ЦКР в случай, че задълженията са
погасени чрез плащане.
По отношение на исковете за задълженията по договори с
идентификатор **** и ****, следва да се има предвид, че правният интерес на
ищеца – правният спор е установен поради това, че ответното дружество е
подавало информация до Централния кредитен регистър за кредитна
задлъжнялост към БНБ за дължими и неизплатени суми от ищеца по договор
за кредит. При наличието на така заявени вземания у кредитора, за длъжника
е налице правен интерес от установяване на тяхната недължимост. Подаването
на посочената информация до ЦКР обективира извънсъдебно поведение на
дружеството по вменяване на задължения на ищеца. Правният интерес на
ищеца не би бил налице единствено ако ответното дружество подаде
информация за отписване на процесните задължения.
По делото са приложени договорите за цесия и приложенията към тях,
видно от които дружеството ответник е титуляр на тези вземания.
При доказан правен интерес от водене на отрицателен установителен
иск в тежест на ответника по иска е да докаже пълно и главно
правопораждащите правото му факти и изискуемостта на принадлежащото му
вземане - да докаже, че е проявил активност за събиране на вземането си, като
е предприемал своевременни действия, прекъсвал/спирал е теченето на
давността или че ищецът се е отказал от изтеклата в негова полза погасителна
давност.
Погасителната давност има за правна последица отпадане на
възможността за защита и за принудително осъществяване на правото. Като
фактически състав, този правен институт включва два елемента – срок и
бездействие на кредитора по време на срока. Общата погасителна давност
според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД е петгодишна и тече съобразно чл. 114, ал.
1 ЗЗД от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая следва да се
приложи общата 5 годишна давност, която е изтекла. Това обстоятелство не се
оспорва и от ответното дружество. От данните по делото следва да се приеме,
че погасителната давност е започнала да тече от падежа на вноските по двата
договора сключени на 27.02.2004 г. и 4.06.2009 г., които са настъпили преди
сключване на договорите за цесия през 2016 г. след която също са изминали
повече от пет години. Поради това по делото е категорично установени, че от
4
датата на падежа е изтекъл срок много по –дълъг от пет години. По делото не
са представени доказателства, от които да се установява, че давността е била
спряна или че ответното дружество – кредитор е предприело действия по
прекъсване на давността, поради което тя е изтекла и задължението на ищеца
се е погасило по давност. Погасителната давност дава право на задълженото
лице да откаже правомерно да изпълни задължението си, какъвто е и
настоящият случай. Последиците на изтеклата погасителна давност са
прекратяването на правото на иск и/или на принудително осъществяване в
материален смисъл. Или от притезание преминава в състояние, при което не се
ползва със защита и не може да се осъществи принудително, превръща се в
естествено право.
С оглед изложеното се налага извода за основателност на предявената
искова претенция в частта относно договори с идентификатор **** и ****,
поради което и като такава същата следва да бъде уважена.
Предвид уважаването на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1
ГПК ответната страна следва да заплати на ищеца направените в настоящото
производство разноски, съобразно уважената част от исковете. Съдът намира,
че адвокатския хонорар на ищецът не е прекомерен. Като доколкото два от
исковете са уважени а делото по единият е прекратен, в полза на ищеца следва
да се присъдят две трети от заплатеното адвокатско възнаграждение. Следва
да се присъдят и платените от него държавни такси.
Ответникът има право на разноски в частта в която производството е
прекратено поради недопустим иск на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. В полза на
ответното дружество следва да се заплатят разноски в размер на една трета от
дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лв.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235 и чл. 130 ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Х. И., ЕГН **********, с адрес:
гр. Бургас, ж.к. „***“, ****, не дължи на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, чрез принудително
изпълнение : 2559 лв. – по кредит с идентификатор ****, и 4791 лв. – по
кредит с идентификатор ****.
ВРЪЩА исковата молба в частта, в която е предявен отрицателен
установителен иск от С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к.
„***“, ****, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, за признаване на установено, че ищецът
не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумата в размер на
3302 лв. – по кредит с идентификатор ****, като ПРЕКРАТЯВА
производството по настоящото дело в тази част, като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ****, да заплати на С. Х. И., ЕГН **********, с
адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“, ****, сумата от 1092,73 лв. /хиляда деветдесет и
5
два лева и седемдесет и три стотинки/ представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Х. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, ж.к. „***“,
****, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ****, сумата от 33,33 лв. /тридесет и три лева
и тридесет и три стотинки/ представляваща разноски по делото.
В частта, в която съдът връща исковата молба и прекратява
производството съдебният акт има характер на определение и то подлежи на
обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Бургас. В останалата част решението подлежи на
въззивно обжалване пред Окръжен съд Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6