№ 932
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110133008 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба подадена от ЗАД ФИРМА
срещу ЗАД ФИРМА АД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 411
КЗ за заплащане на сумата 1972,02 лева – остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт” по щета №
470420202054516 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 09.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 14.11.2020 г. на бул. „Санкт
Петербург“, гр. Пловдив, водачът на лек автомобил „Сузуки Витара“ с рег. № реализирал
пътно-транспортно произшествие, при което уврежда лек автомобил „Ланд Ровер“, модел
“Range Rover Evoque”, с рег. №, с чийто собственик ишецът е имал сключена имуществена
застраховка „Каско Стандарт“, с полица № 4704200300004498, със срок на действие от
24.09.2020 до 23.09.2021 г., клаузи „Пълно каско“ и „Официален сервиз“. За нанесените по
застрахования при ищеца автомобил е образувана преписка по щета № 470420202054516, по
която след направен опис щетите са отстранени в доверен сервиз на застрахователя като
стойността на вредата е 5626,44 лева, която сума е заплатена от ищеца по банков път на
27.01.2021 г. Допълнително ищцовото дружество е направило ликвидационни разходи в
размер на 25.00 лева. С изплащането на посоченото обезщетение застрахователят е встъпил
в правата на увреденото лице срещу деликвента и неговия застраховател по гражданска
отговорност. Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на автомобил
„Сузуки Витара“ с рег. № е имал сключена с ответника ЗАД ФИРМА АД застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на произшествието.
Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане на сумата в размер на
платеното обезщетение с включени ликвидационни разходи в размер на 25.00 лева, като
ответникът направил плащане за одобрената от него претенция в размер на 3679, 42 лева,
поради което дължи остатъка в размер на 1972,02 лева. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение между него и собственика на автомобил „Сузуки Витара“
с рег. №. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на увредения автомобил по имуществена застраховка „Каско Стандарт“. Също
1
така не оспорва, че ищецът е извършил плащане в размер на 5651,44 лева, включително с
ликвидационните разноски. Оспорва размера на претендираното засрахователно
обезщетение като прекомерно и необоносвано завишено, твърдейки че заплатената сума
3679.42 лева в пълна степен покрива необходимия ремонт на лек автомобил „Ланд Ровер“,
модел “Range Rover Evoque”, с рег. №. Оспорва Двустранния констативен протокол. Счита,
че не е следвало да се извършва подмяна на задната врата на багажника с нова на стойност
2336.27 лева с ДДС, а следвало да се ремонтира. Счита стойността на вложените труд,
материали и резервни части за завишени. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на иска по чл. 411 КЗ ищецът следва да установи, наличието на
валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в
изпълнение на договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили в пряка причинно-следствена
връзка с процесното ПТП. В тежест на ответника е да установи, че е погасил
претендираното вземане.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, протокол за ПТП, уведомление за
щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация ремонт, покана по
регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/, както и извършеното от
ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на
дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното дружество по повод предявената
по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана ликвидационна преписка, по която е
заплатена сума в размер на 3679.42 лева. Ето защо съдът приема осъществяването на всички
факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, за
доказани.
Спорният въпрос по делото касае размера на вредите, причинени на застрахованото
при „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД имущество, респ. в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
всички увреждания по лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. № описани
от застрахователя се намират в пряка причинно - следствена връзка с механизма на
процесното събитие като за отстраняването им е било необходимо извършването на всички
описани и фактурирани от сервиза операции. Установено е по делото, че ищецът по
заведената при него щета № 470420202054516 е заплатил сумата 5626.44 лева в полза на
„Мото Пфое“ ЕООД - сервизът, извършил ремонта на автомобила, който е и официален
сервиз на марката. Налице е възникнало регресно вземане. Размерът на това вземане следва
да бъде установен при спазване на установените в съдебната практика правила.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо
него, заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на
вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение трябва да е
съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
2
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Според заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на товарен
автомобил лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. №, изчислена на база
пазарни цени към датата на ПТП е 5626.44 лева, а на средни пазарни цени към датата на
ПТП е 5524.36 лева. Видно от представената по делото застрахователна полица
№4704200300004498 със срок на действие от 24.09.2020 г. до 23.09.2021 г. страните по нея
са договорили покрити рискове - клауза „Пълно каско“ и „Официален сервиз“., в който
автомобилът е следвало да бъде отремеонтиран при настъпило застрахователно събитие. Не
е спорно, а и от представените по делото документи се установява, че товарен автомобил
„лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук“ с рег. № е бил ремонтиран именно в
сервиз на официалния представител на марката. Независимо от това обаче съдът намира, че
регресното вземането на ищеца не следва да се съизмерява със заплатеното от него при
ремонт на автомобила в сервиз на официалния представител поради договорености между
страните, обективирани в сключния договор за имуществено застраховане, тъй като
действителната стойност, която застрахователят по „Гражданска отговорност“ следва да
заплати при регрес спрямо него не може да бъде по-голяма от средната пазарната стойност
към деня на настъпване на събитието, което според заключението на вещото лице е 5524.36
лева. Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в
хипотезата на регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото
лице от неговия застраховател, поради което и стойността необходима за възстановяване на
увредения автомобил, възлизаща на 5524.36 лева, съдът приема за действителната стойност,
до размера на която следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по
регресната претенция. Претендираната от ищеца сума е в по-висок размер от установения
дължим такъв съгласно заключението на САТЕ. Същата представлява разликата между вече
заплатеното от ответника по заведената претенция и стойността необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил според експерта поради което възражението на
ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява
основателно. Неоснователно обаче съдът намира възражението на ответника, че не е
следвало да се извършва подмяна на задната врата на багажника на автомобила, тъй като
според заключението на вещото лице вратата, която е отливка от стъкломат не подлежи на
ремонт и следва да бъде подменена с нова.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 5626.44 лева, но предвид стойността за
възстановяване, изчислена по средни пазарни цени ответното дружество в хипотезата на
регрес спрямо него може да бъде задължено за сумата от 5524.36 лева, от която вече
извънсъдебно е заплатило сумата 3679.42 лева, респ. дължимият остатък възлиза на 1844.94
лева, за която сума претенцията се явява основателна. Съдът намира, че сумата 25.00 лева,
чиито размер се потвърждава и от вещото лице, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 1869.94 лева. При
това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер до този размер като за разликата до
1972.02 лева следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
главницата, считано от датата на предявяване на иска – 09.06.2021. г. до окончателното й
3
изплащане.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Ищецът претендира присъждането на разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, от които следва да му се присъди сума в общ размер на 736.76
лева съразмерно с уважената част от исковете.
Ответникът претендира присъждането на разноски за депозит за вещо лице - и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 37
ЗПрП вр. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да бъде определено в
размер на 100 лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да му се
присъди сума в общ размер 18.12 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД ФИРМА АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на ЗАД ФИРМА ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411 КЗ сумата 1869.94 лева – остатък от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско Стандарт” по щета
№470420202054516 с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва от
предявяване на иска – 09.06.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 736.76 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска
по чл. 411 КЗ за разликата над 1869.94 лева до пълния претендиран размер от 1972.02 лева
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД ФИРМА ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
АДРЕСда заплати ЗАД ФИРМА АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 18.11 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4