№ 210
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело №
20241000502034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 30.04.2024г. постановено по гр.д.№ 2396/2020 г. по описа на СГС, ГО, 8
състав, е уважен главен иск с правно основание чл. 21, ал. 4 СК като е признато за
установено правото на индивидуална (лична) собственост в полза на Т. С. Т. върху
придобития по време на брака й с П. Ж. П. с Договор за покупко- продажба от 17.12.2009г.,
недвижим имот, а именно : АПАРТАМЕНТ №7, намиращ се на пети надпартерен етаж в
сграда - построена в гр. ***, на ул. „***" № *, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно
антре, дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро
помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални части от
общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била построена, обозначен
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1933.184.1.7. в схема № 15-
954689/21.10.2019г. на СГКК- София.
Със същото решение без разглеждане е оставен предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 23 ал.2 СК - относно трансформация на 84 900/111
100 идеални части от правото на собственост върху придобития в режим на съпружеска
имуществена общност недвижим имот, представляващ горепосочения АПАРТАМЕНТ №7.
Присъдени са разноски, като П. Ж. П. е осъден да заплати на Т. С. Т. на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 4922,13 лева направени разноски.
С решение от 12.06.2024г. по реда на чл.247 ГПК е допусната поправка на ЯФГ в
1
съдържанието на постановеното Решение № 260272/30.4.2024г., по гр. д. № 2396/20г. по
описа на СГС, ГО, 8 състав, където след поправката, изразът „Т." да се чете „ Т..
В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от
ответника по делото.
Жалбоподателят-ответник П. Ж. П. оспорва решението и моли съда да го отмени
и отхвърли предявения иск. Посочва, че по-голямата част от цената на имота (близо 63 000
евро) е платена чрез средства, придобити от банков кредит и чрез плащания на средства, по
отношение на които изобщо не се твърди трансформация. По отношение на продадените по
време на брака лични на ищцата имоти не е доказана по никакъв начин връзката между
тяхната продажба и заплащането на част от цената на процесния имот. Съгласно трайната
практика на ВС и ВКС, за да се приеме наличието на трансформация, следва да се докаже не
само отчуждаването на лично имущество, но и фактът, че получените средства са
използвани точно за придобиване на процесния имот. Дори да е доказано, че част от цената
на процесните имоти е заплатена със средства, придобити от единия съпруг чрез възмездно
отчуждаване на негово лично имущество (придобито преди брака или чрез наследяване или
чрез дарение), то тези факти биха имали значение единствено при разглеждане на иск с
правно основание чл. 23 СК (за трансформация на лично имущество), а не на иск с правно
основание чл. 21, ал. 4 СК (за установяване липса на съвместен принос). Поради това, СГС е
приложил неправилно материалноправните норми, установени в разпоредбите на чл. 21 СК,
без да отчита разликата между приложното поле на двата иска.
На второ място твърди, че е водил децата на училище, на извънкласни занимания, на
тренировки и състезания и т.н. Това означава, че има косвен принос в придобиване на
процесния имот, съгласно чл. 21, ал. 2 СК. Освен това е правил вноски по кредита, с който е
заплатена цената на имота т.е. има и пряк принос за придобиването. Погрешен е изводът на
съда, че „източникът на внесените от ответника парични средства остава напълно неизяснен
в хода на съдебното дирене“. Този извод не държи сметка за презумпцията на чл.21 ал.3 СК
и обстоятелството, че произходът на средствата следва да се анализира само при иск за
установяване на трансформация, а не за липса на съвместен принос. Изтъква факта, че дори
да се приеме, че част от цената е платена от получените от продажбата на лични имоти на
ищцата сума, то тази сума е в размер на около 48 000 евро. Полученият кредит е в размер на
26 200 евро, а общата цена на имота е 111 000 евро. Следователно, голяма част от цената е
платена с други средства, получени не от банков кредит. За придобитото чрез тях част от
вещно право (както и за придобитото чрез банков кредит) се прилага презумпцията на чл.21
ал.3 СК. Твърди, че е платил част от вноските за цената на процесното жилище, както
следва: майка му - Р. Г. Н. - му е превела на два пъти суми именно с тази цел - първия превод
в размер на 11 000 (единадесет хиляди евро), е извършен на 05.12.2006 г. Втората сума, в
размер на 6000 евро, е платена по банков път на 04.01.2007 г. Двете суми, в общ размер на
17 000 евро, са използвани за покриване на една немалка част от цената на процесния имот.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Т. С. Т. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението
2
като правилно и законосъобразно. Посочва, че не е спорно между страните, че имат две
собствени деца, като от решението за развод (решение № 247746 от 17.10.2019г.,
постановено по гр.д. № 4574/2019г. по описа на СРС, 86 състав) се установява, че това са С.
П. П., роден на ******** г. и Б. П. П., роден на ******** г. Към момента на покупката на
имота - 17.12.2009 г. по - голямото дете на страните е било на две години, а по - малкото все
още не е било родено. Свидетелите Г. и С. разказват за полагани от ответника грижи за
децата в значително по - късен етап след 2009г. Наблюденията на св.Г. датират от 2012г. и се
свеждат единствено до знание на факти и обстоятелства, свързани с воденето на голямото
дете на страните на тренировки по джудо. В дадените пред съда показания, св.С. твърди, че
е приятелка на ответника от около 20 години, когато той е бил състудент на мъжа й.
Свидетелката депозира показания за полагани грижи от ответника към децата му,
изразяващи се във воденето им и вземането им от училище, в период след 2016г., а не към
датата на придобиване на имота. В същото време, от показанията на св.С. Т. се установява,
че в релевантния за спора период - преди и по време на закупуването на жилището, а
именно през 2007 г. и през 2008 г., ответникът е пребивавал предимно в гр. ***, където е
развивал търговска дейност. През този период той е живял в дома на тъста си в гр. ***,
докато ищцата е живяла в гр. София, заедно със сина си С., който по това време е бил бебе.
В периода, когато са извършвани плащанията по предварителния договор за покупката на
семейното жилище, ответникът не само не е допринесъл материално за закупуването му, но
дори не е участвал и в грижите за домакинството и за роденото от брака дете, поради това,
че е живеел в различно населено място и е бил в обективна невъзможност да помага на
съпругата си при отглеждането на първородното им дете. Обстоятелството, че въззивникът е
живеел по това време преимуществено в гр. ***, изключва наличието на негов косвен
принос в релевантно значимия период за придобиването на имота. На следващо място счита,
че основният релевантен въпрос по делото е какъв е произходът на средствата, с които е
придобито процесното жилище. Правилно и обосновано, въз основа на съвкупната преценка
на доказателствата, СГС е приел, че процесният имот е закупен изцяло със средства,
получени от нея при упражняване на трудовата й дейност и при упражняване на търговска
дейност. От заключението на вещото лице по поставената пета задача от СИЕ се установява
следния произход на сумите, с които е платена цената на имота, а именно: част от
продажната цена в размер на 49 900 евро, е платена от ищцата с наредените банкови
преводи от разплащателните й сметки в лева и в евро по сметката на дружеството -
продавач, като постъпленията по разплащателните сметки на ищцата в периода 22.07.2008г.
- 13.10.2008г. са от извършените от нея вноски на каса и от получения на 22.07.2008 г.
превод от „Керамик консултинг” ЕООД за платено възнаграждение; " Друга част от цената
на жилището, в размер на 35 000 евро, е платена от ищцата на 07.08.2009 г. с част от
получен в същия ден по разплащателната й сметка превод за сумата от 39 370 евро, явяваща
се продажната цена на собствения й апартамент, придобит от нея преди брака, с нотариален
акт № 119 от 13.12.2001 г., том II, дело № 280 от 2001 г. по описа на нотариус Ц. З.; За
периода 2005 г. - 2009 г., който период включва датите на извършваните плащанията по
предварителния договор за покупко - продажбата на процесния имот, общият нетен доход на
3
ищцата (след приспадането на осигуровки и данък) е в размер на 86 813, 85 лева, а
получените от нея доходи от продажбата на нейно лично имущество - апартамент и гараж
възлизат на 39 370 евро и 17 500 лева. Посочените средства имат извънсемеен произход, тъй
като са с произход от трудовата й дейност, като управител на търговски дружества
„Контемпорари” ООД и „Керамик консултант” ЕООД, като част от тях - доходите за 2005г. и
2006г. представляват спестявания на ищцата с предбрачен произход, доколкото бракът
между страните е сключен в края на 2006 г. (през месец ноември). Получените доходи от
трудовата й дейност и от продажбата на личното й предбрачно имущество, с които парични
средства тя е платила част от продажната цена през 2008г. и 2009г. на продавача „С.Д. Т. - Т.”
ЕООД, представлява нейно лично имущество, доколкото за него приносът на ответника е
изначално изключен. Последната част от цената на жилището, в размер на 26 200 евро, е
платена на продавача посредством усвоен на 14.12.2009 г. банков кредит от „ОББ” АД, по
който кредитиполучател е тя, а солидарен длъжник - ответникът, като за 2010 г. - 2018 г.,
през който период са извършвани погашения по банковия кредит, общият нетен доход на
ищцата е в размер на 85 695, 49 лева, с равностойност в евро 43 815,41 евро, подробно
посочен по години в заключението на вещото лице. От експертното заключение се
установява, че погасените задължения по предоставения от „ОББ” АД банков кредит в
периода от 15.01.2010г. (датата на първата погасителна вноска) до 15.01.2020г. (датата,
непосредствено преди предявяването на иска) възлизат на 38 673, 10 евро, като от тях
ищцата Т. Т. е погасила 36 507, 40 евро, а ответникът П. П. е погасил 2 165, 70 евро.
Отделно от горното на 04.11.2009 г. е внесла по банковата си сметка в „ОББ” АД сума
в размер на 5000 евро, получена от продажбата на собствения й гараж, придобит от нея
преди брака й с ответника. От изслушаната СИЕ се установява, че тази сума, която се явява
лично имущество на ищцата, придобито чрез трансформация на собствения й недвижим
имот, е послужила за погасяване на всички падежирали в периода 15.01.2010 г. - 15.09.2011 г.
вноски по кредита, с който е финансирана част от цената на закупения процесен имот. В
същото време, от намиращата се в кориците на делото служебно изискана от съда справка от
НАП с дата 26.11.2020 г. за актуалното състояние на трудовите договори на П. П., се
установява, че в периода от 01.12.2006г. до 14.05.2010 г., който е относим към извършваните
плащанията по предварителния договор, ответникът не се е намирал в трудовоправни
отношения, което обстоятелство и при липсата на доказателства за друг източник на доходи,
позволява да се направи обоснован извод за липсата на паричен принос от него в
извършените плащания за цената на имота. В процесния период ответникът не е работил, а
семейството се е изхранвало с парите, спечелени от нея. В този смисъл е доказано пълно и
главно, че през 2009 г., когато е придобит процесният имот, както и след този момент, когато
са изплащани задълженията по договора за банков кредит, е получавала достатъчно доходи
от трудовата си дейност, които са й позволили да плати продажната цена за апартамента, да
плаща месечните анюитетни вноски по кредита и да осигури издръжката на семейството.
Претендира разноски.
Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като
4
разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с главен иск с правно основание чл.21 ал.4 СК и
евентуално съединен с него иск с правно основание чл. 23 ал.2 от СК.
От фактическа страна се установява, че страните са били в граждански брак, сключен на
01.11.2006г., който е прекратен по силата на на споразумение по чл.51 ал.1 СК, одобрено от
бракоразводния съд, видно от Решение от 17.10.2019г., постановено по гр.д. № 4574/2019г.
по описа на 86 с-в при СРС, по взаимно съгласие, без да бъдат изрично уредени
отношенията по повод придобитото по време на брака имущество в режим на СИО.
Безспорно е, че от брака има две родени деца - С. П. П. и Б. П. П..
Следователно бракът е сключен под режима на стария CК от 85 г., но е прекратен с влязло в
сила решение, под режима на новия СК, в сила от 01.10.2009г., следователно и отношенията
между тях се считат преуредени по режима на новия СК, съобразно §4 ПЗР на СК от 2009г.
Процесният имот е придобит по време на брака през 2009г. в режим на СИО и представлява
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1933.184.1.7., представляващ
АПАРТАМЕНТ №7, намиращ се на пети надпартерен етаж в сграда - построена в гр.
София, на ул. „***"№ *, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна,
трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна, мокро помещение и
тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални части от общите части
на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била построена, срещу заплащане на
продажна цена в размер на 111 100 евро /факт, приет за безспорно установен в о.с.з. на
11.02.2025г./, а не посочената цена от 61 200 евро, видно от предварителен договор за
продажба на недвижим имот в етап на строителство № КБ2-5-7-1 от 06.08.2009г. и н.а. за
продажба на недвижим имот № 59, том II, per. № 3608, дело № 243 от 2009г. по описа на
нотариус Д. К. с per. № * при НК.
Първоначално ищцата е сключила предварителен договор на 31.07.2008г. със същия
строител-продавач за друг по-голям апартамент, за който е заплатила общо сумата от 49 900
евро, чрез преводи от две лични нейни банкови сметки в Уникредит булбанк АД – левова и
еврова. На 06.08.2009г. /1 година по-късно/ страните са сключили нов предварителен договор
за друго по-малко жилище в същия строеж, като са прекратили действието на първия и са
договорили вече платеното до момента да се счита платено по втория договор като първа
вноска. Договорено е още да се плати втора вноска от 35 000 евро до 15.08.2009г. и трета
вноска от 26 200 евро до 30.09.2009г. или общо сумата от 111 100 евро.
Част от цената на процесното жилище – сума в размер на 35 000 евро е платена от ищцата
на 07.08.2009 г. с част от получената от нея на същата дата по сметката й в „УниКредит
Булбанк” АД продажната цена от общо 39 370 евро за собствения й апартамент, придобит от
нея преди брака с ответника видно от нотариален акт № 119 от 13.12.2001 г., том II, дело №
280 от 2001г. по описа на нотариус Ц. З. и съответно Нотариален акт за покупко- продажба
на недвижим имот № 14, том I, per. 529, дело № 13 от 07.08.2009г. на нотариус А. И.-В. с per.
5
№ *** при НК, от съдържанието на които е видно, че на 07.08.2009г. ищцата е продала на
трето лице-купувач своя собствен, придобит чрез дарение, осъществено през 2001г. преди
брака й недвижим имот, представляващ апартамент № 7 в жилищната сграда, намираща се в
гр. София, на ул. „***" № 8-12, със застроена площ от 60 кв.м., заедно с прилежащото му
мазе № 7. Получената от продажбата сума възлиза на 39 370 евро.
Видно от представените по делото банкови извлечения от сметката на ищцата и от приетата
по делото и неоспорена ССЕ, Т. Т. е получила продажната цена за собствения си апартамент
в размер на 39 370 евро в деня на изповядването на сделката - 07.08.2009г. и в същия ден с
част от получената сума от продажбата е осъществила плащане към строителя в размер на
35 000 евро /втора дължима вноска/ за покупката на процесния имот, като е превела
посочената сума по сметка на продавача „С.Д. Т.-Т.” ЕООД.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 04.11.2009 г. ищцата
Т. Т. е продала и собствения си гараж, придобит от нея преди брака с ответника по силата на
нотариален акт № 26 от 02.04.2003 г., том I, дело № 22 от 2003 г. по описа на нотариус Н. Д.
видно от н.а.№ 50, по н.д. 606/2009г. на нотариус С. Т., рег. № *** на НК за сумата от 17 500
лв.
В деня на изповядване на сделката за продажбата на гаража 04.11.2009г. Т. Т. е внесла част от
получената от нея продажна цена, а именно сума в размер на 5000 евро по банковата си
сметка в „ОББ” АД с цел финансиране покупката на процесното жилище, тъй като към тази
дата тя вече е била одобрена за получаването на ипотечен кредит в размер на 26 200 евро
/трета вноска/, който е следвало да бъде отпуснат по посочената банкова сметка на ищцата в
„ОББ” АД след подписването на договора за банков заем. Предвид това, ищцата е внесла по
сметката си получената от прадажбата на гаража сума в размер на 5000 евро, с намерението
същата да послужи впоследствие за погасяване на месечните ипотечни вноски по
отпуснатия банков заем. Това се потвърждава от заключението на вещото лице по
изслушаната и неоспорена СИЕ, според което сумата от 5000 евро, явяваща се лична на
ищцата, придобита чрез осребряване на собствения й недвижим имот /гараж/, е послужила
за погасяване на всички падежирали в периода 15.01.2010г. – 15.09.2011г. вноски по кредита,
с който е финансирана част от цената на закупения процесен имот.
По делото е представен договор за банков кредит от 14.12.2009г. и Допълнително
споразумение №1 от 14.12.2011г. по силата на който „ОББ" АД е предоставила ипотечен
кредит в размер на сумата от 26 200 евро, с изрично регламентирана цел - придобиване на
собствеността върху процесния недвижим имот. Съдържанието на договора сочи, че ищцата
е посочена като кредитополучател и длъжник, а ответникът е посочен като солидарно
задължен съдлъжник.
От заключението на депозираната на л.190 ССЕ, прието от съда като обективно и
компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че погасените задължения по
предоставения от „ОББ” АД банков кредит в периода от 15.01.2010г. (датата на първата
погасителна вноска) до 15.01.2020г. (датата, непосредствено преди предявяването на иска)
възлизат на 38 673, 10 евро, като от тях ищцата Т. Т. е погасила 36 507, 40 евро, а ответникът
6
П. П. е погасил само 2165, 70 евро. Видно от Удостоверение изх. № ИД 1656-
2020/17.01.2020г. към датата на издаването му, ищцата е заплатила по процесния ипотечния
кредит следните суми: главница в размер на 25 833, 96 евро, лихва в размер на 15 849, 60
евро и застраховка в размер на 2734,02 евро.
Отделно от горното според вещото лице въз основа на проверените счетоводни данни до
2009г. ищцата е заплатила от личната си банкова сметка по банковата сметка на продавача на
процесния недвижим имот С.Д. Т.- Т." ЕООД общо сумата от 84 000 евро. В периода 2005-
2009г. ищцата е придобила нетни доходи в размер на сумата от 92 704, 83 евро, вкл. от
продажбата на недвижими имоти- лична собственост. СИЕ установява, че общият нетен
доход на ищцата за този период (след приспадането на осигуровки и данък) е в размер на 86
813,85 лв. Получаваните от ищцата възнаграждения за този период са посочени подробно по
години от вещото лице, съобразно информацията, която се съдържа в представените по
делото справки от НАП и НОИ за доходите на ищцата. Паричните средства, получени от
ищцата за 2005 г. и за 2006 г. от трудовата й дейност като управител на търговски дружества
„Контемпорари” ООД и „Керамик консултинг” ЕООД, имат извънсемеен произход, тъй като
са получени от нея преди сключването на брака й с ответника в края на 2006г. Доходите за
2005 г. и 2006 г. са получавани от ищцата в брой /доколкото е била осигурена на минимална
работна заплата/ и впоследствие са внесени на каса по банковата й сметка, за да бъде
осъществено разплащането на вноските по предварителния договор. В периода от 2009г. до
2018г. тя е придобила нетни доходи в размер на сумата от 43 815,41 евро; Заплатените от
нейната банкова сметка суми за погасяване на ипотечния банков кредит, отпуснат за
придобиването на същото жилище в този период възлизат общо на 36 507, 40 евро.
От намиращата се в кориците на делото служебно изискана от съда справка 26.11.2020 г. от
НАП за трудовите договори на ответника П. П. се установява, че той е бил безработен от
01.12.2006 г. (когато е напуснал длъжността „продавач” в „Матракс” ЕООД) до 14.05.2010 г.
(когато започва работа като озеленител в „ГЛД Гарден” ЕООД) и не е реализирал никакъв
доход. От свидетелските показания се установява, че през 2007 г. - 2008 г. ответникът е
стопанисвал разсадник в гр. ***, като през това време е живеел в дома на тъста си в гр.***,
докато ищцата е живеела в гр.София, заедно със сина си С., роден на ********г. В този
релевантен за спора период, когато са извършвани плащанията по предварителния договор
за покупката на семейното жилище, ответникът е живеел в отделно домакинство, в друг
град, който факт се потвърждава и от самия него в обяснения (стр. 6 от протокола от с.з. от
11.02.2025г.)
С оглед доказване на индивидуалния произход на средствата и наличието респ. липсата на
съвместен принос по делото са ангажирани гласни доказателствени средства в о.с.з. на
15.12.2022г. са разпитани св.Т. /баща на въззиваемата страна/, както и св. Г. и С. /приятели
на жалбоподателя/.
Според св.Т. /чийто показания следва да се кредитират при условията на чл.172 ГПК/ след
сключването на брака с ищцата, жалбоподателят опитал да осъществява търговска дейност
като предприемач, като за целта закупил земи и започнал да отглежда разсад за цветя.
7
Свидетелят лично му съдействал с препоръки и техническа помощ за реализиране на
проекта, отрича да е предоставял финансови средства. Предприемаческият проект бил
финансово неуспешен и не реализирал печалба, независимо от вложените усилия. След
2008г. зет му нямал възможност да плаща на ангажираните работници и започнал да се
занимава сам със стопанската дейност, която била в района на гр.***, където трайно живеел
свидетелят. От понеделник до петък зет му работил в разсадника, а в събота и неделя се
прибирал при семейството си в гр.София. По това време използвал собствената на
свидетеля къща в същия район, за да преспива там. Инициативата за покупката на
процесното жилище била на дъщеря му, а П., както и свидетеля и неговата съпруга били
резервирани към тази идея, именно защото виждали икономически риск. В този момент
основен източник на доходи била само високата заплата, получавана от дъщеря му. По това
време П. обективно не е разполагал с източници на доходи, които да вложи в процесния
недвижим имот. Според фактите, които знае, покупката на новото жилище била
финансирана от дъщеря му, както и от продажбата на нейни лични имоти, придобити още
преди сключването на брака.
Безспорно е установено, че майката на жалбоподателя-ответник Р. Н. му е превела на
05.12.2006 г. и на 04.01.2007 г. сумите от 11 000 евро и от 6000 евро или общо сумата от 17
000 евро. Експертизата не установява връзка между получените от ответника парични
средства в размер на 17 000 евро с платената продажна цена за жилището. Тази сума е
начален капитал за търговската дейност, осъществявана от него като едноличен собственик
на търговско дружество „Аркус” ЕООД, регистрирано на 13.02.2007г. Това се потвърждава
от показанията на св.С. Т., съгласно които в началото на 2007г. зет му П. започнал да се
занимава с отглеждането на декоративни растения и изграждането на разсадници за тях в
гр.***. С негова помощ ответникът закупил в същото населено място ниви за отглеждането
на растенията. През месец април 2007г. пристигнал тир с разсад – цветни храсти, за които
свидетелят знае, че са платени от П. П. с парите, които му е дала майка му. Отделно за
нуждите на дейността си ответникът е закупил л.а. /л.116 договор с нотариална заверка от
20.04.2007г./ и оборудване - инструменти; оградни мрежи и мрежи за сянка; перлитови
пясъци и други пособия, наел гараж за съхранението им и ангажирал работници, на които е
заплащал възнаграждение. Показанията на св.Т. изцяло се подкрепят в хронологична
последователност от събраните по делото писмени доказателства - Решение № 1 от
02.02.2007 г. на СГС по по ф.д. № 1191/2007г. за учредяване на „Аркус” ЕООД, Нотариален
акт от 13.02.2007г. за покупко – продажба на земеделски земи в гр. *** /л.112/, Договор за
покупко – продажба на МПС от 20.04.2007г./л.116/; Изготвена справка (таблица) от
Разплащателна агенция, съдържаща информация за посочените през 2008г. от „Аркус”
ЕООД парцели в гр. ***, върху които са разположени разсадници за декоративни растения и
извадка от изготвена на 23.04.2008 г. схема от Общинска служба по земеделие и гори - гр.
***, съдържаща информация за площта и местоположението на парцелите, в които са
изградени разсадниците.
С оглед гореизложеното недоказано пълно и главно е възражението на ответника, сега
8
жалбоподател, че е вложил сумата от 17 000 евро /преведени от майка му Р./ за
придобиване на процесното жилище.
От своя страна свидетелят Г. заявява, че има впечатления за периода около 2012г., когато
големият син на Т. и П. посещавал спортни тренировки, както и неговото дете. В тази
период, свидетелят виждал и двамата родители да придружават детето за провеждане на
спортните занимания, но по- често виждал П.. При спортни състезания в чужбина, само
бащата П. съпровождал детето. Сигурен е, че ответникът започнал да работи като водач на
таксиметров автомобил през 2018г, тъй като самият свидетел съдействал за постъпването му
на работа.
Свидетелката С. заявява, че познава П., бил неин колега от 2016г. имала впечатления, че той
много се грижел за децата си, тъй като във фирмата заявявал, че има задължение да ги
транспортира до детска градина, както и на извънкласни занимания. Всички във фирмата
знаели този факт и дори ръководителите му съдействали, освобождавайки го от работа
точно в 17 ч. Транспортът на децата си П. осъществявал с фирмения автомобил, който му
бил даден именно за тази цел. По- късно, П. започнал да работи на второ място и като
таксиметров водач през нощта и дори тя ползвала неговите услуги. Това се наложило,
защото доходите му били ниски и не им достигали средства.
Предвид изложеното, се налага извод, че първоинстанционният съд неправилно е
кредитирал събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, тъй като е
приел, че липсва съвместен принос от страна на ответника, поради което е уважен главният
иск по чл.21 ал.4 СК. САС намира, че жалбоподателят е полагал грижи за децата и в
домакинството до датата на фактическата раздяла и последвалия развод, поради което е
налице косвен принос. Доказано пълно и главно е наличието на частична трансформация на
средства от страна на ищцата, сега въззиваема, която е продала свой имот, придобит преди
сключване на брака и с получените средства е заплатила втора дължима вноска от 35 000
евро.
Няма новопредставени доказателства пред настоящата инстанция,
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно чл.21 СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен
принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо на чие име са придобити.
Съгласно установената в чл.21 ал.3 СК презумпция, съвместният принос се предполага до
доказване на противното, както и на чл.21 ал.2 СК относно формите на съвместния принос.
Оборването на установената в закона презумпция за съвместен принос се осъществява само
по съдебен ред чрез предявяването на отрицателния установителен иск по чл.21 ал.4 СК, при
който предмет на доказване е пълната липса на принос от страна на единия съпруг. Не е
достатъчно установяването на значителен превес на приноса на единия пред този на
другия - това не изключва съвместния принос, тъй като законът не изисква равен
такъв от страна на двамата съпрузи.
9
Въпреки това СГС е уважил главния иск, като е признал за установено, че ищцата е
изключителен собственик на процесния имот. Приел е за доказано пълно и главно липсата на
пряк принос от страна на ответника, доколкото ищцата е вложила лични средства в
закупуването на имота, получени от продажбата на нейното индивидуално жилище през
2009г., както и наличните й средства по банкова сметка, получени от трудова дейност.
Посочено е още, че погасителните вноски, по договора за банков кредит са били внасяни
преимуществено от ищцата и техният размер е 36 673,10 евро. Заключението на ССЕ е
мотивирало извод, че получените от ищцата доходи, декларирани пред НАП и НОИ,
съставляват доказан източник на доход, чийто размер обективно позволява заплащането на
пълната стойност на процесния имот, както и формиране на финансов остатък, който да
послужи за задоволяване на нуждите на семейството. Ответникът е внесъл в „ОББ " АД
сумата от общо 2165,70 евро, осъществявайки лично няколко касови банкови операции,
насочени към погасяване на кредита. Приел е за доказано, че и двамата родители - бивши
съпрузи, са полагали грижи за родените от брака деца. Затова е приел, че установената от чл.
21, ал.З СК оборима презумпция за съвместен принос на бившите съпрузи при придобиване
на процесния недвижим имот е категорично оборена посредством събраните доказателства.
САС не споделя горния извод, тъй като при съвкупен анализ на събраните писмени и гласни
доказателства съдът приема, че налице е смесване на институтите на трансформацията на
лично имущество и на липса на съвместен принос. Дори ищцата действително да е вложила
средства от продажба на предбрачно имущество в изплащане на цената на процесните
имоти, то би било налице преобразуване на лично имущество по смисъла на чл. 23 СК, а не
липса на съвместен принос по чл. 21, ал. 4 СК. Решаващият състав погрешно е възприел
наличието на преобразуване за относимо към спора за наличието на съвместен принос по чл.
21 СК. Това противоречи и на разясненията, дадени в ТР 2/2022г. на ОСГК на ВКС за
разграничението между двата института.
Съгласно ТР № 2/2022 от 20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.21 ал.2 СК, без
да ги изброява изчерпателно, посочва възможните форми на съвместен принос, обособени в
две групи: пряк материален принос (изразен във влагането на средства от трудова или друга
дейност, както и личен труд) и косвено съдействие за придобиването на имуществото (грижи
за децата и работа в домакинството). Оборването на презумпцията за съвместен принос
изисква пълно доказване от единия съпруг на липсата на принос от страна на другия.
Предмет на доказване в този случай е именно пълната липса на принос във всичките му
възможни форми, и зачитащи всяка грижа за благополучието на семейството в съответствие
с правилото на чл.17 СК. Процесуалното средство за защита е предявяването на отрицателен
установителен иск или възражение в срока за отговор на исковата молба, основани на
твърдения за обстоятелства, въз основа на които да се направи извод, че другият съпруг няма
никакъв принос за придобиването на конкретния материален обект. Доколкото разпоредбата
на чл.21 СК изисква съвместен, но не и равен принос, успешният изход от спора по чл.21
ал.4 СК възлага в тежест на съответния съпруг да докаже, че другият е бил напълно
дезинтересиран от живота на семейството - било по причини от субективен характер
10
(включително фактическа раздяла, изтърпяване на наказание лишаване от свобода),
било по обективни причини не е имал доходи и не се е грижил изобщо за децата и
домакинството. В случая такива доказателства няма ангажирани, тъй като
ответникът, сега жалбоподател, е платил една малка част от кредита, а от друга
страна се е грижел за децата, като ги е взимал от училище и ги е водил на тренировки в
страната и при пътуване в чужбина.
В случая е налице както пряк, така и косвен принос от страна на жалбоподателя-ответник.
Този принос се изразява главно в грижи за домакинството, плащане на битови сметки,
полагане на грижи за децата и др., както и в частично плащане по договора за кредит макар
и на малка сума от 2165 евро. От събраните по делото доказателства е видно, че двамата
съпрузи са живели заедно през цялото на времетраене на брака /с изключение на периода
2007-2008г., когато жалбоподателят е живял в гр.*** и се опитал да развие търговска
дейност/, както и че е полагал грижи както за съвместното домакинство, така и за
отглеждането и възпитанието на децата. Затова решението следва да бъде отменено, а искът
по чл.21 ал.4 СК следва да бъде отхвърлен, тъй като презумцията за съвместен принос не е
оборена пълно и главно от страна на ищцата, която носи доказателствената тежест. При този
извод следва да се разгледа предявеният в условие на евентуалност иск по чл.23 СК.
ПО ЕВЕНТУАЛНИЯ иск с правно основание чл.23 СК
Трансформацията по чл.23 СК също изключва възникването на СИО, но не по причини,
свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в
областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на
неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен
придобивен способ за другия съпруг. Уредената в чл.23 СК трансформация на лично
имущество е самостоятелно основание за възникване на лично притежание, наред с
посочените в чл.22 СК. Новопридобитото става лично по силата на закона. За него
презумпцията за съвместен принос изобщо не действа, поради което обосноваването
на лично притежание не преминава през оборването й. Съпругът, който твърди, че е
титуляр на конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на
средствата, вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на
негово лично имущество. Процесуалното средство за защита е предявяването на
положителен установителен иск за титулярството на съответното вещно право (заявен като
първоначален, насрещен или инцидентен установителен) или възражение в срока за отговор
на исковата молба, основани на твърдения, че претендиращият съпруг е вложил средства от
свое лично имущество за придобиването на конкретния материален обект. С оглед
разпоредбата на чл.154 ГПК, успешният изход от този спор е предпоставен от пълно главно
доказване от страна на претендиращия съпруг, че е вложил свое лично имущество в
конкретното придобиване. Ирелевантен е и не се изследва приносът на другия съпруг по
смисъла на това понятие, произтичащ от разпоредбата на чл.21 ал.2 СК. При спор за
собствеността на придобитото в тежест на претендиращия, че е индивидуален
собственик на вещта, е да установи, че средствата по влога му имат произход от
11
лично имущество по чл.22 ал.1 СК.
При този извод следва да се разгледа предявеният в условие на евентуалност иск по
чл.23 СК.
При спор за собствеността съпругът-титуляр на влога/в случая банкови сметки, от които е
платена сумата от 49 900 евро/ носи тежестта на доказване относно фактите, установяващи
придобиване чрез трансформация на лично имущество. Затова е необходимо установяването
на точния размер на вложеното, за което се твърди, че има личен извънбрачен произход по
смисъла на чл.22 СК т.е. спестяванията, които ищцата е генерирала преди сключване на
брака т.е. преди 01.11.2006г. и извършването на преценка дали то съвпада със стойността -
изцяло или отчасти на придобития имот. Съгласно горепосоченото ТР № 2/2022 от
20.01.2025 г. на ОСГК на ВКС, в мотивите към което е прието, че доходите от трудово
възнаграждение съставляват форма на материален принос по смисъла на чл.21 ал.2 СК, за
които законът не признава трансформация на лично имущество по чл.23 СК. Банковата
сметка е динамична величина, при която периодично се правят разходи и приходи, но
доколкото вещото лице посочва единствено какво е платено към 2008-2009г. /т.е. по време на
брака/ не може да бъде отречен категорично семейния произход на средствата, дори ако в
този период от време ответникът не е имал никакви доходи.
Трансформацията на доходи, реализирани от търговска дейност (т.е. признаване на лична
собственост за вещни права, които съпругът-ЕТ респ. управител на ЕООД, е придобил без да
са предназначени за упражняване на търговската му дейност и без да са включени в
търговското му предприятие), би поставило съпруг-едноличен търговец в неоправдано
привилегировано положение спрямо лицата, които не са регистрирани като ЕТ, доколкото
бихме се изправили пред последицата придобитите вещни права чрез доходи от трудови,
служебни или извънтрудови правоотношения да представляват СИО, а вещни права, които
не попадат в приложното поле на чл. 22, ал. 3 СК, и които са придобити чрез доходи от
търговска дейност, да бъдат индивидуална собственост. Не е налице основателна причина,
която да наложи такъв тип диференциация на доходите от различни дейности с оглед
възможностите за трансформация. В обхвата на подлежащото на трансформиране лично
имущество попадат вещните права по чл. 22, ал. 1 СК- вещните права, придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство, по дарение или по реда на чл.
505, ал. 1 и, ал. 2 ГПК - когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия
съпруг върху частта на другия съпруг от вещ СИО. Като възможни източници за
трансформация, поради строго личният характер на придобиването при отсъствието на
задължение за насрещна престация, са приети и средствата, придобити като награди,
печалби от лотария, обезщетения за неимуществени вреди в резултат от претърпяно
непозволено увреждане. Ето защо, когато възмездно придобитите вещи и вещни права
с реализирани средства от търговска дейност /ищцата е била управител на две
търговски дружества/ нямат предназначението, посочено в чл. 22, ал. 2 и ал. 3 СК, те
не са лично имущество на титуляря. Затова и първата част от платената цена в
полза на строителя-продавач в размер на 49 900 евро не е лично имущество на
12
титуляра на банковата сметка т.е. ищцата, сега въззиваема.
Изложеното налага да се приеме, че при приложим за имуществените отношения между
съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК не е достатъчно плащането на цената на недвижим
имот по време на брака да е извършено от личен влог/сметка на единия съпруг, за да се
приеме за доказано, че е осъществена трансформация в полза на съпруга-титуляр на
вземането по влога. На влог обичайно се съхраняват както средства, влагането на които би
съставлявало проявна форма на материален принос по смисъла на чл. 21, ал. 2 СК (а именно:
получени от трудово възнаграждение за положен труд по трудово или служебно
правоотношение, доходи от упражняване на свободна професия, занаят или търговска
дейност, вкл. като едноличен търговец, съдружник или акционер в търговско дружество и
др., приходи от продажбата на имущество, придобито и притежавано от съпрузите в режим
на СИО), а така също и средствата, получени от продажбата на лично имущество по чл. 22,
ал. 1 СК. Само влагането на последните ще има за последица осъществена трансформация
по чл.23 СК, защото характерът на собствеността върху вещите е функция на средствата,
чрез които са придобити. При спор за собствеността на придобитото в тежест на
претендиращия, че е индивидуален собственик на вещта, е да установи, че средствата по
влога имат произход от лично имущество по чл. 22, ал. 1 СК.
Ищцата безспорно има пряк материален принос чрез влагане на парични средства в
придобиването на имота, но само до размер от 35 000 евро, получени от продажбата на
нейно придобито преди брака имущество. Това е втората вноска платена в полза на
продавача, за която е доказано пъно и главно трансформация на лично имущество. В тази
част искът е основателен и като такъв следва да бъде уважен до 35 000/111 000 ид.ч.
На трето място е установено и отпускането на банков кредит за тези нужди на семейството,
солидарни длъжници по който са и двамата съпрузи, съгласно чл.32 ал.2 СК. Без значение за
вещните права е обслужването на заема от страна само на единия съпруг, както и
погасяването му изцяло от него /с изключение на сумата от 2165 евро/, тъй като това касае
облигационните отношения между солидарните длъжници, но не и придобиването на
имуществото в СИО с оглед установения характер на вложените в него средства. САС
отчита факта, че задължението за връщането им е поето солидарно от двамата съпрузи за
нуждите на семейството – чл.32 ал.2 СК. При режима на съпружеска имуществена общност
придобитото по време на брака, чрез договор за покупко-продажба имущество има същия
статут, какъвто е статутът на паричните средства, вложени в придобиването му. Ако
продажната цена е платена със средства, получени въз основа на договор за заем, заемател
по който е само единият съпруг, влагането на тези средства не обуславя извод за наличие на
трансформация по смисъла на чл.23 СК. Средствата, получени по договор за заем за
закупуване на жилище, не са лични, а общи, тъй като за задължението за тяхното връщане
двамата съпрузи отговарят солидарно. Последващото погасяване на задълженията от единия
от съпрузите, с негови лични средства, не се отразява върху принадлежността на
придобитото право на собственост и не променя правата в съсобствеността, а поражда само
облигационни задължения за другия съпруг, които следва да бъдат уредени след
13
евентуалното прекратяване на брака. Ако целият кредит или част от него са погасени само
от единия от съпрузите с негови лични средства, след прекратяване на брака този съпруг
може, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, да претендира от другия заплащане на припадаща се
част от платеното. В този смисъл са следните решения на ВКС, постановени във връзка с
тълкуването на чл. 19, чл. 21 и чл. 25 СК 1985 г. (отм.), съотв. на чл. 32, ал. 2 и чл. 23 СК:
решение № 904 от 2.10.2008 г. по гр. д. № 3167/2007 г., 1 г.о., решение № 415 от 22.10.2012 г.
по гр. д. № 231/2012 г., 1 г.о., решение № 36 от 31.03.2015 г. по гр. д. № 3386/2014 г., 2 г.о.,
решение № 428 от 11.04.2016 г. по гр. д. № 6452/2013 г., 4 г.о., определение № 529 от
16.11.2017 г. по гр. д. № 1570/2017 г., 1 г.о. и др.
Затова по отношение на сумата, платена в полза на ОББ АД, която надхвърля
половината от дължимото от солидарния длъжник, ищцата има право на
облигационен иск спрямо жалбоподателя-съдлъжник, но не и на частична
трансформация с надплатеното до момента. Затова искът по чл.23 СК следва да се
отхвърли за разликата над 35 000/111 100 евро до претендираните 84 900/111 100 евро,
като недоказан пълно и главно.
С оглед гореизложеното и при несъвпадане изводите на първа и настоящата инстанции,
решението следва да бъде отменено, като се уважи частично предявеният в условие на
евентуалност иск по чл.23 СК.
На основание чл.78 ал.3 ГПК въззиваемата страна дължи в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски, в размер на 1986.57 лв. От тях дължими са само 993 лв. По
главният иск /който е отхвърлен/ и 695 лв. По втория иск или общо сумата от 1688 лв. Пред
първа инстанция е направил разноски в размер на 1500 лв. От които дължими с оглед
променения краен резултат са само 750 лв. За иска по чл.21 СК и 525 лв. Или общо 1275 лв.
Въззиваемата страна е направила разноски както следва: 4922 лв. Съгласно сисък по чл.80
ГПК пред първа инстанция и сумата от общо 4073 лв. Пред въззивна инстанция /платен
адв.хонорар/ Възражението за прекомерност съдът намира за неоснователно. Общо
направени разноски в размер на 8995 лв. От които половината са платени по главният иск,
който е отхвърлен т.е. само 4497 лв. От тях с оглед уважената част от иска по чл.23 СК
дължими са само 1350 лв. За двете инстанции.
Воден от горното и на основание чл. 271 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 30.04.2024г. постановено по гр.д.№ 2396/2020 г. по описа на СГС, ГО,
8 състав и решение от 12.06.2024г. по реда на чл.247 ГПК за поправка на ЯФГ в
съдържанието на постановеното Решение № 260272/30.4.2024г., по гр. д. № 2396/20г. по
описа на СГС, ГО, 8 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. Т. ЕГН **********, с адрес - гр. ***, ул. „***" № *,
ап.7, срещу П. Ж. П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат - адв. Д. М., гр. София, бул.
14
„Тодор Александров" № 13, ет.З, ап.4. отрицателен установителен иск за признаване на
установено, че Т. С. Т. е изключителен собственик на придобития по време на брака й с П.
Ж. П. недвижим имот, а именно : АПАРТАМЕНТ № 7, намиращ се на пети надпартерен
етаж в сграда - построена в гр. ***, на ул. „***" № *, с площ от 90, 81 кв.м., състоящ се от
входно антре, дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две бани с тоалетна,
мокро помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4, 222 % идеални
части от общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е била построена,
обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1933.184.1.7. в схема №
15-954689/21.10.2019г. на СГКК- София, поради липса на съвместен принос, като
неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, поради частична трансформия на лични средства,
че Т. С. Т. е изключителен собственик на 35 000/111 100 ид.ч. от придобития по време на
брака й с П. Ж. П. недвижим имот, а именно : АПАРТАМЕНТ № 7, намиращ се на пети
надпартерен етаж в сграда - построена в гр. ***, на ул. „***" № *, с площ от 90, 81 кв.м.,
състоящ се от входно антре, дневна, трапезария и кухненски бокс, спалня, детска стая, две
бани с тоалетна, мокро помещение и тераса, заедно с мазе № 2 в сутерена на сградата и 4,
222 % идеални части от общите части на сградата и от мястото, върху което тази сграда е
била построена, обозначен като самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.1933.184.1.7. в схема № 15-954689/21.10.2019г. на СГКК- София.
ОТХВЪРЛЯ предявеният Т. С. Т. ЕГН **********, с адрес - гр. ***, ул. „***" № *,
ап.7, срещу П. Ж. П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат - адв. Д. М., гр. София, бул.
„Тодор Александров" № 13, ет.З, ап.4. евентуален иск с правно основание чл.23 СК в
останалата му част за разликата над 35 000/111 100 ид.ч. до претендираните 84 900 /111 100
ид.ч., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. С. Т. ЕГН **********, с адрес - гр. ***, ул. „***" № *, ап.7, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА П. Ж. П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат - адв. Д. М., гр. София, бул.
„Тодор Александров" № 13, ет.З, ап.4, сумата от 1688 лв./хиляда шестстотин осемдесет и
осем лева/ направени разноски пред въззивна инстанция, както и сумата от 1275 лв./хиляда
двеста седемдесет и пет лева/ направени разноски пред първа инстанция с оглед
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА П. Ж. П. с ЕГН ********** и със съдебен адресат - адв. Д. М., гр. София, бул.
„Тодор Александров" № 13, ет.З, ап.4, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Т. С. Т. ЕГН **********, с
адрес - гр. ***, ул. „***" № *, ап.7, сумата от 1350 лв./хиляда триста и петдесет лева/
направени разноски пред двете инстанции с оглед уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок
от съобщаване му на страните.
15
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16