Решение по КНАХД №569/2025 на Административен съд - Кърджали

Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Т. Н. Ф. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], действащ чрез пълномощника адв. Я. С., против Решение № 110/29.07.2025 г., постановено по АНД № 267/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 25-1300-000446 от 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Т. Н. Ф. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], са наложени административни наказания: по т.1. - „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2. - „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на общо 18 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР.

Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно, поради противоречие с материалния закон и нарушение на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички факти и обстоятелства релевантни за случая. Съдът кредитирал единствено показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставител и свидетели при съставяне на акта, но не е обсъдил представените писмени доказателства, установяващи, че по време на управление на МПС касаторът не е използвал мобилен телефон.

Предвид горното, моли касационната инстанция да отмени Решение № 110/29.07.2025 г., постановено по АНД № 267/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали, с което е потвърдено Наказателно постановление № 25-1300-000446 от 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали. Претендира разноски по делото.

В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не изпраща представител. От пълномощника адв. С. е постъпило писмено становище, в което поддържа касационната жалба, по изложените в нея доводи за неправилност на обжалвания акт на Районен съд - Кърджали.

Ответникът по касация – началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Кърджали, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител главен юрисконсулт С. Ч. е постъпила молба, в която оспорва жалбата, излагайки доводи за правилност на обжалваното решение на районния съд. Счита, че от събраните доказателства безспорно се установявало, че жалбоподателят е извършил вменените му нарушения. Правилно бил преценен размерът на наложеното наказание, с оглед тежестта на извършеното нарушение. В хода на административнонаказателното производство не били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да потвърди изцяло постановеното от първоинстанционния съд решение и присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР – Кърджали. При условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд - Кърджали да бъде оставено в сила като правилно. Релевира съображения, че административното нарушение е безспорно доказано, респ. визираните в жалбата основания не били налице.

Административен съд -Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора твърдения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение, по съществото си се явява касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 25-1300-000446 от 11.03.2025 г., издадено от Началник сектор ПП-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Т. Н. Ф. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], са наложени административни наказания: по т.1. - „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП; по т.2. - „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.104а от ЗДвП, както и отнемане на общо 18 контролни точки на основание Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012г. на МВР. С решението е осъден жалбоподателят да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Районният съд е извършил преценка на представените и събраните в хода на делото доказателства, след която е приел, че същите безспорно установяват, че санкционираното лице е осъществило съставите на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 104а и чл. 137а от ЗДвП. Изложил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Посочил е, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил [марка] [модел] с рег.№ [рег. номер], оборудван с обезопасителен колан, не го използвал по време на движение. Нарушението е било доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Според първоинстанционният съд, при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Изложени са съображения, че правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

По т.2 от наказателното постановление съдът е изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Според съда, безспорно е установено по делото, че с действията си на 21.02.2025 г. в [населено място] жалбоподателят е нарушил посочената норма. Той е бил водач на МПС - лек автомобил [марка] [модел] с рег.№ [рег. номер], като при управлението му е използвал мобилен телефон, при това без устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Това нарушение също е доказано и правилно квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Изложени са съображения, че посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му. Според съда, при индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са били отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 8 точки на основание чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на Т. Н. Ф. от [населено място], са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

Обратно на релевираните в касационната жалба възражения за недоказаност на нарушението, аргументирани с доводите, че първоинстанционния съд кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, но не е обсъдил представените писмени доказателства, опровергаващи соченото административно нарушение, настоящата касационна инстанция намира вмененото на Т. Ф. нарушение за доказано по несъмнен и категоричен начин, с оглед събраните в производството доказателства, до който правилен и обоснован извод е достигнал и състава на районният съд.

Във връзка с извършеното нарушение по чл. 104а от Закона за движението по пътищата, посочената в акта и в наказателното постановление, като нарушена, материалноправна норма на чл. 104а от ЗДвП въвежда забрана за водачите на МПС да използват мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му.

Касационният състав счита, че вмененото на Т. Ф., административно нарушение е доказано по несъмнен и категоричен начин, което се установява от показанията на разпитаните в производство пред районния съд свидетели, които са логични, непротиворечиви и кореспондиращи, както по между си, така и със съдържанието на издадения АУАН [серия] № [номер]/[дата]. В тази връзка следва да се отбележи, че в показанията си свидетелите категорично и последователно сочат, че на 21.02.2025 г. в [населено място] жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство и по време на движение използвал мобилен телефон, без устройство позволяващо ползването му без участие на ръцете, както и нямал поставен обезопасителен колан. Свидетелите подробно описват времето, мястото и маршрута на движение на автомобила [Марка] с рег.№ [рег. номер], както и поведението на жалбоподателя като водач на превозното средство по време на нарушението и впоследствие при съставяне и предявяване на акта, който отказал да подпише и получи. Показанията на свидетелите са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по безспорен начин релевантните по делото факти.

В връзка с горното следва да се посочи, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон /какъвто е и процесният АУАН/ имат доказателствена сила до доказване на противното, респ. акта за установяване на административно нарушение като официален свидетелстващ документ се ползва с формална доказателствена сила, относно описаните в него обстоятелства относно осъществяване на изпълнителното деяние на съответното административно деяние, обвързваща съда до оборването й по надлежния ред, което в случая не осъществено от жалбоподателя в проведеното производство пред Районен съд – Кърджали по обжалване на наказателно постановление. Релевираното в касационната жалба твърдение, поддържано от касатора и в хода на съдебното производство пред районния съд, че не е използвал мобилен телефон по време на управление на МПС, аргументирано с представена по делото справка за детайлно потребление за мобилна/фиксирана услуга за съответния номер, правилно е било прието от първоинстанционния съд за неоснователно, като от състава на съда са изложени и съответните аргументи, защо представеният документ не опровергава соченото в АУАН и НП нарушение. В тази връзка следва да се посочи, че за въведената в чл. 104а от ЗДвП забрана не е от значение дали се говори по телефона или се използва с други негови функции – браузване в интернет, получаване и изпращане на снимки и съобщения, в т.ч. и чрез интернет приложения и др. С други думи, за съда е безспорно, че на описаните в АУАН и НП дата и място в [населено място], касаторът, в нарушение на чл. 104а от ЗДвП, е използвал мобилен телефон по време на управление на МПС.

За така осъщественото административно нарушение е наложено наказание на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, която санкционна норма е относима към извършеното нарушение, тъй като предвижда (в релевантната й редакция) наказание глоба от 50 лв. за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му.

Настоящата инстанция намира за обоснован и изводът на първоинстанционния съд, че съгласно разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява по безспорен начин, че на процесната дата и място жалбоподателят като водач на автомобил [марка] [модел] с рег.№ [рег. номер], оборудван с обезопасителен колан, не го използвал по време на движение. Нарушението е доказано и правилно е квалифицирано от актосъставителя и наказващия орган. Посочената санкционна норма е тази на чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, предвиждаща, че се наказва с „глоба“ от 50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. При индивидуализацията на наказанието административнонаказващият орган е съобразил цитираната разпоредба и е наложил предвиденото без възможност за преценка наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Правилно са отчетени и контролните точки, които ще бъдат отнети при влизане в сила на наказателното постановление, а именно 10 точки на основание чл.6, ал.1, т.18 от Наредба № 1з-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

С оглед горното и доколкото АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като процесният акт е съставен в присъствието на нарушителя и надлежно връчен при отказ на жалбоподателя да го подпише, но е надлежно удостоверен с подпис на свидетел, чийто три имена и адрес са посочени в акта, съдът намира, че не са налице допуснати нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, извършеното нарушение е установено по несъмнен начин и след като е стигнал до същия извод районният съд е постановил правилен и обоснован акт.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Т. Н. Ф. за неоснователна, поради което и обжалваното решение на Районен съд - Кърджали, като правилно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото и с оглед надлежно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 27е /в приложимата редакция/ от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден Т. Н. Ф. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР - Кърджали, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 110/29.07.2025 г., постановено по АНД № 267/2025 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Т. Н. Ф. с [ЕГН], адрес [населено място], [улица], да заплати на ОДМВР гр.Кърджали, с административен адрес: [населено място], [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Решението е окончателно.