Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 31.12.2019г. град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 2 декември 2019 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от
СЪДИЯ
ИЛКОВА
гр. дело № 1562, по
описа за 2019 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Теленор България” ЕАД гр. София, чрез
пълномощника си, твърди в исковата молба, че между него (с предишно
наименование „Космо България Мобайл” ЕАД) и ответницата В.М. са сключени Договор за мобилни услуги №
********* и Договор за лизинг от 08.03.2016 г., с приложено Заявление за
пренасяне на номер/а в мрежата на
Telenor. Съгласно договора за мобилни услуги, на клиента е предоставен мобилен
телефонен номер **********, ползван до този момент в мрежата на друг мобилен
оператор, както и мобилен телефонен апарат Samsyng Galaxy A3 2016 Gold.
Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 510.17 лв., с включен
ДДС, платима към датата на сключването на договора, както и двадесет и три
месечни лизингови вноски в размер на 17,29 лв., с включен ДДС всяка, като било
предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през
отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към
периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от ответницата В.М.
мобилен номер и мобилно устройство на лизинг се прилагали следните условия:
- за
мобилен номер ********** – условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 08.03.2016 г.;
- за
мобилно устройство Samsung Galaxy A3 Gold – условията, договорени в Договор за
лизинг от 08.03.2016 г.
Ответникът
не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. юни 2016 г. - м. август 2016 г. Във всяка от фактурите са начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените договори, сключени
между него и клиента.
Фактура
№ **********/01.06.2016 г. била издадена за отчетния период 01.05.2016 -
31.05.2016 г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 13,32 лв. без вкл. ДДС,
която е в краен размер на 15,98 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Samsung Galaxy A3 2016 Gold в размер на 17,29 лв. с вкл. ДДС. Общата
сума, начислена във фактурата, е 33,27 лв.
Фактура
№ **********/01.07.2016 г. била издадена за отчетния период 01.06.2016 – 30.06.2016
г. и включва следните задължения на клиента за посочения период за мобилен
номер ********** - месечна абонаментна такса (-4,44) лв. без вкл. ДДС, която е
в краен размер на (-5,33) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно
устройство Samsung Galaxy A3 2016 Gold в размер на 17,29 лв. с вкл. ДДС.
Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса във фазата се е формирала
в резултат на приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за
отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 11,96 лв.
След
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Теленор
България” ЕАД и В.М.М., по нейна вина, поради изпадането й в забава, на
потребителя била издадена фактура № **********/01.08.2016 г., която включва
задължение за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.03.2016 г., при условията на който е ползван
мобилен номер **********, в общ размер на 364,31 лв., в съответствие с
договореното между страните, както и предсрочно изискуем остатък от лизингови
вноски за мобилно устройство Samsung Galaxy A3 2016 Gold в общ размер на 345,80
лв. с вкл. ДДС, равняващ се на двадесет неначислени лизингови вноски.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било
уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. Следвало да се има предвид, че сумата от 364,31 лв., представляваща
задължение за неустойка за предсрочното прекратяване на договора за мобилни
услуги, не е предмет на частното гражданско дело и не се претендира в
настоящото производство. Предвид това общата сума, начислена във фактурата, е
710,11 лв., а претендираната сума по фактурата е 345,80 лв.
Твърди
се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от
фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване
на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и
към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор Бъгтария” ЕАД било депозирано заявление по
чл. 410 от ГПК до Районен съд - Стара Загора, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № 4089/2018 г. и издадена заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното
производство, с което е уведомен, че издадената по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника - ответник по
настоящото дело при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в законоустановения срок ищецът
предявява и настоящия иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът
моли съдът да постанови решение, с което да приеме за установено наличието на
вземането му по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
частно гражданско дело № 4089/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора,
против длъжника - ответник В.М.М. с ЕГН **********, както следва: 391,03 лв.,
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/01.06.2016 г., фактура № **********/01.07.2016 г. и фактура №
**********/01.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендира за заплащане от ответника на сторените съдебни разноски по
заповедното производство и по настоящото такова.
Ответницата В.М. не е
депозирала писмен отговор на исковата молба.
В първото по делото открито съдебно
заседание ищецът, чрез депозирана писмена молба поддържа претенцията, като моли
съдът да постанови неприсъствено решение, ако са налице условията за това. Ответникът,
редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не
взема становище по иска.
Съдът счита, че са налице предпоставките
на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение спрямо
ответника. Последният не е представил писмен отговор на исковата молба, не е
изпратил представител в съдебно заседание, без да е посочил уважителни причини
за това и не е взел становище по претенцията.
Представените по делото писмени доказателства - Договор за мобилни услуги №
********* от 08.03.2016 г., с приложено Заявление за пренасяне на номера в
мрежата на Telenor; Договор за лизинг от 08.03.2016 г.; Фактура № **********/01.06.2016
г.; Фактура № **********/01.07.2016г.; Фактура № **********/01.08.2016 г., са
достатъчни да обосноват извод за основателност на предявената искова молба.
Съдът приема, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги
и договор за лизинг като ищецът е изпълнил задълженията си по договорите.
Видно от заключението на съдебно-икономическата
експертиза,възприето от съда като добросъвестно и компетентно изготвено, се
установява, че задължението на ответницата към ищеца за оставащи неплатени
лизингови вноски възлиза на 380.38 лв., и за неизплатени използвани мобилни
услуги – възлиза на 10.65 лв., като общият размер на задължението е 391.03 лв.
Няма извършени плащания по процесните фактури.
Предвид гореизложеното, съдът следва да
признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца
сумата от 391.03 лв., представляваща неизпълнено задължение по Договор за
мобилни услуги № ********* от 08.03.2016 г. и Договор за лизинг от 08.03.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.08.2018г. – датата на
завеждане на заповедното производство по чл. 410 ГПК, до пълното изплащане на
дължимата сума.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
заповедното производство разноски, в размер на 385 лв., както и направените по настоящото
дело разноски, в размер на 505 лв., съобразно приложения списък на разноски.
Водим от горните мотиви и съобразно
разпоредбата на чл. 239 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на В.М.М., ЕГН
**********,***, и настоящ адрес:***, че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Младост”, ж.к. „Младост
ОСЪЖДА В.М.М., ЕГН **********,*** и
настоящ адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, ж.к. „Младост
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: