Решение по дело №8417/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 267
Дата: 2 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Зорница Николова Тухчиева Вангелова
Дело: 20215330208417
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Пловдив, 02.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330208417 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 5384376, издаден от ОД на МВР -
Пловдив, с който на Й.Г.Я. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложена глоба в размер на 400,00 /четиристотин/ лева за нарушение
на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на ЕФ,
като се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.
Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, съответно
атакуваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно
постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
Електронният фиш е издаден за това, че на 09.10.2020 г., в 11,54 часа, в гр.
1
Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ в близост до ул. „Менделеев“, при максимална
разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен
толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС – Лек автомобил, с рег. №
***, се движело с установена наказуема скорост 82 км/ч. и наказуемо
превишение 32 км/час.
Собственик на когото е регистриран автомобилът е „Детелина - Дрита“
ЕООД, ЕИК ********* с *** И. С. Ш.. Първоначално за така констатираното
нарушение бил издаден ЕФ Серия К, № 4038297, който бил връчен на
20.10.2021 г. на Ш. като *** на горепосоченото дружество – собственик на
процесното МПС. В четиринадесетдневния срок, визиран в разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП , а именно на 28.10.2021 г., Ш. депозирал с Сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Пловдив декларация, с която посочил, че на
09.10.2020 г. в 11,54 часа описаното в ЕФ МПС с рег. № *** било
предоставено за ползване на жалбоподателя Я., който на същия ден – в 15,10
ч. върнал превозното средство. Към декларацията са предоставени освен
копие на СУМПС на Я. /валидно към датата на нарушението/, така и копие от
личната карта на жалбоподателя, копие от контролен талон № 5776417,
Удостоверение за психологическа годност № 699035 и карта за квалификация
на водач на МПС. Гореизложеното води до извод за надлежно проведена
процедура по чл. 189, ал. 5 ЗДвП, като след анулирането на издадения ЕФ с №
4038297, бил издаден обжалваният ЕФ № 5384376, с който законосъобразно
била ангажирана административно – наказателната отговорност на
жалбоподателя. Ето защо и възраженията на жалбоподателя в тази връзка
няма как да бъдат споделени, още повече, може да се приеме за основателен
доводът, че производството по делото следва да се прекрати.
Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM
S1.
Посочената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от:
- приложеното по административната преписка статично изображение,
което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г. е годно
доказателствено средство за обстоятелствата свързани с упражнения с АТСС
видеоконтрол. В тази връзка само за пълнота на изложението, следва да се
посочи, че в случая нарушението е заснето с техническо средство ARH CAM
S1. Видно от приложението към удостоверението за одобрен тип тази камера
работи с лазерен скоростомер, с вградено и автоматично разпознаване на
2
номера на МПС. От изложеното се прави извод, че за разлика от техническите
средства тип TFR-1M, при които все пак е налице човешки фактор при
разпознаване на номера на МПС, при процесното АТСС процесът е изцяло
автоматизиран и са изключени всякакви съмнения относно достоверността на
разпознаването. Освен това е налице и пълно съвпадение между посочения в
ЕФ автомобил и този който се забелязва на статичното изображение.
Правилно е приложен и чл. 16, ал. 5 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015г.,
като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат
толеранс от - 3 км/час. В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно
представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата
грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до
100 км/час е +/- 3 км/час. Именно този толеранс е отбелязан като приложен.
Законосъобразни са и математическите изчисления при приспадане на
толеранса. В статичното изображение е отбелязана измерена скорост 85
км/час. След приспадане на толеранса от 3 км/час се получава 82 км/час,
която е и наказуемата скорост в ЕФ.
Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на
ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол,
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган;
б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни.
Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни-
прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на
участък от пътя.
В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно,
че ЕФ е издаден при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими,
временно разположени на участък от пътя, по-известни като триножници/,
което е стриктно в изпълнение на законовите норми.
Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з-532/
3
12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след
изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16.01.2018 г. / изисквания за законосъобразност на
използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол:
- нарушението е установено с автоматизирано техническо средство
ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол
/триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в
удостоверението за одобрен тип;
- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по
делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по
метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване;
- техническото средство е преминало през надлежна метрологична
проверка с Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г.;
- приложена е снимка на техническото средство, от която е видно
временното му разполагане на участък от пътя.
- надлежно съставен и попълнен е протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г., който съдържа всички необходими реквизити.
- в протокола по чл. 10 от Наредбата изрично е направена отметка, че
техническото средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните и техническите изисквания, с отбелязване на имената и подпис
на служителя удостоверил това обстоятелство, което е доказателство за
спазване на изискванията на чл. 6 от Наредбата.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че към датата на
извършване на нарушението, след предприетите нарочни законодателни
изменения (ДВ. бр.6 от 16.01.2018г., вече е отпаднало изискването мястото на
контрол да се обозначава със знак Е24 и в средствата за масова информация,
поради което същите не представляват изискване за законосъобразно
използване на АТСС.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че в протокола по
чл. 10 от Наредбата надлежно са попълнени номерата на първо и последно
статично изображение, като процесното попада между тях.
Според трайната съдебна практика, обаче дори такива да не бяха
попълнени или да бе налице несъответствие между тях и номера на
представеното по делото статично изображение, пропускът не би бил
4
съществен, доколкото връзката между конкретното използване на АТСС и
съставения протокол по чл. 10 успешно и несъмнено би се установила от
останалите негови реквизити - дата на използване, контролиран участък, час
и минута на начало на работа и час и минута на край на работа, като е налице
пълно съответствие между тези изложени в протокола и тези посочени в ЕФ.
Така изрично Решение № 1941 от 22.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1642 /
2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1024
от 20.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 670 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 541 от 15.03.2021 г. по к. адм.
н. д. № 75 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив, и др.
Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че действително на
снимката, удостоверяваща разполагането на АТСС няма номер и дата.
Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в
Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС
именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което
в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков
материал и конкретното разполагане и използване на АТСС. Така Решение №
1913 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1650 / 2021 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 1911 от 21.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1375 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, като
в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят не е поставил
изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ разполагането на
АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват успешно от
отбелязванията в Протокола по чл. 10 от Наредбата.
В тази връзка следва да се съобрази и че Протоколът по чл. 10 от
Наредбата съгласно трайната съдебна практика представлява официален
свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на
извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите
изисквания за неговата законосъобразност.
Не на последно място следва да се отчете, че дори по делото да не бе
представена валидна снимка за разположението на АТСС, според трайната
съдебна практика, действително би било налице нарушение на чл. 10, ал.3 от
Наредбата, но то не би било съществено, доколкото, както вече се отбеляза
мястото на контрол и използването на АТСС съгласно нормативните и
техническите изисквания се установява от отбелязванията в Протокола по чл.
5
10 от Наредбата.
В този изричен смисъл Решение № 2081 от 05.11.2021 г. по к. адм. н. д. №
1974 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
2114 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2165 / 2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение №2081/5.11.2021г. на
Административен съд Пловдив, КАНД № 1974/2021, и др.
Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал.1 ЗДвП.
Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал.1, т.4 ЗДвП,
доколкото превишение от 32 км/час в градски условия попада именно в
приложното поле на тази норма, като наложената санкция кореспондира със
законоустановения размер.
От текста на чл. 21, ал.1 ЗДвП е видно, че ограничението за леки
автомобили в населено място е 50 км/час. В ЕФ изрично е посочено, че
процесният автомобил е лек, че нарушението е извършено в гр. Пловдив и че
е нарушено ограничение от 50 км/час, поради което не възниква абсолютно
никакво съмнение за съответствието между изложените факти и приложените
правни норми.
Още повече, че напълно аналогични са и отбелязванията в Протокола по
чл. 10, в който изрично се сочи, че е нарушено общото ограничение на
скоростта 50 км/час в населено място.

По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП,
вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има въззиваемата страна. Съдът като
съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и
начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира,
че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80,00 лв.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, Пети н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К, № 5384376, издаден от ОД на
МВР - Пловдив, с който на Й.Г.Я., ЕГН ********** на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 400, 00
/четиристотин/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

6
ОСЪЖДА Й.Г.Я., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на ОД на МВР
- Пловдив сумата 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски
за юрисконсултско възнаграждение за представителство пред Районен съд-
Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7