РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. Кюстендил, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Светослав Ем. Петров
при участието на секретаря Гергана Ив. Накова-Милушева
като разгледа докладваното от Светослав Ем. Петров Административно
наказателно дело № 20231520201006 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба от В. Й. К. с ЕГН ********** с адрес гр. ***, ул. „***“ №
*** против наказателно постановление № 23-1139-000899 от 05.05.2023г., издадено от Началник
Сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на основание чл.174, ал.3 ЗДвП са й наложени
административни наказания: “глоба” в размер на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Иска се отмяна на наказателното постановление, защото К. не е разбрала и респ. не е било
обяснено от проверяващите, че теста за употреба на наркотични вещества е различен от теста за
концентрация на алкохол в кръвта, който тест К. искала да не бъде направен, защото управлявал
автомобил след употреба на алкохол.
Наказващият орган, чрез гл. юрисконсулт Л. излага становище, че жалбата е неоснователна
и се моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна със събраните по делото доказателства и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 16.04.2023г. около 00:20 часа в общ. Невестино на ВП 2-62 срещу Яменско ханче в
посока от гр. Кюстендил към гр. Дупница, жалбоподателката управлявал лек автомобил
„Фолксваген Фокс“ с рег. №****, собственост на Е. М. Х.. Служителите на РУ на МВР –
Кюстендил К. К. и Д. В. при изпълнение на служебните си задължения спрели горепосоченото
МПС и установили неговия водач. След като установили, че водач е именно В. Й. К., от която се
усещал мирис на алкохол, същата била помолена да бъде тествана за употреба на алкохол и
тествана за употреба на наркотични вещества. К. отказала да бъде тествана, като за отказа по
1
отношение на употреба наркотични вещества свид. В. съставил АУАН № 908535, като акта е
упоменато, че е съставен ТМИ с номер 139391 за даване на кръвна проба за лабораторен анализ, но
К. отказала да го получи и да го подпише.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП. В постановлението са възпроизведени
фактическите констатации по АУАН. Деянието на жалбоподателката е квалифицирано като
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП и на това основание са наложени посочените санкции.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно: писмените материали съдържащи се в административнонаказателната преписка,
показанията на свидетелите К. и В..
Приемайки, че АУАН е редовно съставен и предвид разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП,
съдът зачете неговата доказателствена сила, доколкото по делото не се събраха доказателства за
противното.
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване
акт и от лице, което има право на такава.
При установената фактическа обстановка съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила. АУАН е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази
посока по смисъла на ЗДвП. НП е издадено от компетентен орган.
АУАН и НП притежават необходимите реквизити, сочени в чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени
са изискванията за предявяване на АУАН и връчване на същия, както и връчване на НП.
Нарушителят не е бил лишен от възможността да направи възражения по акта. Описанието на
нарушението и обстоятелствата във връзка с извършаването му са посочени в степен,
гарантиращата правото на защита на жалбоподателя, в частност – да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен, респ. за което е наказан.
Неоснователни са доводите жалбоподателката и нейният процесуален представител, че
същата не е била разбрала респ. липсва субективен елемент на нарушението, че двата теста за
алкохол и наркотични вещества за различни и това я е мотивирало да откаже и теста за
наркотични вещества, като аргумент в противната насока може да се посочи, че К. е имала
възможност да получи издадения и талон за медицинско изследване и дадете кръвна проба за
наличие на нароктични вещества в кръвта си, ако е искала да бъде тествана по установения в
закона ред, с оглед направените твърдения, че същата е била употребила алкохол и това е била
причината за отказа да бъде тествана. За доказване наличието на субективен елемент на
нарушението допринасят и показанията на свид. В., който сочи, че е било разяснено на
жалбоподателката, че двете проби се разграничават и нямат нищо общо едната с другата.
Категорично се установиха обстоятелствата, свързани с установяване и документиране на
нарушението.
Установи се, че при конкретните условия на време, място и обстановка К., в качеството
си на водач на МПС, е отказала да й бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотично вещество. По този начин виновно е осъществил
административнонаказателния състав на нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП.
При това положение законосъобразно АНО е ангажирал административнонаказателната
2
отговорност на жалбоподателя за това деяние, като му е наложил предвидените за него наказания,
които са абсолютно определени.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1139-000899 от 05.05.2023г.,
издадено от Началник Сектор “ПП” към ОДМВР-гр.Кюстендил, с което на В. Й. К. с ЕГН
********** с адрес гр. Д., ул. „***“ № ***, с което на основание чл.174, ал.3 ЗДвП са й наложени
административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лева и “лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 24 месеца.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-
гр.Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3