Решение по дело №4101/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

                                                №

гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV -  Г въззивен състав, в открито съдебно заседание на oсемнадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  НЕЛИ МАРИНОВА

                                                                 мл. с.  ГЮЛСЕВЕР САЛИ

 

при участието на секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 4101 по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

          С решение № 453515/18.07.2018 г., постановено по гр. д.                             № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, поправено с решение                         № 275528/14.11.2019 г., е отхвърлен предявения от С.М.М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А.В.М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците: Е.С.П., Б.С. Т., последните две наследници и на С.М.М., и от В.М.В., срещу В.О.М., С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М., А.Б.М. и „М.Б.“ ЕООД, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., иск по           чл. 108 ЗС за признаване за установено правото на собственост по отношение на ищците върху 1 550 кв. м., а за всеки един от ищците – 775/3445 кв. м. ид. ч. нива, цялата с площ от 3445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци“, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., както и за признаване за установено правото на собственост на ищците по отношение на 901,20 кв. м. идеални части върху 2003 кв. м., а за всеки от ищците – по 450,20/2003 ид. ч. от общите части на ПИ № 3697, представляващ част от ПИ № 1659.

          С решението е отхвърлен иска по чл. 76 ЗН за признаване за недействителен спрямо ищците С.М.М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А.В.М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците Е.С.П. и Б.С. Т., и от В.М.В., срещу В.О.М., С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М., А.Б.М. и „М.Б.“ ЕООД, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., на акта на разпореждане на сънаследниците с общия недвижим имот, представляващ нива, с площ от 3.445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци“, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П..

         С решението е отхвърлен предявения в условията на евентуалност иск по чл. 33, ал. 2 ЗС от С.М.М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А.В.М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците: Е.С.П., Б.С. Т., последните две наследници и на С.М.М., и от В.М.В., срещу В.О.М., С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М., А.Б.М. и „М.Б.“ ЕООД, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., за изкупуване на 1101,80 кв. м. от продадените 2003 кв. м. от ПИ с пл. № 3697, по действително уговорените между двамата ответници условия.

           С решението Е.С.П., Б.С. Т. и В.М.В. са осъдени да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на В.О.М., С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М. и А.Б.М. сумата от 8110 лв. – разноски по делото, както и на „М.Б.“ ЕООД, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., сумата от 2000 лв. – направени разноски по делото.

         С влязло в сила решение № 30333/03.02.2020 г., постановено по гр. д. № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, е отхвърлена молбата на ищците В.М.В., Б.С. Т. и Е.С.П. за поправка на очевидни фактически грешки в решение                                                  № 275528/14.11.2019 г., постановено по делото с правно основание чл. 247 ГПК.

          С влязло в сила решение № 553243/04.12.2018 г., постановено по          гр. д. № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, е отхвърлена молбата с вх. № 5140958/07.09.2018 г., депозирана от Б.С. Т. и Е.С.П., като се иска произнасяне по насрещните искове, предявени от ответниците – физически лица, с правно основание чл. 250 ГПК.

          С определение № 553203/04.12.2018 г., постановено по гр. д.                       № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, е отхвърлена молбата с вх. № 5143199/13.09.2018 г., депозирана от Б.С. Т. и Е.С.П., за изменение на решението по делото в частта за разноските, присъдени в полза на ответниците, по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

         Подадена е въззивна жалба от Б.С. Т., Е.С.П. и В.М.В. срещу решение                                    № 453515/18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав. Твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че първоинстанционният съд е извършил косвен съдебен контрол върху Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, в нарушение на материалните и процесуални предпоставки за това, като по този начин не се съобразил с валидно и законосъобразно, влязло в сила решение на ОСЗГ – Овча купел, което е било  предмет на съдебен контрол и по гр. д. № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав. Твърдят, че по този начин не е зачетено конститутивното действие на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на София – Драгалевци, което е влязло в сила на 21.02.2006 г. Поддържат, че съдът е извършил недопустим косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК в нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уведомил страните, че открива производство по косвен съдебен контрол, без да го е включил в доклада си, без да е разпределил доказателствена тежест и без да е дал указания на страните по реда на  чл. 146, ал. 2 ГПК, както и без да съобрази, че контрол върху решението е осъществен преди това по съдебен ред, което обстоятелство изключва повторния контрол. Твърдят, че съдът е достигнал до неправилен извод за нищожността на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел на основание съображения, които не водят до нищожност на акта. Поддържат, че по отношение на законосъобразността на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел е проведен индидентен съдебен контрол в нарушение на изискванията на чл. 17, ал. 2 ГПК и без да са налице законовите предпоставки за това. Твърдят, че съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административни актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Посочват, че в случая – ответниците – физически лица са участвали в производството, поради което нямат право да искат преразглеждане на материалноправната законосъобразност на решението, а ответникът  - ЮЛ е правоприемник. Твърдят, че липсва и изрично искане за осъществяване на косвен съдебен контрол върху решението. Поддържат, че възраженията, които могат да се правят в спорове за собственост във връзка с проведена реституция по ЗСПЗЗ са ограничени в рамките на собствените на оспорващия противопоставими права, и се изчерпват до възможността да се оспорва материалната легитимация на ответната страна само, ако оспорващият твърди, че той самият /или праводателят му/ е бил собственик на спорния имот преди реституцията и дори преди вкарването на имотите в блоковете на ТКЗС. Посочват, че в случая ответниците към нито един момент не са твърдяли, че са имали противопоставими права към датата на включване на земите в ТКЗС по отношение на имота на М.М. от 1,55 дка от общата нива в м. „Лисичи дупки“. Ответниците – физически лица, в качеството им на праводатели на правоприемника им – „М.Б.“ ЕООД, са само и единствено собственици на 2,00 дка от общата с ищците нива в м. „Лисичи дупки“. Твърдят, че с оглед констатацията на заявителите по адм. преписки  № 462/92 г. и № 428/92 г., че заявените за възстановяване от тях имоти са части от един имот в м. „Лисичи дупки“, съответно с площ от 1,55 и 2,00 дка, са поискали двете преписки да бъдат обединени за общо разглеждане и решаване, като страните не са имали спор помежду си за това кои заявители какви права притежават от общия имот. Посочват, че влязлото в сила на 12.10.2011 г. решение от 29.07.2011 г. по гр. д. № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав, обвързва ответниците – физически лица и техните правоприемници като заинтересовани лица, но има действие и по отношение на всички на основание чл. 177, ал. 1 АПК и TР № 1/08.06.2001 г. на ОС на ВАС. Твърдят, че при липса на правомощия и законови предпоставки е осъществен недопустим повторен косвен контрол за валидност на решението – при вече осъществен такъв от предходен съдбен състав. Поддържат, че в противоречие със събраните по делото доказателства  е прието от съда, че възстановените с Решение № 9131/16.07.2007 г. и допълващото го Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗГ – Витоша имоти, представляват реални части от общия имот с площ от 3445 кв. м., макар да са индивидуализирани само по площ, както и че частта от 1 442 кв. м. от общия имот с площ от 3 445 кв. м. е частично идентична със западната част от общия имот с площ от 3 445 кв. м., въпреки че тези два имота не са индивидуализирани поотделно по местоположение и граници. Твърдят, че съдът неправилно е приел, че издадените по реда на чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ скица и удостоверение не са били актуални към датата на постановяване на Решение № 8991/16.01.2006 г. и ОСЗ не е следвало да стъпва върху тях, тъй като този пропуск представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила, който води до недействителност на документа за собственост. Посочват, че същевременно при преценката за валидност на последващото Решение                                            № 9131/16.07.2007 г. съдът не е констатирал наличието на съществено нарушение на съдопроизводствените правила, свързано с обстоятелството, че административният орган е ползвал неактуално удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Твърдят, че в този случай е налице различно третиране на един и същи пропуск, което поставя едната страна в неравностойно положение. Твърдят, че незаконосъобразно съдът е пропуснал да се произнесе по искането за осъществяване на контрол за законност върху заповед №   РД – 50 – 286/09.11.2007 г., издадена от временно изпълняващата длъжността кмет на СО – район Студентски, с която е допуснато изменение на кадастралния план на м. „Студентски гарад“, кв. 39 по ОЗРКП, одобрен с решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС и във връзка с нанасяне на ПИ с пл. № 3697, попадащ в к. л. 573. Поддържат, че тъй като с тази заповед имотът с площ от 2003 дка е нанесен, то е налице интерес от осъществяване на косвен съдебен контрол за валидност и законност на акта. Посочват, че действително е била налице замяна - срещу притежаваните от М.В.М. имот с площ от 1,3 дка в м. „Симаница“ и имот с площ от 1,55 дка в м. „Лисичи дупки“, е бил предоставен друг имот с площ от 4,4 дка в м. „Гладен рид“, както и че с част от имота – с площ от 2,00 дка е била извършена разпоредителна сделка в полза на трето лице – Л.И.П.. Поддържат, че съдът не е отчел, че разпоредителната сделка не е била извършена с целия имот, а само с част от имота, а именно – по – малката част от имота /2,00 от общо 4,4 дка/, поради което наследниците на М.М. са загубили правото си да претендират възстановяване на по – малкия имот – този в м. Симаница, с площ от 1,3 дка. Твърдят, че за останалата част от имота в м. Гладен рид – с площ от 2,4 дка – не е налице разпоредителна сделка и съответно няма пречки да бъде възстановен имота, притежаван преди замяната, а именно – този в м. „Лисичи дупки“, тъй като не е налице стабилизиране на замяната. Считат, че при постановяване на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗ – Овча купел не е налице нарушение на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като същият визира разпоредителни сделки с целия имот, а в случая е налице разпоредителна сделка с част от имота. Поддържат, че изводът на съда, че не са били налице предпоставките за възстановяване на имота в реални граници и в обема, в който е бил възстановен от ОСЗ, е необоснован. Посочват, че в заключението на СТЕ не се съдържат данни да са настъпили промени в застрояването в периода 2001 – 2006 г. или да са настъпили други промени, свързани с правилата за застрояване, водещи до промяна в данните, обективирани в документите по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ. Поддържат, че заключението на СТЕ, че общата свободна за възстановяване площ следва да се намали на около 3055 кв. м. не следва да се кредитира в тази му част като необосновано. Твърдят, че съдът не е съобразил и обстоятелството, че дори да се приеме, че Решение № 8991/16.01.2006 г. на   ОСЗ – Овча купел е нищожно, то ищците разполагат с документ за собственост за имота, който не страда от пороци, а именно - Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша, с което е възстановен на праводателя на ищците имот с площ от 1442 кв. м., за който вещото лице е установило, че е част от имота с площ от 3445 кв. м. Поддържат, че с двете последващи решения от 2007 г. и 2009 г. ОСЗ е направила опит единствено да определи идеалните части на заявителите по двете преписки, но не и да обособи реални части. Искат от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендират разноски.

         Въззиваемите страни – В.О.М. /починал след подаване на отговора на въззивната жалба и заместен от правоприемниците му, конституирани на основание чл. 227 ГПК - Б.О.В., О.В.В.и Й.В.В./, С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М. и А.Б.М. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Оспорват твърдението на въззивниците, че първоинстанционният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол върху Решение № 8991/16.01.2006 г. на   ОСЗ – Овча купел, тъй като същото е било предмет на съдебен контрол по гр. д. № 39531/10 г. на СРС, 39 състав. Посочват, че предмет на проверка за законосъобразност в това съдебно производство са били други две решения на ОСЗ – Решение № 9086/10.01.2007 г. и Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел. Поддържат, че в съответствие с разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК съдът се е произнесъл по валидността на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел и правилно е приел, че е нищожно. Посочват, че нито едно решение на ОСЗГ не обвързва гражданския съд при разглеждане на ревандикационен иск, и за всяко такова решение на ОСЗГ е допустим косвен контрол по см. на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК. Оспорват да е налице „извънсъдебно признание“ от страна на М.М. и ответниците за каквито и да е факти и обстоятелства, като твърдят, че молбата за обединяване на административните преписки не може да се тълкува като подобно признание, а само като искане за определен начин на администриране на процедурата от ОСЗГ. Твърдят, че са неоснователни доводите на въззивниците, че е налице „незачитане“ на решението по гр. д. № 39531/10 г. на СРС, 39 състав – въззиваемите не са били страна в това производство и решението по делото не ги обвързва, а от друга страна – касае се за административен спор, който подлежи на косвен съдебен контрол; решението по гр. д. № 39531/10 г. на СРС, 39 състав, няма за предмет валидността на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел; исковете са неоснователни, тъй като ищците не доказват оспореното им право на възстановяване и на собственост. Поддържат, че правилно съдът е приел, че наличието на разпоредителна сделка по см. на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ препятства възможността за възстановяване на процесния имот на ищците. Посочват, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е извършено разпореждане /продажба/ с имота в м. „Гладни рид“, който наследодателят на ищеца е получил по замяна по реда на ЗТПС, като без значение е, че е осъществена продажба на 2 дка от имота в м. „Гладни рид“. Поддържат, че разпоредбата на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ не поставя никакви изключения от общото правило. Посочват, че в нотариален акт № 79, том XXX, дело № 5787/21.12.1956 г., в който е обективирана разпоредителната сделка, няма никакви индикации, че продавайки 2 дка от имота в м. „Гладен рид“, продавачът М. е приел, че тези два декара съответстват точно на отчуждената му нива в м. „Симаница“. Молят за потвърждаване на решението. Претендират разноски. Правят възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

         Въззиваемата страна – „М.Б.“ ЕООД не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.

         Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

         Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 76 ЗН и евентуален иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, както и евентуален насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

         Ищците Е.С.П. и Б.С. Т., конституирани на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалите в хода на производството по делото С.М.М. и А.В.М., и В.М.В., твърдят, че заедно с физическите лица – ответници под номера 1.1. – 1.13., притежават в режим на съсобственост нива с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци‘, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П.. Твърдят, че правото на собственост върху процесния имот е било признато на ищците и на ответниците – в качеството им на наследници на М.В.М., О.М., С.М., А.М. и В.М. с Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. София – Драгалевци, въз основа на заявления с № 428 и № 462, което е влязло в сила на 21.02.2006 г. Поддържат, че делът на ищците възлиза на 1550 кв. м., а останалите 1895 кв. м. – са собственост на ответниците под номера 1.1. – 1.13. от исковата молба. Твърдят, че без тяхно знание ОСЗГ – Овча купел е издала Решение                      № 9131/16.07.2007 г., с което само на наследниците на О.М., С.М., А.М. и В.М., които са ответници по делото, е било признато правото на собственост, като са възстановени 2003 кв. м. ид. ч. от общите 3 445 кв. м. от процесната нива. Посочват, че с влязло в сила решение от 29.07.2011 г., постановено по адм. д. № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав, Решение № 9086/10.01.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел за отмяна на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, както и Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, са обявени за нищожни. Посочват, че със заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на район „Студентски“ е допуснато изменение на кадастралния план на м. Студентски град, кв. 39 по ОЗРКП, одобрен с решение № 92 по Протокол № 23/19.03/2001 г. на СОС, във връзка с нанасяне на поземлен имот с пл. № 3697, с площ от 2003         кв. м., попадащ в кадастрален лист 573, кв. 39 на м. „Студентски град“, гр. София. Твърдят, че с нот. акт от 28.11.2007 г. ответниците – физически лица са продали на ответното дружество „М.Б.“ ЕООД поземлен имот         № 3697, с площ от 2300 кв. м., представляващ част от възстановените 3 445 кв. м. от имот № 1659. Поддържат, че от тогава „М.Б.“ ЕООД упражнява фактическа власт и владее без правно основание имота, предмет на сделката, в т. ч. и идеалните части на ищците. Посочват, че за процесната сделка са узнали през м. март 2012 г. Твърдят, че собственици на прехвърления с договор от 28.11.2007 г. поземлен имот № 3697 са всички лица, на които е признато правото на собственост с Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, а не само продавачите по нотариалния акт. Поддържат, че след като никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, ищците продължават да са собственици на част от поземлен имот № 3697, които не са били прехвърлени. Твърдят, че актът на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ в полза на трето лице, извън кръга на преките наследници, по силата на чл. 76 ЗН е относително недействителен и непротивопоставим на собствениците.

         Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че на основание Решение                 № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел ищците Е.С.П. и Б.С. Т. са собственици общо на 775/3445 кв. м. ид. ч. и ищецът В.М.В. е собственик на 775/3445 кв. м. ид. ч. от нива, цялата с площ от 3445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци“, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., която нива е нанесена в КККР като 4 самостоятелни имота със следните идентификатори: поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, с площ от 2003 кв. м., вид собственост – съсобственост, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид застрояване, площ – 2003 кв. м., стар номер 3697, кв. 39, парцел I, съгласно заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.3696, с адрес: гр. София, район Студентски, ул. Д – р Й. Й., вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид застрояване, площ- 581 кв. м., стар номер 3696, кв. 39а, парцел I, съгласно заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.6410, с адрес: гр. София, район Студентски, вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана,      НТП – за второстепенна улица, площ – 461 кв. м., стар  номер – част от 1659, съгласно заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК и заповед № РД – 18 – 6816/22.06.2021 г. за изменение на КККР на началника на СГКК – София; поземлен имот с кадстрален идентификатор 68134.1600.6411, с адрес: гр. София, район Студентски, вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана,      НТП – за второстепенна улица, площ – 370 кв. м., стар  номер – част от 1659, съгласно заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК и заповед № РД – 18 – 6816/22.06.2021 г. за изменение на КККР на началника на СГКК – София /вж. молба – уточнение от 09.08.2021 г./, както и че ищците Е.С.П. и Б.С. Т. са собственици общо на 450,60/2003  ид. ч. и ищецът В.М.В. е собственик на 450,60/2003 ид. ч.  от общите части на ПИ № 3697, представляващ част от ПИ № 1659, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –  258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, /вж. молба – уточнение от 13.04.2021 г. от въззивниците/, както и да осъди ответника „М.Б.“ ЕООД да предаде на ищците владението на притежаваните от тях идеални части от поземлен имот № 3697, с площ от 2003 кв. м., представляващ част от ПИ № 1659, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –   258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644 /вж. молба – уточнение от 26.10.2020 г. и от 13.04.2021 г. от въззивниците/.

         Иска се от съда да признае за недсйствителен по отношение на ищците на основание чл. 76 ЗН акта на разпореждане на сънаследниците с общия недвижим имот, представляващ поземлен имот с площ от 2003 кв. м., представляващ по скица поземлен имот № 3697, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с  Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –  258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, който имот представлява част от нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, район „Студентски град“, в землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П. /вж. молба – уточнение от 26.10.2020 г. от въззивниците/.

          При условията на евентуалност се иска в случай, че бъде отхвърлен иска по чл. 76 ЗН, да се допусне ищците да изкупят при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС останалата част от поземлен имот с пл. № 3697, с площ от 2003       кв. м., нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с  Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, който имот представлява част от нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, район „Студентски град“, в землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през   1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., като В.М. да изкупи съответстващата на правата му ½ ид. ч. от частта, прехвърлена в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗС, равняваща се на 379/1378 ид. ч., а Е.П. и Б. Т. да изкупят по ¼ ид. ч. от частта, прехвърлена в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗС, равняваща се общо на 379/1378 ид. ч. /вж. молба – уточнение от 26.10.2020 г. и от 13.04.2021 г. от въззивниците/. Претендират разноски.

          Ответниците В.О.М., С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М. и А.Б.М. са подали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържат, че изложените в исковата молба твърдения не обосновават наличието на правен интерес от предявените искове, поради което считат, че производството по делото следва да бъде прекратено като недопустимо. Посочват, че на ищците вече е възстановен заявения от тях със заявление № 428/26.02.1992 г. имот - нива от 1442 кв. м., находяща се в строителните граници на Драгалевци, м. Лисичи дупки, част от имот 1659, кад. лист 573 по кадастралния план, изработен през 1974 г., при съседи: имот № 55900, 56000, 54800, 99590, съгласно Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша. Твърдят, че ищците не са съсобственици на процесния недвижим имот от 2003 кв. м., продаден на „М.Б.“ ЕООД, тъй като с Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел по преписка по заявление № Д 462/26.02.1992 г. само на ответниците – физически лица, но не и на ищците, е възстановена във възстановими стари реални гранции нива от 2003 кв. м., находяща се в РП на гр. София, Студентски град, землището на с. Драгалевци, м. Лисичи дупки, представляваща част от имот 1659, дял II, кад. лист 573 по кад. план, изработен през 1974 г., при съседи: имот № 55900, 56000, 54800, 99590. Посочват, че ищците са заявили за възстановяване самостоятелна, а не съсобствена/сънаследствена нива от 1550 кв. м. в м. Лисичи дупки, на свое собствено основание, а не – като сънаследници на общ наследодател с ответниците. Поддържат, че ищците се легитимират като самостоятелни собственици на реално обособен имот, бивша собственост на наследодателя им М.М., а не на съответна идеална част от общ сънаследствен имот с ответниците, поради което с Решение № 10029/01.07.2009 г. на        ОСЗ – Витоша този реален имот им е възстановен във възстановими стари реални граници.  При условията на евентуалност твърдят, че искът с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като липсва съсобственост между ищците и ответниците – физически лица върху имот в м. Лисичи дупки още от  1956 г. Посочват, че за да се възстанови имот в режим на съсобственост по ЗСПЗЗ, е необходимо към датата на кооперирането му/отчуждането му/отнемането му, а и към датата на възстановяването му, същият да е бил съсобствен/сънаследствен. Поддържат, че по начало ищците са загубили изобщо правото да им бъде възстановен, дори в реална собственост, имот в м. Лисичи дупки, тъй като наследодателят им М.М. е извършил разпоредителна сделка с нивата, срещу която е бил заменен имота му в м. Лисичи дупки, а съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при извършване на такава сделка не се възстановява заменения имот. Твърдят, че с Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел и Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша са възстановени на ответниците и на ищците в стари реални възстановими граници самостоятелни имоти от 2003 кв. м. и 1442 кв. м. и не е създадена съсобственост върху имот № 1659 в м. Лисичи дупки, кад. лист 573 по кад. план от 1974 г. Твърдят, че е недопустимо да се извършва нова проверка по реда на косвения съдебен контрол за действителността на заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на СО, район Студентски, с която е допуснато изменение на кадастралния план на м. Студентски град, кв. 39 по ОЗРКП, одобрен с Решение № 23/19.03.2001 г. на СОС, във връзка с нанасянето на ПИ с площ от 2003 кв. м., тъй като тази заповед е била обжалвана от ищеца С.М. пред АССГ по адм. дело № 5393/10 г. и жалбата е била отхвърлена като неоснователна, а впоследствие производството по делото е прекратено като недопустимо с Решение на ВАС по адм. дело № 12246/11 г., потвърдено с Определение №        15920/12.12.2012 г. по адм. дело № 14576/12 г. на ВАС, 5 – членен състав. Твърдят, че Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗ – Овча купел, на което се позовават ищците, и с което се възстановяват 3,445 дка в м. Лисичи дупки общо на наследодателя на ищците и на ответниците, също не създава съсобственост между тях, тъй като е отменено с Решение                                         № 9086/10.01.2007 г. на ОСЗ – Овча купел, а след отмяната му са издадени съответно Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел и Решение      № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша. Твърдят, че дори и да е било обявено за нищожно по съдебен ред Решение № 9086/10.01.2007 г. на ОСЗ – Овча купел, тъй като ответниците не са участвали в това съдебно производство, същите не са били обвързани от съдебния акт. Поддържат, че по реда на косвения съдебен контрол следва да се обяви за нищожно и Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша, тъй като същото е в допълнение на Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел.

         Твърдят, че искът с правно основание чл. 76 ЗН е неоснователен, тъй като е относим към сънаследствени имоти, а в случая с нотариален акт № 103, том CCXXXIII, дело № 62914/07 г. на СВ – София ответниците са се разпоредили не със съсобствен/сънаследствен с ищците/с наследодателя им имот, а с имот, който им е възстановен в стари реални и възстановими граници, съгласно Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел. Твърдят, че евентуалният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е неоснователен, тъй като е преклудирана възможността за предявяването му, тъй като е следвало да се предяви в 2 – месечен срок от продажбата, както и че е ясно как са изчислени претендираните 1101,80/2003 ид. ч. Претендират разноски.

         Ответникът „М.Б.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Поддържа становището, че исковете са недопустими поради липса на правен интерес, а по същество – неоснователни. Твърди, че липсва съсобственост между ищците и ответниците – физически лица още от 1956 г. Посочва, че от протокола от 23.05.1956 г. на Софийския народен съд по гр. д. № 4573/56 г. за делба, в която са участвали наследодателите на ищците и на първите ответници, е видно, че наследодателят на ищците е получил в реален дял две самостоятелни ниви, едната от които с площ от 1550 кв. м., в м. „Лисичи дупки“, Драгалевско землище, които от своя страна са били заменени по Правилника за земеустрояването на ТКЗС с една обща нива от 4,4 дка в м. „Гладен рид“, С.овско землище. Твърди, че за тази замяна наследодателят на ищците М.М. се бил снабдил с констативен нотариален акт № 53, том XXIV, дело № 4567/30.10.1956 г., където било посочено, че М.М. е притежавал не обща с наследодателите на първите ответници нива в м. „Лисичи дупки, а напълно самостоятелна нива от 1550 кв. м. Посочва, че по делото няма данни да е обявена по съдебен ред нищожността на Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел. Твърди, че ако посоченото решение е нищожно и това е прогласено по съдебен ред, то по реда на косвения съдебен контрол следва да се прогласи за нищожно и Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша като част от първото решение. Поддържа, че искът с правно основание чл. 76 ЗН е неоснователен, тъй като имотите, предмет на атакуваната сделка, не са били съсобствени /сънаследствени/ с ищците, а са били възстановени в стари реални възстановими граници. Счита, че е преклудирана възможността за предявяване на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС. Претендира разноски.

         За съвместно разглеждане е приет насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от  В.О.М., С.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М. и А.Б.М., срещу Б.С. Т. и Е.С.П., конституирани на основание чл. 227 ГПК, и В.М.В., за признаване за установено по отношение на ответниците по насрещния иск, че ищците по насрещния иск се явяват собственици на 838,38/1442 ид. ч. от нива, цялата с площ от 1442 кв. м., находяща се в строителните граници на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, кад. лист 573 по кадастралния план, изработен през 1974 г., при съседи: имот № 55900, 56000, 54800, 99590, възстановен на ищците по основания иск като наследници на М.М. с Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша.

         Твърдят, че на ищците по първоначалния иск е възстановена по преписка по заявление № 428/26.02.1992 г. във възстановими стари реални граници нива от 1442 кв. м., находяща се в кад. лист 573, по кад. план, изработен през 1974 г. Посочват, че този имот представлява част от нива, с площ от 3445 кв. м., находяща се в РП на гр. София, Студентски град, землището на с. Драгалевци, която е възстановена на наследниците на М.М. и на ищците по насрещния иск с                                              Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗ – Овча купел. Твърдят, че предявяват насрещния иск при условията на евентуалност – в случай, че съдът приеме за основателен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от ищците по първоначалния иск, и съдът не обяви за нищожно по реда на косвения съдебен контрол Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша. Претендират разноски.

          Ответниците по насрещния иск - Б.С. Т. и Е.С.П., конституирани на основание чл. 227 ГПК, и В.М.В., са подали отговор на насрещния иск в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Tвърдят, че ищците по насрещния иск притежават само 793,20/1442 ид. ч., равняващи се на 793,20 кв. м. от процесната нива с площ от 1442 кв. м., като правото на собственост върху останалата част, равняваща се съответно на 648,80/1442 ид. ч. от нива с площ от 1442 кв. м., принадлежи на ответниците по насрещния иск. Искат от съда да отхвърли като неоснователен искът с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за горницата над посочения размер от 793,20/1442 ид. ч. Претендират разноски.

         Не се спори между страните по делото, че ищците са наследници по закон на М.В.М., починал на 02.01.1994 г.

         От нотариален акт № 110/20.04.1954 г., том IV, дело № 661/54 г. се установява, че М.В.М., Т.В.М., С.В.М., О.В.М., В.В. В., Б.М.К., Й. П.С., Б.П.С., Н.Й.С., М.П.С., А. В.М. и М.В.С.са извършили замяна на имот, представляващ нива в землището на гр. София – Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, от 7,500 дка, при граници: С.Г.К., Братя Б.К., С.Г.С., Г.С. и общинска мера, с ниви, находящи се в същото землище, а именно: 1/. Нива в местността „Могилата“ от 4,000 дка, при граници: Й.К., С.Е.и път; 2/. Нива в местността „Ридо“ от 3,000 дка и 150 кв. м., при граници: С.А.П.Петър Ст. В.и К.Ст. В.. С нотариалния акт М.В.М. и Т.В.М. са признати за собственици на по 2/14 ид. ч. от посочените имоти.

           С протоколно определение от 23.05.1956 г., постановено по гр. д.                       № 4573/56 г. на Софийския народен съд, е одобрена съдебна спогодба между М.В.М., Т.В.М., С.В.М., О.В.М., А. В.М., В.В. В., М.В.С., Й. П.С., Б.П.С., М.П.С., Б.М.К., Н.Й.С., като в дял на М.В.М. са възложени нива в м. „Симаница“ от 1,300 дка и 1550 кв. м. от нива в м. „Лисичи дупки“, и в двете в Драгалевското землище, заменени по Правилника за земеустрояване на ТКЗС с нива в м. „Гладен рид“, С.овско землище, от 4,400 дка, при съседи: Я.З., ТКЗС и Т.З.С..

           Видно от нотариален акт № 53/30.10.1956 г,, том XXIV, дело №    4567/56 г. за собственост на недвижим имот, придобит по замяна, съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС, М.В.М. е признат за собственик на нива в м. „Гладен рид“ от 4,400 дка, при съседи: Я.З., ТКЗС и Т.З.С., който имот съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС му се дава от УС на ТКЗС – с. Драгалевци, съгласно чл. 4 от Примерния Устав, в замяна на внесения от него имот в блока на ТКЗС – с. Драгалевци – нива в м. „Страженица“ от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нива в м. „Лисичи дупки“, Драгалевско землище.

         От нотариален акт № 79/21.12.1956 г., том XXX, дело № 5787/56 г. се установява, че М.В.М. е продал на Л.И.П. 2000 кв. м. реална част от собствената си нива, а сега – овощна градина в м. „Гладен рид“, С.овско землище, цялата от 4,4 дка, при съседи по нотариален акт: Я.З. С., ТКЗС и Т.З.С., и при сегашни съседи: Б.И.Т., С.С.М., С.Я.Т., Г.Г.С., Г.С. и други, М.Г., Я.З.С., Т.З.С., М.С.С., Д.С.С.и наследници на Т.Г.Б., и при граници на продаваемата реална част: от север – продавача М.Вел. М., от запад – Я.З.С., от юг – М.Мл. Г. и от изток – С.Я.Р., Г.Г.С.и Г.С. и други от с. Герман.

           С Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел по преписка, образувана по заявление с вх. № 428 и 462 от 28.02.1992 г. от С.М.М. и по заявление с вх. № 462 от 27.02.1992 г. от О.В.М., е признато за възстановяване и е възстановено правото на собственост на наследниците на М.В.М. и О., С., А. и В. В. М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, съставляващ нива от 3,445 дка, находящ се в РП на гр. София, „Студентски град“, землището на Драгалевци в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659 в кад. лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., заявен с пореден № 3 и 5 от заявлението, и установен с делбен протокол от 23.05.1956 г., дял II, удостоверение от емлячния регистър, том III, стр. 478/49 г. Решението е влязло в сила на 21.02.2006 г.

           С Решение № 9086/10.01.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел е отменено на основание чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, тъй като е извършена разпоредителна сделка с имота – договор за продажба от 1957 г.

           С Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел по преписка, образувана по заявление с вх. № Д 462 от 26.02.1992 г. от О.В.М., е признато за възстановяване и е възстановено правото на собственост на наследниците на О., С., А. и В. В. М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, съставляващ нива от 2,003 дка, находящ се в РП на гр. София, „Студентски град“, землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, дял II, кад. лист 573 по кад. план, изработен през 1974 г., при граници /съседи/: имот № 55900, 56000, 54800, 99590, заявен с пореден № 3 от заявлението и установен с удостоверение от емлячен регистър том III, стр. 473/49 г. Решението е влязло в сила на 06.08.2007 г.

           С нотариален акт № 53/28.11.2007 г., том XII, рег. № 26365, дело              № 2070/07 г. за продажба на недвижим имот О.В.М., С.Й.М., А.Б.М., Я.В.М., М.С.В., С.С.В. и В.В. В. са продали на „М.Б.“ ООД следния свой съсобствен недвижим имот: поземлен имот, с площ от 2003 кв. м., находящ се в землището на гр. София, Столина община, м. „Студентски град“, представляващ по скица ПИ № 3697, нанесен в кад. лист № 573, кв. 39 по ЗРКП на м. „Студентски град“, одобрен с Решение № 92 по протокол 23 от 19.03.2001 г. на СОС, заповед № РД –  50 – 286/09.11.2007 г. на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II – oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който имот е идентичен с описания в Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, влязло в сила на 06.08.2007 г., вписано под № 157, том V oт 20.11.2007 г. на АВ, представляващ нива, с площ от 2003 дка, находящ се в РП на гр. София, м. „Студентски град“, землището на с. Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, представляващ част от имот планоснимачен № 1659, дял II, нанесен в кад. лист № 573 по кад. план, изработен през 1974 г., при съседи: имот № 55900, 56000, 54800 и 99590.

           С влязло в сила на 12.10.2011 г. решение от 29.07.2011 г. по адм. д.       № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав, постановено по реда на чл. 14,    ал. 3 ЗСПЗЗ, са прогласени за нищожни Решение № 9086/10.01.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което  на основание чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ е отменено решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което се признава на наследниците на М.В.М. и О., С., А. и В.М.правото на възстановяване и се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху една нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, при граници и съседи, описани в решението, и Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което на наследниците на О., С., А. и В. В. М.се признава и възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху една нива, с площ от 2,003 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, при граници и съседи, описани в решението.

         С влязло в сила на 05.05.2015 г. определение № 2016/16.04.2015 г., постановено по адм. дело № 12529/14 г. на АССГ, II кас. състав, е оставена без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение от   29.07.2011 г. по адм. дело № 39531/10 г. на СРС, 39 състав, подадена от В.О.М., Е.К.Й., В.Д.Й., С.Д.Й., В.С.К., М.К.С., Й.К.Й., Я.В.М., М.С.В., С.С.В., С.Й.М. и А.Б.М., и е прекратено производството по адм. дело № 12529/14 г. на АССГ, II кас. състав.

         Според удостоверението по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ от  16.03.2001 г., издадено от Техническата служба при район „Студентски“, за бившия имот пл. № 1659 от кад. лист 5 по КП на гр. София, изработен през 1939 г., в разписния лист е записано името Д.К.С., като не е отразен документ за собственост. Бившият имот не е нанесен в РП на м. Студенски град, одобрен със заповед № 2537/01.12.1997 г. на МАБ, и попада в кв. 1, отреден за комплекс от студентски общежития. Бившият имот не е нанесен в РП на Главна улична мрежа, м. „Студентски град“, одобрен със заповед № 435/30.09.1975 г. на гл. инженер на гр. София, и попада в кв. 1. Бившият имот не е нанесен в ЧЗРКП за кв. 10, м. „Витоша – ВЕЦ „С.ово“, одобрен със заповед № РД – 09 – 50 – 580/31.10.1997 г. на главния архитект на гр. София. Част от имота попада в улица. Изчислен графически бившият имот съдържа 7 700 кв. м. Част от бившия имот с площ по графични данни от 126 кв. м. се припокрива с част от имот пл. № 1086 по КП на гр. София от 1995 г., за който в разписния лист е записано собственост на ДЗИ, нот. акт № 188, т. ХVI, дело № 3201/94 г. Бившият имот пл. № 1659 от к. л. № 5 по КП на гр. София от 1939 г., попадащ, но не нанесен в к. л. № 573 по КП на гр. София от 1974 г., е частично застроен: част от бл. 29, част от бл. 36, асфалтови алеи, топлопровод, водопровод, канализация. За бившия имот пл. № 1659 от к. л. № 5 по КП на гр. София от 1939 г. отчуждителна процедура не е провеждана. Бившият имот попада в границите на АОС № 449/02.10.2000 г.

         Според становището на главния архитект на район „Студентски“ бившият имот пл. № 1659 от к. л. № 5 по КП на гр. София от 1939 г., попадащ, но не нанесен в к. л. № 573 по КП на гр. София от 1974 г., целият с графически изчислена площ от 7700 кв. м., е частично застроен: част от       бл. 29, част от бл. 36, асфалтови алеи, топлопровод, водопровод, канализация. От тях могат да бъдат възстановени 3445 кв. м., за които следва да се въведе ограничение – имотът да не се огражда. Предназначението и ползването се определя според ЗРП съгласно ЗТСУ. За останалите 4129 кв. м. /без квадратурата на частта от имота, която се припокрива/, собствениците следва да бъдат обезщетени съгласно чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ.

          С Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша по преписка, образувана по заявление с вх. № 428 от 26.02.1992 г. от С.М.М., е признато правото на собственост и е възстановено правото на собственост на наследниците на М.В.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива от 1,442 дка, находяща се в строителните граници на Драгалевци, в м. Лисичи дупки, част от имот № 1659, кад. лист 573 от кад. план, изработен през 1974 г., при граници и съседи: имот № 55900, 56000, 54800, 99560, заявен с пореден № 3 от заявлението, и установен с делбен протокол от 23.05.1956 г. и скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗПЗЗ, издадени от СО, район „Студентски“, с изх. № 94 – 0 – 11/99/16.03.2001 г.

         С протоколно определение от 03.10.2017 г., постановено по делото, СРС, 120 състав, е признал за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното дружество „М.Б.“ ЕООД владее имот с площ от 2003 кв. м.      

          Със заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., издадена от временно изпълняващия длъжността кмет на СО, район Студентски, е одобрено изменение на кадастралния план на м. Студентски град, кв. 39 по ОЗРКП, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, във връзка с нанасянето на ПИ пл. № 3697, к. л. № 573 в съответствие със скица – проектт, изготвена от „Г.-**“, съгласувана от дирекция „Софийски кадастър“ на 11.10.2007 г. по пр. изх. № ДСК 08 – 00 – 2266/22.10.2007 г., представляваща неразделна част от съставения акт за непълноти и грешки от 05.10.2007 г., съгласно приложената служебна    скица – извадка от регулационния и кадастралния план, съставляващи неразделна част от заповедта.

         От удостоверение с изх. № РСТ16 – ДИ11 – 6/12.01.2016 г., издадено от отдел „Устройство на територията, кадастър, регулация, инженерна инфраструктура, благоустройство и екология“ при СО – район Студентски, част от имот пл. № 1659, к. л. № 573, м. „Лисичи дупки“, по кадастралния план от 1939 г., е нанесен със заповед № РД 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на район „Студентски“ на основание § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, в кв. 39 по ЗРКП на м. „Студентски град“, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, отменен с Решение от 15.05.2008 г. по адм. дело № 2354/04 г. на СГС, III – e състав, „като незаконосъобразен акт и постановен в противоречие със ЗТСУ /отм./, ППЗТСУ /отм./ и Наредбата за      ПНТСУ/98 г.“. С решение № 468 по Протокол № 70/22.07.2010 г. на СОС е одобрен ЗРП на м. „Студентски град“, където ПИ № 1659 попада в нов кв. 20, с неприключили съдебни производства. Посочено е, че за ПИ № 1659,     к. л. № 573, действащ е регулационния план на м. „Студентски град“, одобрен със заповед № 2537/01.12.1967 г. на заместник – министъра на архитектурата и благоустройството, както и че към датата на издаване на удостоверението за територията, върху която попада ПИ № 1659, к. л. № 573, м. „Студентски град“, няма одобрен кадастрален план.

         С влязло в сила Решение № 2346/16.02.2012 г. по адм. дело №    12246/11 г. на ВАС, II oтд., е обезсилено решение № 1865/20.04.2011 г. по адм. дело № 5393/10 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата от С.М. за обявяване за нищожна на заповед № РД 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на район „Студентски“, и е прекратено производството по делото.

         От основното заключение на съдебно – техническата експертиза се установява, че с Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ „Овча купел“ е възстановено правото на собственост на наследниците на М.В.М. и О., С., А. и В. В. М.по заявления с вх. № 428 и 462 на нива от 3,445 дка, находяща се в РП на „Студентски град“, в землището на с. Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, представляваща част от имот пл. № 1659 с гр. площ в кад. лист 573 от кад. план, изработен през             1974 г.

         Установява се от основното заключение на СТЕ, че имот пл. № 1659 не е от кад. план от 1974 г., а от стария кадастрален план на Софийското напоително поле от 1939 г., кад. лист 5 /съгласно Приложение № 1 – ксерокопие/. В разписния лист е записана на Д.К.С. нива с площ по разписна книга – 7925 кв. м., а по скица – 7700 кв. м. На комбинираната скица на л. 695, послужила за издаване на решението, старият имот пл. № 1659 е отразен върху съществуващата ситуация към момента на изработване на скицата, която е кад. план от 1974 г., кад. лист 573, който е действащият план. Върху този кадастрален план са нанесени част от възстановените 3,445 дка, като попълването е със заповед № РД 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на район „Студентски“. Имотът е попълнен с пл.  № 3697, графична площ 2003 кв. м., и е записан на В., А., О.и С.М.с по ¼ ид. ч. съгласно Решение №   9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел.

         Според основното заключение на СТЕ свободната част от 3445 кв. м. е съсобствена по преписки с вх. № 428 и 462 и няма извършена делба. В заключението е посочено, че общата свободна площ следва да се намали на около 3055 кв. м., с оглед спазването на сервитута откъм секциите при многосекционните блокове, като и че същата е отразена на комбинираната скица със зелена по – дебела линия и е фоново оцветена със зелен цвят.

          От основното заключение на СТЕ се установява, че в адм. преписки  № 428/92 г. и № 462/92 г., образувани по заявления с вх. № 428/26.02.92 г. и № 462/26.02.92 г., обединени впоследствие за общо разглеждане и произнасяне, има заявени ниви в м. „Лисичи дупки“, както следва: по пр. № Д 428/92 г. на наследниците на М.В.М. са заявени 1,55 дка по съдебна делба от 23.05.1956 г., дял II, и опис – декларация от 1949 г. за внесените обработваеми земи в ТКЗС, в която нивата е описана като 1/5 ид. ч. от 7,6 дка; и по пр. № Д 462/92 г. на наследниците на А. В.М., О.В.М., С.В.М. и В.В. са заявени 2,00 дка по емлячен регистър от 1949 г., като в приложените опис – декларации за влизане в ТКЗС на А. В.М., О.В.М., С.В.М. и М.В. М. липсат описаните ниви в м. „Лисичи дупки“.

          Според основното заключение на СТЕ от описанието на процесните 1550 кв. м. в опис – декларацията от 1949 г. и в протокола за съдебна делба от 23.05.1956 г., дял II, т. 1, може да се направи извод, че са част от един         по – голям имот. Същевременно в пр. № Д 462/92 г. процесният имот е описан като нива в м. Лисичи дупки от 2,0 дка, като няма данни да е част от по – голям имот.

         Вещото лице посочва, че не може да заяви със сигурност, че двете ниви в м. „Лисичи дупки“ са части от един и същи имот.

         От основното заключение на СТЕ се установява, че описаният кв. 39 е част от регулационния план на м. „Студентски град“, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23, т. 74/19.03.2001 г., който е отменен изцяло като незаконосъобразен акт с Решение от 15.05.2008 г. по адм. дело № 2364/04 г. на СГС. С оглед възстановената свободна площ от процесния имот в размер на 3,445 дка и заявените 1,55 дка и 2,00 дка, вещото лице е определило за ищците площ от 1,504 дка, а за ответниците – 1,941 дка, а с оглед сервитутите към изградените два жилищни блока № 28 и 29, вещото лице е определило 1,334 дка за ищците и 1,721 дка за ответниците.

        Според основното заключение на СТЕ свободната /незастроена/ част от имот пл. № 1659, к. л. 5 по стария кадастрален план от 1939 г. е с площ от 3445 кв. м. и е възстановена с Решение № 8994/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел в съсобственост на страните. Поземленият имот с площ от 2003 кв. м.,  нанесен в кадастралната основа на актуалния кадастрален план от               1974 г., с пл. № 3697, к. л. 573, е в кв. 20, УПИ I – за образование и общественообслужващи функции на ВУЗ от РП на м. Студентски град, одобрен с Решение № 468 по Протокол № 70/22.07.2010 г.

         Поземленият имот № 3697 с площ от 2003 кв. м. е част от свободната от застрояване площ, цялата от 3445 кв. м. /около 3055 кв. м. по приложената към заключението комбинирана скица/ от стар имот пл. № 1659, к. л. 5 от 1939 г., или е частично идентичен с определената за възстановяване част от стария имот със Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на район Студентски. Регулационният план, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. е отменен с влязло в сила на 17.06.2008 г. решение от 15.05.2008 г. по адм. дело № № 2354/04 г. на СГС, III – e състав, ато незаконосъобразен.

         Поземлен имот с площ от 1442 кв. м. /около 1334 кв. м. по комбинираната скица/ е останалата свободна от застрояване площ до 3445 кв. м. /до 3055 кв. м./, възстановена с Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗГ – Овча купел, и е частично идентичен със западната част от имота, определен за възстановяване със Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на район Студентски.

         От допълнената комбинирана скица /л. 999/ към допълнението към СТЕ е видно, че възстановеният с Решение № 8994/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел имот е по цифри 1 – 2 – 17 – 3 – 4 – 5 – 6 – 18 – 7 – 11 – 12 – 13 – 16 – 15 – 1. Конфигурацията на свободната за възстановяване площ прецизирана по отношение на сервитута откъм секциите при многосекционните блокове и улицата – тупик към бл. 29 е по цифри 1 – 2 – 17 – 3 – 4 – 5 – 6 – 18 – 7 –   8 – 9 – 10 – 12 – 13 – 14 – 15 – 1. Поземлен имот с площ от 2003 кв. м., нанесен в кад. основа на актуалния кадастрален план от 1974 г., с пл. № 3697 е по цифри 3 – 4 – 5 –   6 – 18 – 17 – 3.

         Във въззивното производство е представена скица № 15 – 1177740/18.12.2020 г. на поземлен имот с идентификатор 68134.1600.3697, издадена от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, няма данни за изменение на КККР, засягащо поземления имот, с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, с площ на имота: 2003 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411, 68134.1600.4644.

         Във въззивното производство е представена и справка за собствениците и носителите на други вещни права за един имот от КРНИ за поземлен имот с идентификатор 68134.1600.3696, издадена от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. на изп. директор на АГКК, без данни за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, ул. „Д – р Й. Йосифоя“, с площ: 581 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване.

           Във въззивното производство е представена скица № 15 – 817655/25.07.2021 г. на поземлен имот с идентификатор 68134.1600.6410, издадена от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, със заповед № 18 – 6816/22.06.2021 г. на началника на СГКК – гр. София, с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, с площ: 461 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица.

           Във въззивното производство е представена и скица № 15 – 817656/25.07.2021 г. на поземлен имот с идентификатор 68134.1600.6411, издадена от СГКК – гр. София, по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г., с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, със заповед № 18 – 6816/22.06.2021 г. на началника на СГКК – гр. София, с адрес на поземления имот: гр. София, район Студентски, с площ: 370 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: за второстепенна улица.

          При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирани страни срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и частично недопустимо. Съображенията за това са следните:

По допустимостта на решението в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 108 ЗС:

Неоснователни са доводите на въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство, че липсва правен интерес от предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС, тъй като въззивниците – ищци в първоинстанционното производство са получили това, което са претендирали по преписка по заявление № 428/26.02.1992 г. – а именно – нива от 1442 кв. м., находяща се в строителните граници на Драгалевци, м. Лисичи дупки, част от имот № 1659, кад. лист 573 по кад. план, изработен през 1974 г., при съседи: имот № 55900, 56000, 54800, 99590, съгласно Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОбЗГ – Витоша.

Изложените доводи касаят основателността на исковата претенция, а не – допустимостта й. Установяването на обстоятелството, че в полза на ищците е проведена предвидената в закона административна реституционна процедура е въпрос на материалноправна легитимация, която следва да бъде изследвана с решението по съществото на спора.

В случая, ищците твърдят, че притежават в режим на съсобственост с ответниците – физически лица нива с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци‘, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., на основание влязло в сила Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр. София – Драгалевци, въз основа на заявления с № 428 и № 462, което е влязло в сила на 21.02.2006 г., като твърдят, че делът им възлиза на 1550 кв. м., а останалите 1895 кв. м. – са собственост на ответниците под номера 1.1. – 1.13. от исковата молба.

Твърдението на ищците, че са носители на накърнено субсктивно право, което се нуждае от защита, ангажира правораздавателната компетентност на съда и го задължава да разгледа и разреши повдигнатия правен спор.

Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е допустим.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба, относно правилността на решението в частта, касаеща иска с правно основание         чл. 108 ЗС, съдът намира следното:

За основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС следва да се докаже, че ищецът е собственик на имота на твърдяното от него основание, че имотът се държи или владее от ответника, както и че ответникът държи или владее имота без правно основание. В тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки за основателността на иска, а в тежест на ответника е да докаже наличието на основание да държи или владее имота.

В случая, твърдението на ищците е, че те се легитимират като съсобственици на процесния имот на основание Решение                                        № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел по преписка, образувана по заявление с вх. № 428 и 462 от 28.02.1992 г. от С.М.М. и по заявление с вх. № 462 от 27.02.1992 г. от О.В.М., с което е признато за възстановяване и е възстановено правото на собственост на наследниците на М.В.М. и О., С., А. и В. В. М.в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот, съставляващ нива от 3,445 дка, находящ се в РП на гр. София, „Студентски град“, землището на Драгалевци в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659 в кад. лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., заявен с пореден № 3 и 5 от заявлението, и установен с делбен протокол от 23.05.1956 г., дял II, удостоверение от емлячния регистър, том III, стр. 478/49 г.

С отговора на исковата молба ответниците – физически лица са направили възражение за материална незаконосъобразност на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, като твърдят, че липсва съсобственост между ищците и ответниците – физически лица върху имот в м. Лисичи дупки още от 1956 г., както и че по начало ищците са загубили изобщо правото да им бъде възстановен, дори в реална собственост, имот в м. Лисичи дупки, тъй като наследодателят им М.М. е извършил разпоредителна сделка с нивата, срещу която е бил заменен имота му в м. Лисичи дупки, а съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ при извършване на такава сделка не се възстановява заменения имот. Твърдят, че с Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗ – Овча купел и Решение № 10029/01.07.2009 г. на ОСЗ – Витоша са възстановени на ответниците и на ищците в стари реални възстановими граници самостоятелни имоти от 2003 кв. м. и 1442 кв. м. и не е създадена съсобственост върху имот № 1659 в м. Лисичи дупки, кад. лист 573 по кад. план от 1974 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът може да се произнесе инцидентно и по материалната законосъобразност на акта, когато той се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му.

С оглед характера на административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделска земя, в което не се разглеждат спорове за собственост, ответникът по иск за собственост може по реда на косвения съдебен контрол да поиска от съда да констатира нищожността на административния акт за реституция, както и да възрази срещу качеството на ищеца като правоимащ по реституцията.

Неоснователни са доводите на въззивниците, че първоинстанционният съд е извършил недопустим косвен съдебен контрол върху Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, тъй като съдебен контрол върху това решение е бил извършен в производството по реда на   чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ по адм. дело № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав, е била валидността и законосъобразността на Решение № 9086/10.01.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което  на основание чл. 14, ал. 6 и 7 ЗСПЗЗ е отменено решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което се признава на наследниците на М.В.М. и О., С., А. и В.М.правото на възстановяване и се възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху една нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, при граници и съседи, описани в решението, и Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което на наследниците на О., С., А. и В. В. М.се признава и възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху една нива, с площ от 2,003 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, при граници и съседи, описани в решението.

Решението по адм. дело № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав, не обвързва ответниците, тъй като те не са били страна в това производство.   Освен това обстоятелството, че с решението по адм. дело № 39531/10 г. по описа на СРС, 39 състав, е обявено за нищожно                                                 Решение № 9131/16.07.2007 г. на ОСЗГ – Овча купел, с което на наследниците на О., С., А. и В. В. М.се признава и възстановява в съществуващи /възстановими/ стари реални граници собствеността върху една нива, с площ от 2,003 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, при граници и съседи, описани в решението, не легитимира ищците като собственици на този имот.

Неоснователни са доводите на въззивниците, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е постановил изрично определение, с което да открие производство по косвен съдебен контрол върху Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, тъй като това не е необходимо. Първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение при изготвянето на доклада по делото във връзка с искането за извършване на косвен съдебен контрол върху Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел,  тъй като с определението от 02.02.2015 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, съдът е указал, че в тежест на ответниците е да докажат възраженията си /арг. от     чл. 154, ал. 1 ГПК/.  

Неоснователни са и доводите на въззивниците, че е налице извънсъдебно признание на ответниците – физически лица на факти и обстоятелства, включени във фактическия състав на иска. Молбата за обединяване на двете административни преписки по никакъв начин не може да се цени като такова признание, а представлява искане за определен начин на администриране на процедурата от ОСЗГ, която следва да извърши самостоятелна преценка за наличието на основанията за възстановяване на земеделската земя.

При извършената служебна проверка за валидност на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, настоящият съдебен състав констатира, че същото е валидно и че не е нарушена компетентността по материя, място и степен на издателя на административния акт за реституция /ОСЗГ/. В Решението е налице и надлежна индивидуализация на имота, който се възстановява в стари реални граници. Доколкото се касае за имот в границите на урбанизирана територия, при постановяване на решението е представено и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ.

Основателно е обаче възражението на ответниците за материална незаконосъобразност на реституционния акт, което следва да се разгледа от гражданския съд на основание чл. 17, ал. 2 ГПК.

Съгласно чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ „когато е извършена замяна по реда на отменения Закон за трудовата поземлена собственост, правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната. При застрояване или извършване на разпоредителни сделки със земята, получена при замяната, замяната остава в сила. В този случай при възстановяване на правото на собственост се счита, че е осъществена замяна на земи между двама собственици.“

В случая, от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е извършена разпоредителна сделка с реална част от земята, получена при замяната от М.М., в полза на трето лице чрез покупко – продажба, а именно – с нотариален акт № 79, том XXX, дело № 5787/56 г. М.М. е продал на Л.П.2000 кв. м. реална част от имот в м. „Гладен рид“, С.овско землище, целият от 4,400 дка. Наличието на разпоредителна сделка по см. на чл. 18з, ал. 3 ППЗСПЗЗ препятства възможността да бъдат възстановени претендираните идеални части от процесния имот на ищците. Ирелевантно обстоятелство за материалната незаконосъобразност на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел е, че е осъществена продажба само на 2 дка от имота в                   м. „Гладен рид“. В нотариален акт № 79, том XXX, дело № 5787/56 г., в който е обективирана разпоредителната сделка, няма данни, че продадените от продавача М.М. 2 дка от имота в м. Гладен рид съответстват точно на отчуждената му нива в м. Симаница.

Предвид изложеното по – горе, настоящият съдебен състав намира, че възражението за материална незаконосъобразност на Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел е основателно. В случая  не са били налице предпоставките за възстановяване на имота в обема, в който е бил възстановен от реституционния орган, поради което не следва да се зачита конститутивното му действие. Ето защо, Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел не легитимира ищците като собственици на твърдяните идеални части от процесния имот.

         Неоснователни са доводите на въззивниците, че съдът следва да извърши проверка по реда на косвения съдебен контрол на действителността на заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г. на кмета на СО, район Студентски, с която е допуснато изменение на кадастралния план на м. Студентски град, кв. 39 по ОЗРКП, одобрен с Решение № 23/19.03.2001 г. на СОС, във връзка с нанасянето на ПИ с площ от 2003 кв. м. Това е така, тъй като по отношение на тази заповед е бил осъществен пряк съдебен контрол. От събраните по делото доказателства се установява, че заповедта е била обжалвана от ищеца С.М. пред АССГ, като по образуваното адм. дело № 5393/10 г. е постановено решение, с което жалбата е била отхвърлена като неоснователна, както и че решението на АССГ е обезсилено като недопустимо, а производството по делото е прекратено с влязло в сила решение на ВАС по адм. дело № 12246/11 г.

Тъй като по делото не се установява, че ищците са собственици на твърдяните от тях идеални части от процесния имот на основание Решение № 8991/16.01.2006 г. на ОСЗГ – Овча купел, то искът с правно основание   чл. 108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.

По допустимостта на решението в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 76 ЗН:

Правната теория и съдебната практика приемат, че недопустими са тези съдебни решения, които са постановени в нарушение на диспозитивното начало, или в нарушение на правилата, касаещи процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

В случая, от молбата – уточнение от въззивниците от 26.10.2020 г. е видно, че предмет на иска с правно основание чл. 76 ЗС е актът на разпореждане на сънаследниците с общия недвижим имот - поземлен имот с площ от 2003 кв. м., представляващ по скица поземлен имот № 3697, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с  Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –  258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на   територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, който имот представлява част от нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, район „Студентски град“, в землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през   1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П..

           Същевременно настоящият съдебен състав констатира, че в диспозитива на решение № 453515/18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, поправено с решение № 275528/14.11.2019 г., като предмет на иска с правно основание чл. 76 ЗН е посочена „нива, с площ от 3.445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци“, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П.“.

          Тъй като в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес първоинстанционният съд е постановил решение, с което искът с правно основание чл. 76, ал. 1 ЗН е отхвърлен за цялата нива от 3,445 дка, а не – само за поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, с площ от 2003 кв. м., представляващ част от същата нива, то решението следва да се обезсили като недопустимо в тази му част /за разликата над 2003 кв. м. до 3,445 дка/ и производството по делото да се прекрати в тази му част на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК.

В останалата част, касаеща иска с правно основание чл. 76 ЗН, решението е допустимо и правилно.

Тъй като от събраните по делото доказателства не се установява, че е налице съсобственост между ищците и ответниците – физически лица, произтичаща от наследяване, по отношение на имота, предмет на иска с правно основание чл. 76 ЗН, а именно - поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –  258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на   територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, който имот представлява част от нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, район „Студентски град“, в землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., то искът с правно основание       чл. 76 ЗН следва да се отхвърли като неоснователен.

По допустимостта на решението в частта му, касаеща иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:

Недопустимо е решението, постановено по иск, предявен след изтичането на предвидения в закона преклузивен срок за предявяването му.

По въпроса за значението на срока за предявяването на иска за изкупуване на идеална част от съсобственост имот по чл. 33, ал. 2 ЗС  съдебната практика не е последователна.

Според едното становище в рамките на 2 – месечния преклузивен срок от извършване на продажбата на идеална част от съсобствен имот следва да бъде предявен искът за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС от съсобственик, като след изтичането на срока потестативното право на изкупуване се погасява и производството би било недопустимо. В този смисъл е Решение  № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/10 г. на ВКС, IV г. о.

Според другото становище, обективирано в Определение                          № 329/06.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1543/08 г., IV г. о. на ВКС, Определение №  519/31.10.2011 г. по ч. гр. д. № 354/11 г., I г. о. на ВКС, Решение № 219/04.10.2013 г. по гр. д. № 2294/13 г. на ВКС, I г. о., въпросите за началото на срока и за това кога ищецът е узнал или е могъл обективно да узнае за извършената продажба и оттам – дали искът е предявен в рамките на законоустановения срок, са част от правния спор между страните, възникнал с предявяването на иска, касаещ съществуването на субективното материално право на изкупуване. По тези въпроси съдът следва да се произнесе с решение, с което да признае или да отрече наличието на потестативното право, предмет на иска по чл. 33, ал. 2 ЗС. Двумесечният срок за предявяване на иска за изкупуване тече от деня на продажбата, когато е било направено предложение до съсобствениците за изкупуване, а когато няма такова предложение – срокът тече от узнаването. В този смисъл са Решение № 1/23.01.2009 г. по гр. д. № 5355/07 г. на ВКС, II г. о., Решение № 47/11.02.2009 г. по гр. д. № 690/08 г. на ВКС, II г. о., Решение № 383/26.10.2010 г. по гр. д. № 532/10 г. на ВКС, II г. о. и други.

В случая, твърдението на ищците, обективирано в исковата молба и в молбата – уточнение от 24.09.2012 г., е, че са узнали за сделката, предмет на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, на 29.03.2012 г. при извършена електронна справка в имотния регистър към Агенцията за вписванията във връзка с дело за делба. Същевременно исковата молба, въз основа на която е образувано   гр. д. № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, е заведена в съда на 03.04.2012 г.

По делото не се твърди и не се установява ищците да са узнали за процесната сделка по – рано, поради което настоящият съдебен състав намира, че срокът следва да се тълкува в полза на ищците, и спорът следва да се разгледа по същество. В този смисъл е и Определение № 311/08.05.2014 г. по ч. гр. д. № 1162/14 г. на ВКС, III г. о.

Тъй като по делото не се установява да е налице съсобственост между ищците и ответниците – физически лица по отношение на имота, предмет на иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, то предявеният иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид отхвърлянето на исковете с правно основание чл. 108 ЗС,    чл. 76 ЗН и чл. 33, ал. 2 ЗС съдът не следва да се произнася по предявения при условията на евентуалност насрещен иск с правно основание чл. 124,    ал. 1 ГПК.

Предвид изложеното по – горе, решение № 453515/18.07.2018 г., постановено по гр. д.  № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, поправено с решение № 275528/14.11.2019 г., следва да се потвърди като правилно в отхвърлителните му части, с изключение на посочената по – горе част, касаеща иска с правно основание чл. 76 ЗН, в която част решението следва да се обезсили като недопустимо и производството по делото да се прекрати в тази му част.

По разноските по делото:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите – физически лица сумата от 4030 лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 453515/18.07.2018 г., постановено по гр. д. № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, поправено с решение                         № 275528/14.11.2019 г., в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения от С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А.В.М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците Е.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Б.С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, последните две наследници и на С.М.М., и от В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу В.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, заместен в процеса след смъртта му от наследниците му Б.О.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, О.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, и Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, С.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Д.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Й., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, Я.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, С.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Студентски град, ул. *****, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Е.С.П. и Б.С. Т. са собственици общо на 775/3445 кв. м. ид. ч. и В.М.В. е собственик на 775/3445 кв. м. ид. ч. от нива, цялата с площ от 3445 дка, находяща се в РП на гр. София, „Студентски град“, в землището на „Драгалевци“, в м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., която нива е нанесена в КККР като 4 самостоятелни имота със следните идентификатори: поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, с площ от 2003 кв. м., вид собственост – съсобственост, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид застрояване, площ – 2003 кв. м., стар номер 3697, кв. 39, парцел I, съгласно заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.3696, с адрес: гр. София, район Студентски, ул. Д - р Й. Й., вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, НТП – за друг вид застрояване, площ - 581 кв. м., стар номер 3696, кв. 39а, парцел I, съгласно заповед № РД – 18 – 258/28.07.2020 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК; поземлен имот с кадастрален идентификатор 68134.1600.6410, с адрес: гр. София, район Студентски, вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана,       НТП – за второстепенна улица, площ – 461 кв. м., стар  номер – част от 1659, съгласно заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК и заповед № РД – 18 – 6816/22.06.2021 г. за изменение на КККР на началника на СГКК – София; поземлен имот с кадстрален идентификатор 68134.1600.6411, с адрес: гр. София, район Студентски, вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана,      НТП – за второстепенна улица, площ – 370 кв. м., стар  номер – част от 1659, съгласно заповед № РД – 18 – 38/10.07.2012 г. за одобрение на КККР на изпълнителния директор на АГКК и заповед № РД – 18 – 6816/22.06.2021 г. за изменение на КККР на началника на СГКК – София, както и че Е.С.П. и Б.С. Т. са собственици общо на 450,60/2003  ид. ч. и В.М.В. е собственик на 450,60/2003  ид. ч.  от ПИ № 3697, представляващ част от ПИ № 1659, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –  258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, както и да осъди ответника „М.Б.“ ЕООД да предаде на ищците Е.С.П., Б.С. Т. и В.М.В. владението на притежаваните от тях идеални части от поземлен имот № 3697, с площ от 2003 кв. м., представляващ част от ПИ № 1659, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –   258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, и в ЧАСТТА, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 76 ЗН, предявен от С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А.В.М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците: Е.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Б.С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, последните две наследници и на С.М.М., и от В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу В.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, заместен в процеса след смъртта му от наследниците му Б.О.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, О.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, и Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, С.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Д.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Й., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, Я.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, С.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. Студентски град, ул. *****, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., за признаване за недействителен спрямо ищците на акта на разпореждане на сънаследниците с общия недвижим имот - поземлен имот с площ от 2003   кв. м., представляващ по скица поземлен имот № 3697, нанесен в кадастрален лист 573, кв. 39 от ЗРКП на м. Студентски град, одобрен с  Решение № 92 по Протокол № 23/19.03.2001 г. на СОС, Заповед № РД – 50 – 286/09.11.2007 г., при съседи: път, имот без планоснимачен номер, УПИ II, oтреден за жилищно строителство и имот без планоснимачен номер, който поземлен имот е с кадастрален идентификатор 68134.1600.3697, съгласно КККР, одобрени с влязла в сила заповед № РД – 18 –  258/28.07.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. София, Столична община, район „Студентски“, с площ от 2003 кв. м.,  трайно предназначение на   територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, номер по предходен план: 3697, кв. 39, парцел I, при съседи: 68134.1600.169, 68134.1600.1044, 68134.1600.150, 68134.1600.411 и 68134.1600.4644, който имот представлява част от нива, с площ от 3,445 дка, находяща се в РП на гр. София, район „Студентски град“, в землището на Драгалевци, м. „Лисичи дупки“, част от имот № 1659, попадащ в кадастрален лист № 573 от кадастрален план, изработен през 1974 г., при граници на имота: С.К., Т.В., Т.А. и Т.Г.П., както и в ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС от  С.М.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А.В.М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците: Е.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, Б.С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, последните две наследници и на С.М.М., и от В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу В.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, заместен в процеса след смъртта му от наследниците му Б.О.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, О.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, и Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, С.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Д.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Й., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, Я.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, С.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и „М.Б.“ ЕООД, ЕИК: *****, управлявано и представлявано, заедно и поотделно от управителите А.В.Л.и В.В.Л., за изкупуване на 1101,80 кв. м. от продадените 2003 кв. м. от ПИ с пл. № 3697, по действително уговорените между ответниците условия.

ОБЕЗСИЛВА решение № 453515/18.07.2018 г., постановено по гр. д.                             № 16678/12 г. по описа на СРС, 120 състав, поправено с решение                         № 275528/14.11.2019 г., в останалата част, касаеща иска с правно основание чл. 76 ЗН, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Б.С. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, Е.С.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, и В.М.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Б.О.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, О.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, Й.В.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, кв. Драгалевци, ул. „*****, С.О.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, Е.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, В.Д.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Д.Й., ЕГН: **********, В.С.К., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.К.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.К.Й., ЕГН: **********, с адрес: ***, Я.В.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, М.С.В., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. *****, С.С.В., ЕГН: **********, с адрес: ***, С.Й.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, и А.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 4030 лв., представляваща направени разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: