Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260407
гр. Пловдив, 20.11.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, VIII граждански състав в публичното заседание на 14.10.2020г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА при участието на секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното от съдия Цветкова в. гр. д. № 1723 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. 22537/07.08.2020г. от Главна
дирекция „Национална полиция“ – МВР, представлявана от Х. Т. – директор чрез
процесуален представител гл. юрисконсулт Р.С. против решение № 2093 от 24.06.2020г.,
постановено по гр. д. № 692 по описа на ПРС за 2020г. на Пловдивски районен
съд, I гр. с., с което се осъжда Главна дирекция Национална
полиция на МВР, ЕИК ********* да заплати на М.С.Ч., ЕГН ********** следните
суми: сумата от 1635, 50 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд от 231 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1, 143 за периода 16.01.2017г. – 31.12.2019г., както и
сумата от 224, 56 лева мораторна лихва за периода 01.04.2017г. – 17.01.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 17.01.2020г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева.С решението се
осъжда ГД Национална полиция на МВР, ЕИК ********* да заплати в полза на
Държавата по бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд
сумата от 115, 42 лева, представляваща държавна такса върху уважените искове и
сумата от 100 лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на
съда.
В жалбата се
твърди, че първоинсатнционното решение е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането и заплащането
на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени
от ЗМВР и се излагат подробни съображения в тази насока.Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат изцяло
отхвърлени.Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С писмения
отговор на въззиваемия се изразява становище за допустимост, но неоснователност
на въззивната жалба.Моли се решението на районния съд като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Жалбата е
подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалване и е
процесуално допустима.
При
служебната си проверка по чл. 269 от ГПК въззивният съд констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде
разгледана по същество.
Пловдивският
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
С оглед
изложените обстоятелства в исковата молба и заявеното искане, предявените
обективно съединени искове са с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с
чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР – за заплащане на извънреден труд и с правно
основание чл. 86 от ЗЗД – за мораторна лихва.
Не е спорно между страните, че през процесния
период – 16.01.2017г. – 31.12.2019г. ищецът е заемал длъжността „***“ в група „***“
в сектор „***“ при Зонално жандармерийско управление гр. Пловдив по служебно
правоотношение.Поради естеството на работата ищецът е давал 12-часови дежурства
– дневни и нощни, като часовете положен нощен труд не са преобразувани в дневен
труд и не му е заплащано възнаграждение за извънреден труд.
В
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че през процесния период ответника не е
прилагал Наредбата за структурата и организацията на работната заплата относно
превръщането на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143%.През периода
16.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът е положел 1612ч. нощен труд, който
преизчислен с коефициент К 1, 43% е равен на 231 часа извънреден труд.Вещото
лице е изчислило размера на положения извънреден труд, който за 2017г. следвало
да бъде 469, 37 лв. и мораторна лихва за периода 01.04.2017г. - 17.01.2020г.
114, 05 лева, за 2018г. 572, 20 лв. и мораторна лихва за периода 01.01.2018г. –
17.01.2020г. 83, 36 лв., за 2019г. 593, 93 лв. и мораторна лихва за периода
01.04.2019г. – 17.01.2020г., или общо за трите години 1635, 50 лв. и мораторна
лихва общо 224, 56 лв.
При така
установеното от фактическа страна и като взе предвид доводите на страните,
настоящият състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението правилно,
поради което и на основание чл. 272 ГПК настоящата инстанция препраща към
мотивите му, които са прецизни, последователни и логични и се споделят изцяло.
По отношение
на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, по отношение на които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
Съображенията
на настоящия състав за основателност на иска са следните:
В ЗМВР и в
приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от
2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент 1, 143. Поради това следва да се прилагат
разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
а именно при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време.В този смисъл е част от формираната съдебна
практика по въпроса, която настоящият състав споделя.
Допълнителен
аргумент в подкрепа на направения извод е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР, съгласно която държавните служители, които полагат труд за времето между
22, 00ч. и 06, 00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, като това
препращане също предпоставя извод за субсидиарно прилагане на регламента в
НСОРЗ за превръщане на нощните часове в дневни.Обратното разрешение би
поставило в неравностойно положение държавните служители в системата на МВР
спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение.При принципно
утвърдения режим на работа през деня логично се явява съотнасянето на положения
нощен труд при специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към
дневния посредством нормативно установеното съотношение в нормата
продължителност при различните условия.
Възприетото
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен и в
чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС.
По
изложените съображения решението на районния съд се намира за правилно и следва
да бъде потвърдено, а въззивната жалба за неоснователна, поради което следва да
се остави без уважение.
С оглед
изхода на делото пред настоящата инстанция в тежест на жалбоподателя следва да
се възложат направените от въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 250 лева.
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2093 от 24.06.2020г. на РС – Пловдив, І гр. състав, постановено
по гр. д. № 692 по описа за 2020г. на същия съд.
ОСЪЖДА Главна дирекция Национална полиция
на МВР, ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 1,
представлявана от директора Х. Т. да заплати на М.С.Ч., ЕГН ********** ***
сумата от 250 лева – разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: