Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 388 21.10.2019
година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и шести септември Година две хиляди и деветнадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 196 по описа за 2018 година.
Производството по делото е образувано
по повод искова молба с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД от Земеделска
кооперация за производство и услуги „Златен клас”, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, кв. „Ветрен“, ул. „Пирин“ № 5, ЕИК *********,
представлявана от председателя Никола Златев Златев, чрез пълномощник адв.Евгени Атанасов от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.Св.Патриарх Евтимий № 2, вх.1, ет.1, ап.1, против ”Агро инс БГ” ООД, със седалище и адрес
на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.445, вх.2, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от Асен Сотиров Петров, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул.Захари
Стоянов № 89, адв.Александър Кръстанов от АК-Бургас, съдът да осъди ответното
дружество да заплати сумата от 407 324.14 лв., представляваща незаплатена
стойност на механизирани услуги, наемна цена и продадена пшеница, за която са
съставени 8 бр. фактури, ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати
направените по делото разноски. Според ищеца, по силата на сключен на
15.08.2016 г. договор, кооперацията е предоставила на ответника услуги и
практики по обработка на наета земеделска земя според чл.4 от договора, за
което е съставил 8 бр. фактури, като незаплатените суми са на обща стойност 407 324.14
лв. Договорът е бил подписан от управителя Асен Сотиров, както и приложените
фактури. Договорната цена е следвало да бъде платена до 15.09.2017 г. За всички
механизирани услуги са били съставени протоколи, по които ответникът не е
възразил. Ценообразуването е съобразно МРЗ от 01.01.2017 г. или по 460 лв.
според приложение 2. Фактура № ***277 е съставена за продажба на семе, а не за
услуги. Ответната страна не е извършвала плащания по фактурите, освен
посочените в исковата молба и установената сума от 39 000 лв.
Ответното ”Агро инс БГ” ООД чрез своя пълномощник, в подадения
писмен отговор и допълнителен такъв твърди, че приложеният договор не е бил
подписан от представител на наемателя. Между страните имало сключени множество
договори и ценовите приложения и не е ясно приложените дали се отнасят за
процесния договор или за някой от другите. В съставените фактури не е описано,
по какъв начин се е формирала стойността на извършените услуги. Изобщо се
твърди, че описаните в исковата молба механизирани услуги не са били
извършвани. Освен това, във фактура № *85 е посочено основание „наем“, но не е
ясно на какво. Някои от фактурите не са били подписани от представител на
ответника.
В съдебно заседание, пълномощникът на ищцовата страна
поддържа предявените искове, като счита, че като доказани по основание и
размер, следва да бъдат уважени изцяло. В подкрепа ангажира
съдебно-икономическа и съдебно-почеркова експертизи. В приложени писмени
бележки бяха изложени подробни доводи.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
в съдебно заседание изрази становище, че исковете следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни, поради липса на възникнали задължения за плащане.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна
такса. Налице е правен интерес от предявените обективно съединени искове.
Видно от приложения договор за наем на недвижим имот от
15.08.2016 г. (л.7 по делото), страните са били в облигационни отношения, като
ищецът е предоставил на ответника 5016 дка земеделски земи в землището на
Бургас за временно ползване срещу наем от не по-малко от 35 лв. на декар за
стопанската 2016 – 2017 г., която цена е
дължима до 15.09.2017 г. Към договора са приложени ценоразпис за извършване на
услуги, приложение 2 и приложение 1 (л.48-67). Съставени са били 8 бр. фактури
на обща стойност 446 324.14 лв. (л.9-14), както и списъци на извършени
услуги към всяка фактура (л.68-77).
Според обясненията на управителя Асен Сотиров, дадени
по реда на чл.176 от ГПК, същият не знае кое е подписал процесните 8 бр.
фактури, но не е той. Не помни дали е подписал и процесния договор. По две от
фактурите бил извършил плащания, макар да нямало извършени услуги.
Другият управител на ответното дружество – Иван Пантов,
също разпитан по реда на чл.176 от ГПК заяви, че нито един от подписите във фактура
№ *60/ 29.11.2017г. не е негов.
В заключението си по приетата съдебно-икономическа
експертиза (л.103-118), вещото лице е посочило, че по 3 от процесните фактури -
№№ *76/ 30.11.2016г., **77/ 30.11.2016г., **85/ 13.12.2016г., ответното дружество е ползвало данъчен
кредит. Останалите 5 бр. фактури не са били отразени в дневниците за продажбите
на ответника и съотв.по тях не е ползвал данъчен кредит. Извършените в периода
01.11.2016 – 31.10.2018г. плащания от ответника, не са отнесени по никоя от
приложените фактури. Извършени са били частични плащания по 2 бр. фактури,
отразени в счетоводството на кооперацията.
Според анализа на всички издадени от ищеца фактури и извършените от
ответника плащания, дължимата сума от „Агро инс БГ“ ООД е 446 324.14 лв.
В приетото допълнително заключение на
съдебно-счетоводната експертиза (л.200-204), вещото лице Бангеева е установило,
че извършените от ответника плащания към ищеца не се отнасят до процесните
фактури.
Второто допълнително заключение на вещото лице Бангеева
(л.235-247) съдържа положителен отговор на въпроса, съставени ли са били
първични счетоводни документи у ищцовата кооперация по всяка от процесните
фактури, подробно описани. В съдебно заседание вещото лице даде разяснения, че
ЗСч допуска съставянето на фактури без всички реквизити, ако е налице документация,
която да ги доказва, а такава е открила в счетоводството на ищеца.
В заключението си по извършената съдебно-почеркова
експертиза (л.163-179), вещото лице Николов е установило, че подписът за
наемател в договора от 15.08.2016г., в приложение № 2, като „получател“ по
фактура № **76/ 30.01.2016г., фактура № **77/ 2016г. е бил положен от Асен Сотиров. Подписите
като „получател“ по останалите фактури, не е бил положен от това лице.
Съставът на допуснатата тройна съдебно-почеркова
експертиза (л.205-217) е установил, че подписите от името на Асен Петров по
фактури №№ **05/ 15.08.2017г., **85/ 10.07.2017г., **70/ 31.05.2017г., **/
23.12.2016г. и **85/ 13.12.2016г. са били изпълнени
от него. Подписът под фактура № *60/ 29.11.2017г. не е могло да бъде установено
от кой е изпълнен.
В допълнителното си заключение, тройната съдебно-почеркова
експертиза (л.263-271) е дала отговор на поставените задачи, като подписът под фактура
№ *60/ 29.11.2017г. не е ясно дали принадлежи на управителя И.П..
Представените доказателства водят до извод за частична
основателност на исковете. Безспорно е, че страните са били в облигационни
правоотношения, като ищцовата кооперация е предоставила на ответното дружество подробно
описана земеделска земя, срещу което е било уговорено дължимо възнаграждение,
както и заплащане на допълнително уговорени услуги, а също е била извършена
продажба на пшеница за посев. За всички 8 фактури са били съставени първични
счетоводни документи, изследвани и подробно описани от вещото лице Бангеева в
приетата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза (л.237-243), на които
изводи съдът се позовава. Посочените в исковата молба фактури №№ *76/
30.11.2016 г., **77/ 30.11.2016 г., **85/ 13.12.2016
г., са осчетоводени от ответното дружество и същото е ползвало данъчен кредит
за сумите по тях, което противоречи изцяло на поддържаната теза за недължимост
на сумите.
Няма достатъчно доказателства обаче, че фактура № *60/
29.11.2017 г. отразява действително извършени механизирани услуги на твърдяната
стойност от 73 995.60 лв. с ДДС. Оспорването на авторството на подписа от
ответната страна беше успешно, като вещите лица по приетите единична и тройна
съдебно-графологически експертизи не установиха, че автор на подписа е
посочения Асен Петров, а също и другия управител – Иван Пантов. Тази фактура не
е била отразена в дневниците за продажби на ответното дружество, по нея същото
не е ползвало данъчен кредит. При съставените към тази фактура първични
счетоводни документи (протокол за извършени услуги „м.08.2017“; протокол за
извършени услуги „м.09.2017г.“ и протокол за извършени услуги „м.10.2017г.“),
за разлика от другите, „при формиране цената на извършените услуги е ползван
нов ценоразпис“. Кога е бил съставен този ценоразпис, не е ясно. Нито защо се е
наложило да се извършва „актуализация" след извършено вече осчетоводяване
на описани услуги, съобразно минималната работна заплата за 2017 г. Или като
краен извод, съдът приема исковете за основателни и доказани за следните суми:
1. По фактура № **76/ 30.11.2016 г. за сумата от 51 096 лв. (с оглед
направено изменение на иска чрез намаляване със сумата от 39 000 лв. в
съдебно заседание от 11.07.2019 г.); 2. По фактура №**/77/ 30.11.2016 г. за сумата
от 20 764.80 лв.; 3. По фактура № **85/ 13.12.2016 г. за сумата от 74 779.91
лв. (с оглед извършено частично плащане); 4. По фактура № **97/ 23.12.2016 г.
за сумата от 18 724.80 лв.; 5. По фактура № **70/ 31.05.2017 г. за сумата
от 52 758.97 лв.; 6. По фактура № **85/ 10.07.2017 г. за сумата от 26 101.82
лв.; 7. По фактура № **05/ 15.08.2017 г. за сумата от 89 102.24 лв. или
общата дължима сума е 333 328.54 лв., като до претендираните 407.324.14
лв. иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съобразно чл.86 от ЗЗД, ответникът дължи и законната
лихва върху присъдените суми от завеждане на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Останалите доводи на страните са неоснователни или без
връзка със спора.
Съпоставката между дадените отговори от единичната и
допълнителната съдебно-почеркови експертизи, налага да се даде предпочитание на
изводите във втората по въпросите, в отговорите на които заключенията се
разминават. Вещото лице Николов е стигнал до извода, че подписите срещу
„получател на документа“ във фактури №№ **85, **97,**70,**85,**05 и **60 не са
положени от Асен Петров (л.167). Според вещите лица Д., Р. и С., подписите във
фактури №№ **85, **97, **70, **85 и **05 са положени от Асен Петров. Същите са
посочили, че при изследването на образците за тези фактури „е било извършено
изопачаване (изпълнение с неточен вид) на собствения подпис чрез маскировка (в
изследваните подписи), при което той сам се старае да избяга от подписа си и да
избегне идентификацията, внасяйки промени и непълно изписване на собствения си
подпис“. За установяването на тези обстоятелства вещите лица са използвали
подробно изброени помощни средства (л.206), с по-добри технически
характеристики от използваните от в.л.Николов. Поради това и съдът приема за
безспорно авторството на подписите от страна на Асен Петров под фактури №№ **85,
**97, **70, **85 и **05. Това от своя страна означава, че в качеството си на
управител, Петров е поел задължение за плащане на посочените във фактурите суми
от страна на ответното дружество.
Допуснатите счетоводни грешки в отразяването на
записванията у ищцовата кооперация, установени и от вещото лице Бангеева, в
никакъв случай не могат да доведат до отхвърляне на исковете изцяло. Но
твърдяното последващо „актуализиране“ на съставените първични счетоводни
документи, послужили за издаване на фактура № *60/ 29.11.2017 г., не може да
бъде прието за основателно. Съпоставено с установената по делото спорност и на
автора на подписа в края на фактурата, тези противоречия водят до извода, че
фактурата е съставена в нарушение на чл.7 от ЗСч, т.е. освен при липса на
изискуемите реквизити, също и при липса на друга годна документация, която да
послужи за съставянето на фактурата.
В основното и допълнителното си заключения, в.л.Бангеева
е проследила извършените от ответното плащания по сметка на кооперацията, като
е установила, че от преведената сума от общо 427 047.39 лв. (234 000
лв. през 2017 г; 193 047.39 лв. през 2018 г.) са били приспаднати
39 000 лв. по фактура № **76/ 30.11.2016 г., а останалата част е била
разнесена по фактури извън настоящото производство. Затова и възражението на
ответната страна, че е заплатила всички дължими суми по процесния договор, е
неоснователно.
Предвид уважаването на част от исковете, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК „Агро инс БГ“ ООД следва да заплати на Земеделска кооперация
за производство и услуги „Златен клас” направените по делото разноски в размер
на 17 852.97 лв. внесена държавна такса, 10 456.48 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение и 1770 лв. възнаграждения на вещи лица или общо
30 079.45 лв. според приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съобразно уважената част от исковете, дължимата сума е 24 615.22 лв.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК, ”Агро инс БГ” ООД също
има право да получи от Земеделска кооперация за производство и услуги „Златен
клас” направените по делото разноски в размер на 230 лв. възнаграждение на вещо
лице и 14 000 лв. адвокатско възнаграждение или общо 14 230 лв. съобразно
приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК, като предвид отхвърлената част
от исковете, дължимата сума е 2585 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА предявения ”Агро инс БГ” ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.445, вх.2, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от Асен Сотиров Петров, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул.Захари
Стоянов № 89, адв.Александър Кръстанов от АК-Бургас, да заплати в полза на Земеделска кооперация за
производство и услуги „Златен клас”, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Ветрен“, ул. „Пирин“ № 5, ЕИК *********, представлявана от
председателя Никола Златев Златев, чрез пълномощник адв.Евгени Атанасов от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Св.Патриарх Евтимий № 2, вх.1,
ет.1, ап.1, сумата от 333 328.54 (триста тридесет и три лв. петдесет и четири ст.), представляваща
незаплатена стойност на механизирани услуги, наемна цена и продадена пшеница по
договор за наем на недвижим имот /земеделски земи/ от 15.08.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното
заплащане, като до претендираните 407 324.14 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА ”Агро инс БГ” ООД, със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.445, вх.2, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от Асен Сотиров Петров, със съдебен адрес: гр.Бургас, бул.Захари
Стоянов № 89, адв.Александър Кръстанов от АК-Бургас, да заплати в полза на Земеделска кооперация за
производство и услуги „Златен клас”, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. „Ветрен“, ул. „Пирин“ № 5, ЕИК *********, представлявана от
председателя Никола Златев Златев, чрез пълномощник адв.Евгени Атанасов от
АК-Бургас, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Св.Патриарх Евтимий № 2, вх.1,
ет.1, ап.1 сумата от 24 615.22 (двадесет и четири хиляди шестстотин и петнадесет
лв. двадесет и две ст.) направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация за производство и услуги
„Златен клас”, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Ветрен“,
ул. „Пирин“ № 5, ЕИК *********, представлявана от председателя Никола Златев
Златев, чрез пълномощник адв.Евгени Атанасов от АК-Бургас, със съдебен адрес:
гр.Бургас, ул.Св.Патриарх Евтимий № 2, вх.1, ет.1, ап.1, да
заплати в полза на ”Агро инс БГ”
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“ бл.445,
вх.2, ет.3, ЕИК *********, представлявано от Асен Сотиров Петров, със съдебен
адрес: гр.Бургас, бул.Захари Стоянов № 89, адв.Александър Кръстанов от
АК-Бургас сумата от 2585 (две хиляди петстотин осемдесет и пет) лв. направени
по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: