О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

24.11.2015г., гр. Ловеч

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав на двадесет и четвърти ноември две хиляди и петнадесета година в закрито заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Христова административно дело №212/2015г. по описа на Административен съд Ловеч, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Административното дело е образувано по искова молба от С.Н.Н. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Белене, против Министерство на правосъдието (МП). С исковата молба се претендира обезщетение за неимуществени вреди в общ размер на 20 000 лева, изразяващи се в негативни преживявания, липса на здрав сън и апетит, накърняване и унижаване на човешкото достойнство, вследствие на неосигуряване на законоустановени санитарно-битови, хигиенни и здравословни условия по време на изтърпяване на наказанието му в ХІ група на Затвора Ловеч за периода от 20.05.2005г. до 11.10.2006г. в сравнение с останалите затворници. Твърденията на ищеца са, че незаконосъобразните действия и бездействия на служители на ответника представляват упражнена спрямо него дискриминация, вследствие на унизително третиране и поставяне в по-неблагоприятно положение от други лишени от свобода.

Първоначално ИМ е била подадена пред Софийски районен съд, по която е било образувано гр.д. № 37338/2011г. С Решение № І-45-75 от 22.04.2014г., СРС е осъдил МП да заплати на ищеца сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпените от същия неимуществени вреди за периода от 29.08.2006г. до 11.10.2006г., ведно със законната лихва. Със същото решение СРС е отхвърлил претенцията за периода от 25.06.2005г. до 29.06.2005г. като неоснователна, а за сумата над 150 лв. до 1550 лв. и за периода от 30.06.2005г. до 28.08.2006г. е приел, че претенцията е основателна, но е погасена по давност.

Решението на СРС е било обжалвано пред СГС, който с Решение №3463/21.05.2015г. по гр.д. № 9871/2014г. е обезсилил първоинстанционното решение и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд София-град, като се е мотивирал с т.8 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. на ОС съдиите от Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС.

Пред АССГ е било образувано адм.д. № 7052/2015г., по което съдът с Определение № 5227/30.09.2015г. е прекратил производството по ИМ на Н. и е изпратил делото по подсъдност на Административен съд Ловеч, мотивирайки се с това, че мястото на увреждане е в гр. Ловеч и подсъдността се определя по правилата на ЗОДОВ.

С разпореждания на настоящия състав са изискани информация, доказателства и съдебни дела от КЗД гр. София и от Административен съд Враца, които са постъпили по делото.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, намира, че делото е местно неподсъдно на Административен съд Ловеч, а е подсъдно на Административен съд Плевен. Мотивите за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.74, ал.2 от Закона за защита от дискриминация. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ в приложимата редакция, ДВ бр. 98/2012г., в сила от 11.12.2012г., исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в АПК, като местната подсъдност се определя по реда на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ. По силата на чл.7, ал.1 от ЗОДОВ (ред. ДВ, бр. 98/2012г.), искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В случая ищецът не е предявил исковата си молба нито пред съда по настоящия си адрес, нито пред съда по мястото на увреждането, поради което не е налице упражняване правото му на избор на местно компетентен съд. Поради горното местната подсъдност следва да се определи по правилата на по-новия общ закон, а именно чл.133, ал.5 от АПК, във вр. с чл.7, ал.1 от ЗОДОВ.

С промяната на чл.133 от АПК (изм. – ДВ, бр.104 от 2013г., в сила от 04.01.2014г.) и съгласно новата ал.5 от същия член, исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал.1-4. Следователно по силата на горната разпоредба на АПК исковете за обезщетения вече са местно подсъдни на съответния административен съд по адреса (местонахождението) на жалбоподателя, а в случая това е Административен съд Плевен.

Тъй като от доказателствата по делото (справка на л.8 от адм.д. №7052/2015г. на АССГ) безспорно се установява, че местонахождението на ищеца в момента е в Затвора гр. Белене, който се явява и негов настоящ адрес *** Административен съд  Плевен, то съдът намира, че компетентен да разгледа делото съд по правилата на местната подсъдност се явява Административен съд Плевен както на основание специалните разпоредби на ЗОДОВ, така и на основание по-новия общ закон, а именно чл.133, ал.5 от АПК. Разглеждането на делото от последния съд е мотивирано и от обстоятелството за процесуална икономия и икономия на средства за бюджета на съдебната власт при евентуално призоваване на ищеца за участие в открити съдебни заседания.

В този смисъл е и константната практика на ВАС – Определение №1381/09.02.2015г. по адм.д. № 1366/2015г., ІV отд., Определение №1094/28.01.2014г. по адм.д. № 1022/2014г., ІІI отд.

Налице е хипотезата на  чл.135, ал.6 от АПК – делото е изпратено от Административен съд София-град на Административен съд Ловеч, но последният счита, че делото е подсъдно на трети съд, а именно на Административен съд Плевен. Изложеното налага да се изпълни процедурата в посочената разпоредба и делото да се прекрати и да се изпрати на тричленен състав на ВАС за определяне на подсъдността по реда на чл.135, ал.6 във вр. с ал.3 от АПК.

Водим от горното, Административен съд Ловеч, втори административен състав

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 212/2015г. по описа на Административен съд Ловеч.

ПОВДИГА препирня за подсъдност между Административен съд Ловеч и Административен съд Плевен относно компетентността за разглеждане на искова молба от С.Н.Н. с ЕГН **********, понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Белене, против Министерство на правосъдието.

ИЗПРАЩА делото на Върховния административен съд за определяне на подсъдността му.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                Административен съдия: