Решение по дело №1062/2019 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2730
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 26 юни 2020 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20197180701062
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 2730/19.12.2019г.

 

19.12.2019 г.

 

гр. Пловдив

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд-Пловдив, ХIII състав, в открито заседание на деветнадесети  ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯВОР КОЛЕВ

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  СТОИЛ БОТЕВ

                                                                             ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 

при секретаря Севдалина Дунковаа и при участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа АХД № 1062 по описа на съда за 2019 г., докладвано от СЪДИЯТА ПАСКОВ, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „РЕЙСЪР АУТО“ ЕООД, ЕИК ********* представлявано от управителя Ю.С., чрез пълномощника адв. Д. против чл. 37, ал.1 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Брезово в частта относно въведеното изискване /ограничение/ за притежаване на съответно разрешение по чл. 37 от ЗУО.

       Моли се атакуваната норма да бъде отменена като незаконосъобразна.

Ответникът по жалбата в писмено становище /л.208/ счита жалбата за процесуално недопустима, тъй като жалбоподателят не обосновава правен интерес от жалбата. По същество на жалбата се излагат доводи, че с оспорената разпоредба не се въвеждат нови правни задължения извън законоустановените.

Представителят на контролиращата страна - Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за основателност на протеста.

Административният съд, като взе предвид наведените доводи от страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е подадена срещу разпоредба от подзаконов нормативен акт,  Наредба на Общински съвет – Брезово, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Същата изхожда от юридическо лице „Рейсър Ауто“ ЕООД, което е представило Решение на Директор РИОСВ – София, за регистриране и издаване на регистрационен документ с № 12-РД-862-00 от 05.12.2012 г. /л.5/, издаден на основание чл.78, ал.9, вр. с чл.35, 3 и ал.5 от ЗУО за извършване на дейност по транспортиране /събиране и транспортиране/ в съответствие с §1, т.41 и т.43 от ДР на ЗУО на територията на цялата страна на отпадъци, съставляващи излезли от употреба превозни средства от физически и юридически лица и излезли от употреба превозни средства, които не съдържат течности или други опасни компоненти от физически и юридически лица. С оглед съдържанието на атакуваната разпоредба на чл. 37, ал.1 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Брезово а именно  „Дейностите по събиране, съхранение, разкомплектоване, преработване и/или обезвреждане на излезли от употреба моторни превозни средства, компоненти и материали от тях имат право да извършват само лица, притежаващи съответно разрешение по чл.37 от ЗУО“, жалбоподателят „Рейсър Ауто“ ЕООД, като лице, притежаващо регистрационен документ за дейности с излезли от употреба превозни средства, включващи и събиране на такива, който документ е с териториален обхват на територията на цялата страна,  принципно се явява адресат на посочената подзаконова разпоредба, доколкото би могъл да осъществява дейността, за която му е издаден регистрационен документ по ЗУО и на територията на Община Брезово. Според чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконовите нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В тази връзка и доколкото оспорената разпоредба създава конкретни ограничения, свързани с възведени задължения по осъществяване на регистрираната дейност на дружеството-жалбоподател, настоящата съдебна инстанция намира, че в случая е налице установен правен интерес от оспорването й и доколкото подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето, съгласно чл.187, ал.1 от АПК, то така направеното оспорване се явява процесуално допустимо и подлежи на разглеждане от съда.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следното:

На първо място следва да се отбележи, че така обжалваната разпоредба на чл. 37, ал.1 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Брезово е приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Горепосоченият извод е основан на следното:

Видно от представената от ответника преписка, проектът на Наредбата, ведно с мотивите, не е обявен по смисъла на чл. 26, ал. 2 от ЗНА.

Данните от административната преписка, приложена към делото, дават основание да се направи извод, че уведомяване или обсъждане на проекта за процесната Наредба не е направено по указания в ЗНА ред. Указания към ответника да попълни административната преписка с доказателства бяха дадени с Разпореждане № 3432 оот 30.05.2019г. /л.22/ и протоколно определение от от 15.10.2019г. /л.196/. По делото е постъпило становище с изх. № 98/19.11.2019г. от Председателя на Общински съвет – Брезово /л.205 /в което се посочва изрично, че в Община Брезово не се съхраняват доказателства за това, че при внасянето на проекта за приемане на наредбата същият е бил публикуван на интернет страницата на Общински съвет Брезово заедно с мотивите, както и доказателства, че оспорения административен акт е бил разгласен чрез местни печатни издания или друг подходящ начин.

Съгласно актуалната редакция на чл. 26, ал. 2 от ЗНА към датата на приемане на наредбата, приложим субсидиарно по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК,  преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган, съставителят на проекта го публикува на интернет – страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Анализът на цитираната правна норма сочи на извод, че изброените задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата отмяна. В конкретния случай, не е изпълнено задължението за публикуване на проекта, ведно с мотивите към него и за предоставяне на най-малко 14-дневен срок след публикуването на проекта за предложения и становища. По делото липсват доказателства, че разглежданият в рамките на административното производство проект е бил придружен от мотиви, включително и пред съгласувалите го общински комисии, както и при обсъждането му в заседанието на Общинския съвет.

Това е така, още повече при съобразяване с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, приложима по силата на чл. 80 от АПК,  която изрично и изчерпателно сочи съдържанието на мотивите към проекта за нормативен акт, а именно - причините, които налагат приемането му, целите, които се поставят, финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива  и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.

Изложеното дотук води до извода за незаконосъобразност на оспореният текст от наредбата.

        По същество, що се касае до доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената разпоредба, съдът намира същите за основателни.

 Съгласно чл.76, ал.3 от АПК, общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. В такъв смисъл е и разпоредбата на чл.8 от ЗНА, която предвижда, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно с нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Според чл.15, ал.1 от ЗНА всеки нормативен акт следва да съответства на Конституцията и другите нормативни актове от по-висока степен. Следователно, в рамките на правомощията си по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от ЗМСМА да приемат наредби общинските съвети следва задължително да съобразяват приеманите от тях подзаконови нормативни актове от местно значение с нормативните актове от по-висока степен, като не следва да се допуска противоречие на подзаконов нормативен акт със закона, нито преуреждане по различен начин на вече уредени от закона обществени отношения. В конкретния случай това изискване за упражняване правомощията на общинския съвет в определените от посочените разпоредби нормативни рамки не е било спазено.

Процесната наредба, както се посочи, е издадена в изпълнение на ЗУО. Законът в разпоредбата на чл.35, ал.1 предвижда, че за извършване на дейностите по третиране на отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) № 1257/2013, се изисква: 1. разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I, или 2. комплексно разрешително, издадено по реда на глава седма, раздел II от Закона за опазване на околната среда. Нормата на ал.2 на чл.35 от ЗУО регламентира изключение, като сочи, че разрешение не се изисква за: 1. събиране и предварително съхраняване на отпадъци на мястото на образуване, включително на отпадъци от черни и цветни метали (ОЧЦМ); 2. събиране и транспортиране на отпадъци по смисъла на § 1, т. 41 и 43 от допълнителните разпоредби; 3.дейности по оползотворяване на неопасни отпадъци, обозначени с кодове R3, с изключение на газификация и пиролиза, когато компонентите, образувани от дейността, се използват като химикали, R5, R11, R12 и R13 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, с изключение на ОЧЦМ, отпадъци от метални опаковки, излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и дейности по разглобяване на употребявани автомобилни компоненти или на цели автомобили с цел получаване на части, детайли и вещества с последващото им съхранение и/или продажба;4. дейности по обезвреждане на собствени неопасни отпадъци на мястото на образуването им, обозначени с код D2, D3, D8, D9, D13 и D14 по смисъла на приложение № 1 към § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби; 5. дейност, обозначена с код R1 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, отнасяща се до изгаряне с оползотворяване на получената енергия в специализирани за целта съоръжения на неопасни отпадъци, по определението за "биомаса" по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби; 6. дейности по обратно приемане на територията на търговски обекти на масово разпространени отпадъци от опаковки, за които има организирана депозитна или друга система за многократна употреба, батерии и акумулатори, електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) и гуми; 7. дейност по предварително обработване, обозначена с код R12 по смисъла на приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните разпоредби, на собствени неопасни отпадъци от опаковки на мястото на образуването им, включително на територията на търговски обекти; 8. дейности по разделно събиране на отпадъци, които не се извършват по занятие, като събиране на лекарства с изтекъл срок на годност от аптеките или кампании на общините за събиране на отпадъци в училищата; 9. дейности като търговец и/или брокер на отпадъци, когато същите не включват дейности с отпадъци на определена площадка. Съгласно ал.3 на чл.35 от ЗУО за извършване на дейностите по ал. 2, т. 2 - 5 се изисква регистрация и издаване на документ по реда на глава пета, раздел II, а за дейностите по т. 9 - по реда на глава пета, раздел IV, а според ал.5 на чл.35 ЗУО регистрационният документ за дейности по ал.2, т.2 се издава самостоятелно от останалите разрешителни и регистрационни документи. В параграф 1, т.41 и съответно т.43 от ДР на ЗУО е дадена и легалната дефиниция на понятията „събиране“ и „транспортиране“ на отпадъци. Видно от изложеното е, че за дейността по събиране на отпадъци, която има, както се каза, своето легално определение като самостоятелна дейност по закона в т.41 на §1 от ДР на ЗУО, е подчинена, съгласно чл.35, ал.2 от ЗУО на регистрационен, а не на разрешителен режим. В оспорената разпоредба това законово положение не е отчетено, като в противоречие с разпоредбата на чл.35, ал.2, т.2 от ЗУО и при несъобразяване с изброяването, направено в чл.35, ал.1 от ЗУО, за дейността по събиране на отпадъци на територията на Общината е въведен разрешителен /лицензионен/ режим, с което на практика за лицата, осъществяващи такава дейност на територията на Община Брезово. са поставени по-сериозни изисквания от тези, които са определени в закона и на практика е въведено задължение да притежават разрешение, от каквото законът ги освобождава, като предвижда необходимост единствено от регистрационен документ за извършване на посочената дейност. Следователно, оспореният текст от Наредбата в противоречие със закона ограничава правата на лица като жалбоподателя, който дори и като притежава издаден му регистрационен документ за събиране на излезли от употреба превозни средства, валиден за територията на цялата страна, която дейност съгласно ЗУО подлежи само на регистрация, не би могъл да осъществява дейността на територията на Община К., доколкото разпоредбата на чл.20, ал.1 от Наредбата не му предоставя такова право само въз основа на регистрационния му документ, а изисква разрешение.

По изложените съображения и тъй като се установи разпоредбата на 37, ал.1 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Брезово да е приета при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, както и в атакуваната й част, касаеща изискването за разрешение по ЗУО за дейността събиране на отпадъци - да е незаконосъобразна, като издадена в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно ЗУО, съдът счита, че същата следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото и при своевременно направеното искане от жалбоподателя, който е представил списък на разноските и договор за правна защита, видно от който е налице изплатен размер на уговореното адвокатско възнаграждение, ще следва на същия да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на общо 570 лева, от които – 50 лева държавна такса, 20 лева такса за обнародване оспорването в ДВ, 500 лева за платен адвокатски хонорар. Затова и на основание чл.143, ал.1 от АПК във връзка с §1, т.6 от АПК следва да се осъди Община Брезово да заплати на жалбоподателя сумата от общо 570  лева.

С оглед характера на решението, на основание чл.194 от АПК ще следва същото да се обнародва по начина, по който е бил обнародван оспорения акт, след изтичане срока за подаване касационна жалба или протест и при липса на такива, или при отхвърлянето им от второинстанционния съд.

Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Пловдивският административен съд

 

РЕШИ:

 

 

ОТМЕНЯ чл. 37, ал.1 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Брезово в частта относно въведеното изискване /ограничение/ за притежаване на съответно разрешение по чл. 37 от ЗУО.

 

ОСЪЖДА Община Брезово да заплати на „Рейсър Ауто“ ЕООД  с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София р-н „Кремиковци“, ж.к.“Кремиковци“, бл.29, ет.1, ап.3, сумата в размер на 570 лв. (петстотин и седемдесет лева), представляваща направени разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване и протест пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

Решението да се обнародва от Общински съвет Брезово, по реда, по който е бил обнародван оспорения акт, при неподаване на касационна жалба или протест в предвидения за това срок, респективно, ако те бъдат отхвърлени от ВАС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       

 

ЧЛЕНОВЕ: