Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260399 08.07.2022 година град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХІІ граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при участието на секретаря Катя Грудева
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 119 по описа на съда
за 2016 г. и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН ********** и двамата с
адрес: ****************************против В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***,
с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че ищците са собственици в режим на СИО на ½ ид. част
от поземлен имот с идентификатор *********** по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Пловдив, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009
г., на ***********на АГКК, с последно изменение със Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на *********на СГКК-Пловдив, с адрес на поземления
имот: ****************************, с площ от 2186 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, стар идентификатор няма, с номер по предходен
план – ********, квартал 0, при съседи: ***********, ********, *************, *************.
Твърди, че в периода 01.11.2012 г. – 01.05.2013 г. ответницата преминавала
ежедневно през част от поземлен имот с идентификатор **********, с площ 244
кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената
към исковата молба скица, изготвена от независим оценител. По този начин за
период от шест месеца ответницата се обогатила без основание за сметка на
ищците, които пък се обеднили със сумата от 1800 лева, представляваща пазарната
цена на извършеното ползване на описаната част от имота.
Ответницата не
изпълнила задълженията си да погаси дължимата сума, поради което срещу нея било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по ч. гр. д. № 14676/2015 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр.
с., била издадена заповед за изпълнение № 8154/09.11.2015 г., с която на ищците
била присъдена сумата от 5 лева, като частична от вземане в общ размер на 1800
лева, за неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищците, поради
ежедневното си преминаване с лек автомобил с рег. № **********за периода
01.11.2012 г. – 01.05.2013 г. през част от поземлен имот с идентификатор **********,
с площ от 244 кв.м., ½ идеална част от който е собственост на ищците в
режим на СИО, както и разноските по делото. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията, поради което в
едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищците предявили настоящите установителни
искове.
С оглед
изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено
между страните, че ответницата дължи на ищците сумата от 5 лева, като частична
от вземане в общ размер на 1800 лева – главница, представляваща сума, с която
ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищците, преминавайки ежедневно с лек автомобил с рег. № ****, за
периода 01.11.2012 г. – 01.05.2013 г., през част от поземлен имот с
идентификатор **********, с площ от 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и
Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба скица, от който имот
ищците притежават ½ идеална част в режим на СИО, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
06.11.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 8154/09.11.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14676/2015
г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с. Претендира разноски.
В срока по чл.
131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага становище, че
предявените искове са неоснователни. Оспорва твърдението, че в сочения от
ищците период от време е преминавала ежедневно през част от поземления имот с
идентификатор **********. Твърди, че живее на семейни начала с Д. Ю. Д., който
на 19.05.2008 г., сключил предварителен договор за покупка на апартамент и
съответната му идеална част от УПИ I – 35, 32, 25, 145, 146 за жилищно
застрояване и обществено обслужващи дейности от кв. 99а по регулационния план
на кв. **********Към момента на сключване на предварителния договор описаният
УПИ имал лице на бул. **********като включвал и процесната част от поземлен
имот с идентификатор ***********с площ 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В
и Г, оцветена в зелено според приложената към исковата молба скица. При
сключването на предварителния договор, както и при подписване на окончателния
такъв, ищците дали уверение, че в комплекс **********където Д. Д. закупил имот,
ще бъдат осигурени всички необходими предпоставки за нормално упражняване
правото на собственост – ще бъдат изградени детска площадка във вътрешния двор,
като собствениците ще могат да паркират безплатно автомобилите си в двора на
комплекса и пред него. На 16.07.2008 г. Д. Д., закупил от *******************
апартамент ****, ведно с избено помещение № ***. Със Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г., издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и
заповед № 300-152/29.10.2003 г. във връзка със заявление № 99-9642/20.08.2009 г.
било извършено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
П., представляващо корекция на имотната граница между поземлени имоти ***********
и **********, като тази корекция не била съобщена на ответницата, която за пръв
път научила за нея с получаването на исковата молба. След промяната границата
на УПИ, в която била построена сградата, където Д. Д.закупил апартамент,
останала без лице и без възможност за достъп до него. В документацията за
извършената промяна имало протокол за удостоверяване на означени граници на
поземлени имоти, в който било записано, че е осигурен свободен достъп до имота,
собственост на **************с идентификатор ***********, като към момента на
съставяне на протокола собственици на двата имота са съответно В.К.и С.Й. за
имот ***********и ******************* за имот ***********. Поради това – за
осигуряване на достъп до имота, който след промяната на границите остава без
лице на път, В.К.и С.Й. или ******************* изграждат път в собствения си имот с нови граници след
промяната, който представлява процесната част от поземлен имот с идентификатор ***********с
площ 244 кв.м., заключена между букви А, Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на
приложената към исковата молба скица. Сочи, че на 19.11.2009 г. Д. Д.закупил от
**************0.305% идеална част от недвижимия имот с идентификатор № ***********,
с нотариален акт ************** г. и е станал съсобственик. Твърди, че за
всички тези промени в границите на въпросните два имота нито Д. Д., нито
ответницата били уведомени, като и двамата останали с убеждението, че е
закупена идеална част от УПИ по предварителния договор, която включвала и
частта от пътя. До момента ищците не били предявявали претенции за
преминаването през частта от имота, като този път бил изграден още при
строителството на комплекса. Имот с идентификатор ***********според кадастралния
регистър бил за второстепенна улица и отговарял на изискванията на чл. 3 ЗОбС,
като общинските пътища били публична собственост, а отчуждителните процедури
били преминали. Моли се за преюдициално произнасяне по отношение на
законосъобразността на заповедта за изменение на КК, с която се измествали
граници, за да можел имотът да попадне изцяло в границите на бъдещото
разширение на булеварда и да бъде отчужден. Така целта, преследвана от ищците,
била те да получат обезщетение при отчуждаването на терена, а не то да се
получи от собствениците на апартаментите в съседния имот. Освен това не били
налице и предпоставките за допълване на непълнотата или изправяне на грешката,
защото административната процедура била използвана единствено, за да се получи обезщетение
при принудителното отчуждаване. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 14676/2015 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с., в полза на
ищците е издадена заповед № 8154/09.11.2015 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за исковата сума. В срока по чл. 414 ГПК ответникът
възразил срещу така издадената заповед, като в предоставения на ищците
едномесечен срок същите са предявили настоящата искова молба. Поради което,
съдът намира, че предявените установителни искове, се явяват допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По делото са
приети като писмени доказателства:
Нотариален акт за дарение на
идеална част от недвижим имот *************
по описа на Н. Н.Д., с рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт *************; Нотариален акт за покупко – продажба на
идеална част от недвижим имот *************
по описа на Н.Н.Д., с рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив под акт ************ г.; Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част
от недвижим имот ************ г. по
описа на Н.Н.Д., с рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията– Пловдив под акт *****************; Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим имот ***************. по описа на Н.Н.Д., с
рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията– Пловдив под ******************* г.; Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим
имот ******************** по описа
на Н. Н.Д., с рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в
Служба по вписванията– Пловдив под акт ******************; Нотариален акт за покупко - продажба на идеална част от недвижим
имот ******************по описа на Н.Н.Д.,
с рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по
вписванията– ****** под ***************., от
които се установява, че С.Б.Й. и В. И. К., са придобили собствеността
върху идеални части от следния недвижим имот, а именно: дворно място с площ 5
986 кв.м., съставляващо имот планоснимачен номер ** по плана на к-с „**********,
при граници: ************ и имот пл. № **.
Освен описаните идеални части от имот планоснимачен № **
по плана на к-с **************., ищецът С.Б.Й. и В. И. К. придобили в
съсобственост и следните недвижими имоти: с Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот ***********по описа на Н.Д. Г., с рег.
№ *** на **, с район на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията
– ******* под акт ************, С.Б.Й. и В. И. К., придобили недвижим имот:
дворно място в гр. П., обозначено като Дял Втори по скицата проект,
представляваща неразделна част от съдебна спогодба от ********г., постигната по
гр.д. № 617/97 г. на ІV гр.с. ПРС, цялото с площ от 983.50 кв.м.,
представляващо източната половина от имот пл. № **, представляващ част от
терена, предвиден за разширение на бул. ****** по плана на ж.к. „*********“,
южно от кв. 100 и кв. 101 – нови по плана на кв. „************“, възстановено
като имот в строителни граници, втора категория, находящ се в землището на гр. ***,
местността „******“ и представляващо част от имот № 145– стар по кадастралния
план на кв. ********** – юг от 1953 г.; с Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот **************** по описа на Н.Н.Д., с рег. №***на **, с район на
действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията– ********** под акт ******************
г., че С.Б.Й. и В. И. К. придобили следния недвижим имот: Дял Втори по скица –
проект за делба от 22.05.2000 г. на Община ********, който дял е с площ от 1
197 дка, при граници и съседи: Дял Първи на В.К.., Д. К., С.Й. *** и имот пл.№
146; с Нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № *******************
г. по описа на Н.Н.Д., с рег. №***на **, с район на действие – РС – Пловдив,
вписан в Служба по вписванията– Пловдив под ********************, че С.Б.Й. и В.
И. К. са придобили следния недвижим имот: нива от 1 303 кв.м., находяща се в
землището на гр. Пловдив, местността „********“, съставляваща имот № 146 –
стар, от кадастралния план кв. *************“ – юг от 1953 г., при граници на
имот № 148, север – път по стария кадастрален план –бул. „************“ по нов
кадастрален план, изток – имот № 347 – стар на *******, юг – път по стария
кадастрален план – общинско, запад – имот № 145 – стар на С.Г. Д.
От приложения по делото в заверен препис – Договор за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот, с нотариално удостоверени подписи, с рег. №
2570/20.05.2005 г. по описа на Н.Н.Д., с рег- №***на **, с район на действие РС
– Пловдив, вписан в Служба по вписванията – ********* под *************** се
установява, че В. И. К., Д. С. К., С.Б.Й. и Н.С.Й., са получили в своя
изключителна собственост следния недвижим имот: имот с трайно ползване –
индивидуално застрояване с площ от 420 кв.м., находящ се в местността „Т.“ в
землището на гр. П. – юг, ЕКАТТЕ *********, представляваща имот № *************.
Със Заповед
№ ОА-225/01.02.2005 г. на ****** на Община Пловдив е одобрен проект за
изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на част от плана на „**************“-юг,
като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и о.т.495 в съответствие
с приет проект „Реконструкция на бул. ************* в участъка от бул. *************
до бул. ******************, образуван е нов квартал 99а, както и нов УПИ І-35,
32, 25, 145, 146 – жилищно застрояване, обслужващи дейности с ново свободно
застрояване и УПИ ІІ – трафопост със запазване на съществуващото застрояване.
Видно от Нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот №******************* по описа на Н.Н.Д., с рег. №***на **, с район
на действие – РС – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – ******** под ****************г.,
В. И. К. и Д. С. К., С.Б.Й. и Н.С.Й., продават на *********************следния
недвижим имот: УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – за жилищно застрояване и обществено
обслужващи дейности, от кв.99а по регулационния план на кв. „*********“, кадастрален
план – ж.к. *****, гр. П., одобрен със заповед № ОА-225/01.02.2005 г., който УПИ
е целият с площ 6 551 кв.м., при съседи: от запад – УПИ ІІ - за жилищно
застрояване и обществени дейности, от север – предвиждано разширение на бул. „*************“,
от юг – жп-линия.
По делото е приложена и Скица на поземлен имот №****************
От приложения по делото Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, договор
за извършване на довършителни работи от 19.05.2008 г., се установява, че *********************е
поел задължението да прехвърли на Д. Ю. Д. правото на собственост върху
апартамент **** със застроена площ от 85,85 кв.м., ведно с избено помещение ***с
площ от 4,00 кв.м., ведно с прилежащите към него идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – за жилищно застрояване и
обществено обслужващи дейности, от кв. 99а по регулационния план на кв. *********кадастрален
план – ж.к. ************, одобрен със Заповед ОА-1626/07.11.2000 г.,
ОА-1099/04.08.2000 г., ОА 225/01.02.2005 г., при граници на имота: от запад УПИ
ІІ – за жилищно застрояване и обществено обслужващи дейности, от север –
предвиждано разширение на бул. „**********“, от юг – ********.
По делото няма спор, а й от представения Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот *****************. на Н.Н.Д.,
с рег. №***и район на действие РС – Пловдив, се установява, че между СД „************“
и Д. Д.е сключен окончателен договор за покупко-продажба на процесния обект. С Нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижим имот *********************
на Н.Н.Д., с рег. №***и район на действие – РС – Пловдив, на Д. Д.са продадени
прилежащите към придобития от него имот и 0,305% идеални части от Поземлен имот
с идентификатор *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри
одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ИД на АГКК с последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления
имот – Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник на СГКК – **********,
който поземлен имот целият застроен и незастроен е с площ от 6551 кв.м. по
нотариален акт, а 6581 кв.м. по скица.
Със Заповед №
КД-14-16-1144/14.09.2009 г. на Началник СГКК - гр. ************ е одобрено
изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***************,
състоящо се в корекция на имотната граница между поземлени имоти *********** и **********.
От приетата по делото административна
преписка се установява, че изменението е допуснато по взаимно съгласие на
собствениците на посочените имоти, които са уведомени за заповедта чрез техен
общ пълномощник. Към заповедта е приложена обяснителна
записка и скица-проект за изменение на ПИ 53532 и 53535. В същата Заповед е
отбелязано, че ПИ с идентификатор № *********** преди промяната е с площ 7333
кв.м., а след промяната е с площ 6581 кв.м. и същият е собственост на СД „**************“,
въз основа на Нотариален акт *********************по описа на Служба по
вписванията – П*.
Видно от Разрешение за
ползване № ДК – 07-346/22.12.2008 г., издадено от Началник РДНСК – Пловдив, е
разрешено ползването на Жилищен комплекс с обществено– обслужващи дейности –
секции № 1; № 2; № 3; № 6 и № 7а“ – Първи, втори и трети етап, намиращ се в УПИ
І - 35, 32, 25, 145, 146 – обществени дейности и жилищно застрояване, кв. 99а
по регулационния план на кв. „**********“ и кадастрален план за ЖК „****************.
В хода на настоящото
производство страните са ангажирали и гласни доказателства посредством
показанията на св. Б.Р. Б. и св. Е.Б. Г. /протокол от съдебно заседание, проведено на 23.03.2017
г./. От показанията на св. Б., се установява, че познава ответницата. Работил в
сграда на комплекс „*****“ като *******. В. живее в този комплекс и от там я
познава. На скицата са двата паркинга, има подземен паркинг и тунелче. В. живее
във вход № ****. Работил в комплекса от 2009 г. до 2016 г. В.Н. преминавала пеш
и с кола, няма откъде другаде да мине. Имало случаи да е шофирала, виждал я да
преминава, била е и със съпруга си. В.К.и С.Й. са собственици. От м. януари
2016 г. не работи за тях. Ориентировъчно на ден, не е броил, но всички живущи
минавали оттам. Достъпът до специалния паркинг е само от това място. Имало
забрани, по едно време. В началото имало спор между собствениците на апартаменти
и дружеството, когато започнал комплекса с Акт 16 да работи. Мястото, през
което се минава, представлява път с бетонна настилка.
От разпита на св. Г., се
установява, че в комплекса живее от 26.02.2009 г., собственик е на апартамент.
Когато закупувал апартамента, го закарали на обекта, минали от бул. *****************
което представлява улица циментирана, като това е единственият подход. Оттам
минали, не му било обяснено, че ще се плаща. Имат собствени идеални части. На
място нямало бариера, впоследствие сложили, първо на вътрешния вход, половин
година по-късно, сложили на входа откъм бул. „А. С.“. През 2012 г. – 2013 г.,
нямало бариера. Поставили я К. и Й., били на работа, обадили се съседи, извикали
полиция и бариерата била преместена отляво, където е паркинга. През 2012 г. –
2013 г. в началото били населени четири входа, ориентировъчно минавали оттам не
по-малко от 200 души. Това е единственият достъп и пеш и с автомобил в
комплекса, както и за вътрешния и за подземния паркинг. Никога не е ставало
въпрос как ще става преминаването, никога не било говорено.
При предявяване на скицата
на поземления имот, свидетелят Г., уточни, че ограденото в синьо е входът. В
сградата се влиза от тунела, това е единственият подход. От всички други страни
е с огради и винаги е било така. Бариерите били поставени на вътрешния паркинг
за няколко дни. Преместена е бариерата и в момента е на паркинга вляво. Трите
входа са отляво на тунела, другите пет са отдясно, за тези входове единствено
се влиза през тунела, няма други.
По делото е прието
заключение на съдебно – техническа експертиза, в което експертът, вещо лице В.Р.,
установява, че пазарната стойност през процесния период на правото на
преминаване през процесната част от ПИ с идентификатор ***********с площ от 244
кв.м., целият ПИ с площ 2186 кв.м., с адрес на имота: ****************************,
определена като пазарен наем е в размер на 1566 лв., за ½ ид. ч. – 783
лв.
От приетото по делото
заключение на вещо лице инж. Г.Р., по назначената съдебно-техническа
експертиза, се установява, че границите на ПИ № ***********към момента на
сключване на предварителния договор м. април 2008 г. показани на скица № 2 от
СТЕ – фиг. /А, Б, В, Г/, който съответства на имот 35 от УПИ І-35.32.25.145.146
обл. дейности с ново свободно застрояване. На скица № 1 имот 535.35 е затворен
между точките: І, ІІ, ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ. Изменението на КККР одобрено
със Заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на ***********на АГКК, представлява
корекция на имотна граница между ПИ 535.32 и ПИ 535.35 с прилагане на
изменението на ПУП одобрено със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ******на
Община Пловдив, състоящо се в промяна в границите на съществуващите: ПИ 535.35
и ПИ 535.32. ПИ **********, преди промяната притежава площ 1435 кв.м., като
след промяната е променена е с променена стойност притежаваща 2186 кв.м.
Изменението на границите на ПИ № ***********и ПИ № *********** е показано на скица
№ 2, която представлява неразделна част от Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009
г., показващо съществуващи /стари/ и изменението /нови/ граници на двата имота
по КК на гр. П., както следва: Границите на имот разположен между т.т. – І, ІІ,
ІІІ, ІV, V, VІ, VІІ и VІІІ, определящи местоположението на ПИ № ***********по
КК, които с изменението на Заповед № КД-14-16 1144/14.09.2009 г. са
трансформирани по т.т. А, Б, Д, Е 2, Ж, 1 в нов ПИ № **********, попадащ в
терен отреден за разширението на бул. „*********“, съгласно Заповед №
ОА-225/01.02.2005 г. на ********* на Община Пловдив. Площта на новия ПИ №
535.35 по КК е формирана от части на бивши имоти – 25, 32, 35 кв. 99а, попадащи
в разширението на бул. „***********“, съгласно Заповед № ОА-225/01.02.2005 г.
Границите при стар ПИ 535.32 от Скица № 2 /Б, Д, З, В/ след изменението със
Заповед № КД-14-16 1144/14.09.2009 г. са трансформирани в нов ПИ № ***********
/1, 2 З, Г/ така, че да удовлетворява Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ******на
Община Пловдив. Вещото лице е посочило, че дължината на пътя е равна на 25 м.,
широчината на пътя измерена в следните точки: в т. Е, Ж е равна на 5,50 м., 2 в
точки Д, Г е равна на 6,90 м. и в 3, точки А, Б, е равна на 7 м. Вземайки
предвид площта на двете криви при входа на пътя равни на 6.25 м., предната
ширина между отсечките Е, Ж – Д, Г – е равна на 6.20 м. и средната ширина между
отсечките Д, Г – А, Б е равна на 6,95 м., при което площта на пътното платно е
174,38 кв.м.
С писмо с вх. № 291496 от
24.11.2021 г. от Окръжен съд – Пловдив, е постъпил заверен препис от Решение №
1447/26.11.2018 г., постановено по гр. д. № 495/2018 г. по описа на Окръжен съд
– Пловдив, ХХІІ гр. с., от отбелязванията върху което се установява, че с
Решение № 64/19.11.2020 г. постановено по гр. д. № 3301/2019 г. по описа на
ВКС, ІІ ГО, съдът е признал за установено, че С.Б.Й. и Н.С.Й. са собственици на
½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ***********по КККР на гр. ****** с
административен адрес: бул. ***********, с площ 2186 кв.м., което право е
придобито въз основа на правни сделки, сключени през 2000 г.
От писмо от 20.04.2022 г.,
изготвено от Община Пловдив – район „Южен“, се установява, че в периода от
01.01.2012 г. до датата на изготвяне на писмото, не са установени подадени
заявления от заинтересувани собственици за издаване на заповед за прокарване на
временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот – за достъп до
Поземлен имот с идентификатор *********** или по отношение на Поземлен имот с
идентификатор **********. Собственикът на засегнатия поземлен имот не може да
инициира процедура с правно основание чл. 210 от ЗУТ във връзка с чл. 191 или
чл. 192 от ЗУТ.
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Срещу заповедта
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 14676/2015 г. по описа на ПдРС,
VІІІ гр. с. е постъпило в срок възражение от длъжника, поради което и след
указания на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, ищците са предявили настоящите
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК. Същите са допустими, тъй като са
предявени в срок и имат за предмет същите вземания.
При съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства се установява следното: Със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ***** на Община Пловдив е одобрен
проект за изменение на ПУП – План за регулация и застрояване на част от плана
на „*********“-юг, като се променя уличната регулация между стари о.т.487 и
о.т.495 в съответствие с приет проект „Реконструкция на бул. ********* в
участъка от бул. „************“ до бул. „***************“, образуван е нов
квартал 99а, както и нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 – жилищно застрояване,
обслужващи дейности с ново свободно застрояване и УПИ ІІ – трафопост със
запазване на съществуващото застрояване. При обособяването на новия УПИ в кв.
99а, са включени имот № 35, заедно с имоти № 25 и № 32, източната част от имот
145 и имот № 146. По силата на одобреното със Заповед № ОА-225/01.02.2005 г. на ****** на
Община Пловдив, изменение на уличната регулация части от съществуващите към
датата на издаването й поземлени имоти с № 35, 32 и 25 били предвидени за
разширяване на бул. „******“, а новообразуваният УПИ І-35, 32, 25, 145, 146,
част от попадащия в него поземлен имот с иденификатор ***********, граничещ с
бул. „**********“, е предвидена за разширение на булеварда. От приетите по
делото писмени доказателства, безспорно се установи, че собствеността върху
така обособеният нов УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 е придобита изцяло от третото
за спора лице *************************, което въз основа на одобрен проект и
Разрешение за строеж № 510 от 14.12.2006 г., съобразно утвърдения ПУП, е
реализирало предвиденото застрояване, включително е изпълнен паркингът заедно с
временния път към булеварда, предвиден в проекта, чертеж „Ситуация до
прилагането на уличната регулация по отношение разширението на бул. „********************“.
Ползването на жилищния комплекс с прилежащата към него инфраструктура е
разрешено с Разрешение за ползване № ДК-07-346/22.12.2008 г. на *********на
ДНСК – Пловдив. Установи се, че след одобрено със Заповед № КД–14–16–1144/14.09.2009 г. на АГКК – Пловдив изменение на
кадастралната карта, са променени границите, както и площите на ПИ КИ ***********
и на ПИ КИ **********, като имот КИ ***********
вече не граничи с път – бул. „**************“, а достъпът до булеварда се
осъществява през имот ПИ КИ **********. По делото няма спор, а това се
установява и от приетите писмени доказателства, че уличната регулация не е
приложена, частта от Поземлен имот с идентификатор *********** преди промяната
в границите, съответно от Поземлен имот с идентификатор ***********– след
промяната, не е отчуждена и разширението на бул. „*************“ не е
реализирано, поради което и достъпът и
преминаването на обитателите на построения в УПИ І-35, 32, 25, 145, 146 жилищен
комплекс до булеварда, се осъществява през изградения в неотчуждената част път
и паркинг.
От приложеното
по делото, в заверен препис, Решение № 64
от 19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 3301/2019 г. на ВКС, ІІ ГО, се
установява, че със същото е признато за установено, че С.Б.Й. и Н.С.Й., са
собственици на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор ***********по КККР на гр.
П., с административен адрес: бул. „***********, с площ 2186 кв.м., което право
е придобито въз основа на правни сделки, сключени през 2000 г. Посоченото
решение установява със задължителна сила в отношенията между страните, че
ищците са собственици на ½ идеална част от посочения поземлен имот, като
съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК същото е задължително за всички съдилища,
ето защо и безпредметно се явява извършването на косвен съдебен контрол по
законосъобразността на Заповед № КД-14-16-1144/14.09.2009 г.
Между страните
няма спор, че ответницата, намирайки се във фактическо съжителство с Д. Д.,
притежаващ собствен имот, представляващ жилище в сграда, построена в ПИ с
идентификатор № ***********, съседен на ПИ с идентификатор № **********, няма
достъп до обществен път, тъй като проектираното разширение на бул. **************“
не е изпълнено, както и че достъпът до него се осъществява само през Поземлен имот
с идентификатор **********. Безспорно се установи, включително и от събраните
гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Б. и Г., че през
процесния период през Поземлен имот с идентификатор ***********са преминавали
не само ответницата, а и всички собственици на самостоятелни обекти от
жилищната сграда, построена в Поземлен имот с идентификатор ***********. От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се установи и, че
този път е единственият възможен, за да се осигури достъп до имотите на
живущите в комплекса.
С оглед
изложеното, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 1
от Закона за устройство на
територията, когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани
поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да
са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп
до съответните имоти. Разпоредбата на чл. 191 ЗУТ, сочи, че обезщетенията на
правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за
сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните
пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за
временни пътища, се определя по реда на чл. 210 ЗУТ за съответната година и се
изплаща на равни месечни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ЗУТ определянето на
обезщетението се извършва по искане на заинтересованите
лица или
служебно. От посочените разпоредби
следва, че в
настоящия случай ищците
имат право на
обезщетение за ползването
на имота им /собствеността върху частите от поземлени
имоти, заети от временни пътища, се запазва, като собствениците имат право на
обезщетение, определено по специалния ред на чл. 210 ЗУТ/ за преминаване от собствениците
и живущите на поземлен
имот с идентификатор
***********, сред които е и ответницата. Размерът на обезщетението за
собственика на имота, през който фактически преминава временен път, обаче, се
определя по специалния, предвиден в разпоредбата на чл. 210 ЗУТ административен
ред, за
което следва да се сезира
Община Пловдив, като то би било дължимо
от всички собственици на поземления имот, които преминават през имота на ищците. Наличието на така уредената в
закона възможност за защита е пречка за
предявяване на претенция
за неоснователно обогатяване по чл.
59, ал. 1 ЗЗД, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗЗД, претенцията за
неоснователно обогатяване по ал. 1 възниква когато няма друг иск, с
който обеднелият може да се защити /в т.
см. Решение № 1298 от 31.10.2017 г. по в. гр. д. № 1814/2017 г. на ПОС, Решение
от 30.11.2021 г. по в. гр. д. № 2226/2017 г., Решение от 30.11.2021 г. по в.
гр. д. № 2435/2017 г. и Решение от 04.01.2022 г. по в. гр. д. № 2516/2017 г./.
С оглед пълнота
на изложението, следва да се посочи и, че доколкото по делото безспорно се установи, че единственият достъп до
сградата, в която се намира жилището, което обитава ответницата, апартамент,
собственост на Д. Д., е от страната на ************, а именно през имота, на
който ищците твърдят да са собственици, то и преминаването на ответницата през
ПИ ***********е необходимо за осигуряването на нормален достъп до обитавания от
нея обект в сградата и се осъществява на валидно законово основание съобразно разпоредбата
на чл. 64 ЗС /собственикът на постройката може да се ползува от земята само
доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго/, което не предвижда заплащането на обезщетение в полза на собственика на
земята.
Поради
изложеното, съдът намира, че предявените искови претенции са неоснователни и
като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По отговорността за
разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на
ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ответникът претендира разноските сторени в
настоящото и заповедното производство, както следва: сумата от общо 772 лв. –
разноски в настоящото производство, от които: 170 лв. – депозит за вещо лице, 2
лв. – банков превод, 600 лв. – адвокатско възнаграждение, както и сумата от 100
лв. – адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Разноските от общо 872 лева следва да се
възложат в тежест на ищците.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й.,
ЕГН ********** и двамата с адрес: ****************************против В.Н.Н., ЕГН **********, с адрес:
***, установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищците сумата в размер на 5 лева /пет лева/, като частична от вземане в общ размер на 1800 лева – главница, представляваща
сума, с която ответницата се е обогатила без основание за сметка на ищците,
преминавайки ежедневно с лек автомобил с
рег. ********, за периода 01.11.2012 г. – 01.05.2013 г., през част от поземлен
имот с идентификатор **********, с площ от 244 кв.м., заключена между букви А,
Б, В и Г и оцветена в зелен цвят на приложената към исковата молба скица, от
който имот ищците притежават ½ идеална част в режим на СИО, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.11.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
Заповед № 8154/09.11.2015 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 14676/2015 г. по описа на ПдРС, VІІІ гр. с.
ОСЪЖДА С.Б.Й., ЕГН ********** и Н.С.Й., ЕГН ********** и
двамата с адрес: ****************************ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, СУМАТА от 772 лева /седемстотин
седемдесет и два лева/ - деловодни разноски за настоящото производство, както и
СУМАТА от 100 лева /сто лева/ -
адвокатско възнаграждение за производството по ч. гр. д. № 14676/2015 г. по
описа на ПдРС, VІІІ гр. с.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ