Решение по дело №737/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 56
Дата: 1 март 2021 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Мариета Стоянова Динева-Палазова
Дело: 20201700500737
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Перник , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20201700500737 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв. М.Г., в качеството на особен
представител на ответника В. С. А., срещу решение № 260394/30.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 7955/2019 г. на Районен съд-Перник, с което по предявените от “Топлофикация-П.”
АД против ответника искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в размер на 465,91 лева,
представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ
се на адрес: *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., и сумата от 50,82 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от
*** г. по ч.гр.д. № 00500/2019 г. на ПРС. С решението в тежест на ответника са възложени
направените от ищеца разноски по делото.
В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното
решение поради необоснованост. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не е
разгледал направените с отговора на исковата молба възражения на ответника. Намира за
недоказано твърдението на ищеца за реално потребление на топлинна енергия. Посочва, че
заключението на вещото лице по приетата СТЕ се е основало на факт, който не е въведен от
ищеца, а именно, че в процесния апартамент не е имало монтиран уред за измерване на
топла вода и е бил начислен разход за топла вода според броя на обитателите. Поради това
счита, че ищецът не е доказал реалното потребление на топлинна енергия в процесното
жилище. С оглед изложените съображения, жалбоподателят моли първоинстанционното
решение да бъде отменено като неправилно и да се постанови ново, с което предявените от
1
“Топлофикация-П.” АД искове да бъдат изцяло отхвърлени. С въззивната жалба не се
представят и не се сочат доказателства.
Въззиваемата страна- “Топлофикация-П.” АД, не е представила писмен отговор в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК. С молба с вх. № 445/02.02.2021 г.
въззиваемата страна е поискала да се даде ход на делото в нейно отсъствие, оспорила е
жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение, като е поискала
присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от
компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от “Топлофикация-П.” АД против
В. С. А. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 500/2019 г. по описа на ПРС, от което се установява, че по
заявление на “Топлофикация-П.” АД с вх. № 2405/25.01.2019 г., е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. С. А. за вземанията,
предмет на настоящите искове. Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и на
основание чл. 417, ал. 1, т.2 ГПК на заявителя са дадени указания за възможността да
предяви установителни искове за съществуване на вземанията. Същите са предявени в срока
по чл. 415 ГПК, за което са били представени доказателства пред заповедния съд, и са
процесуално допустими.
Възникването на спорното право при релевираните в исковата молба твърдения се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да доставя топлинна енергия на купувача срещу
заплащане на уговорената продажна цена, и 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
дължимата цена за доставената топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ в относимата му за спора редакция, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по
реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. В чл. 150, ал. 1 ЗЕ е предвидено,
че продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, в които се определят
правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на клиентите; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия;
отговорността при неизпълнение на задълженията; условията и редът за включване,
прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за осигуряване на достъп до
отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни
2
приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ, Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите. Съгласно ал. 3 на чл. 150 ЗЕ, в срок до 30 дни след влизането в сила
на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. Предложените от клиентите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. д.
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди
(чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
В този смисъл е и приетото в мотивите на решението от 09.12.2019 г. по съединени
дела С-708/17 и С-725/17 на СЕС, с които, след преценка на нормите на чл. 133, ал. 2, чл.
153, ал. 1 и ал. 6 ЗЕ е прието, че доставката на отопление в сграда — етажна собственост е
резултат от писмено искане, направено за сметка на всички етажни собственици в
съответствие с предвидените в националното право особени правила за етажната
собственост.
От приетата компетентно и безпристрастно изготвена съдебнотехническа експертиза
се установява, че сградата, в която се намира процесният имот, е в режим на етажна
собственост и е топлоснабдена.
В приложената към писмо от Община Перник – Дирекция „МДТ“ данъчна
декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № *** г., подадена от Л. С. А., деклараторът и ответникът
В. С. А. са посочени като съсобственици, притежаващи по 1/ 2 идеални части от описания в
исковата молба топлоснабден имот, находящ се в ***, като в графата придобивно основание
"наследство" е цитиран титул за собственост Заповед № *** г. В декларацията не е посочено
върху имота да има учредено вещно право на ползване. Към декларацията е представено и
удостоверение за наследници на В. Д. К., починала на *** г., съгласно което нейни
наследници са дъщеря Л. С. А. и синът В. С. А.. От представения договор за продажба
на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти се установява, че въз основа
на Заповед № *** г. на Председателя на ИК на ОбНС(РНС) на *** г. наследодателката на
ответника В. Д. К. е закупила процесния недвижим имот от Общинския (районен) народен
съвет-Перник. Поради това се налага изводът, че на *** г. по силата на наследствено
правоприемство от майка им ответникът и сестра му Л. С. А. са придобили по 1/ 2 идеална
част от процесния имот съгласно чл. 5, ал. 1, вр. чл. 1 ЗН. Като титуляр на правото на
собственост върху посочените идеални части и към процесния период от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., поради липсата на данни да се е разпоредил с правото си, ответникът се явява
клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между него и ищеца е възникнала
ex lege, по силата на закона.
По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “Топлофикация-П.” АД от 29.04.2008 г., действали през процесния период.
Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са "продавача на
топлинна енергия" – “Топлофикация-П.” АД и "купувача на топлинна енергия" – потребител
за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да
бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
имот в топлоснабдена сграда. Не се твърди и не се установява ответникът да е подал
заявление по реда и в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, с което да е предложил специални условия,
3
нито да е сключено допълнително писмено споразумение между него и ищеца, поради което
същият е бил обвързан от влезлите в сила ОУ на договора. По делото са представени
доказателства, че общите условия за продажба на топлинна енергия са публикувани в един
местен ежедневник. По делото не се ангажираха доказателства за публикуване на Общите
условия в един национален ежедневник, но това не се отразява на договорните отношения
между страните по делото. Възникването на облигационните правоотношения във връзка с
доставката на топлина енергия става по силата на закона - чл. 153, ал. 1 и чл. 150, ал. 2 от
Закона за енергетиката. Достатъчно е дадено лице да е собственик на топлофициран имот в
сграда етажна собственост или пък да е носител на ограниченото вещно право на
собственост по отношение на такъв топлофициран имот. Следователно публикацията на
Общите условия не е предпоставка за възникване на облигационното правоотношение за
доставка на топлинна енергия, а има само оповестителен характер и това, че по делото няма
данни за публикация на Общите условия в един централен ежедневник не влияе върху вече
възникналото облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. Отделно от
това, общите условия на ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник
вестник "Съперник", бр. 82/29.04.2008 г, както и в един централен ежедневник (вестник
"Новинар", бр. 101/30.04.2008 г.), което обстоятелство е служебно известно на съда, предвид
множеството разглеждани в Окръжен съд –Перник дела с предмет установяване на
дължимостта на вземания за цена на доставена от “Топлофикация-П.” АД топлинна енергия.
Ето защо правилно РС - Перник е приел, че в процесния период ответникът е бил
клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи половината от цената на доставената в
имота му енергия. Въпреки изложените мотиви в този смисъл първоинстанционният съд е
уважил предявения иск за целия размер на доставената топлинна енергия.
За установяване размера на задължението по делото са приети съдебнотехническа и
съдебноикономическа експертизи.
От заключението на вещото лице - икономист е видно, че за исковия период
стойността на доставената до процесния имот топлинна енергия е на обща стойност 465,91
лв., като в изготвената от вещото лице таблица са описани компонентите, от които е
формирана тази цена. Лихвата за забава е определена на 50,82 лв., като в таблица е отразен
размерът на лихвата за всеки месец, отчитайки и промяната в размера на главницата.
Вещото лице е посочило, че при проверка в счетоводството на ищцовото дружество не са
отразени плащания от страна на ответника.
По делото се установява и фактът на доставена топлинна енергия, съгласно
експертното заключение по изготвената СТЕ, която следва да се кредитира като изготвена
обосновано, изчерпателно и компетентно.
Съгласно заключението за сградата, в която се намира процесният имот, услугата
дялово разпределение е въведена от момента на подписване на договор № *** г., сключен
между Етажната собственост и избраната от нея фирма за дялово разпределение „Техем
сървисиз“ ЕООД. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово
разпределение е сключен договор след обявяване на Общите условия за продажба на
топлинна енергия на битови потребители. През процесния период в абонатната станция е
монтиран топломерм, съответстващ на одобрения тип, който е годен да се използва за
търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. Топломерът не е
бил на периодична държавна проверка през процесния период.
На въззивника са били начислени суми за подгряване на топла вода за БГВ, за
отопление за сградна инсталация и за топлинна енергия, отдадена от щранг-лирата, както и
вноски за услугата "дялово разпределение". Начислените суми са пресметнати, съгласно
методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалния период.
Вещото лице е констатирало, че изравнителните сметки за изготвяни ежегодно, след
4
проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС, като преизчислените
/изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Отоплителните тела в
имота са демонтирани, с изключение на отоплителното тяло „щранг-лира“ в помещение
Баня. В общите части на сградата няма работещи и свързани към сградната инсталация
отоплителни тела, поради което на ответника такава топлоенергия не е разпределяна и
начислявана.
Разходът за подгряване на топла вода за БГВ е начисляван прогнозно. След отчетния
период не е осигурен достъп до топлоснабдения имот, както и достъп за отчет и оглед на
водоснабдителната инсталация, за което е съставен Констативен протокол, подписан от
представител на етажната собственост. Поради неосигурения достъп след отчетния период
определянето на отдадената от отоплителното тяло „щранг-лира“ топлинна енергия е
извършено по изчислителен път. Топлоенергията за БГВ също е определена по
изчослителен път при разход на гореща вода по норматив- от 140 литра до 280 литра
потребление на денонощие на всеки ползвател от имота- общо за имота един ползвател.
Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно съгласно
методиката. Изпълнено е изискването на Наредбата за разпределение на нетното количество
потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената
проверка не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по
имоти в СЕС. Не са постъпвали възражения от ответника срещу изравнителната сметка.
Ежемесечно са подавани отчети за разпределение на фирмата за дялово
разпределение с нетната топлоенергия с приспаднати технологични разходи в абонатната
станция, която общо за отчетните периоди е идентична с отразената в индивидуалните
изравнителни сметки. Изчислените технологични разходи на абонатната станция са
отразени по месечно за процесния период, като са обозначени в отделна колона на
предоставената на вещото лице справка и са за сметка на топлофикационното дружество.
Технологичните разходи са изчислени в съответствие с Наредба 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
При така установената фактология, споделена и от въззивния съдебен състав, се
установява, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си като продавач на
топлинна енергия да достави топлинна енергия –за БГВ, отдадена от сградна инсталация и
от отоплително тяло "щранг-лира" в банята на процесния имот, и на услугата "дялово
разпределение", на обща стойност 465,91 лв. От тази сума ответникът като съсобственик с 1/
2 идеална част от имота дължи половината, а именно сумата от 232,96 лева.
Тъй като потребителят не е изпълнил точно в темпорално отношение своята
насрещна парична престация, той е изпаднал в забава и дължи обезщетение за причинените
на ищеца вреди, в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главницата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо
от първо число на втория месец, следващ отчетния. Съдът, съобразявайки падежните датите
на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на половината от
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, намира, че ответникът дължи
половината от посочения в съдебноикономическа експертизи размер на акцесорното вземане
за лихви от 50,82 лева, дължими за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., а именно 25,41
лева.
Изложеното дава основание на въззивния съд да приеме, че исковете с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
основателни и доказани за половината от предявените им размери, поради което
5
първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен в частите, с които искът за главница е уважен за сумата от 232,96 лева, а
искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата- за сумата от 25,41 лева. За разликата над тези суми до целите предявени размери
на исковите претенции първоинстанционният съд неправилно е уважил исковете и
решението му следва да бъде отменено в тези части.
По разноските:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява.
Следователно не особеният представител е задължен за заплащането на такси и разноски, а
представляваната от него страна, която не е освободена от заплащането им. Дължимата
държавна такса по жалбата и разноските следва да се присъдят от съда с решението по спора
и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода на делото.
Поради това с оглед изхода на правния спор ищецът и ответникът следва да бъдат
осъдени да заплатят държавна такса в размер на общо 25 лева в полза на бюджета на
съдебата власт по сметка на ПОС за въззивното производство- всяка от страните по 12,50
лева. На основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК в тежест на ответника е да
заплати и сторените от въззиваемото дружество разноски в настоящото производство
съразмерно на уважената част от исковете в общ размер от 200 лв., от които 150 лв.,
представляващи половината от платения депозит за особен представител, както и сумата от
50 лева- половината от юрисконсултското възнаграждение, определено от съда в минимален
размер от 100 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обема и
характера на осъществената от въззиваемия пред настоящата инстанция процесуална
защита.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която в полза
на ищеца са присъдени разноски за заповедното и първоинстанционното производство за
разликата над сумата от 357,50 /триста петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева до
целия присъден размер от 715 /седемстотин и петнадесет/ лева- разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260394/30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 7955/2019 г. на
Районен съд-Перник в частите, с които по предявените от “Топлофикация-П” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, против В. С. А., с ЕГН **********, с
адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД е признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество разликата над сумата от 232,96 /двеста тридесет и два лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева до целия предявен размер от 465,91 /четиристотин шестдесет и пет лева и
деветдесет и една стотинки/ лева, представляваща неплатена главница за доставена
топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г., както и разликата над сумата от 25,41 /двадесет и пет лева и четиридесет и
една стотинки/ лева до целия предявен размер от 50,82 /петдесет лева и осемдесет и две
стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение-
25.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от
6
*** г. по ч.гр.д. № 00500/2019 г. на ПРС, както и в частта, с която В. С. А. е осъден да
заплати на „Топлофикация-П.” АД разликата над сумата от 357,50 /триста петдесет и седем
лева и петдесет стотинки/ лева до целия присъден размер от 715 /седемстотин и петнадесет/
лева- разноски за заповедното и първоинстанционното производство, като вместо това
постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Топлофикация-П.” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, против В. С. А., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество разликата над
сумата от 232,96 /двеста тридесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/ лева до целия
предявен размер от 465,91 /четиристотин шестдесет и пет лева и деветдесет и една
стотинки/ лева, представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за
апартамент, находящ се на адрес: ***, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., както и
разликата над сумата от 25,41 /двадесет и пет лева и четиридесет и една стотинки/ лева до
целия предявен размер от 50,82 /петдесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 09.07.2017 г. до 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение-25.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед от *** г. по ч.гр.д. №
00500/2019 г. на ПРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260394/30.10.2020 г., постановено по гр.д. № 7955/2019
г. на Районен съд-Перник в останалите му части.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 273 ГПК В. С. А., с ЕГН
**********, с адрес *** да заплати на “Топлофикация-Пе.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, сумата от 200,00 /двеста/ лева – разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА В. С. А., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметката на Пернишкия окръжен съд сумата от 12,50/дванадесет лева и
петдесет стотинки/ лева, представляваща дължима държавна такса за въззивното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация-П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на
Пернишкия окръжен съд сумата от 12,50/дванадесет лева и петдесет стотинки/ лева,
представляваща дължима държавна такса за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7