О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…...11.2019
г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на ……………..ноември две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ТЕРЗИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
въззивно частно търговско дело № 1868 по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 418, ал. 4, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена
частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* срещу разпореждане №
45118 от 15.10.2019 г., постановено по гр.д. №15242/2019 г. на ВРС, ХХІ-ти с-в,
с което е отхвърлено заявление № 69555/26.09.2019г. на „Профи Кредит България“
ЕООД, гр. София, срещу С.В.Н. с егн ********** *** 9А, в частта с която се иска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 258.70 лева
възнаграждение за допълнително закупен пакет от услуги по договор за
потребителски кредит № **********/14.07.2015г.
Жалбоподателят въвежда
възражение за незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че клаузите,
определящи задължението за заплащане на пакет от допълнителни услуги не били
нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни, а са пожелани от ответника
в искането му за отпускане на кредит. Предвид това и разходите за тези услуги
не представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат
при изчисляване на ГПР. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част
и да се издаде заповед за изпълнение.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Пред първоинстанционният
съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С.В.Н. с
ЕГН ********** за сумата от 349.90 лева главница по договор за потребителски
кредит № **********/12.02.2015г. с падеж на задължението на 10.12.2015г.,
сумата от 39.90 лева договорно възнаграждение, както и сумата от 258.70 лева
възнаграждение за допълнително закупен пакет от услуги, ведно със законната
лихва върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 26.09.2019
г. до окончателно изплащане на задължението.
Заповедният съд е приел,
че по отношение на възнаграждението за допълнителни услуги искането следва да
се отхвърли, доколкото въпреки дадените на заявителя указания последният не е отстранил
нередовността на заявлението – липса на яснота относно основанието и размера на
възнаграждението за всяка от включените в допълнителния пакет услуги, както и
относно реалното предоставяне на услугите.
В уточнителната молба с вх. № 74342 от
14.10.2019г. заявителят е пояснил и конкретизирал искането си по отношение на
фактите, от които то произтича. На първо място сочи, че съгласно сключеното
между страните Споразумение за предоставяне на пакет за допълнителни услуги и
чл.15 от ОУ на ДПК, длъжникът дължи възнаграждение в размер на 465.66 лева, от
което към момента е платена сума в размер на 206.96 лева. Посочено е, че
пакетът от допълнителни услуги предоставя на ответника право да получи услуги,
свързани с небходимостите на потребителя и неговото конкретно житейско
положение. Изложено е, че възнаграждението не е цената на услугите, а е дължимо
за възможността длъжникът да поиска промяна в договора за кредит във всеки
момент. Липсват твърдения да е поискана и сътоветно предоставена на длъжника
която и да било услуга от посочените в споразумението.
Ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), според който потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в полза на ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга” по смисъла на § 13, т. 12 от
ДР на ЗЗП. Същевременно тъй като се касае за вземане,
основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, поради
което длъжникът има качеството на "потребител", то съдът е задължен
да провери дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
На първо място, доколкото не се твърди ползване на допълнителните
услуги, заплащане на възнаграждение по споразумението не се дължи.
На следващо място уговореното заплащане на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 465.66 лева
е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Аргумент
в тази насока е съотношението в размера на предоставените за ползване парични
средства и стойността на пакета допълнителни услуги, при което цената на
допълнителните услуги е почти равностоен на размера на предоставената основна
услуга.
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК съдът
извършва проверката дали искането не е в противоречие със закона или с добрите
нрави, като в тази насока възнаграждението за допълнителния пакет от услуги не
съответстват на нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК - кредиторът не може да въвежда
и изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
Допълнителните услуги са част от договорното
правоотношение между страните. В случая е безспорно, че допълнителната услуга е
предоставена във връзка и единствено, и само заради сключения договор, тя е
свързана с усвояването и управлението на кредита и не е от категорията на такси
и комисионни, регламентирани с нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Изложените от
жалбоподателят доводи, че длъжникът е подписал договора при свобода на
договарянето и при личната си преценка да поеме задължението, не могат да бъдат
споделени от съда, тъй като се касае до заобикаляне на закона по смисъла на
чл.33 от ЗКП.
На основание чл. 21, ал.1 от ЗПК не следва
да се зачете действието на договора в тази му част.
При гореизложеното заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, в частта, с която са
отхвърли претенции на заявителя е правилно, при което следва да бъде потвърдено
обжалваното разпореждане.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 45118 от 15.10.2019 г.,
постановено по гр.д. №15242/2019 г. на ВРС, ХХІ-ти с-в, с което е отхвърлено заявление
№ 69555/26.09.2019г. на „Профи Кредит България“ ЕООД, гр. София, срещу С.В.Н. с
егн ********** *** 9А, в частта с която се иска издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 258.70 лева възнаграждение за
допълнително закупен пакет от услуги по договор за потребителски кредит №
**********/14.07.2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.