Присъда по дело №664/2024 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 195 от 20.11.2024 година, постановена по НОХД №
664/2024 година по описа на РС - Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от ЯРП обвинителен акт
против подсъдимият А.С. /A.S./, гражданин на САР, по обвинение в престъпление по
чл. 279, ал.1 от НК за това, че на 11.10.2024 година, в района на гранична пирамида №
204, находяща се в землището на село Воден, община Болярово, област Ямбол, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото
против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин,
както от обективна, така и от субективна страна. Предлага на подсъдимият да бъдат
наложени при условията на чл.54 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една
година, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за
срок от три години, както и наказание глоба в размер на 1000.00 лева.
Подсъдимият е редовно призован за съдебно заседание по реда на чл.180, ал.3
от НПК по негово изрично искане, направено в ДП, но производството по делото пред
съда е протекло в негово отсъствие и с участието на служебен защитник – адв. Н.М. от
АК – Ямбол. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия
не би попречило за установяване на обективната истина по делото и до нарушаване
правата на А.С..
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия - адв. Н.М. заявява,
че желае съдът да се произнесе със съдебен акт съобразно събраните по делото
доказателства.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа
страна:
Подсъдимият А.С. /A.S./ е роден на ***г. в гр. ***, Сирийска Арабска Република
и е гражданин на тази страна.
Подсъдимият живеел в родината си, но я напуснал в края на м. септември 2024
година и отишъл в Република Турция. След това той решил да дойде в България,
където да живее и да работи. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе
през границата на страната ни, подсъдимият решил да премине по незаконен път
турско - българската граница и се свързал с неустановено по делото лице, което се
съгласило срещу заплащане на сумата от 400 евро да му съдейства да достигне от
Турция до Република България. В изпълнение на намерението си подсъдимият, като
част от група от общо 10 лица, всички имащи намерение да влязат в Република
България не по установения за това ред, били извозени на 10.10.2024г. от гр. Истанбул
до гориста местност в близост до турско българската граница, след което групата от 10
човека с двама водачи – неустановени по делото, продължила да се движи пеша и така
достигнала до възпрепятстващото съоръжение на турско-българската границата /т.н.
„ограда“/. На 11.10.2024г. сутринта подсъдимият заедно с останалите лица от групата и
двамата им водачи преминали през отвор /направен чрез срязване/ във
възпрепятстващото съоръжение на турско - българската граница и по този начин
влезли от Република Турция в Република България в района на 204 гранична
пирамида, находяща се в землището на с.Воден, обл. Ямбол, без разрешение на
надлежните органи на властта. След това подсъдимият и спътниците му продължили
пеша движението си на територията на Република България, но известно време след
това А.С. и още едно момче от групата не можели да продължат на вървят с групата и
1

на 13.10.24г. двамата били изоставени от другите лица от групата и водачите им.
Подсъдимият се обадил по телефона за помощ и след известно време при тях
пристигнали няколко лица, представили се като членове на Фондация „Криле“, а след
тях дошли и гранични полицаи, между които и свид. Г.Т. – служител на ГПУ Болярово
при РДГП Елхово.
При извършената полицейска проверка на подсъдимият и спътникът му от св. Т.
и неговите колеги било установено, че никой от двамата чужди граждани,
самоопределили се като сирийци, няма документ за самоличност, двамата били във
видимо добро здравословно състояние и не се нуждаели от медиц. помощ, поради
което били отведени в ГПУ Болярово и задържани за изясняване на самоличността им.
При задържането на подсъдимият, в него не са били намерени както документи за
самоличност, така и такива, даващи му право да влезе в Република България, нито
впоследствие подсъдимият е представил такива.
От показанията на свид. Д.К. – служител на ГПУ Болярово се установява, че на
13.10.2024 година той изпълнявал служебните си задължения по охрана на държавната
ни граница в района между 200 и 231 гранични пирамиди в землището на селата
Голямо Шарково и Воден и по време на работа получил нареждане да провери района
за нарушение на държавната граница. При извършения обход от св. К. и колегите му, те
установили срез във възпрепятстващото съоръжение на държавната граница в района
на 204 гранична пирамида в землището на с. Воден, както и следи от стъпки на хора
/стъпкана трева/ с посока от Р Турция към вътрешността на страната ни. Свидетелят
докладвал на командира на отделението и продължил да изпълнява служебните си
задължения.
При регистрацията на задържаните лица било установено, че подсъдимият е
А.С. /A.S./, гражданин на САР.
От приложената по делото справка за съдимост се установява, че А.С. /A.S./ не
е осъждан на територията на Република България към момента на деянието.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните писмени и гласни доказателства - от показанията на свидетелите Г.Т. и Д.К.,
дадени в хода на съдебното следствие, от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на ДП и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от
НПК и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Показанията на свидетелите Г.Т. и Д.К. са правдиви, логични и последователни,
поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и
обективни. Възпроизведените от тях факти са пряко относими към времето, мястото и
механизма на осъществяване на престъпното деяние. В подкрепа на показанията на
свидетелите са и обясненията на самият подсъдим и писмените доказателства по
делото. Обясненията на подсъдимият, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал и преди всичко с показанията на свидетелите Г.Т. и
Д.К., поради което съдът ги възприе за достоверни. В обясненията на подсъдимия се
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на
деянието, както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на
инкриминираното престъпление, а също и данни за начина на откриването му от
полицейските служители и последвалото задържане на него и спътниците му.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
2

Подсъдимият А.С. е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, като на 11.10.2024 година в района на
гранична пирамида № 204, находяща се в землището на село Воден, област Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта. Налице е съставомерно деяние по
посочения текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият е извършил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Действащият
граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени
места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е
липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в показанията на
свидетелите Г.Т. и Д.К., а и в обясненията на подсъдимия. Поради изложеното, от
обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим
и ред за преминаване на държавната граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК - без разрешение на надлежните
органи на властта, в хипотезата на „влизане” в страната. В настоящият случай,
откриването на нарушителите на границата след влизането им в Република България и
вече на територията на страната ни, води до извод, че деянието е довършено.
Довършено „влизане“ и „излизане“ през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките
и препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата.
От субективна страна, инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки
пътуването си, подсъдимият е бил наясно с липсата на изискуемото разрешение за
влизане в Република България и в др. държава от ЕС, както и с установения
пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Именно
затова той е предприел незаконно преминаване на държавната ни граница от
територията на Република Турция на територията на Република България, като е
съзнавал, че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието
му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева
страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел – да
достигне до територията на Република България.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А.С. за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Причините за извършването на деянието от подсъдимият съдът намира в
незачитането на установеният в страната ни законов ред и желанието му на всяка цена,
дори и по непозволен начин да осъществи преминаването на държавната граница
между Р Турция и Р България, за да достигне територията на България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно
който текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на
убежище съгласно Конституцията. Съдът счита, че не са налице доказателства по
делото, от които да се приеме, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в собствената си родина е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
3

Изявления в тази насока – че желае да се ползва от убежище в Република България,
подсъдимият не е направил нито при задържането си, нито впоследствие при разпита
му в хода на досъдебното производство. Следва да се отбележи и, че цялостното
поведение на подсъдимият свидетелства, че преминаването му през границата ни е
единствено с цел да достигне територията на страната ни, без да сочи каквито и да
било други причини, които да дадат основание на съда да приложи разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК.
При определяне на вида и размера на наказанието на подс.А.С. съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока,
предвид динамиката на този вид престъпления в страната. Съдът взе предвид и
степента на обществена опасност на подсъдимия, която не е висока, предвид на това,
че същият не е осъждан към момента на деянието, както и предвид направените от
него самопризнания в хода на ДП, способствали за разкриване на обективната истина
по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на престъплението,
както и механизмът на извършването му. При тези фактически констатации, съдът
прие, че в случая са налице многобройни и изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства - необременено съдебно минало към момента на деянието, критично
отношение към деянието, самопризнания в хода на ДП, възрастта на подсъдимия,
същевременно съдът прие, че й най-лекото, предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия престъпление се явява несъразмерно тежко за
извършеното престъпление и определи наказание на подсъдимия при условията на
чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК - под най-ниския предел на наказанията лишаване от
свобода и глоба, предвидени в нормата на чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание
лишаване от свобода за срок от пет месеца и глоба в полза на държавата в размер на
500.00 /петстотин/ лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението
на чл.66, ал.1 от НК по отношение на А.С., тъй като към момента на деянието той не е
осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на това наложено наказание на подс.А.С. за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55,
ал.3 от НК и на А.С. да не се налага наказание глоба, тъй като с прилагането на тази
разпоредба би се стигнало до необосновано толериране на престъпно поведение като
процесното и затова според съда наложената глоба, отмерена по реда на чл.55, ал.2 НК
ще доведе до изпълнение целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК. В случая са
налице и отегчаващи обстоятелства като се има предвид степента на обществена
опасност на деянието и динамиката на този вид престъпления в страната и с не
налагането на кумулативно предвиденото наказание глоба би се стигнало до
неоправдано снизхождение.
Направените по делото разноски за преводач в хода на ДП, съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК са за сметка на органа, който ги е направил, и не
следва да се присъждат. Други разноски по делото не са направени.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

4

РАЙОНЕН СЪДИЯ: .........................
/В.Апостолова/

5

Номер на акта:	195
Дата:	20 ноември 2024 г.
Съдия:	Виолета Костадинова Апостолова

Дело:	20242310200664
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2024 г.

Присъда по дело №664/2024 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите