Решение по дело №127/2023 на Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е  № 146

 

      гр.Стара Загора 04.05.2023 год.

 

    В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорският административен съд   в публичното  заседание                                       на четвърти април през  две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

Председател: БОЙКА ТАБАКОВА

                                                              Членове:           

 

при секретаря    Николина Николова

и в присъствието на  прокурора                                        ,                                                        като разгледа докладваното от  БОЙКА ТАБАКОВА   адм.дело   №  127 по описа  за 2023 год, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

Производството е с правно основание чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

 

Образувано е по жалба от И.П.А. с постоянен адрес *** чрез пълномощника му адвокат К.М. против Решение № 28/ 10.02.2023г на Директора на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/ в частта, с която е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане изх.№ С230024-137-0000736/ 30.01.2023г. на публичния изпълнител, в частта, с която не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по изпълнително дело № **********/2010г. за лихви върху доходите на ФЛ по ГДД на И.А. за 2010г. в размер на 1169.58лв, както и за данъчни и осигурителни задължения на А. и лихви върху тях за 2011г. в общ размер 13 024.46лв. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане поради неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че неправилно органите на приходната администрация прилагат  §29, т.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ, бр. 28 от 2020 г./, приемайки, че абсолютната 10-годишна давност за главниците следва да бъде удължен. Според него 10-годишният давностен срок е изтекъл към 01.01.2023 за всички задължения до данъчната 2011г, погасено е и акцесорното задължение за лихви.

По подробно изложени съображения моли да бъде установено със сила на присъдено нещо, че данъчните и осигурителните му задължения до данъчната 2011г включително са погасени с изтичане на абсолютната погасителна давност на 01.01.2023г. Претендира отмяна на Решение № 28/ 10.02.2023г на Директора на ТД на НАП Пловдив в оспорената част като с последваща молба уточнява, че с оглед последващо издадени административни актове от публичния изпълнител претенцията му се свежда до неотписаните от данъчно-осигурителната му сметка лихви върху данък върху доходите на физическите лица за 2010г в размер на 991.98лв. Поддържа довода за приложимост на чл.119 от ЗЗД предвид частичното прекратяване на производството по образуваното срещу него изпълнително дело с Разпореждане изх.№ С230024-026-0005756/ 08.02.2023 г на публичния изпълнител. Моли съда да разпореди на публичния изпълнител да издаде разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение за недължимата сума от 991.98лв. Направено е искане ответникът да бъде осъден да заплати разноските за държавна такса и минимален размер на адвокатско възнаграждение, съобразно чл.38, ал.2, от Закона за адвокатурата /ЗА/.

 

Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален представител юрисконсулт в писмено становище и юрисконсулт К. в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, тъй като не са налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Обосновава със съдебна практика приложението  на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, като счита, че давността изтича на 28.02. на съответната година. Относно задълженията за лихви върху данък по ЗДДФЛ за 2010 г. моля да се има предвид влязлото в сила съдебно решение по адм.д. № 393/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. Поддържа, че независимо от това дали главницата е погасена изцяло или частично, в случай на погасяване на главницата, лихвите се погасяват за в бъдеще. Моли при отхвърляне на жалбата да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер като прави искане претендираното адвокатско възнаграждение за жалбоподателя при условията на закона за адвокатурата да не бъде присъждане поради липса на предпоставки за това.

 

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

 

Срещу жалбоподателя И.П.А. е образувано изпълнително дело за неплатени публични вземания № **********/2010г.

 

С Решение № 142/15.04.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив е отменено Разпореждане №iC220024-125-0078619/16.03.2022 г., издадено от старши публичен изпълнител Цветалин Панчугов, в частта в която е извършено разпределение на плащане в размер на 140,73 лв., постъпило на 07.03.2022 г. по сметката за принудително изпълнение на НАП. Преписката е върната на публичния изпълнител за ново произнасяне по разпределение на постъпилата на 07.03.2022 г. сума в общ размер на 140,73 лв. и погасяване по давност на публични задължения за главници за ДОО, здравно осигуряване и УПФ за 2010 г.

 

С Решение № 320/18.07.2022 г. по адм. дело №334/2022 г. на Административен съд Стара Загора /поправено с Решение №322/19.07.2022 г./ е отменено Разпореждане №С220024-125-0068425/08.03.2022 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, в частта, в която е извършено разпределение на сумата от 64,50 лв., главница за задължения за ДОО за 2010 г., на сумата от 26,90 лв., главница за задължение за ДДФЛ за 2010 г., на сумата от 46,91 лв. за задължения за главница за здравни осигуровки за 2010 г. и за сумата от 29,32 лв. главница за задължения за УПФ за 2010 г. и преписката е върната на старши публичния изпълнител при ТД на НАП - Пловдив в посочената част за извършване на ново разпределение на постъпилата сума в размер на 167,63 лв.

 

С  Решение № 432/11.11.2022 г. по адм. дело № 393/2022 г. на Административен съд стара Загора, е отхвърлена жалбата на И.А. против Решение № 197/ 20.05.2022г на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане с изх. №С220024-137-0004757/11.04.2022 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране'4 при ТД на НАП Пловдив, с което е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на събирането на вземания за лихви върху данък по ЗДДФЛ по данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. -31.12.2010       г. в размер на 1169,58 лв.

 

С Искане за отписване на публични задължения с вх. №24/РД-16- 7/04.01.2023 г./ №С230024-000-0000628/09.01.2023 г. по ИД №24100003888/2010 г. жалбоподателят И.А. е поискал отписване по давност     на всички данъчни и осигурителни задължения, както и лихвите за просрочие върху тях, до данъчната 2011 г.

 

С жалба  вх.№66-00- 195/31.01.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, постъпила в офис гр. Стара Загора с вх. №2122/30.01.2023 г., е оспорен мълчалив отказ на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАГ1 Пловдив, офис Стара Загора да се произнесе по подаденото искане за отписване.

 

С Разпореждане с изх. №С230024-137-0000736/30.01.2023 г. не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземания за здравно осигуряване по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. главница 1230,09 лв. и лихва 1873,32 лв.; ДОО по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011г. - 31.12.2011 г. главница 1968,13 лв. и лихва 3182,91 лв; УПФ по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011        г. - 31.12.2011 г. главница 768,80 лв. и лихва 1243,33 лв; данък върху доходите на физически лица по данъчна декларация № 244391200581667/27.04.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. главница 1028,04 лв. и лихва 1729,84 лв и лихви върху данък  върху доходите на физически лица в размер на 1169,58лв., произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.

 

 С Разпореждане изх. №С230026-026-0004958/06.02.2023 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора за частично прекратяване на производството по принудително изпълнение, е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на следните вземания: За ДОО по декларация обр. 6 №240021003374653/02.05.2011 г. за период 01.01.2010      г.-31.12.2010 г. главница 64,50 лв; за здравно осигуряване по декларация обр. 6 №240021003374653/02.05.2011г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. главница 46,91 лв; за УПФ по декларация обр. 6 №240021003374653/02.05.2011 г. за период 01.01.2010г. - 31.12.2010 г. главница 29,32 лв.

 

 С Разпореждане изх. №С230024-026-0005756/08.02.2023 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ГД на НАП Пловдив, офис Стара     Загора         за частично          прекратяване      на  производството       по принудително изпълнение е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземане за данък по ЗДДФЛ по данъчна декларация по ЗДДФЛ № *********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. главница 26,90 лв.

 

С Разпореждане изх. №С230024-026-0006084/09.02.2023 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара    Загора         за частично          прекратяване      на производството       по принудително изпълнение, с което е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на следните вземания: За ДОО по декларация обр. 6 №240021003374653/02.05.2011 г. за период 01.01.2010г. - 31.12.2010 г. главница 64,50 лв; За здравно осигуряване по декларация обр. 6 №240021003374653/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. -31.12.2010 г. главница 46,91 лв.; за УПФ по декларация обр. 6 №240021003374653/02.05.2011 г. за период 01.01.2010г. - 31.12.2010 г. главница 29,32 лв.

 

 По първоначалната жалба на А. и допълнително подадената срещу Разпореждане с изх. №С230024-137-0000736/30.01.2023 г. на публичния изпълнител жалба вх.№66-00- 253/09.02.2023 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, постъпила в офис гр. Стара Загора с вх. №2815/ 08.02.2023 г., Директорът на  ТД на НАП Пловдив се произнася с обжалваното Решение № 28/ 10.02.2023г като ги оставя без уважение в частта за

- здравно осигуряване по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. -  главница 1230,09 лв. и лихва 1873,32 лв.

- ДОО по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период

01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - главница 1968,13 лв. и лихва 3182,91 лв.

- УПФ по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - главница 768,80 лв. и лихва 1243,33 лв.

- данък върху доходите на физически лица по данъчна декларация № 244391200581667/27.04.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - главница 1028,04 лв. и лихва 1729,84 лв.

- лихви върху данък върху доходите на физически лица в размер на 1 169,58 лв., произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.

В останалата част жалбите са оставени без разглеждане. В мотивите е посочено, че давността за вземанията по декларации за период 2011 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г и при съобразяване на правилото на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ, бр. 28 от 2020 г./, абсолютната 10-годишна давност за главниците изтича на 28.02.2023 г. Аналогично е прието, че начислената лихва върху главниците за 2011 г., изтекла през периода 08.05.2012 г. - 31.12.2012 г. и периода 27.04.2012 г. - 31.12.2022 г. ще се погаси по давност на 28.02.2023 г. Отделно е аргументирано, че част от вземанията по горепосочените декларации са погасени чрез плащане и вземането за лихви се погасява за в бъдеще. Относно лихвите върху данък върху доходите на физически лица в размер на 1 169,58 лв., произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г., са взети предвид мотивите на влязлото в сила решение на Административен съд Стара Загора №432/11.11.2022 г. по адм. дело №393/2022 г., спирането на давността и при съобразяване на правилото на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ, бр. 28 от 2020 г./, е посочено, че по отношение на част от лихвите начислявани за периода от 01.01.2012 г. - 31.12.2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г. и абсолютната 10-годишна давност за тях ще изтече на 28.02.2023 г.

 

C разпореждане за частично прекратяване по чл. 225 ДОПК изх. № С230024-035-0031894/01.03.2023 г., на публичния изпълнител е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по изп.д. № 24100003888/2010 г. в общ размер 12 509,13 лв. за данъчната 2011 г, произтичащи от  задължения за данък върху доходите на физическите лица, здравно осигуряване, ДОО, ДЗПО и лихви върху тях.

 

C разпореждане за частично прекратяване по чл. 225 ДОПК Изх № С230024-026-0014817/22.03.2023 г., на публичния изпълнител е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на вземанията по изп.д. № 24100003888/2010 г. в общ размер 182 лв. за данъчната 2011 г, произтичащи от  задължения за данък върху доходите на физическите лица, здравно осигуряване,  ДОО, ДЗПО.

 

Видно от представеното извлечение към 03.04.2023г, задълженията на И.А. за данъчната 2010г са за лихва в размер на 991.98лв.

 

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 

Жалбата е  допустима като подадена в законоустановения срок по чл.268, ал.1 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на съдебно оспорване акт.

 

Разгледана по същество, е частично основателна.

 

Обжалваното Решение № 28/ 10.02.2023г е постановено от компетентен орган  - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е издадено в рамките на установения срок в чл. 197, ал. 1 от ДОПК, в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Съдът не констатира допуснати нарушения на процесуалните правила при образуването и провеждането на производството по реда на чл. 266 от ДОПК и при постановяването на обжалвания акт.

 

Относно правилното приложение на материалния закон съдът следва да прецени основателността на заявеното от жалбоподателя искане за отписване на  публичните му задължения при прилагане на абсолютната 10-годишна погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК. В тази връзка е необходимо първо да се посочи, че независимо от последващо постановените от публичния изпълнител разпореждания за частично прекратяване по чл. 225 ДОПК на  производството по принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност, за жалбоподателя И.А. не е отпаднал правния интерес от оспорване на Решение № 28 / 10.02.2023г на Директора на ТД на НАП Пловдив, тъй като се касае за различни актове, с различно съдържание, които подлежат на самостоятелно оспорване. В производството по чл.268 от ДОПК съдът може да отмени изцяло или частично решението или да отхвърли жалбата след преценка на законосъобразността на изложените мотиви в решението относно абсолютната погасителна давност.

 

Задълженията за данък върху доходите на физическите лица и за осигурителни вноски  представляват публични държавни вземания, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК определя като публични задължения и лихвите за вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 1 - 8. Следователно по отношение на лихвите за вземания за данък върху доходите на физическите лица следва да се прилагат правилата и сроковете за погасяването им по давност, регламентирани в ДОПК. Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В разпоредбата на ал. 2 от същия член е предвидено, че с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато: 1. задължението е отсрочено или разсрочено; 2. вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3. е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4. изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5. е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.

 

В случая предмет на спора са данъчни и осигурителни задължения, както и лихвите за просрочие върху тях, до данъчната 2011 г. включително. Давността за  главници и лихви, начислени за 2010г, започва да тече от 01.01.2011г, а за главници и лихви, начислени за 2011г., започва да тече от 01.01.2012г.  Настоящият съдебен състав споделя становището, че разпоредбата на § 29, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. /ДВ, бр. 28 от 2020 г./  въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл.172, ал.1 от ДОПК, като срокът  за спиране е до отмяна на Извънредното положение на 13.05.2020г, след което давността продължава да тече. Тази разпоредба обаче не продължава срока по чл.172, ал.2 от ДОПК, защото нейният смисъл и цел са давностният срок да не изтече при действието на обявеното извънредно положение като привременна мярка за защита интересите на кредитора. Следователно абсолютната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК за публичните задължения на А. за 2010г е изтекла към 01.01.2022г, респективно към 01.01.2023г за задълженията от 2011г.

 

Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене по настоящото дело  абсолютната давност е изтекла дори по разбирането на приходната администрация за датата 28.02.2023г, като правопогасяващ юридически факт тя представлява самостоятелно основание за отмяна на решението и разпореждането на публичния изпълнител в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И.А. срещу Разпореждане изх. №С230024-137-0000736/30.01.2023 г. на старши публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора  относно здравно осигуряване по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. -  главница 1230,09 лв. и лихва 1873,32 лв.; ДОО по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011г. - 31.12.2011 г. - главница 1968,13 лв. и лихва 3182,91 лв; УПФ по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - главница 768,80 лв. и лихва 1243,33 лв. и данък върху доходите на физически лица по данъчна декларация № 244391200581667/27.04.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. - главница 1028,04 лв. и лихва 1729,84 лв.

След отмяната им преписката  следва да се върне на компетентния орган при ТД на НАП Пловдив, съгласно чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като при липса на други обстоятелства, освен изложените в настоящето производство, административният орган следва да изчисли сроковете и се произнесе по искането на А. по начина, посочен в мотивите на  съдебното решение.

 

Относно лихви върху данък върху доходите на физически лица в размер на 1 169,58 лв., произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г, органите по приходи са били длъжни да се съобразят с влязлото в сила Решение № 432 от 11.11.2022г по адм.д. № 393/ 2022г на Административен съд Стара Загора, в мотивите на което е прието, че абсолютният давностен срок за начислените лихви не е изтекъл към момента на произнасяне на съда. Но тъй като по гореизложените съображения към настоящия момент този срок е изтекъл, решението и разпореждането следва да се отменят в частта, с което е отхвърлена жалбата на И.А. за 177.60лв, представляваща лихви за 2012г. Доколкото от събраните по делото доказателства се установява, че публичният изпълнител се е произнесъл с разпореждане по прекратяване на изпълнителното производство и вземането за лихви в размер на 177.60лв е отписано от данъчно-осигурителната партида на жалбоподателя А., при зачитане действието на съдебното решение не се налага връщане на преписката за ново произнасяне в тази част.

 

В останалата част за сумата 991.98лв публичното вземане за лихви върху данък върху доходите на физически лица не е погасено по давност. Видно е от изложеното в молба от жалбоподателя вх.№ 1546 от 16.03.2023г, съпоставено с приетото в мотивите на Решение 432 от 11.11.2022г по адм.д.№ 393/ 2022г на Административен съд Стара Загора, че главното вземане – главница за данък върху доходите, е погасено в по-голямата си част чрез плащане /разпределение на постъпили суми в периода от 13.12.2016г. до 12.01.2022г/ и само за сумата 26.90лв е  погасено по давност. Правилен е изводът на административния орган за неприложимост на чл.119 от ЗЗД, според който с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен за съдилищата характер съдебна практика /т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/ по тази норма, разпоредбата на чл.119 от ЗЗД не може да намери приложение при други способи за погасяване на главното вземане, а единствено в случай, че главното вземане е изцяло погасено поради изтекла давност. Когато публичното вземане е погасено чрез плащане /независимо дали е доброволно или принудително/, вземането за лихви се погасява за в бъдеще, поради което не следва да се приемат за погасени по давност всички лихви, а само тези, които са били дължими преди изтичане на давностния срок по чл.171 от ДОПК. Изложеното означава, че в случаите на платени публични задължения лицето ще дължи лихви за периодите, за които срокът по чл. 171 от ДОПК не е изтекъл до датата на плащането на главниците. Следователно вземането за лихви,  произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011г, в размер на 991.98 лв, дължими за периода след 2012г до погасяване на главницата,  не е погасено по давност към настоящия момент и не са налице предпоставки за отписването му от партидата на жалбоподателя.  Погасяването по давност на последната част от главницата не може да обуслови приложимост на чл.119 от ЗЗД за всички начислени лихви. Поради това жалбата в тази част се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените разноски за държавна такса в размер на 10лв, какъвто е дължим съгласно т. 2б, б. „а“ от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието. За упълномощения от него адвокат по принцип се следва възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, но само при наличие на достатъчно доказателства за осъществявано безплатно процесуално представителство.  Доколкото законът не установява изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга такива доказателства могат да представляват изричните съвпадащи волеизявления на страните по упълномощителната сделка, каквито обаче в случая няма направени. Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, а в случая не са налице такива предвид липсата на договор за правна помощ и изрично волеизявление от упълномощителя. С оглед на това искането на адвокат М. следва да бъде оставено без уважение.

 

На основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв, определен в съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

 

       Водим от гореизложеното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно по жалба от И.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** Решение № 28/ 10.02.2023г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане с изх. №С230024-137-0000736/30.01.2023 г. на публичния изпълнител, с което не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на следните публични задължения по изпълнително дело №24100003888/2010г

- здравно осигуряване по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. главница 1230,09 лв. и лихва 1873,32 лв.

- ДОО по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011         г. - 31.12.2011 г. главница 1968,13 лв. и лихва 3182,91 лв.

- УПФ по декларация обр. 6 №240021202902597/08.05.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. главница 768,80 лв. и лихва 1243,33 лв.

- данък върху доходите на физически лица по данъчна декларация № 244391200581667/27.04.2012 г. за период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г. главница 1028,04 лв. и лихва 1729,84 лв.

 

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП Пловдив за ново произнасяне в тази част, съобразно дадените в мотивите указания.

 

ОТМЕНЯ  като незаконосъобразно по жалба от И.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** Решение № 28/ 10.02.2023г на Директора на Териториална дирекция гр.Пловдив на Национална агенция за приходите, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане с изх. №С230024-137-0000736/30.01.2023 г. на публичния изпълнител, с което не е прекратено поради изтекла погасителна давност събирането на лихви върху данък върху доходите на физически лица в размер на 177.60лв лв., произтичащи от данъчна декларация №**********/02.05.2011 г. за период 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г.

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.А. в останалата част като неоснователна.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на И.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** сумата 10 /десет/лв, представляваща направени по делото разноски.

 

ОСЪЖДА  И.П.А. ЕГН ********** с постоянен адрес *** да заплати на Национална агенция за приходите сумата  100 /сто/ лв за юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адвокат К.М.-*** за присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

                             

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: