№ 373
гр. Варна, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Тони Кръстев
при участието на секретаря Мая Т. Иванова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Търговско дело №
20203100901186 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е първоинстанционно, образувано по искова молба на
„УП България 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр София, пл. „Позитано“, № 2, ет. 5, срещу „Енерго-Про
продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Тауърс – Г, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 5 от ЗЕВИ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца: (1) сума в размер 2 444.21 лв. (две хиляди четиристотин
четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки), дължима от "Енерго-
Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец октомври 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 720.43 лв. (седемстотин и двадесет
лева и четиридесет и три стотинки) представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 2 444,21 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (2) сума в
размер 87 591,00 лв. (осемдесет и седем хиляди петстотин деветдесет и един
1
лева), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2017 г. на
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в размер 24 963,45 лв.
(двадесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и три лева и четиридесет и
пет стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата от
87 591,00 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на предявяване на
настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената главница от
подаване на настоящия иск до окончателното плащане; (3) cyма в размер
92 637,07 лв. (деветдесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и
седем стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец
декември 2017 г. на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, както и сума в
размер 25 706,87 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и шест лева и
осемдесет и седем стотинки) представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 92 637,07 лв. за периода от 25.01.2018 г. до датата на
предявяване на настоящия иск, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на настоящия иск до окончателното плащане.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
Ищецът твърди в исковата молба, че е собственик на вятърна
електрическа централа – ВяЕЦ "Пролезки път 3", състояща се от един
ветрогенератор тип VESTAS V90, c обща инсталирана мощност 3 MW,
находящ се в поземлен имот с кадастрален номер № 83017.24.235 в
землището на град Шабла, местност "Пролезки път", община Шабла, област
Добрич, съгласно нотариален акт № 037, том VII Per. № 4432, дело 960/2008
г., Разрешение за строеж № 138 от 06.10.2008 г., издадено от главния архитект
на Община Шабла и сключен договор за присъединяване на обект на
независим производител на електрическа енергия № 896/16.06.2008-3061-ВГ-
22.07.2008-4021-ВГ-27.05.2009 и Разрешение за ползване СТ-05-
1683/30.12.2009 г.
За изкупуване на произведената енергия бил сключен с ответника
Договор за изкупуване на електрическа енергия № 137 от 20.04.2010 г., по
силата на който последният се е задължил да изкупува ежемесечно, на база
издадени от производителя фактури, произведената електрическа енергия на
преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.,
2
и съобразно разпоредбите на ЗЕВИ и Наредба №1 от 14.03.2017г. за
регулиране на цените на електрическата енергия.
Сочи, че през м. октомври 2017 г. ищецът произвел и доставил на
ответника енергия в размер на 692,899 MWh, за която е издал Фактура №
113/31.10.2017 г. на стойност 156 559,14 лв. с ДДС, като продажната цена за
количеството от 692,899 MWh е 188,29 лв./MWh, а именно преференциалната
цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Ищецът е издал фактура по тази
цена, тъй като съответните количества електроенергия били произведени,
докато централата в рамките на месец октомври е работила при надхвърлен
праг от 2000 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250 ефективни чaca и без
да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност.
Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца единствено
част от сумата по Фактура № 113 в размер на 154 114,93 лв., останала
дължима и незаплатена сума в размер на 2 444,21 лв. с ДДС.
Освен заплащането на дължимата сума в размер 2 444,21 лв. с ДДС по
Фактура № 113, ответникът дължал и обезщетение за забава върху тази сума в
размер на 720,43 лв. считано от 24.11.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба.
На следващо място излага, че през м. ноември 2017 г. ищецът е
произвел и доставил на ответника електроенергия в размер на 428,365 MWh,
за която е издал Фактура № 114/30.11.2017 г. на стойност 96 788,22 лв. с ДДС,
като продажната цена за количеството от 428,365 MWh е 188,29 лв./MWh, а
именно преференциалната цена, дължима по т. 1.7 от Решение СП-1. Ищецът
издал фактура по тази цена, тъй като съответните количества електроенергия
били произведени, докато централата в рамките на месец ноември е работила
при надхвърлен праг от 2000 MWh нетно специфично производство на
електроенергия от инсталиран 1 kW мощност, но без да е достигнала 2250
ефективни часа и без да е достигнала прага от 2 300 MWh нетно специфично
производство на електроенергия от инсталиран 1 kW мощност. На практика
прагът от 2250 ефективни часа работа бил достигнат през месец декември и
поради това преференциалната цена за това количество била тази по т.1.7. от
3
Решение СП-1. Към настоящия момент ответникът бил заплатил на ищеца
единствено част от сумата по Фактура № 114 в размер на 9 197,21 лв., като
останала дължима и незаплатена сумата в размер на 87 591,00 лв. с ДДС.
Твърди, че освен сума в размер 87 591,00 лв. с ДДС по Фактура № 114,
ответникът дължи на ищеца и обезщетение за забава в размер на 24 963,45 лв.
върху сумата от 87 591,00 с ДДС считано от 29.12.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба.
Твърди се още, че през м. декември 2017 г. ищецът е произвел и
доставил на ответника електроенергия в размер на 457,406 MWh, за която е
издал Фактура N 116/31.12.2017 г. на обща стойност 100 624,62 лева с ДДС,
като продажната цена за количеството от 309,354 MWh е 188,29 лв./MWh
(преференциалната цена по т. 1.7 от Решение СП-1) до достигане на 2250
ефективни часа. Твърди, че продажната цена за количеството 148,052 MWh е
172,95 лв./MWh (преференциалната цена по т. 1.8 от Решени СП-1) след
надхвърляне на 2250 ефективни часа. Ищецът издал фактура по тази цена, тъй
като през месец декември количеството електроенергия от 309,354 MWh било
произведено докато централата е работила при надхвърлен праг от 2 000
MWh нетно специфично производство на електроенергия от инсталиран 1 kW
мощност, и до достигане на 2250 ефективни часа, но без да е достигнала прага
от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. За количеството електроенергия от 148,053 MWh
произведено през същия месец декември 2017 г. централата вече била
надхвърлилa с тези количества 2250 ефективни часа, но без да е достигнала
прага от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност.
Твърди, че количеството произведена електрическа енергия през месец
декември 2017 г. в общ размер на 457,406 MWh (309,354 MWh при работа на
централата до 2250 ефективни часа плюс 148,052 MWh при работа на
централата над 2250 ефективни часа), е подлежало на изкупуване
последователно по двете преференциални цени по т. 1.7 и т.1.8 от Решение
СП-1, защото през целия месец декември централата не била достигнала прага
от 2 300 MWh нетно специфично производство на електроенергия от
инсталиран 1 kW мощност. Към настоящия момент ответникът бил заплатил
4
единствено част от сумата по Фактура № 116 в размер 7 987,56 лв., като
останала дължима сумата в размер на 92 637,07 лв. с ДДС.
Освен заплащането на дължимата сума в размер на 92 637,07 лв. с ДДС
по Фактура № 116, ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава в
размер на 25 262,41 лв. върху сумата от 92 637,07 лв. с ДДС считано от
25.01.2018 г. до датата на подаване на исковата молба.
Ищецът излага още, че договор № 137 от 20.04.2010 г. се е изпълнявал в
процесния период и до влизане в сила на промените в ЗЕ (ДВ бр. 38 от
08.05.2018 г.), вследствие на които считано от 01.01.2019 г. действието на
договора е прекратено, като процесните количества електроенергия за м.
октомври – декември 2017 г. са произведени и доставени при условията на
сключения между страните договор.
Ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за изкупуване
и за 15 години напред се прилага преференциалната цена, определена в
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР относно цялото произведено от
ищеца и изкупено от ответника количество електроенергия. С влизане в сила
на ЗЕВИ на 03.05.2011 г. тази цена остава в сила съгласно договора между
страните, който запазва действието си.
Поддържа, че при определяне на преференциалните цени по Решение №
Ц-10/30.03.2011 г., ДКЕВР е въвела специален критерий по отношение на
производителите на електроенергия от вятърни електроцентрали, а именно:
„наличен ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни
годишни часове за работа на ветровите генератори – до 2 250 часа вкл. и над 2
250 часа годишни часове“.
Въз основа на това за производителите на електрическа енергия от
вятърни електрически централи били определени две различни
преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, които се
прилагали в зависимост колко работни часове е достигнала съответната
вятърната електрическа централа. Така в т. 8 на Решение Ц-10 била
определена цена от 188,29 лв./MWh за вятърни електрически централи,
работили до 2 250 часа, и в т. 9 на Решение Ц-10 била определена цена от
172.95 лв./MWh за вятърни електрически централи, работили над 2 250 часа.
5
В този смисъл, по силата на Решение Ц-10 производителите на електрическа
енергия от вятърни електрически централи, включително ищецът, следвало да
фактурират произведената от тях електрическа енергия по преференциалната
цена, определена в т. 8 от Решение Ц-10 до достигане на 2 250 ефективни
годишни часове работа на единица инсталирана мощност и след достигането
на 2 250 ефективни годишни часове – по преференциална цена, определена в
т. 9 от Решение Ц-10 за единица инсталирана мощност. Изтъква се, че такава
била и трайната практиката в отношенията между ищеца и ответника,
продължила години, както и в отношенията между други производители на
електрическа енергия от вятър и ответника. Излага анализ на нормативната
уредба, която счита за приложима към процесното правоотношение.
В срока по чл.367 ГПК, ответникът „Енерго–Про Продажби“ АД
оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва, че ответникът е производител на ел. енергия чрез обект
ВяЕЦ "Пролезки път 3", състояща се от един ветрогенератор тип VESTAS
V90, c обща инсталирана мощност 3 MW, присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД по
силата на посочения от ищеца договор. Не оспорва, че между него и ищеца е
сключен договор за изкупуване на произведените количества енергия № 137
от 20.04.2010 г., като съгласно чл.18 от договора цената на изкупуваната ел.
енергия е регулирана и се определя от КЕВР. Сочи, че между страните за
процесния период е приложима преференциалната цена, определена с
Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, която счита, че се дължи за
количествата енергия до размера на нетното специфично производство, въз
основа на което са определени преференциалните цени, а количествата
надхвърлящи това производство – по цена на излишък на балансиращия пазар
съгласно чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ.
Относно произведеното и доставено количество електроенергия през м.
октомври 2017 г. сочи, че ответникът е заплатил произведеното до НСП от 2
000 KWh количество електрическа енергия в размер на 680,618 MWh по
преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР или
общо сумата в размер на 153 784,27 лв. с ДДС, а произведеното количество
електрическа енергия над НСП от 2 000 KWh от 12,281 MWh по цена за
6
излишък на балансиращия пазар на обща стойност 330,66 лв. с ДДС, като
ищецът не оспорва, че е получил плащане общо в размер на 154 114,93 лв. с
ДДС за произведеното през месец октомври 2017 г. количество електрическа
енергия от 692,899 MWh.
Сочи, че през месец ноември 2017 г. ищецът е произвел и доставил на
ответника 428,365 MW над НСП от 2 000 KWh. като ответникът е заплатил
цялото произведено през месец ноември 2017 г. количество електрическа
енергия в размер на 428,365 MWh по цена за излишък на балансиращия пазар
или общо сумата от 9 197.21 лв. с ДДС, което не се оспорва от ищеца.
През месец декември 2017 г. ищецът произвел и доставил на ответника
457,406 MWh над НСП от 2 000 KWh, като ответникът заплатил тази
електрическа енергия по цена за излишък на балансиращия пазар или общо
сумата от 7 987,56 лв. с ДДС, което не се оспорва от ищеца.
Излага, че е информирал ищеца, че следва да издаде кредитни известия
за корекция на цената по издадените от него фактури до приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, съобразно становището на НЕК. Вместо
това, ищецът претендира заплащането на преференциална цена за
произведентите през м. октомври – декември 2017 г. количества електрическа
енергия над нетното специфично производство (НСП) от 2000 кВтч за 1 кВт
инсталирана мощност по преференциална цена по т. 8 от Решение Ц-
10/30.03.2011 г. на КЕВР до достигане на 2 250 часа работа и по т. 9 след
достигане на 2 250 часа работа и преди достигане на НСП от 2300 кВтч.
Излага анализ на развитието на нормативната уредба, касаеща
процесните отношения и сочи, че със Закона за изменение и допълнение на
ЗЕВИ (ДВ бл. 56 от 24.07.2015 г.), обществения доставчик, съотв. крайните
снабдители са задължени да изкупуват произведената ел. енергия по
преференциална цена до достигане размера на нетното специфично
производство, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР, а за количествата надхвърлящи това
производство – по цени за излишък, като в пар. 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ е
дадена и легална дефиниция на понятието „нетно специфично производство“.
Оспорва твърдението на ищеца, че с Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на
7
ДКЕВР и с Решение СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР се определят две различни
преференциални цени, които се прилагат за една и съща ВяЕЦ в рамките на
едногодишен период в зависимост от достигането на 2250 работни часа, тъй
като това твърдение противоречи на чл. 31, ал.5 ЗЕВИ.
Сочи, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР, в частта му по т.1.7
и е отменено като незаконосъобразно с Решение №1177 от 23.02.2018 г. по
адм.д. №8522/2015 г. на Административен съд - София град. С Решение
№1115 от 28.01.2019 г. по адм.д. №5284/2018 г. ВАС е потвърдил Решение
№1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. №8522/2015 г. на АССГ в частта, с което е
отменена т.1.7 от Решение СП-1 и е обезсилил решението в частта, с която е
отменена т.1-8 от Решение № СП-1.
С оглед окончателната отмяна на т.1.7. от Решение № СП-
1/31.07.2015г., КЕВР е приела Решение СП-5/28.03.2019 г., с което на
основание §17 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката /ЗИД на ЗЕ, обн.ДВ, бр.56
от 2015 г. установява, считано от 31.07.2015 г. нетно специфично
производство в размер на 2000 КВтч, въз основа на което е определена
преференциална цена за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа по т.8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР.
Поддържа, че достигането на НСП при всички случаи съставлява прага,
до който се дължи преференциалната цена. Количествата на произведената и
продадена електрическа енергия след достигане на НСП от 2000 кВтч за 1
кВт инсталирана мощност следва да се заплащат по цена за излишък, тъй като
ищецът с поведението си, предхождащо процесния период е демонстрирал
принадлежността си към групата ВяЕЦ, работещи до 2250 часа. Тъй като
ответникът твърди, че е изправна страна по договора, счита, че не е изпадал в
забава и не дължи обезщетение за това. Сочи, че ответникът е продал на
„НЕК“ ЕАД процесното количество електроенергия на цената, на която е
изкупил същата от ищеца, в съответствие със задължението си по чл. 94 ЗЕ.
Излага подробна аргументация.
Ищецът в подадена в срока по чл. 372 ГПК допълнителна искова молба
поддържа становището си и оспорва твърденията на ответника. Сочи, че
ответникът не изпълнява договорните си задължения, само заради отказа на
8
НЕК в последствие да заплати произведената от ищеца електрическа енергия
по преференциална цена след достигане на нетно специфично производство
на електроенергия ("НСПЕ") в размер на 2 000 кВтч. Обръща още веднъж
внимание, че Решение СП-1 е отменено в приложимата т. 1.7 към настоящия
случай, а впоследствие приетото Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР
("Решение СП-5"), което установява същото НСПЕ и го въвежда с
ретроактивен ефект, все още не е влязло в сила.
Сочи, че с решение № 3312 от 04.03.2020 г. по адм.дело № 14112/2018г.
на ВАС е потвърдено решение № 5483 от 26.09.2018г. по адм.дело №
8493/2015г. на Административен съд София-град, с което е отменено Решение
СП-1 в частта по т.2.7 и т.2.8. Позовава се на мотивите на решението за да
обоснове тезата си, че процесната централа не може да бъде причислена към
една от двете групи производители – тези, работещи до 2250 часа годишно и
тези, работещи над 2250 часа годишно като е юридически е възможно
централата да попада и под двете групи производители на електрическа
енергия. Отново излага анализ на начина, по който са изчислени стойностите
на продадената енергия и анализ на приложимата нормативна уредба.
Моли съда да се произнесе инцидентно по валидността на Решение СП-
5, като релевантно за изхода на настоящия спор. Моли също така да бъдат
разгледани, като релевантни аргументите за нищожност на ретроактивното
приложение на Решение СП-5 поради противоречие с разпоредбите на закона,
както и с диспозитива на Решение № 1115/28.01.2019 г. по адм.д. №
5284/2018 г. по описа на ВАС, които не предоставят на КЕВР възможност да
приеме ново решение, с което да замести и то ретроактивно, отмененото
Решение СП-1.
В срока по чл. 373 ГПК, ответникът в допълнителен отговор, поддържа
становището си, изложено в отговора. По искането за провеждане на
инцидентен съдебен контрол за валидност и законосъобразност на Решение
№ СП-5/28.03.2019 г. по реда на чл.17, ал.2 ГПК възразява, че същото не е от
преюдициално значение за изхода на търговския спор, поради което искането
е недопустимо. В допълнение сочи, че решение № 6355 от 29.10.2019 г.,
постановено по адм. дело № 4422/2019 г. по описа на Административен съд
София град, с което е обявено за нищожно решение № СП-5 от 28.03.2019 г.
9
на КЕВР, е отменено с влязло в сила Решение №1873/12.02.21 г. по адм. дело
№2016/2020 г. на ВАС и делото е върнато за разглеждане от друг състав на
АССГ като ВАС е приел, че срокът въведен с § 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ не
установява изрично времева компетентност на административния орган, а
цели своевременно регулиране на нововъведените с изменението на чл. 31, ал.
5 от ЗЕВИ отношения.
Третото лице помагач на страната на ответника „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД изразява становище за неоснователност на
исковата претенция.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните
поддържат изложените твърдения и претендират присъждане на разноски.
В писмена защита ищецът акцентира, че съдът не следва да взема под
внимание решение № СП-5 от 28.03.2019 г. на КЕВР, тъй като същото не е
влязло в сила, оспорено е пред административните съдилища и според ищеца
е незаконосъобразно. Поддържа и тезата, че практически и юридически е
възможно ВяЕЦ на ищеца да попада едновременно в двете групи
електроцентрали – работещи до и над 2250 ефективни часа в рамките на една
календарна година.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, ценени заедно и поотделно по реда на чл. 12, вр. чл. 235 от
ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че ищецът е производител на електрическа
енергия от възобновяеми енергийни източници – ВяЕЦ, която е въведена в
експлоатация и присъединена към енергопреносната мрежа; ответникът е
краен снабдител с електрическа енергия; между страните е налице валидно
облигационно правоотношение по силата на Договор за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 137
от 20.04.2010 г.; за отношенията между страните досежно преференциалната
цена на изкупуване на произведената енергия е приложимо Решение № Ц-
10/30.03.2011 г.; ищцовата централа е достигнала нетно специфично
производство от 2000 МВтч за 1 кВт инсталирана мощност през м. октомври
2017 г.; до достигане на нетното специфично производство от 2000 МВтч
10
ищецът е продавал на ответника електрическа енергия по преференциална
цена 188,29 лв/ MWh (т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР); за
произведените през месец октомври 2017 г. количества електрическа енергия
в размер на 12,281 MWh над НСП ищецът е получил плащане по съответната
цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО"ЕАД на обща
стойност 330,66 лв. с ДДС; за произведените през месец ноември 2017 г.
количества електрическа енергия в размер на 428,365 MWh ищецът е получил
плащане по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност 9
197,21 лв. с ДДС; за произведените през месец декември 2017 г. количества
електрическа енергия в размер на 457,406 MWh ищецът е получил плащане
по цена за излишък на балансиращия пазар на обща стойност 7 987,56 лв. с
ДДС.
Спорът между страните, с оглед наведените в исковата молба
твърдения, се свежда до въпроса на каква цена следва да се изкупува от
ответника произведеното от ищеца количество електрическа енергия след
достигането на нетно специфично производство от 2 000 КВтч за 1 кВт
инсталирана мощност за вятърни електрически централи работещи до 2 250
часа, установено в т.1.7 от Решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР. Въпросът се
поставя с оглед твърдението на ищеца, че дадена ВяЕЦ може да попадне
последователно в две ценови категории в рамките на едногодишен период,
определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение, съответно произведената от
централата електроенергия да подлежи на преференциално изкупуване от
обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по т.9 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично производство
на ел.енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва след
изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени
изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.
Съгласно чл. 31 от ЗЕВИ в редакцията му към сключване на процесния
договор произведената от ищеца ел.енергия следва да се изкупува от
обществения доставчик, съответно от крайните снабдители по определената
от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата на въвеждане в
експлоатация по смисъла на ЗУТ на енергийния обект за производство на
електрическа енергия, с изключение на енергията, посочена в ал. 5 на същия
член, като по делото няма спор, че процесната такава не попада в това
11
изключение. Съгласно измененията на чл. 31, ал.5 от ЗЕВИ, в сила от
01.01.2014 г., на преференциални цени се изкупува само количеството
ел.енергия до размера на определената средногодишна продължителност на
работа съгласно решението на ДКЕВР за определяне на цена на конкретния
производител, а за горницата – по утвърдената от ДКЕВР цена, по която
обществения доставчик продава ел.енергия на крайните снабдители и
електроразпределителните дружества. С последващо изменение на чл. 31, ал.5
от ЗЕВИ, в сила от 24.07.2015 г., е предвидено, че по преференциални цени
ще се изкупува само количеството ел.енергия до размера на нетното
специфично производство на ел.енергия, въз основа на което са определени
преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количествата,
надхвърлящи това производство – по цена за излишък на балансиращия
пазар.
Изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от ЗЕВИ /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015г./ задължава обществения доставчик, съответно крайните
снабдители, да изкупуват произведената ел.енергия от възобновяеми
източници по преференциална цена, като за определяне на количествата ел.
енергия, изкупувана по тази цена, е използван критерият нетно специфично
производство. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗЕВИ "нетно специфично
производство на електрическа енергия" е средногодишното производство на
електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на
КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените
нужди.
Съгласно § 17 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона
за енергетиката (ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм., бр. 100 от
2015 г.) в срок до 31 юли 2015 г. в съответствие със Закона за енергията от
възобновяеми източници Комисията за енергийно и водно регулиране приема
решение, с което установява нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този
закон.
Приетото с изменението на чл. 31, ал. 5, т.1 от Закона за енергията от
възобновяеми източници /ДВ бр.56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015г./
12
ограничение на количеството ел. енергия произведена от възобновяеми
източници, което общественият доставчик, респ. крайните снабдители, са
задължени да изкупуват по преференциална цена, определено въз основа на
посочения с изменението на закона критерий, а именно – нетното специфично
производство на ел.енергия, има императивен характер, тъй като нормата е
създадена в обществен интерес. Това е видно и от мотивите към
законопроекта за изменение на чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, където изрично е
разписано, че замяната на понятието „средногодишна продължителност на
работата“ с „нетно специфично производство на ел.енергия“ цели да създаде
условия по преференциални цени да бъдат изкупувани само онези количества
ел.енергия, „които осигуряват приходи на производителите от възобновяеми
източници, съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в
определените преференциални цени със съответните решения на КЕВР“.
Целта на изменението на закона е да постигне баланс между разходите на
обществения доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите,
заложена в определените преференциални цени по начин, който изключва
възможността от неоснователно обогатяване на последните.
Правата и задълженията на страните по договора се определят
съобразно закона, действащ в момента на сключване на сделката. Ако обаче
новият закон е императивен, за в бъдеще правата и задълженията се
определят от него (така проф. В. Таджер, Гражданско право на НРБ, Обща
част, Дял. І, с.212, София 2001 г.). В случая не се касае за обратно действие на
закона, а за действие спрямо заварени правоотношения възникнали на
основание гражданскоправни сделки, които се преуреждат за в бъдеще от
повелителните норми на закона.
Следва да се отбележи също, че с изменението на Закона за енергията
от възобновяеми източници от 24.07.2015 по същество се въвежда критерий
за определяне на количеството електрическа енергия, което крайните
снабдители са задължени да изкупуват по преференциална цена, който е
служил като база за определяне на размера на преференциалната цена,
определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, и в този смисъл не е нов.
Този извод следва и от редакцията на § 17 от ПЗР към ЗИДЗЕ, от която е
видно, че на КЕВР е даден срок в съответствие със ЗЕВИ да приеме решение,
с което да се установи нетното специфично производство на електрическа
13
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на комисията, приети до влизането в сила на този закон.
В изпълнение на посочената разпоредба е прието Решение № СП-
1/31.07.2015г. на КЕВР, с което нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциалните
цени в Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР е размер, както следва: 1.7. 2
000 kWh, при определената цена – 188.29 лв./MWh, без ДДС, за вятърни
електрически централи работещи до 2 250 часа; 1.8. 2 300 kWh, при
определената цена – 172.95 лв./MWh, без ДДС, за вятърни електрически
централи работещи над 2 250 часа.
С решение № 1177 от 23.02.2018 г. по адм.д. № 8522/2015 г. на
Административен съд – София град, потвърдено с решение № 1115 от
28.01.2019 г. по адм.д. № 5284/2018 г. ВАС е отменено Решение СП-
1/31.07.2015 г. на КЕВР в частта по т.1.7.
Отмяната на Решение СП-1/31.07.2015 г. в частта му по т. 1.7 не може
да доведе до отпадане на императивния законов критерий за лимит, до който
произведената електрическа енергия се заплаща по определена
преференциална цена. Както посочва ищецът в исковата молба, към момента
на произвеждане и доставяне на процесното количество електрическа енергия
с Решение № СП-1/31.07.2015 г. КЕВР е оповестила нетното специфично
производство, което е послужило за определяне на преференциалната цена.
Този административен акт има само декларативен, а не конститутивен
характер, и подлежи на предварително изпълнение, което досежно
правоотношението между страните е приключило с издаване на фактурите за
произведеното и доставено количество ел. енергия.
Определянето на размера на НСП за вятърни електрически централи
работещи до 2 250 часа е факт, който се е осъществил още към момента на
постановяване на влязлото в сила Решение № Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР,
към момента на извършване на процесната доставка е бил оповестен с
Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР и е приложен в отношенията между
страните. През месец август 2017 г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетно
специфично производство от 2 000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност
при цена от 188.29 лв./MWh, без ДДС, която е заплатена именно като
14
преференциална цена, а произведеното над това количество ел.енергия е
заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, поради което съдът
приема, че произведената от централата на ищцовото дружество ел.енергия за
октомври, ноември и декември 2017 г. е надлежно заплатена, като
производителят е получил гарантираната му от закона преференция на
енергийния пазар.
Като неоснователен се преценява доводът на ищеца, че следва да
фактурира произведената от електрическа енергия по преференциалната цена,
определена в т. 8 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. – 188.29 лв./MWh до
достигане на 2 250 ефективни годишни часове работа на единица инсталирана
мощност и след достигането на 2 250 ефективни годишни часове – по
преференциална цена, определена в т. 9 от Решение Ц-10/30.03.2011 г. –
172.95 лв./MWh, а след достигане на 2 300 кВтч нетно специфично
производство – по цена на излишък на балансиращия пазар.
Тази теза е необоснована и изцяло противоречи на законовата
регламентация на два самостоятелни вида вятърни електроцентрали, което от
самото начало – 2006 г. и понастоящем води до различни стойностни и
ценови параметри за всяка една от тях. Накратко, за първи път през 2006 г.
ДКЕВР в решение № Ц-13 от 28.06.2006 г. е разгледал същността на тези
централи и факторите, пряко относими към ценообразуването. Пълните
ефективни часове на работа се определят на база прогнозното количество
енергия за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощ на
ветровата централа. Ефективните часове на работа се съобразяват с
изследванията на БАН за потенциала на вятъра, съобразно които, страната е
разделена на две ветрови зони. Първата зона е с пълни ефективни годишни
часове на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включително. Втората
зона съответно е над 2 250 часа. По тези съображения, в решението за първи
път се определят преференциални цени, като те са различни в зависимост от
ветровия генератор и пълните ефективни годишни часове на работа.
Впоследствие с приемането на новата норма на чл.19а от НРЦЕЕ,
разделението е нормативно закрепено, доколкото в ал.3 от нея е приет
специален критерии при определяне на преференциални цени на ел.енергия,
произведена от ВяЕЦ – наличен ресурс на първичния енергиен източник при
пълни ефективни годишни часове работа на ветровите генератори: до 2250 са
15
по т.1 и над 2250 часа по т.2. Разделението по специфичния критерий е
продължено в следващите ценови решения на комисията, в това число и в
решение № Ц-10/30.03.2011 г., в което е посочено, че преференциалните цени
са определени за електроцентрали, работещи съотв. до 2 250 часа и над 2 250
часа, а не за електроцентрали, работили до посочените часове годишно.
Ако се възприеме тезата на ищеца, би следвало категорията, към която
принадлежи съответната електроцентрала, да се определи едва след края на
годината. В такъв случай, би се поставил и въпроса за преизчисляване на вече
фактурираното и заплатено по по-високата преференциална цена количество
електроенергия, част от която би била недължимо платена. Видно от
твърденията в исковата молба получателят Енерго-Про Продажби“ АД
заплаща фактурираната от доставчика "УП България 13" ЕООД ел.енергия на
цена от 188.29 лева/МВтч, представляваща преференциална цена за ВяЕЦ,
работещи до 2 250 часа. Следователно, ищецът сам е определил
принадлежността на централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250
часа, фактурирал е и е получавал за произведената електрическа енергия
преференциална цена в размер на 188.29 лева /МВтч, съгласно т.8 от Решение
№ Ц-10/30.03.2011 г. За тези ВяЕЦ нетното специфично производство от
2 000 kWh от 1(един) kW инсталирана мощност е определено в т. 1.7 от
решение № СП-1/31.07.2015 г на КЕВР.
След отмяната на т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015 г. е прието
Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР, с което е установено, считано от
31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000
kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-
10/30.03.2011 г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006г.
Независимо от обстоятелството, че Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е
обжалвано пред ВАС, съгласно чл.13, ал. 9 ЗЕ същото е предварително
изпълняемо. С Решение № 6355 от 29.10.2019 г., постановено по адм. дело №
4422/2019 г. по описа на Административен съд София град, решение № СП-5
от 28.03.2019 г. на КЕВР е обявено за нищожно. С решение №
1873/12.02.2021 год., постановено по адм. дело № 2016/2020 ВАС е отменил
решението на Адм. С – София град и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав. Ето защо това решение е породило своето предварително
16
действие и доколкото към настоящия момент не е отменено следва да бъде
съобразено според правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищеца за
нищожност на Решение № СП-5/27.03.2019 г. Установеният с разпоредбата на
§ 17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ срок за изпълнение на задължението на КЕВР да
издаде административен акт, с който да установи размера на нетното
специфично производство, цели своевременно регулиране на нововъведените
с изменението на чл. 31, ал. 5 от с. з. отношения. Срокът не е преклузивен, а
инструктивен и неговото изтичане няма за последица погасяване на
материалната компетентност на органа. В правомощията именно на КЕВР е да
постанови нов административен акт, който да замести отменената уредба по
т.1.7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в случая – с Решение № СП-
5/28.03.2019 г. В Решението са посочени относимите за приемането му
разпоредби на § 17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, във връзка с чл. 31, ал. 5, т. 1 от ЗЕВИ
и § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, както и възприетите от
КЕВР факти и обстоятелства, по които е установено нетното специфично
производство: номинална мощност на вятърната електрическа централа,
работеща 2 250 часа; продължителност от време на работа на инсталацията;
коефициент на ангажираност; брутно произведена електрическа енергия за
година; електрическа енергия за собствени нужди за година; нетна
електрическа енергия за година. Ето защо, съдът намира, че не са налице
основания да се приеме, че административният акт е незаконосъобразен.
С оглед на така изложеното съдът намира, че предявените искове се
явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни се явяват
и акцесорните претенции за обезщетение за забава за периоди до датата на
предявяване на иска – 22.10.2020 г., както и за присъждане на законна лихва
върху главниците от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задълженията.
Отговорност за разноски.
При този изход на спора в тежест на ищеца следва да бъдат възложени
по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК сторените от ответника в производството
разноски. Видно от представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за
извършването им, ответникът е заплатил адвокатски възнаграждения в общ
17
размер 9750 лева за защита по исковете и 2496 лева в производството по
частна жалба срещу определение от 23.04.2021 г., предмет на ч.т.д. №
363/2021 г. по описа на ВАпС. Направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение за защита по исковете съдът
намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Ето защо, съдът редуцира същото и го определя на 7 500,00 лева с ДДС, което
е близо до установения в чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС
минимум с оглед интереса по делото. Заплатеното в производството по
частната жалба адвокатско възнаграждение е в минималния размер по
тарифата, поради което не подлежи на намаляване.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „УП България 13“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр София, пл. „Позитано“, № 2, ет. 5, за
осъждане на „Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, бул. „Вл.Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г,
да заплати на „УП България 13“ ЕООД: (1) сума в размер 2 444,21 лв. (две
хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и двадесет и една стотинки),
дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2017 г.,
както и сума в размер 720.43 лв. (седемстотин и двадесет лева и четиридесет
и три стотинки) представляваща обезщетение за забава за плащане на сумата
от 2 444,21 лв. за периода от 24.11.2017 г. до датата на предявяване на иска,
както и законната лихва върху горепосочената главница от подаване на иска
до окончателното плащане; (2) сума в размер 87 591,00 лв. (осемдесет и седем
хиляди петстотин деветдесет и един лева), дължима от "Енерго-Про
Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена
електрическа енергия за месец ноември 2017 г., както и сума в размер
24 963,45 лв. (двадесет и четири хиляди деветстотин шестдесет и три лева и
четиридесет и пет стотинки) представляваща обезщетение за забава за
плащане на сумата от 87 591,00 лв. за периода от 29.12.2017 г. до датата на
предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената главница
от подаване на иска до окончателното плащане; (3) cyма в размер 92 637,07
18
лв. (деветдесет и две хиляди шестстотин тридесет и седем лева и седем
стотинки), дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена
и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец декември 2017 г.,
както и сума в размер 25 706,87 лв. (двадесет и пет хиляди седемстотин и
шест лева и осемдесет и седем стотинки) представляваща обезщетение за
забава за плащане на сумата от 92 637,07 лв. за периода от 25.01.2018 г. до
датата на предявяване на иска, както и законната лихва върху горепосочената
главница от подаване на иска до окончателното плащане, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 и ал. 5 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „УП България 13“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр София, пл. „Позитано“, № 2, ет. 5, да заплати на
„Енерго-Про Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул.Вл.Варненчик №258, Варна Тауърс-Г, сумата
9996,00 лева разноски в настоящото производство за заплатено адвокатско
възнаграждение, от които 7 500,00 лева за защита в настоящото производство
и 2496,00 лева за защита в производството по ч.т.д. № 363/2021 г. по описа на
ВАпС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална
Електрическа Компания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, като трето лице –
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
19