№ 1388
гр. Русе, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Милена Г. Трифонова
при участието на секретаря Теодора Ив. Петрова
като разгледа докладваното от Милена Г. Трифонова Гражданско дело №
20244520106719 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове по реда на чл.422 във вр. с
чл.415, във вр. чл.79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, гр.
София против Н. С. Ц. от гр. Русе за признаване за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумите: 267,68 лева – главница по договор за потребителски
кредит, 28,81 лева - договорна лихва за период от 25.10.2018 г. до 25.09.2020 г., 164,28 лева
обезщетение за забава върху главницата за период от 26.10.2018 г. до 27.06.2024 г., както и
законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3636/2024 г. на РРС. Претенцията на ищеца
се основава на твърдения, че ответницата е сключила договор за потребителски кредит
№********** от 20.09.2018 г. с „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по силата на който е получила
сумата от 267,68 лева за закупуване на стока или услуга по банкова сметка на трето лице –
продавач или доставчик на стоката, избран от потребителя, на осн. фактура или протокол за
приемане на закупена стока. Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита на
24 месечни погасителни вноски, като първите 23 вноски били в размер на 12,35 лв., а
последната – в размер на 12,44 лв., но не сторил това. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД прехвърлило
вземанията си съгласно Приложение № 1 от 29.10.2021 г. към договор за цесия от 31.08.2018
г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което длъжникът бил уведомен с
уведомително писмо с обратна разписка. Ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на която било образувано ч.гр.д. №3636/2024 г. на
РРС, като съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си с оглед
подадено в срок възражение по чл.414 ГПК от длъжника. Предвид изложеното в
1
настоящото производство ищецът претендира установяване на задължението на
ответницата по исков ред.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирала отговор на исковата молба.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът, в качеството си на кредитор, подал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №3636/2024 г. по описа
на РРС срещу Н. С. Ц. с ЕГН ********** за сумите: 267,68 лева – главница по договор за
потребителски кредит, 28,81 лева - договорна лихва за период от 25.10.2018 г. до 25.09.2020
г., 164,28 лева обезщетение за забава върху главницата за период от 26.10.2018 г. до
27.06.2024 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 25 лв. заплатена държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът възразил срещу заповедта за изпълнение
и заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
Видно от писмените доказателства по делото, на 20.09.2018 г. между ответника и „ТИ
БИ АЙ Банк“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ********** за целеви
потребителски кредит за закупуване на стока за заемната сума от 239 лева, представляваща
единичната цена на стоката. Договорът е сключен за срок до 25.09.2020 г., при годишен
лихвен процент 10,01% и ГПР 23,53%, и равни месечни погасителни вноски в размер на
12,35 лева. По делото е приложена и фактура за закупуване на Смартфон iPhone 5 16GB на
стойност 239 лв. с посочен получател ответницата Н. Ц.. С Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.08.2018 г. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД като цедент
прехвърлил своите вземания към длъжника по описания договор на цесионера „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД и с изрично пълномощно /л.23/ упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за настъпилото прехвърляне на вземането. Цесионерът е изпратил
уведомление за цесия с препоръчана пощенска пратка с обратна разписка, върнала се като
непотърсена. Въпреки това, в съответствие с трайната съдебна практика на ВКС, не са
налице пречки уведомлението за цесията да достигне до длъжника чрез връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея, с оглед на което настоящият състав приема
цесията за надлежно съобщена на длъжника по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД чрез упълномощения
цесионер, с връчване на препис от исковата молба. По делото не са ангажирани
доказателства за погасяване на задълженията по договора от страна на ответника.
С писмена молба, постъпила в РРС преди първото заседание по делото процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК:
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се е явил в първото открито съдебно заседание, не е направил искане за
2
разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждане от 10.12.2024 г. са му
указани последиците по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК.
Налице са и предпоставките, визирани в чл.239, ал.1, т.2 ГПК. Видно от
представените по делото писмени доказателства, задълженията на ответника са възникнали
в резултат на неизпълнение на процесния договор за потребителски кредит. Размерът на
исковите претенции кореспондира на посочените в договора задължения за главница и
договорна лихва.
Предвид представените по делото писмени доказателства и факта, че ответникът не е
ангажирал доказателства за погасяване на процесното вземане, може да се направи извод за
вероятната основателност на предявения иск.
По изложените съображения съдът приема, че претенцията като основателна следва
да бъде уважена.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. С
оглед изхода на спора, на осн чл.78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните деловодни разноски в настоящото производство и в заповедното
производство, за чието извършване са налице доказателства по делото, както следва: 225 лв.
разноски по исковото производство (от които 125 лв. разноски за държавна такса и 100 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение), както и 75 лв. разноски по ЧГД 3636/2024 г. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес
от гр. Русе, ул. „А.В...., че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор З. Б.,
следните суми: 267,68 лева – главница по договор за потребителски кредит, 28,81 лева -
договорна лихва за период от 25.10.2018 г. до 25.09.2020 г., 164,28 лева обезщетение за
забава върху главницата за период от 26.10.2018 г. до 27.06.2024 г., както и законна лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 28.06.2024 г.
до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №3636/2024 г. на РРС.
ОСЪЖДА Н. С. Ц. с ЕГН **********, с адрес от гр. Русе, ул. „А.В...., да заплати на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от изпълнителния директор З. Б., сумата от 225,00 лева – деловодни
3
разноски по настоящото производство и 75,00 лева – разноски по ч.гр.д. №3636/2024 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4