Определение по дело №547/2019 на Районен съд - Стара Загора

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               Номер   2025                        Година   30.05.2019                     Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                            XII  ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На тридесети май                                                                                                        Година 2019 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  И. Р.

Секретар:                 

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 547 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След като се запозна с подадения в срок отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова молба е редовна, а предявените с нея искове допустими.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи.

Следва да се даде на ответника исканата възможност, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на посочените в отговора му обстоятелства, които са относими към предмета на делото, необходими за правилното му решаване и могат да бъдат установени с такива доказателства съгласно чл. 164 ГПК.

Следва да се назначи и исканата от ответника съдебно - техническа експертиза, която да отговори на поставените от него въпроси към същата в отговора му, тъй като за отговор на същите съдът не разполага със специални знания в областта на метрологията, което обуславя назначаването й (чл. 195, ал. 1 ГПК). За изготвянето й следва да се определи депозит и задължи поискалият назначаването й ответник да го внесе по сметка на съда (чл. 76 ГПК).

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства, делото следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта за доклад на делото, а на ищцата следва да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За съдебното заседание следва да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит. Страните следва да бъдат приканени към постигане на спогодба по спорния предмет, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по спорния предмет на делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, освен което при спогодба се дължи половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си и чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.                   

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича претендираните от ищцата вземания, са посочени в поправената й искова молба и по същество се изразяват в това, че била потребител на ел.енергия към ответника с клиентски номер -. С писмо изх. № 6054735/12.11.2018 г. същият я уведомил, че на 21.11.2016 г. била извършена проверка и електромер с фабричен № *********, от ИТН 2024998 в -, бил демонтиран и предаден за експертиза в -. Констатирано било, че бил манипулиран и не отчитал. За тези установени факти бил издаден констативен протокол № 283/30.04.2018 г. Предвид тези несъответствия, ответникът приел, че ползваната от нея електроенергия била неизмерена, съответно неплатена. На основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, сметката й за периода 23.08.2016 г. - 21.11.2016 г. била коригирана, като допълнително й била начислена ел.енергия на стойност 638.60 лева. За същата ответникът издал фактура № **********/12.11.2018 г., която тя му платила на 19.11.2018 г. под страх да не бъде прекъснато ел.захранването. Допълнителната ел.енергия й била начислена неправомерно, в нарушение на ЗЕ, ОУ на Е.Р. и Е.С., ПИКЕЕ и ЗЗД. В констативния протокол от 30.04.2018 г. на -, който й бил изпратен с писмото за корекция, никъде нямало данни, че електромерът имал проценти отклонения в отчитането. В писмото било приложено копие на друг констативен протокол № 319868 от 21.11.2016 г., който бил съставен в нарушение на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не отговаряли на посочените в исковата й молба законови изисквания. Това означавало, че той изцяло компрометирал процедурата по установяване на неточното измерване на ел.енергията, а като частен свидетелстващ документ, не се ползвал с противопоставима й доказателствена сила, тъй като съдържал изгодни за издалата го страна факти. Ответникът нарушил посочените си задължения и правата на клиента, като в нарушение на ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната му мрежа, напълно неправомерно издал фактура № **********/12.11.2018 г. за 638.60 лева. Не било изпълнено разпореждането на ал. 4 на чл. 47 ПИКЕЕ. Не й било ясно и как точно определил периода на корекцията. Нямало и данни за виновното й поведение. Електромерът се намирал извън жилището й, в заключено табло, и никой освен служители на Е.Р. нямал физически достъп до него. Дори и да били налице неточности при отчитането/измерването на ел.енергия, каквито в случая нямало, то същите не били причинени от нея. Ползващите СТИ лица били длъжни да осигуряват техническата им изправност. Неизпълнението на това задължение не следвало да влече ощетяването й. В писмото нямало информацията кога била извършена последната проверка на СТИ, което можело да повлияе на периода на корекцията. Извършването на такава при липсата на яснота за началната дата на неотчитане, можела да доведе до неоснователно обогатяване на ответника, каквото впрочем било налице. Липсвало и основание за корекцията. В изпратеното й писмо ответникът обосновал вземането си с твърдението, че било начислено на основание чл. 48, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Цитираните норми били въведени с ПИКЕЕ ДВ бр. 98/2013 г. Съгласно съдебната практика съществуването на законово основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако бил изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на ПИКЕЕ. Дори да било налице законово основание за корекция на сметките на абоната за минал период, то не можело да носи отговорност за неправомерно въздействие, което не било осъществено от нея, тъй като това противоречало на чл. 82 ЗЗД. Предвидената възможност за корекция на сметка за ел.енергия за изминал период не означавала автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, а само след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента - потребител, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължи на виновното му поведение съгласно чл. 82 ЗЗД. С оглед трайната практика на ВКС, в случая ответникът не бил изпълнил задължението си по чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ и в Общите му условия не бил предвиден ред за уведомяване на клиентите му при извършване корекция на сметките им съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, какъвто ред не бил предвиден и в сключения от страните договор. Само на това основание не бил изпълнен фактическият състав, пораждащ правото му да коригирал сметката й за посочения минал период. При това положение не можело да се приеме, че за него било налице основание да коригира сметката й с исковата сума и само на това основание тя била недължима и ответникът я бил получил на 19.11.2018 г. при начална липса на основание. Поради това дължал връщането й съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД със законна лихва за забава от деня на плащането й на 19.11.2018 г. до подаване на исковата молба в съда на 28.01.2019 г., както и законната лихва от подаване на исковата молба в съда до изплащането й на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Искането е да се осъди ответника да върне на ищцата сумата от 638.60 лева, която недължимо бил получил за допълнително начислена й ел.енергия по фактура с № **********/12.11.2018 г., с 12.60 лева мораторна лихва от 19.11.2018 г. до 28.01.2019 г. и законна лихва върху главницата от 28.01.2019 г. до изплащането й, както и сторените по делото разноски.

Правната квалификация на предявения главен иск е нормата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а на предявения акцесорен иск за мораторна лихва – нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С подадения в срок отговор ответникът заема становище, че на 21.11.2016 г. служители на Е.Ю. извършили проверка на електромера, който отчитал доставената ел.енергия в обекта на ищцата. Поради възникнали съмнения за нерегламентирано въздействие върху него, те го демонтирали и постави­ли в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с цел изпращането му за метрологична експертиза. На мястото му монтирали нов, за който след контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал с грешка в рамките на допустимата. За тези си действия със­тавили констативен протокол № 319868/21.11.2016 г. Въпреки положените усилия не открили клиента да присъствал на проверката. Поради това тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа и подписали констативния протокол, който бил изпратен на клиента с препоръчано писмо с обратна разписка и получен от него. Процесният електромер бил предаден на Б. за метрологична експертиза, в заключението от която било констатирано, че бил осъществен достъп до вътрешността на електро­мера, където било поставено мостче в куплунг Х2, скъсан бил бял проводник, който свързвал шунта с куплунг X 2 на измервател­ната платка, което водело до промяна в метрологичните му характеристики. За експертизата му бил изготвен протокол № 283/30.04.2018 г. Били налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ и операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на чл. 48, ал. 1, т. 1, б."б" ПИКЕЕ, като начислил допълнително електрическа енергия на клиента в размер от 4416 kWh, дължимата за която сума била определена по цени на КЕВР, в размер на 638.61 лева с ДЦС. Периодът на корекцията бил 90 дни. Първата му дата била след регулярен отчет на показанията на електромера на обекта на ищцата, който бил най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад. Последната дата била на извършената техническа проверка. Е.Ю. предоставило тази информация на ответника, който издал процесната фактура и с писмо изх. № 6054735/12.11.2018 г. я изпратил на адреса на ищцата. Било видно от приложения­та към исковата й молба и твърденията й в нея, че с писмото й били изпратени всички релевантни за корекцията доку­менти, които получила. В случая ставало дума за спор за дължимост на сума вследствие на т.нар. „корекция на сметка за елек­трическа енергия". Тези спорове били изключително добре познати на този съд, но за съжаление, въпреки ясната и последователна практика на ВКС, някои състави зачитали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна нормативна уредба и съдебна практика и масово уважавали предявени искове от клиенти, по отношение на които било установено, че електромерите им били манипулирани и отчитали доставяната им ел.енергия с грешка, която винаги водела до отчитане и заплащане на по-малко от реално доставеното количество. Съществувало законово основание за начисляване на процесната сума, посочено в отговора. Описаните в него норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента. Нямал задължение да доказва виновното й поведение. Неоснователни били доводите й за противното. Установяването на лицето, извършило неправо­мерно въздействие върху електромера и вината му, били от компетентността на разследващите органи и проку­ратурата, доколкото имало данни за осъществяване на чл. 234в НК. В случая било ирелевантно кой бил конкретния му извършител, защото в посочените норми не се съдържали изисквания и условия за това. Единственото условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извършел едностран­на корекция било да бъдело установено по съответния ред, че бил налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточ­но измерена ел.енергия, за да се пристъпело към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена/неточно измерена ел.енергия обаче, правото на доставчика да извършел едностранна корекция, не било обусловено от доказването на виновно поведение на потребителя, защото корекцията целяла възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не ангажиране отговорността му за виновно поведение. Този въпрос бил разглеждан многократно от ВКС след приемане на ПИКЕЕ и съставите били единодушни, че законът давал възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на клиент в случай на констатирано неправомерно въздействие върху СИ, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно поведение на клиента и чл. 82 ЗЗД бил непри­ложим. В неговите ОУ бил предвиден изричен ред за уведомяване на клиентите му при извършена корекция. Действащите такива за процесния период били ОУ на договорите му за продажба на електрическа енергия, които били одобрени с решение на Д. № ОУ-13/10.05.2008 г. В чл. 28, ал. 2 от тях изрично бил уреден реда, по който уведомявал клиента за дължи­мите от него суми при извършена корекция на сметката му, като разпоредбата имала посоченото в отговора му съдържание. Не можел да сподели разбирането на този съд, че спазването на изискването в ОУ да имало ред за уве­домяване (чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се обоснове само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично. Законът действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си усло­вия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (ДВ 54/2012 г.). Нямало подобна инструкция. Още повече, че такъв ред бил предвиден. Това тълкуване се споделяло и от ВКС, който приемал, че в посочените ОУ на посочения в отговора друг доставчик, бил предвиден ред за уведомяване на потребителя на ел.енергия за извършената корекция, което било прието в посоченото в отговора решение. ОУ на същия друг доставчик били одобрени с посоченото в отговора решение на КЕВР, преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., а дословното им съдържание е посочено в отговора. При сравнение ясно се виждало, че били напълно еднакви и нямало особена логика при идентична фактическа обстановка ВКС да приемал, че изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприемал диаметралнопротивоположна теза, че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия. Следвало чл. 28 от ОУ на ответника да се прилагала ведно с общия ред за съобщаване по чл. 42. Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно извършване на корекцията в случая, искът бил неоснователен и следвало да се отхвърли, като в полза на ответника бъдели присъдени сторените разноски.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства се разпределя между тях по делото, както следва: ищцата носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в поправената й искова молба, тъй като на тях е основала предявените искове, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички обстоятелства, твърдени в отговора му, тъй като пък на тях той е основал възраженията си срещу основателността на тези искове.

На основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът указва на ответника, че не е представил като писмени доказателства по делото цитираните в отговора му общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е. и общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на Е.Р., както и доказателства за влизането им в сила, а те не са печатни материали по смисъла на чл. 187 ГПК.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: фактура № **********/12.11.2018 г.; системен бон; писмо; констативен протокол № 319868/21.11.2016 г.; констативен протокол № 283/30.04.2018 г.; лихвен лист; констативен протокол № 283/30.04.2018 г. и справка за коригиране на сметката за електроенергия.

 

ДАВА възможност на ответника, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно заседание, да води едно лице, което съдът да допусне и разпита в същото в качеството на свидетел, за установяване на посочените в отговора му обстоятелства, като му указва, че ако в този срок не води този свидетел, ще загуби възможността да поиска събиране на показанията му по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          НАЗНАЧАВА по делото съдебно - техническа експертиза, като за вещо лице определя Д.Д.Д., което след като се запознае с доказателствата по делото, извърши проверка при страните и там, където това стане необходимо, да представи по делото заключение, с което да отговори на всички въпроси на ответника, поставени към тази експертиза в отговора му, при депозит в размер на 100 лева, вносим от ответника по сметка на Старозагорския районен съд в 3-дневен срок от получаване на призовката с препис от настоящото определение и представяне в същия срок по делото на документа, удостоверяващ внасянето му, като му указва, че ако в дадения срок депозита не бъде внесен в цялост, експертизата няма да бъде изготвена, а той ще загуби възможността да поиска назначаването на друга такава по-късно в процеса, освен ако пропускът му се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

 

          ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 25.09.2019 г. от 9.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищцата да се изпрати и препис от отговора на ответника с приложенията към него. За същата дата да се призове и вещото лице, след внасяне от ответника на определения от съда депозит за изготвяне на експертизата. 

 

          ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: