Решение по дело №9329/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 5933
Дата: 20 декември 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20193110109329
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 юни 2019 г.

Съдържание на акта

НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ

гр. Варна, 20.12.2019 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. 9329 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е образувано по предявен от ищеца К.Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев срещу ответника А.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща главница, предоставена по договор кредит ********** от 23.01.2015 г., с правно основание чл. 240 от ЗЗД;

            Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 23.01.2015 г.между 4финанс ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка Вивус и А.Й.Д. бил сключен Договор за кредит **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като в процесния случай в заявката си А.Й.Д. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 500,00 лв., като заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод по посочена от кредитополучателя банкова сметка ***.01.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата 22.02.2015г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължава да заплати на 4финанс ЕООД сума в общ размер BGN 595,00 лв., от които: BGN 500,00 лева - главница; BGN 78,16 - такса за експресно разглеждане и BGN 16,84  - договорна лихва за периода на отпускане на кредита.

С настъпване на падежа по договора обаче, А.Й.Д. не погасява дължимите суми и изпада в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, 4финанс ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т. 13.3. (а), същата се формира от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие.

Ищцовото дружество сочи, че на 01.02.2018г. 4финанс ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с К.Б. ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор **********, в общ размер BGN 1377,50  от които: главница - BGN 500,00 лв.; договорна лихва за периода на отпускане на кредита - BGN 16,84; наказателна лихва - BGN 725,50  ; такса за експресно разглеждане - BGN 78,16; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - общо BGN 30,00 (тридесет лева). Посочените вземания са подробно описани в Приложение 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, К.Б. ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством Български пощи ЕАД, която е върната с отметка Отсъства. Във връзка с предходното към настоящата искова молба прилагаме уведомление за извършената цесия.

В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, 4финанс ЕООД предоставят на К.Б. ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящ момент длъжникът не е погасил задълженията си.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба в предоставения му срок по чл. 131 от ГПК.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа исковата молба, моли за постановявяване на неприсъствено решение, с което да бъде уважен предявеният иск и да му се присъдят  направените по делото разноски.

Разпореждането по чл. 131 от ГПК е връчено на ответника по делото осн. чл. 46 от ГПК.

Ответникът не е изразила становище по иска, като не е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, не е изпратила представител, който да се яви в първото по делото съдебно заседание, и не е направила искане за разглеждането му в нейно отсъствие. На ответника е указано, че при непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и предвид представените от ищеца писмени доказателства съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни. Ищецът е представил надлежно заверени за вярност копия от договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., от потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г., от Договор за кредит **********/23.01.2015 г., копие от Общи условия към договора, от преводно нареждане за кредитен превод в размер на 500.00 лева, от известие за доставяне, от уведомление за прехвърляне на вземания, изх. 5069/14.02.2018 г.

Предвид приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че предявените искове са вероятно основателни.

При наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявените искове следва да бъдат уважени.

С оглед на изхода от правния спор и направеното от ищеца искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, съдът намира, че на осн. чл. 78, ал.1, вр. ал. 8 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 150,00 лв., представляваща заплатена от ищеца държавна такса в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100,00 лв., определено от съда с оглед фактическата и правна сложност на спора.

Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд

                                 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА, на осн. чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 238 и чл.239 от ГПК, А.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ на К.Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща главница, предоставена по договор кредит ********** от 23.01.2015 г.

ОСЪЖДА  А.Й.Д., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б. ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев сумата от 150,00 (сто и петдесет) лв., представляваща направени в производството съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.

Банкова сметка, *** полза на ищеца: IBAN: ***, банков код:  STSABGSF, при БАНКА ДСКЕАД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от Окръжен съд - Варна в едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.

Преписи от решението да се връчат на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: