Номер 62016.11.2020 г.Град Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ШуменVIII-и състав ( Г )
На 12.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Валентина Л. Тонева
Секретар:Ана В. Пушевска
като разгледа докладваното от Валентина Л. Тонева Гражданско дело №
20203630101816 по описа за 2020 година
Искове с правно основание чл. 143 от СК и по чл. 149 от СК.
В производството по настоящото дело, съдът е сезиран със иск за издръжка по чл. 143 от СК
и иск за издръжка за минало време по чл. 149 от СК, предявени от Г.Ф.А. ЕГН ********** в
качеството й майка и законен представител на малолетната Е. Т. , ЕГН **********. Ищцата
сочи, че от брака с ответника имат дете Е. Т. , ЕГН **********. Твърди, че още преди
развода, двамата с ответника били разделени, той не се интересувал от детето си. Заявява,
че до момента ответникът е изпратил два пъти по 100 лева за детето,а сама трудно се
справя, тъй като детето е вече 8-ми клас и има нужда от повече средства. Заявява, че детето
има нужда от допълнителни уроци и курсове, както и от частни занимални, че има желание
да посещава извънучилищни форми, които са заплатени. Основната грижа за детето до
момента полагала сама, а в момента не работи и разчита на социални помощи .
Моли, ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка за бъдеще време за детето по
22олв.месечно и да бъде осъден да заплати издръжка за минало време за периода от
27.08.2019г. до 27.08.2020г. по 150 лв., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, от датата на подаване на исковата молба до възникване на обстоятелства водещи до
изменение на издръжката .Претендира разноски .Прави доказателствени искания .
В предоставения на основание чл. 131 ГПК срок,/ лично получени книжа/ ответникът
не депозира отговор на исковата молба. В съдебно заседание за ищцовата страна са явява
адв. Стефанов и поддържа исковото молба и конкретизира падежа на издръжката по чл. 143
от СК - първо число на месеца. Ответника редовно призован не се явява и не изпраща
представител. От АСП Дирекция “СП“ -Шумен е изпратено писмо в което посочват, че не са
могли да извършат социално проучване, поради обстоятелството, че детето и майката са в
Р.Турция.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа страна следното: От брака с ответника имат дете Е. Т. , ЕГН
**********. Видно от приложеното по делото Удостоверение за раждане на Е. Т. , ЕГН
********** е, че ответникът е неин баща. По делото не се представиха доказателства
относно получаваното месечно трудово възнаграждение на бащата. Не се представиха и
доказателства относно получаваното от майката трудово възнаграждение.
1
Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в
съвкупност, извежда следните правни изводи:
Относно иска по чл. 143 от СК: Размерът на издръжката се определя от нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, т. е. задължението за издръжка е безусловно. За да бъдат установени
елементите от състава на този иск, следва да се установи както, че детето е низходящо на
ответника, така и да се докажат нуждите от издръжка и възможностите на родителя да дава
такава.
Нуждите на детето, съобразно твърденията в исковата молба, са в рамките на
нормалните за възрастта разходи. Е. Т. , ЕГН ********** е на 13 години и съдът съобрази,
че безспорно е налице необходимост от допълнителни финансови средства. Съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато гледането се
осъществява изключително и само от единия родител, както е в случая, то другият родител
следва да компенсира с увеличен размер на издръжката. При преценка доходите на
ответника, съдът, поради липса на доказателства относно неговия размер, приема, че същият
следва да реализира доходи в размер на минималната работна заплата за страната. По
делото липсват данни за задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие
деца. При преценка на доходите на майката и поради липса на представени доказателства
относно размера на доходите, съдът приема, че следва да реализира доходи в размер на
минималната работна заплата за страната.
За да определи размера на месечната издръжка на детето, съдът прецени
потребностите му, съобразно неговата възраст - 13 г., от средства за прехрана, облекло,
учебни пособия. При определяне размера на издръжката, съдът съобрази и разпоредбата на
чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата, съобразно ПМС № № 350/19.12.2019 г.,
а именно 610 лв.от 01.01.2020г., т.е. минималният размер на издръжката е 152,50 лв.
За преценката на размера на издръжката не без значение е обективният факт, че
детето е на 13- годишна възраст, който факт сам по себе си обосновава по-големи разходи за
обучение. Съобразявайки горното и при така преценените потребности на детето и с оглед
възможностите на страните, съдът определя обща месечна издръжка на детето в размер на
340.00 лв., от която бащата следва да заплаща 220лв., като разликата следва да се поеме от
майката. Приоритетното парично участие на бащата е обусловено от факта, че в тежест на
майката е самостоятелното непосредствено полагане на грижите за отглеждането и
възпитанието на детето и осигуряване на елементарните й жилищно - битови потребности.
Действително липсват данни за специфични нужди, но предвид възрастта на детето,
издръжка в размер на определения е съвсем реалистичен и необходим, с оглед покриване на
базисните нужди всеки месец. В този смисъл следва искът да се уважи изцяло.
Относно иска по чл. 149 от СК. Съобразно чл. 149 от СК може да се търси и издръжка
за минало време (до една година преди предявяването на иска). В настоящия случай се търси
издръжка за период от 1 година назад - от 27.08.2019г.до 27.08.2020г. за минало време.
Съдът, приема за безспорно установено, че се дължи издръжка на детето за претендирания
период, доколкото по делото не се представиха доказателства да е давана такава. Относно
конкретния дължим размер на претендираната издръжката за минало време - от
27.08.2019г.до 27.08.2020г., съдът преценява като относим исканият размер на 150 лв. за
2
месец или обща сума от 1800лв. за периода от 27.08.2019г.до 27.08.2020г. В този смисъл
предявеният иск за издръжка за минало време следва да се уважи до пълния предявен
размер.
По разноските - Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 7, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, по искове за периодични
платежи за неопределено време, каквито са исковете с правно основание чл. 143 от СК,
дължимата държавна такса е в размер на 4 % върху сбора на платежите за издръжките за три
години. В случая се дължи държавна такса в размер на 316лв.от ответника. Относно иска за
издръжка за минало време, се дължи държавна такса в размер на 72 лв. съобразно чл.1 от
ТДТГПК.
В този смисъл, в тежест на ответника общо следва да бъдат възложени за плащане в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Шумен, сумата 316 лева, сумата от
72,00 лева и сумата от 5,00 лева такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Въпреки заявеното искане от ищцовата страна в ИМ за
заплащане на направените разноски в производството, по делото няма представени
доказателства за направени такива .
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да постанови предварително
изпълнение на решението, в частта относно присъдените издръжки.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Т. А. , ЕГН **********, адрес: гр. Пловдив, ул. „*** №26, ет.7, ап. 21,
да заплаща в полза на детето Е. Т. , ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Г.Ф.А. ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 220,00 лв./двасет и
двадесет лева/лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2020г., ведно
със законната лихва за всяка закъсняла вноска, с падеж до 1-то число на съответния месец,
до настъпването на законово основание за изменение или прекратяванена издръжката.
ОСЪЖДА Е. Т. А. , ЕГН **********, адрес: гр. Пловдив, ул. „*** №26, ет.7, ап. 21,
да заплати в полза на детето Е. Т. , ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Г.Ф.А. ЕГН **********, издръжка за минало време, в размер по 150,00 лв.
/сто и петдесет/ лева месечно за периода от 27.08.2019 г.до 27.08.2020г. /общо 1800лв./,
ведно със законната лихва, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Т. А. , ЕГН **********, адрес: гр. Пловдив, ул. „*** №26, ет.7, ап. 21,
да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС - Шумен, с IBAN BG20
BUIN ***, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, следните суми: 316лв./триста и
шестнадесет лева /, представляваща държавна такса, по уважения иск; сумата от 72,00лв. на
основание чл. 1 от ТДТГПК; 5.00лв./пет/лева такса, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените
издръжки, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
3
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок
от датата на обявяването му на страните – 26.11.2020 год.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4