РЕШЕНИЕ
№ 391
гр. Перник, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20231700100729 по описа за 2023 година
Производство по чл. 50 и сл. от Закона за задълженията и
договорите.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощник
адвокат от САК, против Държавата, представлявана от министъра на
финансите – А. В., с адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 102, и Община Трън,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Трън, пл. „Владо Тричков“ № 1,
представлявана от Ц. Ц. - кмет на Община Трън (солидарно, евентуално
държавата или общината), с която е предявен осъдителен иск за сумата от по
50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като
частичен иск от сумата от 150 000 лева.
В исковата молба ищцата С. Г. сочи, че е майка на М. Б. Г. – починала
на *** Твърди се, че на ***, М. Г. и дъщеря й – В.А.П. отишли на гости на нея
и съпруга й в ***, общ. ***. На следващия ден М. Б. Г. и В.А.П. решили да се
разходят до „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“ край гр. Трън по
Трънската еко пътека. Около 11.50 ч. В.П. паркирала автомобила на паркинга,
след което двете с майка й и тяхното куче тръгнали да се разхождат по
направената за туристи Трънска еко пътека, водеща към Ждрелото на р. Ерма.
Двете се движели по пътеката като първа вървяла В.П., а зад нея вървяла М. Г..
Малко преди да стигнат до мостчето други туристи спрели Г. да я питат за
посока. Същата повикала дъщеря си, която се върнала назад и ги упътила,
като туриститие минали пред тях по мостчето. Секунди след това П. и майка й
чули силен тътен, след който последвало срутване на огромна скална маса.
Двете закрили главите си с ръце. Поглеждайки към майка си, П. видяла, че
същата лежи на земята, тъй като била ударена от падналите камъни. В.П.
започнала да крещи, при което виковете й били чути от туристите, които преди
малко упътила. Те се върнали на място и казали, че ще се обадят на 112. П.
искала да премести майка си, тъй като се страхувала да не последва ново
срутване, но се отказала, тъй като ръката на Г. била счупена на няколко места
и стърчала кост. В.П. чула как майка й си поема дъх за последно и починала.
1
На мястото на инцидента дошла полиция, служители на пожарната, екип на
Центъра за спешна помощ, както и близки на починалата. По случая било
образувано досъдебно производство № 38/2022 г. по описа на РУ – Трън,
пр.пр. № 1645/2022 г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Перник.
Ищцата твърди, че никъде в района на „Ждрелото на река Ерма при с.
Ломница“, както и по трасето на Трънската еко пътека няма поставени
предупредителни знаци, които да предупреждават за опасност от срутване на
скална маса. Сочи, че такива били поставени няколко дни след инцидента.
С. С. Г. твърди, че в резултат на инцидента е претърпяла
изключително тежки неимуществени вреди от загубата на дъщеря си М. Г..
Внезапната смърт на детето й била приета изключително болезнено и тежко и
довела до нестихващи болки и страдания. Сочи се, че двете били
изключително близки и имали много силна връзка помежду си. За ищцата,
нейната дъщеря била освен любящо дете и верен приятел, на който можела
винаги да разчита. М. Г. била най – голямата опора в живота на ищцата.
Излага, че и до ден днешен не е преодоляла загубата на дъщеря си, не намира
утеха и всеки път, когато стане дума за дъщеря й плаче. Шокът от внезапната
загуба я е сринал психически и нищо не било в състояние да я утеши. Твърди,
че непрестанно сънува кошмари и се буди нощем. Преустановила е
социалните си контакти. В исковата молба се сочи, че от здрава, активна и
енергична за възрастта си личност, ищцата е станала потиснат, безжизнен и
апатичен човек. Сочи, че вместо да се радва на спокойни старини, е потънала в
скръб. Психологическите последици от шока, предизвикан от смъртта на
дъщеря й, са я довели до изключително силни душевни болки и страдания,
които ще я съпътстват до края на живота й.
С исковата молба са изложени съображения, че съобразно нормата на
чл. 50 от ЗЗД за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Твърди се, че
инцидентът, при който е загинала М. Г., е станал на територията на природна
забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън. Със
заповед № 1803 от 08.08.1961 г. (обн. ДВ бр. 63/1961г.) на Главно управление
на горите е обявено за Природна забележителност Ждрелото на река Ерма при
село Ломница, отдели 96, подотдел „2”, 91, подотдел „1” и 94, подотдел „г” в
района на гр. Трън. Природната забележителност е вписана в публичния
регистър на защитените територии и защитените зони в България на ИАОС.
Имотите, върху които е разположена природната забележителност
представляват горска територия, а собствеността е държавна публична.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от Закона за защитените територии (ЗЗТ), обявяването на
тази категория защитена територия („природна забележителност”) не води до
промяна на собствеността на земите, горите и водните площи в тях, като
съгласно чл. 10, ал. 1 от същия закон собствеността на държавата, която не е
изключителна държавна собственост, и на общините върху горите, земите и
водните площи, включени в защитените територии, е публична. Сочи се, че
съгласно презумпцията, установена с чл. 92 от Закона за собствеността -
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Въз основа на изложеното С. С. Г. счита, че
собственикът и лицето, под чийто надзор се намира вещта, отговарят
солидарно за вредите, произлезли от нея, респективно Държавата и Община
Трън следва да носят солидарна отговорност. Твърди, че в случая не може да
се приеме, че срутището е резултат от непреодолима сила. Допълва, че
обстоятелството, че срутището е трудно предвидимо събитие, не води до
такъв извод. Намира, че съвременните научни постижения позволяват
установяването на потенциалното развитие на срутищни процеси в рамките на
определена вероятност, макар да не е възможно конкретно прогнозиране на
мястото, обхвата и времето на проява. Счита, че е съществувала и възможност
за обезопасяване на еко пътеката. Свличането на скалната маса е резултат от
природен процес, станало е мигновено и не е могло да се прогнозира по време
и място, следователно самото събитие, от което е произтекло непозволеното
увреждане, действително е непредвидимо и непредотвратимо, но не може да
се достигне обаче до същия извод относно последиците от събитието. Намира,
2
че след като се установи риск от срутване, съществуват методи за
преодоляване и предотвратяване настъпването на такива процеси. Сочи, че в
конкретния случай туристическата еко пътека минава непосредствено под
ската и би могло да се направи защитна козирка, като би могло да се предвиди,
че при срутване на скална маса туристите, движещи се по еко пътеката, могат
да пострадат. Твърди, че произшествията биха могли да бъдат предотвратени
със съществуващите към момента технически средства /изграждане на
козирка над пътеката/ или чрез преместване на пътеката далеч от ската, на
безопасно разстояние. Излага подробни аргументи, като твърди, че в случая не
се касае за непреодолима сила, тъй като повишената опасност от срутване на
скална маса може да се установи. Възможно е да се предположи, че едно
потенциално срутване би могло да причини вреди на трети лица.
В заключение с исковата молба по подробно изложените в нея
съображения се твърди, че са налице всички предпоставки за ангажиране на
отговорността на Държавата и на Община Трън за вредите, причинени
вследствие на срутище, възникнало на *** в района на природна
забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън.
Ищцата сочи, че е налице причинна връзка между свойствата, качествата на
вещта и вредите, като допълва, че вредите са произлезли от вещта по смисъла
на чл. 50 от Закона за задълженията и договорите. Намира, че съгласно чл. 52
от Закона за задълженията и договорите обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като при определяне на размера
на обезщетението за неимуществени вреди релевантни са конкретно
установените изживявания на ищцата, създадените в семейството отношения,
възрастта на пострадалия и редица други обстоятелства. Счита, че при
определяне размера на обезщетението следва да се отчитат и конкретните
икономически условия. Намира, че претърпените болки и страдания са
неоценими в пари, но обезщетението за тях е предвидено, за да компенсира до
известна степен неимуществените вреди, претърпени от ищцата в резултат на
настъпилия инцидент.
Въз основа на изложеното С. С. Г. моли съда да осъди Държавата,
представлявана от министъра на финансите - А. В., и Община Трън,
представлявана от кмета на общината - Ц. Ц., да заплатят солидарно на С. С.
Г. на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, сумата от 50
000 лева като част от сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за
описаните в обстоятелствената част на исковата молба неимуществени вреди -
болки и страдания, претърпени вследствие кончината на дъщеря й М. Б. Г. в
резултат на срутище, станало на *** в природна забележителност „Ждрелото
на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън, на Трънска еко пътека, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на злополуката -*** до
окончателното й изплащане. Алтернативно се прави искане, ако съдът
прецени, че не са налице основания за ангажиране на солидарната отговорност
на ответниците, да бъде осъдена Държавата, представлявана от министъра на
финансите, на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД, да
заплати сумата от 50 000 лева като част от сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на
исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени
вследствие кончината на дъщеря й М. Б. Г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на злополуката -*** до окончателното й
изплащане. Евентуално, в случай че съдът не уважи на някакво основание или
в някаква част (за която следва да отговаря Община Трън) иска срещу
Държавата, се моли съда да осъди Община Трън, представлявана от кмета на
общината, да заплати на С. С. Г., на основание чл. 50 във връзка с чл. 51, ал. 1
и чл. 52 от ЗЗД, сумата от 50 000 лева като част от сумата от 150 000 лева,
представляваща обезщетение за описаните в обстоятелствената част на
исковата молба неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени
вследствие кончината на дъщеря й М. Б. Г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на злополуката -*** до окончателното й
изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК, ответната страна община Трън,
3
представлявана от кмета на Община Трън, е подала писмен отговор, в който
оспорва предявената искова претенция като неоснователна и недоказана.
Наведени са твърдения, че предявената искова молба е недопустима спрямо
ответника Община Трън, т.к. същият не е процесуално легитимиран да
отговаря по нея. Сочи, че трагичният инцидент е настъпил на територията на
природна забележителност „Ждрелото на река Ерма“, която територия е
защитена природна зона и същата не е собственост на Община Трън. Допълва,
че нито мястото на инцидента, нито предполагаемото място, от където е
паднал камъка са територии, който са собственост на община Трън. Направени
са твърдения, че Община Трън няма задължение да осъществява надзор и да
управлява вещта, както и, че подобна отговорност не й е възлагана от
собственика - Държавата или по силата на нормативен акт. Сочи се, че от
Кадастралната карта и кадастралните регистри се установява, че природната
забележителност, намираща се на поземлени имоти с идентификатори:
44269.139.7, 44269.127.8 и 44269.124.2 е публична държавна собственост и
представлява горска територия, като допълва, че съгласно чл. 92 от Закона за
собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, от което следвало, че скалните образувания, от които
са паднали камъни, находящи се в поземления имот, са собственост на
Държавата. На следващо място с отговора се сочи, че управлението и
контрола в защитените територии е възложено на Министерството на околната
среда и водите и неговите регионални органи по силата на чл. 46 от ЗЗТ.
Допълва, че съгласно чл. 48 от ЗЗТ, регионалните органи на МОСВ за
защитените територии са регионалните инспекции по околната среда и водите,
които съгласно чл. 50 от ЗЗТ осъществяват и организират управлението на
защитените територии.
Въз основа на изложените съображения се твърди, че Община Трън не
е пасивно процесуално легитимирана страна да отговаря по предявения иск за
обезщетение за вреди, настъпили от вещ, която не е собственост на Общината
и която не се стопанисва от Общината, въз основа на което се моли съда да
остави предявените искове спрямо Община Трън без разглеждане, като
процесуално недопустими и прекратяване на производството по делото по
отношение на Община Трън.
Алтернативно, в случай, че искът се приеме за допустим спрямо
Община Трън, същият се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че
на Общината не е възлаган ангажимент нито от Държавата, която е
собственик на имота, нито по силата на нормативен акт да стопанисва и
управлява имота или части от него. Сочи, че Община Трън не е придобила
задължението да осъществява надзор, да управлява или да стопанисва
природната забележителност, която е публична държавна собственост, като
допълва, че общината нито организира по някакъв начин разхождането по
местността, т.е нито може да разреши, ни може да забрани преминаването в
района, с оглед на което същата не носи отговорност за настъпили вреди от
имота и скалните образувания находящи се във него. Оспорено е твърдението
направено в исковата молба, че природната забележителност и еко пътеката се
стопанисват от Община Трън. Оспорено е и твърдението, че Общината
осъществява надзор над обекта като напълно неправилно и непочиващо на
реалното положение и наличните нормативни и административни актове.
Относно направените твърдения в исковата молба, че е било възможно
вредите да бъдат предотвратени чрез изграждане на предпазна козирка или на
прилагане на други технически методи, анализ на скалите, преместване на
пътеката далеч от ската, се твърди, че това не е във възможностите и
отговорностите на Община Трън. Оспорва се твърдението, че срутищните
процеси не са в резултат на непреодолима сила, като се излагат съображения в
обратна насока. Сочи, че природните процеси и резултатите, настъпили
вследствие на тях са именно непреодолима сила и човешката сила е в
невъзможност да влияе на тези явления. Допълва, че Община Трън няма
задължение да управлява и стопанисва природната забележителност, поради
което и за нея не е известно дали на природната забележителност някога е
правено обследване и оценка за опасност от срутване, специализиран анализ
4
от геолог или друго компетентно в тази област лице. Оспорва се твърдението,
че на територията на природната забележителност към датата на инцидента са
липсвали предупредителни табели, че обектът е опасен за преминаване, като
се твърди, че обектът е оборудван с предупредителни табели, че е опасен за
преминаване още през 2012 г, когато са се появили сигнали, че има опасни
участъци. Допълва се, че тези табели са подменяни периодично през годините.
С отговора се прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като
отново се твърди, че към датата на инцидента на територията на природната
забележителност е имало поставени предупредителни табели, че обектът е
опасен за преминаване. Сочи за общоизвестен факт на местното население, че
територията на природната забележителност е опасна, има опасни участъци и
не е препоръчително преминаването. В продължение с отговора се сочи, че от
публичния достъп до Кадастралната карта и кадастралните регистри се
установява, че поземлените имоти на природната забележителност са горски
територии, като отбелязва, че в чл. 144 ал. 1 от Закона за горите изрично е
предвидено, че достъпът до горските територии е свободен, на собствен риск,
при спазване указанията на горската администрация и собственика на
горската територия. Счита, че от разпоредбата следва, че всеки посетител
носи собствен риск за живота и здравето си, за настъпили вреди на горската
територия. В заключение предявеният иск е оспорен и по размер, като намира
същия за необосновано висок. Сочи, че Община Трън не е собственик, нито й
е възложено управлението на обекта.
В срок е постъпил отговор от Държавата, представлявана от А. В. В. -
министър на финансите, представител на държавата по чл. 31, ал. 1 от ГПК,
чрез юрисконсулт, с който се твърди, че предявените срещу държавата искове
са недопустими, а в случай че съдът ги допусне до разглеждане по същество,
същите се оспорват като неоснователни, необосновани и недоказани по
основание и размер.
На първо място с отговора е направено възражение за местна
подсъдност, като се сочи, че предявеният иск не е подсъден на Окръжен съд -
гр. Перник и моли делото да бъде препратено на Софийски градски съд, като
се излагат съображения в тази насока. На следващо място се навеждат
твърдения, че искът, предявен срещу държавата, е недопустим поради липса
на пасивна процесуална легитимация на държавата, представляванa от
министъра на финансите. Излагат се подробни съображения, въз основа на
които се сочи, че министърът на околната среда и водите е компетентният
орган, който следва да представлява държавата в производството за
обезщетяване на твърдените от ищеца вреди по силата на чл. 31, ал. 1,
предложение второ от ГПК. Намира, че специалната компетентност на
министъра на околната среда и водите върху природните забележителности -
държавна собственост, е намерила отражение и в представените към исковата
молба документи. В продължение се излага, че в настоящия случай
отговорността за поправяне на вредите следва да се търси по реда на чл. 45 и
чл. 49 от ЗЗД, а не по реда на чл. 50 от ЗЗД, като добавя, че отговорността по
чл. 50 от ЗЗД е налице самото тогава, когато вредите са произлезли от
свойствата, качествата или недостатъците на самата вещ, а не от поведението
на собственика или надзираващия. В продължение се сочи, че за да се
ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД, следва
да се установи противоправно поведение на длъжностното лице, което да е
предприето въпреки установена в закона забрана за неговото извършване или
съответно противоправно бездействие при законово задължение за
предприемане на съответното действие. На следващо място се сочи, че за
ангажиране на отговорността на възложителя за причинени вреди, необходима
предпоставка е възлагането на съответната работа другиму, като допълва, че
Държавата, представлявана от министъра на финансите, не е възложител на
работа на министъра на околната среда и водите, нито на Община Трън, нито
има правомощия пряко да им възлага изпълнението на функции, дейности и
правомощия. С отговора са направени твърдения, че предявените искове са
изцяло недоказани. Като недоказани се сочи настъпването на
неимуществените вреди, както и механизмът на настъпване на вредите, в т.ч.
5
причината на настъпването на смъртта, както и обстоятелството дали
починалото лице се е отклонило от маркираната еко пътека. За недоказано се
сочи наличието на причинно - следствената връзка между смъртта на М. Г. и
твърдените вреди, в това число и родството на лицата. В допълнение се
твърди, че разходките сред дивата природа, в т.ч. в близост до скални
образувания са неминуемо свързани с опасност, която лицата следва да
осъзнават и да приемат възможното настъпване на вреди от природни
действия, като е необходимо лицата да предприемат действия за осуетяването
на последствията от настъпила опасност.
В последното открито съдебно заседание съдът е приел направено
изменение от ищцата по реда на чл. 214 от ГПК на предявените искове, като
същите са увеличени на по 150 000,00 лв.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и
приел, в съответствие със задължението си по чл. 235 от ГПК, от преценката
на становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е, че природна забележителност "Ждрело на река Ерма",
разположена в землището на село Ломница, област Перник, е обявена като
такава на 26 юли 1961 г. със Заповед № 1803 от 26.07.1961 г., бр. 63/1961 на
Държавен вестник с цел опазване на уникални скални образувания
в Трънското ждрело на река Ерма. Част е от територията на защитената
зона Руй от Натура 2000. От приложени към отговора на исковата молба
кадастрална карта и кадастралните регистри също се установява, че
природната забележителност, намираща се на поземлени имоти с
идентификатори: 44269.139.7, 44269.127.8 и 44269.124.2 е публична държавна
собственост и представлява горска територия, като съгласно чл. 92 от Закона
за собствеността - собственикът на земята е собственик и на постройките и
насажденията върху нея, от което следва, че скалните образувания, от които са
паднали камъни, находящи се в поземления имот, са собственост на
Държавата. Не бяха ангажирани и събрани доказателства по делото кога и как
е изградена екопътеката, на която е настъпил инцидента и чия е собствеността.
Няма данни дали имотът е деактуван и да е общинска собственост. Събраха се
доказателства единствено, че община Трън е извършвала някакви дейности в
района по поддържането и възстановяването и охраната в границите на
природната забележителност. Държавата, представлявана от министърана
финансите, не е представила доказателства във връзка с оспорване
собствеността на имота.
Известно е, че на ***дина на моста на екопътеката е настъпило
внезапно събитие - срутване на скални маси, при което е затисната
намиращата се в този момент на мястото М. Б. Г. и която е починала на място.
По случая е образувано досъдебно производство № 38/2022 г. на РУ на МВР -
Трън и прокурорска преписка № 1645/2022 г. на Окръжна прокуратура -
Перник, в хода на което се установило, че непосредствената причина за
смъртта на М. Б. Г. е настъпилата тежка съчетана гръднокоремна и на десния
горен крайник травма, изразяваща се в двустранно счупване на ребра и
контузия на бял дроб, травматично разкъсване на черния дроб и счупване на
костите на десния горен крайник. Изготвена е в настоящото производство
съдебно – медицинска експертиза, според която причината за смъртта на М. Б.
Г. е съчетана травма, причинена от грубо механично въздействие – удари с и
върху твърди тъпи предмети с голяма енергия на въздействието, като този
механизъм кореспондира с посочения в исковата молба.
От приложено по делото удостоверение за съпруг и родствени връзки
на С. С. Г. се установява, че починалата М. Б. Г. е нейна дъщеря. С. С. Г. има и
още едно дете – син – Д.Б.Г..
Същият е разпитан в настоящото производство в качството на
свидетел за установяване на претърпените неимуществени вреди от страна на
ищцата във връзка със смъртта на дъщеря й. Свидетелят Д.Г. заявява, че е бил
на работа, когато В. се е свързала по телефон с него, като е крещяла неистово,
че майка й е паднала и е смазана. Описва подробно ситуацията, която са
6
установили при пристигането си. Сочи, че сестра му е била цялата смазана,
дясната й ръка е била извадена, като са се виждали кости. Като я е видял, не е
имало скали. Не е имало и парапет. Тялото е било на самата екопътека.
Свидетелят излага, че не е видял табели, всичко е било свободно, движели са
се хора. Никакви табели, които да предупреждават за опасност е нямало.
Свидетелят Г. описва и състоябието на майка си при узнаването за
инцидента и смъртта на дъщеря си. Споделя, че М. се е грижела за родителите
им, Майка му е била жизнерадостна, доволна от живота, за това, че са заедно и
са се събирали по празници. Заявява, че сега не иска да погледне празник.
Иска да ходи на гробищата постоянно.
Разпитана е в качеството на свидетел и дъщерята на починалата М. Б.
Г. - В.А.П.. Същата подробно описва как се е случил инцидента, на който тя е
била очевидец и дори е видяла майка си как умира. Описва обстановката и
липсата на предупредителни знаци към онзи момент. Заявява, че в определен
период преди инцидента е имало поставени табели, обозначаващи опасност,
но тогава такива не са били налице. Имало е и други хора, спокойно
преминаващи през моста. Свидетелката П. разказва подробно и за
поведението на баба си след узнаването за смъртта на дъщеря си. Излага, че С.
Г. „сега вече не й се живее. Иска непрекъснато да ходим до гробището, където
е погребана мама и гледам всеки месец да я карам. Понастоящем баба видимо
е състарена, апатична, не е същия човек“.
Свидетелят Д.С., с който В.А.П. към онзи момент е живеела на
семейни начала също разказва как е узнал и отишъл със свидетеля Г. на
мястото на инцидента. И той заявява, че не е видял обозначителни табели на
мястото и по пътя натам. Единствената табела, която е видял, е била долу на
паркинга и е за евросубсидията. Не съм виждал това място.
Във връзка с доказване полагането на обозначителни табели,
ограничаващи свободното движение в местността на Ждрелото по искане на
община Трън са разпитани свидетелите Л.С. – техник в община Трън от 2003
г., и Е.Н.Т. – директор ‚Дирекция общинска собственост и инвестиции“ към
община Трън.
Свидетелят С. излага, че сигнали за опсаност са получавани от 2013 г.
Заявява, че лично е поставял табели „Минаването опасно“, слагали са в
началото на април месец, и ако е счупена са поставяли нова. Поставяли са
табели преди Ждрелото, на тунела, от двете страни, и на Ябланишкото ждрело
– „Не преминавай опасен участък“, „Преминаването забранено“. Табелите са
„Не преминавай!“, „Минаването забранено!“. След инцидента са поставили
табела – „Не минавай опасност от падащи камъни!“. Не са събирани такси за
преминаване по този участък. Самата екопътека е стръмна и с висока
трудност, има хлъзгави участъци, сипеи. Не може да каже кой я е изградил, но
е налична екопътека там. Ремонт е правен на мостчетата на реките в края на
2021 г. с подсилване с телени въжета и увисналите участъци от моста, както и
подновяване на парапетите. Това е правено преди тунела на Ждрелото, след
Ждрелото. Не може да кажа кой е възложител на поръчката.
Свидетелката Т. сочи, че по принцип във времето, в което са
започналия да правят обекта туристическия център - общинска собственост, е
започнал по-голям поток от туристи и съответно оплаквания, че има проблеми
със съоръженията и затова Общината е поставила знаци „Минаваното
забранено!“, „Къпането забранено“. В територията на Националния природен
обект има около 5 декара общински имот, където Общината е изградила
туристически център. То е непосредствено преди началото на екопътеката.
Основно са поставяли табели за предупреждаване, че участъкът е опасен, и
съответно при разговори с медии, лично е уведомявала през радио да се
ползват по-безопасни маршрути, защото маршрутът около реката на
Ждрелото е труден и изисква подходящо облекло и обувки. Смятам, че
мястото на инцидента не е в имот на общината. Описва местонахождението на
пътеката. Заявява, че указателни маркировки са поставяни постоянно и по
проект на Общината и от туристическото дружество, но вандали ги махат. От
две години туристическото дружество си разработват маршрути и си поставят
7
туристически обозначения. Ремонтите са само с цел да се затворят места,
където има изгнили дъски, поставяне на парапети и поправка на стъпала. Това
е по инициатива на Общината, но не е ремонт на пътеката. По принцип и
трасировката, когато е правена и изграждането на техния парк и
приключенският център са направени по евро-проект и по тази причина не
събираме такси.
Съдът съобразява ангажираността на първите трима разпитани
свидетели по отношение на ищцата, така и по отношение служебната
обвързаност на втората група в община Трън, като цени техните показания
наред с всички други събрани доказателства по делото.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявените при условията на активно субективно и обективно
съединяване главни искове са с правно основание чл. 50, изр. първо от ЗЗД,
според който за вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят
солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират.
Акцесорните искове са за лихва върху главниците.
Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени
вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива
вреди. За да се уважи искът по чл. 50 от ЗЗД следва да се установят следните
кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и
неимуществени; вредите да са причинени от вещ; вещта да е собственост на
ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта;
бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се
намира вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. Самото
право на собственост поглъща осъществяването на надзор по смисъла на чл.
50 от ЗЗД. Отговорността на собственика и лицето, под чийто надзор се
намира вещта, е безвиновна. Поради това поведението на ответника е
ирелевантно.
В настоящият случай според е факта кой е собственик на имота
(вещта), в който е настъпил инцидентът, но след като съобрази събраните
доказателства, съдът приема, че се установява, че Държавата е собственик на
имота, в който е настъпила смъртта на М. Б. Г..
Не се спори причинната връзка между внезапното събитие - срутване
на скални маси, които са затрупали М. Б. Г. – дъщеря на ищцата и че това е
причинило нейната смърт.
Поради това Държавата носи отговорност за причинените на ищцата
вреди, на основание чл. 50 от ЗЗД, тъй като срутището, възникнало на *** по
направената за туристи Трънска еко пътека, водеща към Ждрелото на р. Ерма,
собственост на държавата, се дължи на свойствата и качествата на вещта.
От изложеното е видно, че срутищните процеси са характерни за
напукани скални масиви, какъвто се установява, че е този в природната
забележителност. Процесите на обрушване са част от естественото развитие
на скалните масиви – касае се за закономерен природен процес. Следователно
срутището, възникнало на ***дина се дължи на свойствата и качествата на
вещта. Въз основа на данните по делото не може да се направи заключение, че
инцидентът е предизвикан от фактори, които са външни за масива. Не се
установява при условията на главно и пълно доказване срутището да е
породено от непреодолима сила. Обстоятелството, че с оглед нормативната
база, обществената практика в геозащитната дейност, конкретните условия на
обекта срутването на скални маси в местността е трудно предвидимо събитие,
не е основание да се направи извод за наличие на непреодолима сила.
Съвременните научни постижения позволяват установяването на
потенциалното развитие на срутищни процеси в рамките на определена
вероятност, макар да не е възможно конкретно прогнозиране на мястото,
обхвата и времето на проява. Предвид факта, че процесите на обрушване са
периодични и са част от естественото развитие на скалните откоси;
установяването и обрушването на опасни блокове в района на водопадите в
8
предходен период е имало възможност да се предположи развитието на
подобни процеси в бъдеще. Техническите възможности за преодоляване и
предотвратяване на срутищни процеси в скални откоси са добре известни и
приложими. Държавата е предприела действия и е забранила достъпа до
екопътеката едва след инцитента, станал на ***дина, а такива е можело да се
извършат и преди посочената дата. Съществувала е и възможност за
обезопасяване на екопътеката, по която преминават посетителите на
природната забележителност. Отговорността по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите е налице и в случаите, когато въпреки взетите
мерки от собственика вредите са произлезли от особените качества на вещта.
В тежест на ищците е да докажат твърденията си в исковата молба за
претърпени неимуществени вреди- болки и страдания и техния размер,
съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
При определяне на размера на неимуществените вреди, следва да се
приложи разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, основана на принципа за справедливост.
В Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, което е приложимо, се
съдържат указания в насока, че "понятието "справедливост" не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства
при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането,
начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осаК. вания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. От значение са и редица друго обстоятелства, които
съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв
размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. "
При съобразяване на горното в конкретния случай, се налага изводът,
че ищцата е претърпяла неимуществени вреди вследствие смъртта на М. Б. Г..
От показанията на тримата свидетели на ищцата, които съдът приема като
добросъвестно депозирани, се установява, че в семейството е имало
разбирателство и отношенията са били много добри. Към датата на инцидента
М. Б. Г. е била дейна, работоспособна и морална опора на всички, поела е
домакинските дейности, за да облекчи живота на близките си – нейните
родители. Била е всеотдайна дъщеря, която с грижите си е допринасяла за
благополучието на родителите си.
Към датата на смъртта на М. Б. Г. майка й е била на *** години.
Загубата на нейната дъщеря й се е отразила негативно, тъй като, според
свидетелите, тя е била привързан към нея, а след смъртта й – ст.
Като съобрази изложените по-горе обстоятелства, както и
внезапността на смъртта на М. Б. Г. , обществено-икономическите условия в
страната към момента на увреждането - 2022 г., намира за адекватен паричен
еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата от 100
000 лв. За разликата над този размер и до предявения – от 150 000,00 лв.
претенцията следва да се отхвърли, тъй като липсват предпоставки за
определяне на по-висок размер на неимуществените вреди, които съдът счита,
че не надхвърлят обичайните за подобни случаи.
Ищцата е поискал присъждане на законна лихва върху
претендираните главници от датата на произшествието – *** до
окончателното плащане на обезщетението.
При неизпълнение на парично задължение, обезщетението в размер на
законната лихва по чл. 86 ЗЗД е акцесорно спрямо главното задължение и се
дължи от деня на забавата. При задължение от непозволено увреждане
лихвата се дължи от деня на увреждането - чл. 84, ал. 3 ЗЗД. Съобразявайки
тези указания, в настоящия случай лихвата върху главницата следва да се
присъди считано от ***
9
С оглед изложеното по – горе съдът следва да отхвърли и предявен ия
иск срещу община Трън поради липсата на пасивна материална легитимация
поотношение на този ответник.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по делото.
Претендира се адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
Страните са направили възражения за прекомерност на адвокатския
хонорар.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Държавата следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по делото за
адвокатско възнаграждение в размер на 8650,00 лв., съразмерно с уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът Държавата следва да
заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд държавна такса върху
уважената част от исковете в размер на 4 000,00 лв., както и сума в размер на
400,00 лв., изплатен депозит за вещо лице.
Не са претендирани разноски от ответника Държавата съразмерно на
отхвърлената част от иска.
На ответника община Търн следва да се присъдят направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7000,00 лв., с оглед изхода
на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 50 вр. чл. 52 и чл. 86 от ЗЗД,
ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на финансите, с адрес: гр.
София, ул. „Г.С. Раковски“ 102, ДА ЗАПЛАТИ на С. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: ***, сума в размер на 100 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната
дъщеря М. Б. Г., настъпила в резултат на срутище, станало на *** в природна
забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън, на
Трънска еко пътека, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на злополуката - *** до окончателното й изплащане, като отхвърля
предявения иск за разликата над този размер до предявения размер от 150 000
лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Община Трън, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Трън, пл. „Владо
Тричков“ № 1, представлявана от Ц. Ц. - кмет на Община Трън, иск за
заплащане на сума в размер на 150 000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната
дъщеря М. Б. Г., настъпила в резултат на срутище, станало на *** в природна
забележителност „Ждрелото на река Ерма при с. Ломница“, край гр. Трън, на
Трънска еко пътека, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на злополуката - *** до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на
финансите, с адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 102, ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат В. В. П. от САК, със съдебен адрес ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 8650,00 лв. по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА С. С. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
Община Трън, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Трън, пл. „Владо Тричков“
10
№ 1, представлявана от Ц. Ц. - кмет на Община Трън, сума в размер на
7 000,00 лв., представляваща сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА ДЪРЖАВАТА, представлявана от министъра на
финансите, с адрес: гр. София, ул. „Г.С. Раковски“ 102, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Пернишкия окръжен съд, сума в размер на 4 400,00 лв. разноски
по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
11