Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Сливен, 25.04.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенски
районен съд, гражданско отделение, девети състав в публично заседание на двадесет
и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря Марияна Семкова, като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 2507 по
описа за
Предмет на разглеждане са предявени положителни
установителни искове при условията на обективно кумулативно съединяване за
установяване съществуване вземания /главница и обезщетение за забавено
изпълнение/ с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1, вр. чл.124, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба, процесуалният представител на ищцовото дружество
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД твърди, че в представляваното
от него дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр.
Сливен, ул. "Елисавета Багряна" №35, който имот е свързан към
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна
вода. Посочено е, че титуляр на тази партида за процесния период е бил
ответника по настоящия иск - М.М.У.. Сочи се още, че доставената и консумирана
питейна вода се отчита по тази партида от представител на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН" ООД и стойността на изразходваното количество се
фактурира. След фактурирането за титуляра на партидата и ответник по настоящия
иск, възниква задължение в тридесет дневен срок от издаването на фактурата да погаси
задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които намират
приложение по отношение на всички потребители. Ако не стори това последният
изпада в забава и съответно дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва за страната за съответния период.
В
исковата молба се твърди, че ответникът не е заплатил стойността на доставената
и консумирана питейна вода, както и отведената такава, за периода 01.08.2017
год.. - 30.09.2017 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл. 31
ал. 2 от „Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор - ВиК Сливен" одобрени с Решение № ОУ-045/23.06.2006 г. на
Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, а именно, „Потребителите са
длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен
срок след датата на фактуриране". В чл. 42 от същите е предвидено, че „При
неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги,
потребителят дължи на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва,
съгласно чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, считано от
първия ден след настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по
сметка на В и К оператора", поради което представляваното от мен дружество
претендира, както главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва
за страната, считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата
на завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Посочено
е, че предвид възникналото задължение ищцовото дружество е предприело действия
за събиране на дължимите суми, като е подало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК и по повод на нея е било образувано ЧГД № 715/2018г. по описа на PC Сливен. По
посоченото дело въз основа на извлечения от сметки е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за
заплащане цената на доставената и консумирана питейна вода за периода
01.08.2017 год.. - 30.09.2017 г. ведно с дължимата мораторна лихва. В
законоустановения срок по делото е постъпило възражение от страна на длъжника
по връчената му заповед за изпълнение, поради което за ищцовото дружество е
налице интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането.
В
исковата молба се твърди, че за периода 01.08.2017 год.. - 30.09.2017 г.,
ищцово дружество е доставяло питейна вода в недвижимия имот, за който има
открита партида на името на ответника и съответно за него е възникнало
задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй като не е
сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове, ответника
дължи на „Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД следните суми, които
съгласно приложените извлечения от сметки възлизат на: главница - 85.68 лева,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода
01.08.2017 год.. - 30.09.2017 г., мораторна лихва върху главницата - 2.30 лева
натрупана към дата 01.02.2018 г. или общо сумата от 87.98 лева. Посочено е, че освен тези суми ответникът дължи на
ищцово дружество и разноските, които последното е сторило в заповедното
производство, възлизащи на 26.00 лева.
Моли съда
да признаете за установено по отношение на „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен" ООД, че М.М.У. дължи на „Водоснабдяване и Канализация -
Сливен" ООД главница - 85.68 лева, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода 01.08.2017 год..
- 30.09.2017 г., мораторна лихва върху главницата - 2.30 лева натрупана към
дата 01.02.2018 г. или общо сумата от 87.98
лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Моли съда
да осъди М.М.У. да заплати на „„Водоснабдяване и Канализация -
Сливен" ООД сумата от 26.00 лева представляваща направените разноски в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от
ответната страна чрез назначения особен представител, който счита исковете за
неоснователни и недоказани. Оспорва процесуалната легитимация на ответницата,
тъй като от делото било видно, че от 19.02.2009 год. тя е в Гърция. Оспорва
истинността на приложените два броя фактури за м.август и септември 2017 год.
Сочи, че няма доказателства как са отчитани количествата вода, че не е ясно
извършван ли е ремонт както е записано във фактурата за месец август 2017 год.,
на какъв водомер- общ или индивидуален, как са разпределени посочените кубици
вода.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцовото дружество “Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, гр.Сливен
депозирало на 14.02.2018 г. пред Сливенски районен съд заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответника М.М.У. за дължими суми за
доставена питейна вода за обект – недвижим имот, находящ се в гр. Сливен.
Въз основа на заявлението било образувано ч.гр.д. № 715/2018г. по описа на
СлРС, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 438/15.02.2018
г. против длъжника- настоящ ответник за следните суми: главница в размер на 85,68
лв. за доставена и консумирана питейна вода на адрес в гр. Сливен, ул.
"Елисавета Багряна" №35, за периода 01.08.2017 г. – 30.09.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 14.02.2018 г. до окончателното
й изплащане, лихва в размер на 2.30 лв.,
изтекла до 01.02.2018 г., както и разноски в размер на 26,00 лв.
Цитираната заповед за изпълнение на парично вземане е връчена на длъжника -
ответник в настоящото производство по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В
едномесечния срок от съобщаването от съда, заявителят “Водоснабдяване и
канализация - Сливен” ООД предявил настоящия положителен установителен иск – на
30.05.2018 г.
По делото не се спори, че ответницата е съсобственик на имот в гр. Сливен,
ул. "Елисавена Багряна" №35 и съответно потребител, с клиентки номер
на 31208, на доставените в този имот от ищцовото дружество услуги. Оспорва се,
че за исковия период от време
ответницата е потребила претендираното като доставено количество вода.
Съсобственик на имота е и лицето Катерина М. Стефанова.
Видно от представените фактури за целия исковия период ищцовото дружество
начислявало ежемесечно разход за вода и издавало своевременно фактури за това.
Установява се, както от признанието на ищцовото дружество, така и от
представената справка за извършени плащания, че процесните суми били заплатени в
хода на процеса.
Изложената по-горе фактическа обстановка
е несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от
страните.
Приетото за установено от фактическа
страна, обуславя следните правни изводи:
Предявените при условията на
обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, вр.чл.415, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими -
предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК..
Разгледани по същество исковете
са неоснователни, поради настъпило плащане в хода на производството.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата,
материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ
съществуване на вземането си да установи по безспорен начин неговото
съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.
В конкретния казус се установи
безспорно, че процесните искови суми са заплатени, но в хода на процеса.
Съобразно т.9 от ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГК ВКС РБ, съдът по общото правило на чл.235, ал.3 ГПК взема
предвид всички факти от значение за спорното право и това са фактите, настъпили
след предявяване на иска – от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.422 ГПК.
Ето защо, искът следва да бъде
отхвърлен, поради настъпило плащане. Ответницата
обаче следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество разноските,
сторени, както в заповедното производство в размер на 26. 00лв., така и тези в
исковия процес в размер на 735 лв. / 75 лв. – платена държавна такса, 360 лв. –
платен адвокатски хонорар и 300 лв. - внесен депозит за назначаване на особен
представител на ответницата/, тъй като с поведението си е дал повод за
завеждане на тези производства.
Съдът не приема за основателни
възраженията на особения представител на ответницата, че сумата за разноските
следва да бъде платена не от ответницата, а от другия съсобственик на имота
Катерина М. Стефанова, тъй като тя е съсобственик на имота и тя е консумирала
предоставените услуги.
Действително се установи в
производството, че съсобственик на процесния имот е лицето Катерина М.
Стефанова. Не се ангажираха доказателства обаче ответникът да е уведомил
ищцовото дружество, че не ползва имота или че имота е съсобствен и че там
живеят други хора и следва партидата да бъде променена или да бъде открита
партида на всички потребители, съгласно правилата за откриване и промяна на
партида, разписани в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „ВиК” Сливен. Не спазването на тези правила не
засяга качеството потребител на собственика на имота, какъвто безспорно е
ответницата, макар и притежаваща идеална част от него. Следователно ответницата
в качеството си на потребител дължи сумите за исковия период от време, а в
отношенията си с консумиралия тези услуги, тя разполага с иск за неоснователно
обогатяване до размера на обедняването си.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Сливен, ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин
Рашев против М.М.У., ЕГН: ********** ***
искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 вр.чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че М.М.У.,
ЕГН: ********** ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул. ”Шести септември”
№ 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев сумата от 85.68 лв. /осемдесет
и пет лева и 68 ст./, - главница,
представляваща стойност на доставена и консумирана питейна вода за обект,
находящ се в гр. Сливен, ул. "Елисавета Багряна" №35 за периода от 01.08.2017 г. – 30.09.2017 г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от 14.02.2018 г. до окончателното
й изплащане, лихва в размер на 2.30 лв. /два лева и 30ст./, изтекла до
01.02.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН ПОРАДИ НАСТЪПИЛО ПЛАЩАНЕ В
ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА М.М.У.,
ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен,
ул. ”Шести септември” № 27, представлявано от управителя Севдалин Рашев, сума в
общ размер на 761.00 лв. / седемстотин шестдесет и един лева/, деловодни разноски, от които 26.00
лв. / двадесет и шест лева/, сторени в производството по ЧГД № 715/2018 г. и 735
лв. / седемстотин тридесет и пет лева/, сторени в настоящото исково производство,
от които 360 лв. адвокатско възнаграждение, 300 лв. заплатен депозит за
възнаграждение за особен представител и 75 лв. държавна такса.
Решението подлежи
на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: