РЕШЕНИЕ
№ 294
гр.Бургас, 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на
15 февруари през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : Веселин Белев
при участието на
секретаря Сийка Хардалова, в присъствието на прокурора …………………, като разгледа
докладваното от съдия Белев а.д. № 2406 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е по оспорване на индивидуални
нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.
Жалбоподател е Иванови 2020 ООД, ЕИК:*********, със
съдебен адрес ***. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез
пълномощник – адвокат М.А. ***.
Ответник по жалбата (АО), е началника на отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по
приходите. Ответникът участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Е.Е..
Предмет на оспорване е заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-318-0048988/27.10.2020г. на АО с която
на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – пицария с
адрес гр.Бургас, ул.Ивайло 24, стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.
Заповедта не е обжалвана по административен ред.
В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за
установено, че на 19.10.2020г. в 11.45 часа е извършена проверка на търговския
обект – извършена е контролна покупка на стоки на обща стойност 13.70лв.,
заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупките не
била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация
фискално устройство.
В жалбата се твърди, че при извършената проверка
фискалното устройство в обекта е било повредено и предадено за ремонт на
обслужваща фирма, поради което за извършената контролна покупка била издадена
касова бележка от кочан. Правят се доводи, че липсата на реквизити в издадената
касова бележка от кочан не може да обоснове възприетото от органа, че липсва
издадена такава бележка. Правят се доводи, че дори в случая да е налице някакво
нарушение, то не води до неотразяване на приходи и ощетяване на фиска. Прави се
оплакване, че възприетата от органа в заповедта фактическа обстановка не е
съответна на тази по протокола за проверка, което я опорочава. Сочат се
вътрешни логически противоречия във фактическите констатации и правните изводи,
изложени в заповедта. Прави се оплакване за непълна и съответно неясна
квалификация на констатираното нарушение. Иска се отмяна на оспорената заповед
като незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
В писмено становище ответникът оспорва жалбата. Счита, че
оспорената заповед е издадена при спазване на всички процесуални изисквания и
при правилно приложение на материалния закон. Иска отхвърляне на жалбата. Не
сочи нови доказателства.
Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат
на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално
допустима.
За да се произнесе по така поставения за решаване спор
между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по
делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби,
включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на
законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.
Представен е препис от индивидуалния административен акт,
предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна
мярка № № ФК-318-0048988/27.10.2020г. на
АО, от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е
издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0048988/19.10.2020г.
Представен е заверен препис от протокол за извършена
проверка № 0048988/19.10.2020г., от
който се установи, че на същата дата
инспекторите по приходите Димитър Желев и Андрей Митрев извършили проверка
на търговски обект – пицария с адрес гр.Бургас, ул.Ивайло 24, стопанисван от
жалбоподателя. При извършена контролна покупка на стойност 13.70лв. не бил
издаден фискален касов бон от продавача. По-нататък при проверката инспекторите
констатирали среден дневен оборот 336.16лв. и наличие на непогасени публични
задължения в размер 3.92лв. Протоколът е съставен от длъжностно лице в кръга на
службата му, поради което представлява официален документ, установяващ
отразените в него обстоятелства.
По делото от страна на жалбоподателя са представени
доказателства, че към момента на проверката фискалното устройство в обекта е
било на ремонт и е следвало да се издават касови бележки от кочан. Това
обстоятелство не е спорно между страните.
Във връзка с констатацията на органа, че при контролната
покупка не е била издадена и касова бележка от кочан, въз основа на протокола
за извършената проверка и съставения акт за установяване на административно
нарушение съдът констатира, че е била издадена касова бележка от кочан №
26/19.10.2020г., в която липсват реквизити – име на фирма, адрес за
кореспонденция, наименование и адрес на търговския обект, идентификационен
номер, име или номер на касиера, час на издаване и подпис на касиера.
Представени са доказателства, че продажбата е била отчетена по касовата книга
на търговеца.
При така установените факти съдът прие следните правни
изводи.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел
„Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите,
който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна
заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г. Не
е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана – съдържа
фактически и правни основания за нейното издаване. Доколко изложените в
заповедта мотиви обосновават налагане на посочената мярка е въпрос на правилно
приложение на материалния закон. Изложени са и мотиви относно продължителността
на мярката, въз основа на които при условията на оперативна самостоятелност
органът е разпоредил запечатване на обекта за посочения срок. Заповедта и
протокола за извършена проверка са надлежно връчени на жалбоподателя, като по
този начин е осигурено правото му да се запознае със съдържанието им и да
организира защитата си. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила при издаването на обжалвания акт. Не са
налице основания за оспорване по чл.146 т.2 и 3 от АПК.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за непълно посочена
правна квалификация, според което непълнотата се изразява в непосочване на б.А
на чл.186 ал.1 т.1 от ЗДДС – приложимата хипотеза на закона е посочена в
заповедта.
Правилно е приложен материалният закон. Съгласно приложимата
материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая
предпоставките по закон са установени, а именно че при извършената контролна
покупка от стопанисвания от жалбоподателя търговски обект, не е била издадена
фискална касова бележка, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки,
при плащането на стоката. Ръчната касова бележка от кочан представлява
документ, съставящ се върху утвърдена бланка с изискуеми реквизити. Липсата на
реквизити в издадената бележка правилно е било квалифицирано от органа като
липса на издадена касова бележка от кочан. Останалите обстоятелства по случая
са без правно значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически
състав, при който за контролния орган възниква задължението да наложи съответна
принудителна мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до
продължителността на мярката. Не са налице основания за оспорване на заповедта
по чл.146 т.4 и 5 от АПК.
По горните съображения, неоснователни се явяват всички възражения,
изложени в жалбата.
Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на
извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е
законосъобразна, поради което оспорването следва да се отхвърли, на основание
чл.172 ал.2 АПК.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Иванови 2020 ООД,
ЕИК:*********, със съдебен адрес ***, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-318-0048988/27.10.2020г. на началника на отдел „Оперативни дейности“
гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в
Централно управление на Национална агенция по приходите.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от
връчване на преписа.
СЪДИЯ :