МОТИВИ към присъда №260013 от 12.05.2021 година
по НОХД №1063/2020 година по описа на РС – Ловеч
Срещу подсъдимия Х.Н.Х. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.235 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК за това, че за периода
12.07.2013г. до 18.08.2013г. в местностите „Л.“, „Б.“, „С“ и „П.“, всичките в
землището на село К., обл. Ловешка, в отдел ***,
подотдел „*“, имот с кадастрален №*****, в отдел *** подотдел „*“- имот с кад. №*****, в отдел **, подотдел „*“ имот с кад №***** и в отдел ***, подотдел „**“- имот с кад. №*****, собственост на наследниците на М. Д. К. /бивш
жител ***/ при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство с неустановени в хода на разследването лица,
с редовно писмено позволително за сеч и извоз, но
извън указаното в него количество от общо 34.60 плътни кубически метра дърва за
огрев, отсякъл и извозил с неустановени в хода на разследването товарни
автомобили от горския фонд - над разрешените, още 25.20 плътни куб. м. дърва за
огрев от цер, габър, келяв габър и благун на обща
стойност 2 520 лева.
Представителят
на Районна прокуратура поддържа обвинението така, както е предявено
в хода на ДП и с обвинителния акт. Счита, че от събраните в хода на ДП и в
съдебното следствие фактически данни, съдържащи се в свидетелските показания и
в изготвената лесотехническа експертиза, както и събраните при разследването
писмени доказателства, безспорно се установява фактическата обстановка такава,
каквато е описана в обвинителния акт и от която
може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият Х. е осъществил
инкриминираното деяние за което е предаден на съда. Твърди, че от обективна
страна е осъществено престъпление против обществените отношения, които
гарантират сигурността в горското стопанство, визирани в Глава шеста, раздел 1
от НК, като изпълнителното деяние се заключава в изсичането и извозване на
дървета с разрешителни, но в по-голямо количество от предвиденото. Посочва, че
безспорно е доказано, че подсъдимият Х. е бил упълномощен от М. М. да го
представлява пред съответните органи, за да изготви и получи всички необходими
документи за четирите имота, че подсъдимият Х.Х. е
сключил договор за възлагане и управление на имоти в горска територия от
05.07.2013 год. от името на М. с фирма „*******“ ЕООД и се е подписал като
изпълнител и по този начин, фактически е започнало осъществяване на въпросната
дейност. Смята за безспорно установено, че за всичките имоти е имало издадено
позволително за сеч от свидетеля Д., който е посетил имотите и подсъдимият Х. е
поставил съответната маркировка, което означава, че подсъдимият е знаел какви и
колко дървета трябва да се секат. Изтъква, че от имот с №***** по разрешително
е следвало да се отсекат 11 пл.куб.м. дърва за огрев, е с протокол за
освидетелстване на сечище е отчетен добив от 18.40 пл.куб.м. дърва, което е 67%
повече от разрешителното за сеч. Посочва, че за имот №***** по разрешително е
следвало да се добият 6 пл.куб.м. дърва за огрев, а с протокол за
освидетелстване на сечище е бил отчетен добив 13.80 пл.куб.м. дърва или това
прави 130% повече от отразеното в позволителното за сеч, за имот №***** е било издадено
позволително за сеч от 10 пл.куб.м. дърва за огрев, а в протокола за
освидетелстване на сечище е отчетен добив от 18.40 пл.куб.м. дърва за огрев или
с 84% повече и за имот №***** по издаденото позволително за сеч е следвало да
се добият 7.60 пл.куб.м. дърва за огрев, а по протокол е отчетено 9.20
пл.куб.м. Т.е., добити са повече от това, което е било разрешено. Излага, че
подсъдимият е следвало да даде копие от всички документи на лицето, което го е
упълномощило - М. М., но не са били дадени. Изтъква категоричността на
изложеното от вещото лице в експертизата, че не се е следвало маркирането на
дърветата, тъй като целта е била по-бърз добив на дървесината, като са рязани
по-хубави и достъпни дървета и не е съобразено с маркировката. От обстоятелството,
че подсъдимият е присъствал на въпросните имоти и е осъществявал чрез други
лица, неустановени в хода на ДП, рязането на дървесината, което означава че е
бил там, знаел е какво да прави, но по същество не го е направил, прави извод
за умишлено поведение от страна на подсъдимият Х.Н.Х. за сеченето и извозването
на въпросните дърва. Приема, че по безспорен начин е установено, че Х. е
извършил деянието за което му е повдигнато обвинение, следва да понесе своята
наказателна отговорност и предлага да му бъде наложено наказание 10 месеца
лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при общ режим, тъй като приема,
че за същия не е настъпила реабилитация - осъждан е като непълнолетен, както и
като пълнолетен е бил осъждан на три месеца лишаване от свобода, което
наказание е било отложено с три годишен изпитателен срок и не е налице законова
реабилитация. В този смисъл моли съда да постанови присъда.
Подсъдимият Х.Н.Х., редовно призован се явява лично
и с упълномощените от него защитници – адвокат Г.П. и адвокат Д.С. ***.
Подсъдимият не желае да даде обяснения, но твърди, че е бил изпълнител на
фирмата, изготвил е всички документи, но пряко не е извършил сеч и се счита за
невинен. Защитникът му адв. П. моли съда да признае
подзащитния му за невиновен по повдигнатото му обвинение тъй като Х. няма
фигура на пряк извършител на престъплението, за което е обвинен, както и че
неговата роля започва в отношенията с първите свидетели М.И. и Д. Д., като на
20.05.2013 год. подсъдимият е бил упълномощен от М.И. с конкретни задачи като
физическо лице, а една от задачите в пълномощното е да сключи договор с
лицензирана фирма за дърводобив. Заявява, че след упълномощаването от свидетеля
И., който е сторил този акт на своята воля, Х. от негово име и за негова сметка
е сключил с „*******“ ЕООД договор за управление на сеч. Сочи, че в този момент
фирма „*******“ ЕООД и двамата свидетели влизат в гражданско правно отношение с
фирмата „*******“ ЕООД, а той няма никаква роля. В този смисъл изтъква, че
пострадалите лица следва да си уреждат отношенията по реда на гражданското
законодателство, каквато е практиката на ВС по наказателните дела, такива
спорове се отнасят към граждански съд. Припомня, че в показанията си, свидетелят
М.И. е точен и конкретизира точни периоди, че едва на следващата година е
правил опити да установи как е проведена сечта и на каква фаза, че в ранната
пролет на 2016 год. е подал първия сигнал до органите да проверят случая. Сочи,
че след около три години, от тази група свидетели, единият, от които е
пострадал, дава показания, които са коренно различни от тези, дадени в ДП. Изтъква,
че в тази група свидетели се наблюдава едно поведение, което се приспособява в
хода на производството, както им е угодно. Посочва, че от втората група
свидетели, в която са С. и Ф., единствено С. споменава, че е правил проверка,
но само уточнява в ДП, че е през 2014 год., а в съдебно заседание потвърждава,
че не е посещавал физически имотите, доколкото в показанията си, свидетелката Ф.
споменава, че е чула от М.И. за този случай. Счита, че не следва да се
кредитират показанията на тази свидетелка. Адвокат П. продължава да анализира
показанията на свидетелите, като изтъква, че лицензираният лесовъд, който е
извършил съответните дейности в имота, след като са му прочетени показанията,
които е дал в хода на ДП, където има изтъкната конкретика
и протоколи за освидетелстване ги потвърждава. По отношение разликата между
позволителното за сеч и протоколите за освидетелстване, за които споменава Представителят
на РП Ловеч посочва казаното от свидетеля Д., а именно, че при натоварването са
мерени кубици, а видно от позволителните са отразени плътни дървета. Заявява,
че не следва да се дава вяра на
прокурора, заради приложения спрямо единия вид кубици тегловен коефициент. Сочи,
че вещото лице е посетил обекта 21.04.2017 год., което се явява около 44 месеца
след инкриминирания период, приложил е техниката на окомерно табличния метод за
определяне на наличната дървесина, а на въпроса как може да се прецени момента
на изрязване на дърветата, той заявил, че след 6 месеца вече е невъзможно да се
установи кога е изрязана дървесината. В тази връзка се учудва как обвинението е
определило точния инкриминиран период, че първото физическо посещение на
четирите броя гори става на 21.04.2017 год., тъй като първата група свидетели категорично
заявяват, че не са посещавали сечта след сеченето. Според защитника, ако се
хване вяра за този 6 месечен период, би следвало да се установи, че няма как да
се установи, че това е точно периода на изсичането, тъй като лицензираният
лесовъд с показанията си и документите по делото е присъствал при изсичането,
товаренето и освидетелстването, а и заради съществуващата техниката, по която
се проследява редовността на сечищата, ако е имало разминаване от
позволителните и билетите, би следвало компетентните държавни органи в лицето
на РДГ и в случая ДГС да реагират на момента. Смята за достатъчно това, за да
се изведе извод за невиновност, тъй като инкриминираният период не може да се
установи, че в този момент Х.Х. е отсякъл или
участвал в отсичането на повече дървесина, още повече, че позволителните не са
издадени на негово име, а на други физически или юридически лица и не носи
отговорност, за да му се вмени надвишаване на добива по тези позволителни. Моли
съда да бъде оправдан. Вторият му защитник, адвокат С. се присъединява изцяло
към становището на колегата си, като също счита, че по делото не са събрани
категорични доказателства, от които да се изведи извод за виновността на
подсъдимия Х.Х.. Счита, че присъдата не може да почива
на предположения, а от събраните доказателства и ангажираните гласни такива не
се установява по безспорен и категоричен начин, че Х. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и е предаден на съд. Също моли
съда да го признае за невиновен.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от разпитаните свидетели, събраните
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Х.Н.Х. ***. Бил осъждан, с висше образование. Работел като барман във фирма „******“ ЕООД с. М..
Пострадалите
М.И.И. и Д.М.Д. притежавали в съсобственост горски
имоти, намиращи се в землището на с. К., обл.Ловеч.
Те им били останали в наследство от техен общ праводател
М. Д. К. бивш жител ***. Имотите им били възстановени с Решение №66 за
Възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в
землището на село К., обл.Ловеч. Сред възстановени
имоти били и следните поземлени имоти от горския фонд:
-№
***** с площ от 2.399 дка, намиращ се в местността „*.“, отдел ***, подотдел „*“;
-№
***** с площ от 3.701 дка, намиращ се в местността „*.“, отдел ***, подотдел „*“;
-№
***** с площ от 4 дка, намиращ се в местността „*“, отдел ***, подотдел „*“;
-№
***** с площ от 1.401 дка, намиращ се в местността „*.“, отдел ***, подотдел „**“.
През
пролетта на 2013г., М.И. се свързал с подсъдимия Х.Х.,
за когото знаел, че извършва сеч на гори и продажба на дървесина, с цел да
продаде дървата от въпросните имоти. Подсъдимият Х. през този период действал
от името на фирма „*******“ ЕООД, която се водела на името на Т.Н.Х., негова
баба. Той дефакто развивал цялата дейност на фирмата.
Уговорката между двамата била да се заплати по 20 лв. на кубик добита и
извозена дървесина. М. М. упълномощил Х. с пълномощно рег. № 3212/20.05.2013г.
на нотариус А.Ц.. С това пълномощно М.И. упълномощил подсъдимия Х. да го
представлява пред необходимите държавни и частни институции относно подаване на
заявления, получаване на скици и разрешително за сеч на горепосочените четири
имота, включително да влиза в имотите, да извършва сечта, да добива и извозва
дървесината и да продава същата. Също така, подсъдимият Х. имал право да преупълномощава трети лица с тези права. Пълномощното било
без срок и важало за цялата страна.
На
05.07.2013г., подсъдимият Х. сключил Договор за възлагане на управление на
поземлени имоти в горски територии, като пълномощник на М.И., като „Възложител“
с фирма „*******“ ЕООД като „Изпълнител“.
С този договор изпълнителят се задължавал да издаде позволително за сеч и извоз на дървесина в посочените имоти, като изпълнява
дейностите по маркиране, стопанисване, добив, инвентаризация, изработване на
планове и програми за управление и развитие на горските територии, както и
съпровождащите ги документи, както и да възлага на лице, регистрирано да
упражнява лесовъдска практика да издава, получава и подписва всички необходими
документи, изискващи се от ЗГ и поднормативните актове, свързани със сечта,
извозва, транспорта на дървесината, представя, води и отчита документите,
свързани с дейностите в горските територии.
С
Трудов договор № 01/01.04.2013г., свидетелят И.И.Д. бил назначен на работа като лесоинженер
в „*******“ ЕООД. Той, заедно с подсъдимия Х., са ходили в имотите и е била
извършена необходимата маркирация на дърветата за
сечене. Лично свидетелят Д. издавал позволителните за сеч, превозните билети и
освидетелствал сечищата. Той е заявил, че сечта е била извършвана от работници,
наети от подсъдимия Х.Х., който също присъствал там.
След
като М.И. и Д.Д. не си получили парите от подсъдимия Х.,
през 2014 година М.И. помолил свидетеля И.П.
С. да провери дали в горските имоти е имало рязане на дървесина. Той извършил
проверка на имотите и тъй като имал достъп и до информационната система на ИАГ
установил, че в имотите имало сеч и според него е отсечено повече, от колкото е
трябвало да се сече. Едва през месец юли 2016 година М.И. *** и РП-Ловеч. Била
извършена проверка и образувано досъдебно производство.
По
досъдебното производство, почти четири години след деянията, е била назначена и
реализирана и съдебно-лесотехническа експертиза. В съдебно заседание вещото
лице заяви, че след изтичане на шест месеца от сечта, вече е невъзможно да се
установи дали всички дървета са отсечени по едно и също време.
От приложените
по делото писмени доказателства се установява, че за имот с кад.
№ ***** имало издадено позволително за сеч с №121216/11.07.2013г. за
краткосрочно постепенна - осеменителна фаза, с
интензивност 20% и изсичане на подлеса с очакван
добив от 15 пл.куб.м. дърва и вършина. С протокол за освидетелстване на сечище
№97289/18.08.2013г. е бил отчетен добив от 18.40 пл.куб.м. дърва, които са били
експедирани с 4 броя превозни билети. За поземлен имот с кад.
№***** имало издадено позволително за сеч №124526/27.07.2013г. за изборно прореждане и очакван добив от 9 пл.куб.м. дърва и вършина.
С протокол за освидетелстване на сечище №97291/18.08.2013г. е бил отчетен добив
от 13.80 пл.куб.м. дърва, за които имало издадени 4 броя превозни билети. За
поземлен имот с кад. №***** е било издадено
позволително за сеч с №121212/11.07.2013г. с вид на сечта прореждане
и очакван добив от 14 пл.куб.м. дърва и вършина. С протокол за освидетелстване
на сечище №97286/18.08.2013г. е бил отчетен добив от 18.40 пл.куб.м. дърва,
които са били експедирани с 4 броя превозни билети. За поземлен имот с кад. №***** е било издадено позволително за сеч с №120783/08.07.2013г.
краткосрочно постепенна - осеменителна фаза, с
интензивност 20% и изсичане на подлеса с очакван
добив от 9.5 пл.куб.м. дърва и вършина. С протокол за освидетелстване на сечище
№97284/18.08.2013г. е бил отчетен добив от 9.2 пл.куб.м., които са били
експедирани с 2 бр. превозни билети.
Във
всички протоколи за освидетелстване на процесните
сечища е посочено, че разликите между количествата и категориите дървесина по
позволително за сеч и фактически добити в повече или в по-малко се дължат на
допустима разлика. По делото не бяха представени каквито и да било
доказателства, че добитата в повече дървесина надхвърля тази допустима разлика.
Не се събраха и доказателства отсичането на по няколко кубични метра дърва над
позволителните за сеч за всеки от имотите да се дължи на умишлени действия от
страна на подсъдимия. Напротив, те са отразени както в превозните билети, така
и в протоколите за освидетелстване на сечищата.
При така изяснените фактически обстоятелства съдът прие, че не се
събраха достатъчно и безспорни доказателства подсъдимият Х.Н.Х. да
е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на престъплението, за което е предаден на съд и на
основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.235 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК.
На основание чл.190 ал.1 от НПК съдът
постанови направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.
Водим от гореизложеното съдът
постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :