Решение по дело №1942/2008 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

номер 2964/13.10.2009 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                             ХІІ СЪСТАВ, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ

на 02 октомври 2009 г.                                               Година 2009

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при участието на секретар Р. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 1942 по описа за 2008 год.

 

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

В исковата си молба ищците В.Д.К. и М.Д.М.  твърдят, че са собственици на по 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 170 кв.м. от УПИ № ІІ – 785, 786 в кв. 45 по плана на 25 микрорайон на гр. Варна, при граници на частта: ул. „Иглика”, УПИ № І-784, УПИ № ХVІІ-783, УПИ № VІ-779 и останалата част от УПИ № ІІ – 785, 786, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет, както следва: за земята по наследствено правоприемство от Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г., а тя по силата на договор за доброволна делба от 30.03.1960 г. в режим на СИО с Мирчо Д. Панов, а за постройките по наследствено правоприемство от Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г., а от нея чрез изграждането им в режим на СИО с  Мирчо Д. Панов. Излага се, че прекият им наследодател Димитър М.Д. – син на Василка и Мирчо Панови, е направил отказ от наследството оставено от баща му, поради което ищците го наследяват по заместване само по отношение на наследството оставено от Василка Панова. Твърди се, че ответниците М.М.Б. и В.Г.Б. се снабдяват с КНА № 14/2007 г. за имотите, като в последствие с останалите ответници Д.Г.К., Г.А.А., Н.К.А. *** си учредяват право на строеж върху земята. Отправеното до съда искане е да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици всеки на по 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 170 кв.м. от УПИ № ІІ – 785, 786 в кв. 45 по плана на 25 микрорайон на гр. Варна, при граници на частта: ул. „Иглика”, УПИ № І-784, УПИ № ХVІІ-783, УПИ № VІ-779 и останалата част от УПИ № ІІ – 785, 786, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

 Ответниците М.М.Б. и В.Г.Б., чрез процесуалния им представител, оспорват иска, като неоснователен. Излага се, че наследодателят на ищците извършва отказ от наследството на Мирчо Д. Панов, поради което същите не могат да встъпят в неговите права. Отказ от наследство са направили още преживялата съпруга на Панов и другия му син, поради което целият имот е собственост на ответницата Б.. Твърди се, че по отношение на двамата ответници в режим на СИО е изтекъл десетгодишния давностен срок за придобиване на имота, чрез владение в периода от 1974 г. до предявяването на иска в съда – 29.02.2008 г.

Ответниците Д.Г.К., Г.А.А., Н.К.А. ***, редовно уведомени за инициираното съдебно производство, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по съществото на правния спор – лично или чрез процесуален представител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.188 от ГПК /отм./, приема за установено от фактическа страна следното:

С нот. акт № 67, том ХІ, дело № 2482/1957 г. /лист 95/ Мирчо Д. ***.ч. от лозе, цялото с площ от 4 дка, находящо се в землището на гр. Варна, местността не се чете. От представения договор за доброволна делба от 30.03.1960 г. /лист 12/ се установява, че в дял и изключителна собственост на Мирчо Д. *** лозето, представляващо сега дворно място, включено в парцел ІІ, дворище 348 от св. 607 по плана на гр. Варна, при граници: от две страни улици и парцел І-ви.

От удостоверение за наследници на Мирчо Д. ***1.10.1973 г. /лист 8/ се установява, че негови наследници по закон са: Василка Николова Панова – съпруга, Димитър М.Д. – син, Николай М. Панов – син и М.М.Б. – дъщеря. От удостоверение за наследници на Димитър М. ***, поч. на 09.01.1998 г. /лист 9/ се установява, че негови наследници по закон са: Н.Г.Д. – съпруга, В.Д.К. - дъщеря и М.Д.М. – син. От удостоверение за наследници на Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г. /лист 10/ се установява, че нейни наследници по закон са: М.Д.М. – внук /син на Димитър М.Д./, В.Д.К. – внучка /дъщеря на Димитър М.Д./, Николай М. Панов – син и М.М.Б. – дъщеря.

От удостоверение № 26/16.03.1995 г. и удостоверение № 144/01.11.1983 г. на ВРС /лист 11/ е видно, че Василка Николова Панова, Димитър М.Д. и Николай М. Панов са направили отказ от наследството, останало след смъртта на Мирчо Д. Панов.

С нот. акт № 14, том ІІ, рег. № 3906, дело № 214/2007 г. /лист 13/ и нот. акт за поправка на КНА № 57, том ІІ, рег. № 4552, дело № 257/2007 г. /лист 14/ М.М.Б. и В.Г.Б. са признати за собственици на ПИ № 785 с площ от 170 кв.м., включен в УПИ № ІІ – 785, 786 в кв. 45 по плана на 25 микрорайон на гр. Варна, ведно с изградените в него едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет.

С нот. акт № 32, том І, рег. № 239, дело № 32/2007 г. /лист 15/ Д.Г.К. продава на „Макси строй” ЕООД, гр. Варна 5 кв.м. ид.ч. от УПИ № ІІІ-786 в кв. 15 по плана на 25 подрайон на гр. Варна с площ от 250 кв.м.

С нот. акт № 200, том ІІ, рег. № 2999, дело № 400/2007 г. /листи 16-19/ Д.Г.К., Г.А.А., Н.К.А.,  М.М.Б., В.Г.Б. ***, в качеството им на съсобственици на УПИ № ІІ – 785, 786 в кв. 45 по плана на 25 микрорайон на гр. Варна взаимно си учредяват вещно право на строеж върху имота за обекти от жилищна сграда, чието строителство е предвидено и предстои да се извърши в съответствие с влязъл в сила ПУП, разрешително за строеж и одобрен инвестиционен проект.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета от съда СТЕ /листи 113, 114/, кредетирано като обективно и компетентно изготвено, се установява, че ПИ № 785 от кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна е включен в УПИ № ІІ – 785, 786 в кв. 45 по плана на 25 микрорайон на гр. Варна, като площта му е 163 кв.м. От старото застрояване са запазени само стопанска постройка и едноетажна жилищна сграда. Действащи за имота са както ПУП, така и КК на гр. Варна, район „Приморски”. По действащата КК процесната реална част се индивидуализира по следния начин: реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751.

По искане на страните, с оглед доказване на твърденията им, са разпитани свидетелите Анка Цонкова Стойкова /без родство и дела със страните/, Ненчо Андреев Николов /без родство и дела със страните/ и Г. Великов Г. /без родство и дела със страните/, чиито показанията съдът възприема в частта, в която съдържат данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. В тежест на ищците е да докажат, че спорното право е възникнало /правото си на собственост върху процесния недвижим имот/, а ответниците следва да докажат фактите, които изключват това право.

От заключението на вещото лице по приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че по действащата КК на гр. Варна, район „Приморски” процесната реална част, върху която ищците претендират собственост за всеки от тях по 1/12 ид.ч. се индивидуализира по следния начин: реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751, съответстваща на имот пл. № 785 в кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна по предходен регулационен план.

Ищците В.Д.К. и М.Д.М. се легитимират като собственици на по 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751, съответстваща на имот пл. № 785 в кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна по предходен регулационен план, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет, както следва: за земята по наследствено правоприемство от Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г., а тя по силата на договор за доброволна делба от 30.03.1960 г. в режим на СИО с Мирчо Д. Панов, а за постройките по наследствено правоприемство от Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г., а от нея чрез изграждането им в режим на СИО с  Мирчо Д. Панов.

За да възникне правото на собственост на наследниците, необходимо е тяхната наследодателка да е била собственик на имота, предмет на наследственото правоотношение. От представения по делото нот. акт № 67, том ХІ, дело № 2482/1957 г. се установява, че праводателят Мирчо Панов придобива чрез възмездна сделка собствеността върху процесната земя. Между страните не се спори, че към момента на извършване на покупката Мирчо Д. Панов и Василка Николова Панова са в брачна връзка. Съобразно обаче действащите към този момент разпоредби на ЗЛС имуществото на съпрузите е в режим на разделност, поради което Мирчо Панов се счита едноличен собственик на закупения от него имот с нот. акт № 67/1957 г. и затова извършената доброволна делба с договор с нотариална заверка на подписите на съделителите от 30.03.1960 г., в която участва само съпругът е валидна. С новия за тогава СК /обн. в ДВ, бр. 23/1968 г. и отм. с ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г./ и по специално чл. 103 от ЗПР на СК се преуреждат имуществените отношения между съпрузите, като въведеният режим на СИО се прилагат и за имуществата, придобити преди влизането му в сила от съпрузи при заварени бракове, какъвто е конкретния случай. Брачната връзка между наследодателите се прекратява едва със смъртта на Мирчо Д. Панов на 21.10.1973 г. Т.е. имотът поставен в дял на съпруга по договора за доброволна делба от 30.03.1960 г. е в режим на СИО, считано от влизане в сила на СК от 1968 г. Не се спори между страните, че по време на брака си Мирчо Д. Панов и Василка Николова Панова изграждат едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., поради което и за тях се прилага режима на СИО.

След смъртта на Мирчо Д. Панов на 21.10.1973 г., съобразно действащата тогава разпоредба на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г. /отм./, преживялата го съпруга, понеже  наследява заедно с общите им деца, не получава дял от частта на починалия съпруг от имуществото в режим на СИО. Или квотата на Василка Николова Панова в имотите е ½ ид.ч., а всяко от трите им деца Димитър М.Д. – син, Николай М. Панов – син и М.М.Б. – дъщеря получава по 1/6 ид.ч., тъй като те наследяват по равно другата половина от имотите, собственост на баща им. От представените по делото удостоверение № 26/16.03.1995 г. и удостоверение № 144/01.11.1983 г. на ВРС се установява, че Василка Николова Панова, Димитър М.Д. и Николай М. Панов правят отказ от наследството, останало след смъртта на Мирчо Д. Панов, поради което М.М.Б. се явява единствен собственик по наследствено правоприемство на половината от имотите, собственост на баща й.

След смъртта на наследодателката Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на на 06.04.1998 г., същата оставя следните наследници по закон: Николай М. Панов – син, М.М.Б. – дъщеря, М.Д.М. – внук /заместил по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗН баща си  Димитър М. ***, поч. на 09.01.1998 г./ и В.Д.К. – внучка /заместила по реда на чл. 10, ал. 1 от ЗН баща си  Димитър М. ***, поч. на 09.01.1998 г./ Квотите на наследниците от наследството на Василка Николова Панова се определят съобразно разпоредбите на чл. 5 – 10 от ЗН, както следва: за Николай М. Панов и М.М.Б. по 1/ 6 ид.ч., а за М.Д.М. и В.Д.К. по 1/12 ид.ч. Не са налице твърдения и съответно представени доказателства за направен отказ от наследството на наследодателката Василка Николова Панова. Т.е. ищците се явяват собственици на по 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751, съответстваща на имот пл. № 785 в кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна по предходен регулационен план, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет.

Ответниците М.М.Б. и В.Г.Б. правят възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност върху имотите в периода от 1974 г. до предявяването на иска в съда – 29.02.2008 г. Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост върху чужда вещ чрез фактическото упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок /10 години/. При придобиване на едно вещно право по давност, се прекратява правото на досегашния му носител. След смъртта на наследодателите владението се наследява от наследниците им съразмерно на наследствените им дялове, като е без значение дали същите упражняват фактическа власт върху имота. Т.е. наследникът, който живее в имотите или ги ползва се явява владелец на своя наследствен дял и държател досежно наследствените дялове на останалите сънаследници. За да може наследствените имоти да бъдат придобит по давност само от един от сънаследниците е необходимо същият категорично да е манифестирал намерението си за своене на целите имоти пред останалите сънаследници. Такива действия от страна на М.М.Б. или съпругът й не се установиха от събрания доказателствен материал, напротив, от разпитаните свидетели се установява, че внуците на В. Панова необезпокоявано са посещавали къщата и дворното място, без някой от останалите сънаследници да създава пречки за това. Т.е по делото не се установи ответниците Босеви в режим на СИО да са своили сънаследствените имоти и това да е стигнало до знанието на останалите сънаследници, поради което същите не са придобили имотите по давност.

С оглед изложеното съдът намира, че предявените искове от М.Д.М. и В.Д.К. против / Д.Г.К., Г.А.А., Н.К.А.,  М.М.Б., В.Г.Б. *** с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено в отношенията между страните, че всеки от ищците е собственик на 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751, съответстваща на имот пл. № 785 в кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна по предходен регулационен план, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Съставеният нот. акт № 14, том ІІ, рег. № 3906, дело № 214/2007 г., поправен с нот. акт за поправка на КНА № 57, том ІІ, рег. № 4552, дело № 257/2007 г. следва да бъде отменен за 1/6 ид.ч. /2 х 1/12 ид.ч./ от описаните в него имоти, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.

При този изход на спора формулираното искане от ищцовата страна с правно основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./ за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят сумата от 252 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.М.Б., ЕГН **********,***, В.Г.Б., ЕГН **********,***, Д.Г.К., ЕГН **********,***, Г.А.А., ЕГН **********,***, Н.К.А., ЕГН **********,*** и „М. с.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, рег. по ф.д. № **** по описа на ВОС, представлявано от Б. Т. Б., че М.Д.М., ЕГН **********,*** Е СОБСТВЕНИК на 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751, съответстваща на имот пл. № 785 в кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна по предходен регулационен план, защрихована със син цвят на скицата на лист 114 от делото, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет И че В.Д.К., ЕГН **********,***  Е СОБСТВЕНИК на 1/12 ид.ч. от реална част с площ от 163 кв.м. от ПИ № 2553.751 по КК на гр. Варна, район „Приморски”, целият с площ от 434 кв.м., при граници на частта: ул. „Иглика”, ПИ № 2553.423. ПИ № 2553.425, ПИ № 2553.429 и останалата част от ПИ № 2553.751, съответстваща на имот пл. № 785 в кв. 45 по плана на 25 подрайон на гр. Варна по предходен регулационен план, защрихована със син цвят на скицата на лист 114 от делото, ведно с изградените в нея едноетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., включваща входно антре, стая, лятна кухня и едноетажна постройка с площ от 18 кв.м., представляваща навес с баня и тоалет, ДВАМАТА по наследствено правоприемство от Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г., а тя по силата на договор за доброволна делба от 30.03.1960 г. в режим на СИО с Мирчо Д. Панов, а за постройките по наследствено правоприемство от Василка Николова Панова, б.ж. на гр. Варна, поч. на 06.04.1998 г., а от нея чрез изграждането им в режим на СИО с  Мирчо Д. Панов, на основание чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./.

СКИЦАТА на лист 114 от делото, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението.

ОТМЕНЯ нотариален акт за констатиране на право на собственост № 14, том ІІ, рег. № 3906, дело № 214/2007 г., на Нотариус Борис Василев, рег. № 124 на НК, с район на действие – ВРС, поправен с нот. акт за поправка № 57, том ІІ, рег. № 4552, дело № 257/2007 г. на Нотариус Борис Василев, рег. № 124 на НК, с район на действие – ВРС за 1/6 ид.ч. от описаните в него имоти, на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./.

ОСЪЖДА М.М.Б., ЕГН **********,***, В.Г.Б., ЕГН **********,***, Д.Г.К., ЕГН **********,***, Г.А.А., ЕГН **********,***, Н.К.А., ЕГН **********,*** и „М. с.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: ****, рег. по ф.д. № **** по описа на ВОС, представлявано от Б. Т. Б. да заплатят на М.Д.М., ЕГН **********,*** и В.Д.К., ЕГН **********,***  сумата в размер на 252 /двеста петдесет и два/ лева, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Варненски окръжен съд.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: