Решение по дело №4665/2015 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 297

гр.Перник, 11.04.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК IІ^-ри състав, гражданска колегия в открито съдебно заседание проведеното на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

при участието на секретаря А.В., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 04665 описа на съда за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от

От М.В.М. *** , с ЕГН ********** ЧРЕЗ : С.И. *** - съд. адрес за получаване съобщения и призовки

ПРОТИВ : “ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН” ЕООД гр. Перник, “Софийско шосе “ № 31, ЕИК *********, представлявано от ВЕРКА И. - Управител с ЕГН **********

С искане да бъде осъдено Ответното дружество да заплати на доверителят й : Сумата от 1256,12 лв. - представляваща начислени, но неизплатени нетни трудови възнаграждения счита но от 31.06.2014 г. до 30 11.2014 г.; Лихви за забава на плащането върху тази сума /мораторни лихви/ считано от 31.06.2014 г. до завеждане на делото в размер на 38.00 лв.; зак. лихви върху присъдената главница 1256,12 лева, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане на дълга, както и 367.00 лв. представляващи обезщетение по чл. 221,ал.1 КТ считано от 30.11.2014 г. до завеждане на делото в едно с лихвата за забава на плащането върху тази сума в размер на 11.01 лв. считано от 27.10.2014 г. - датата на уволнението до завеждане на делото.

Съдът намира, че е сезиран с обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128 във вр. с чл. 245, ал.2 от КТ, чл. 221 от КТ и чл.79 и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че работи в ответното дружество въз основа на трудов договор № 49/12.03.2014 на длъжност „сметосъбирач", и със Заповед д№ 257/27.10.2014г. трудовото му правоотношение било прекратено, считано от 27.10.2014г., като не му било изплатено дължимото му трудово възнаграждение в размер на 1256.12 лв. представляваща начислени, но неизплатени нетни трудови възнаграждения считано от 31.06.2014 г. до 30.11.2014 г.

Ответникът, в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по установените в ГПК способи е депозирал отговор, с който оспорва исковата молба изцяло по основание и размер, като възразява срещу обективно предявените искове, както и на обстоятелствата на които се основават, като твърди, че за периода от 30.05.2014-09.04.2015г. с РКО на ищеца са били изплащани суми представляващи част от дължимото му трудово възнаграждение в общ размер от 460.00 лв. – за което представя и писмени доказателства, поради което и възразява срещу иска по чл. 86 от ЗЗД, тъй като съгласно акцесорния му характер се намира в зависимост от възникването, действителността и погасяването на основния му дълг. Предвид изложеното моли да бъдат отхвърлени предявените искове, като неоснователни и недоказани, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищеца редовно призован се представлява от процесуален представител, който на осн. чл. 214 от ГПК е направил изменение на исковата претенция, като е оттеглил иска за присъждане за неизплатени нетни трудови възнаграждения до пълния предявен размер, като същия се счита предявен за сумата от 838.64 лв., като е увеличил размера на иска за забава, който да се счита предявен за сумата от 72.08лв., като е оттеглил иска за присъждане за обезщетение за забава по чл. 221 от КТ до пълния предявен размер, като същия се счита предявен за сумата от 308.70 лв.

Ответното дружество, редовно призовано не изпраща представител за насроченото открито съдебно заседание не изразява становище по хода на делото и по съществото на спора.

При обявяване делото за решаване не са били налице предпоставките на чл. 238 от ГПК поради което съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност съобразно наведените в молбата твърдения и събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните се установи, че през процесния период страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е видно, че на ищеца не са изплатени трудовите възнаграждения в общ размер сумата от 838.64 лв., като върху главницата за неизплатени трудови възнаграждения следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на 72.08 лв. лв., считано от деня следващ 30-ето число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждението до датата на подаване на исковата молба, а именно 22.07.2015г., като размера на дължимото се обезщетение на осн чл. 221 от КТ е 308.70 лв., и лиха за забава 20.10 лв.

Предвид така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.124 от КТ работодателят е длъжен да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното трудово възнаграждение за положения труд, като изплащането му се извършва на осн. чл.270, ал.2 КТ авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, лично на работника или служителя или при условията на чл.270, ал.3 КТ- на изрично посочените там лица. По делото съдът приема за безспорно установено от заверените ксерокопия от цитирания трудово договор, че на ищеца за месеците от исковия период е било начислено брутно трудово възнаграждение във ведомостите за заплащане на трудови възнаграждения, в едно със следващите се удръжки.

За да бъдат уважени предявените обективно съединени искове, в съдебното производство, следва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки:

1. страните да са се намирали в трудово правоотношение през съответния период; и

2. работодателят да не е изпълнил задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение на работника или служителя.

По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, брутния размер на трудовото му възнаграждение, като и кога и как е прекратено трудовото му правоотношение. В доказателствена тежест на ответникът е да установи размера и плащането на трудовото възнаграждение процесните обезщетения.

Касателно настоящия случай беше безспорно установено между страните наличие на трудово правоотношение с ответното дружество.. Срещу положения труд, съгласно императивното изискване на закона, за работодателя е възникнало насрещното задължение да заплати на работника трудово възнаграждение, съгласно уговореното в индивидуалния трудов договор такова.

От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, не оспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, е видно, че на ищеца не са изплатени трудовите възнаграждения за периода май 2014г. – октомври 2014г. в общ размер сумата от 838.64 лв. Предвид на което исковите претенции за неизплатено трудово възнаграждение за процесния период следва да бъдат уважени за дължимото се трудово възнаграждение до пълния размер с оглед направеното изменение на исковата претенция по чл. 214 от ГПК. Следва да бъде уважена и акцесорната искова претенция за сумата от 72.08 лв. съгласно заключението на вещото лице представляваща обезщетение за забава, за периода от датата на възникване на всяко едно задължението считано от деня следващ 30-ето число на месеца, следващ месеца за който се дължи възнаграждението до датата на подаване на исковата молба, а именно 22.07.2015г., тъй като съгласно разпоредбата на чл. чл.84, ал.1 от ЗЗД след изтичане на определения срок за плащане длъжника изпада в забава.

С оглед акцесорния характер на обезщетение за забава за неизплатени трудови възнаграждение, предвид уважаването на главния иск следва да бъде присъдено и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, а именно 22.07.2015г. до датата на окончателното им изплащане.

Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работникът или служителят без предизвестие в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение Следователно съгласно цитираната разпоредба на осн чл.221, ал.1 КТ е следвало да бъдат начислени и изплатени посочените суми. По делото е изслушано заключение на вещо лице, което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно изготвено, съгласно което размера на дължимото се обезщетение е сумата от 308.70 лв., като изплащане на начислената сума не е установено. Следователно искът следва да бъде уважен като основателен и доказан в претендирания размер установен от експертизата, ведно със законната лихва от дата подаване на исковата молба, а именно 22.07.2015г. до датата на окончателното изплащане на сумата. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава върху неизплатеното обезщетение по чл. 221 от КТ исковата претенция следва да бъде отхвърлена, тъй като не се представиха доказателства за отправяне на покана за така претендираната, поради което и съгласно разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД не се дължи.

По разноските и държавната такса:

На основание чл. 359 от КТ ищеца не дължи заплащане на държавна такса и разноски за вещо лице. С оглед изхода от спора, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на ВСС чрез ПРС на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 72, ал. 1 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК във вр. с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата от 100.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на предявените искове по чл. 128 и 221 от КТ, както и на осн. чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 71, ал. 1, изр. 1, предл. 2 от ГПК - сумата в размер на 50.00 лева, представляваща разноски за вещо лице съразмерно с уважената част от исковите претенции, при направени разноски за вещо лице от бюджета на съда в размер на 50.00 лева

В хода на настоящото производство ищеца е представил доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 300.00 лв. виж договор за защита и правно съдействие бл. № 00476/21.07.2015г., поради което и съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК се дължи присъждане на направени разноски в настоящото производство в размер на сумата от 300.00 лв.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК съдът ще допусне предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за работа.

Воден от гореизложеното, Пернишки районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, обл. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31 вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:*********, представлявано от инж. Верка Димитрова И. ДА ЗАПЛАТИ на М.В.М. *** , с ЕГН ********** сумата от 838.64 лв., / осемстотин тридесет и осем лева и 16 стотинки/, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец май 2014 година до месец октомви 2014 година, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от дата на подаване на исковата молба, а имено 22.07.2015 год.. до окончателното им изплащане, както и сумата 72.08 лв. / седемдесет и два лева и 08 ст./, представляваща обезщетение за забава върху главницата неизплатени трудови възнаграждения, считано от деня следващ 30-ето число на месеца, следващ , за който се дължи възнаграждението до датата на подаване на исковата молба, а именно 22.07.2015г.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му за присъдените трудови възнаграждения и обезщетения за работа.

ОСЪЖДА „ЛИЕЛ КОНСТРАКШЪН“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, обл. Перник, ул. „Софийско шосе“ № 31 вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК:*********, представлявано от инж. Верка Димитрова И. ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пернишки районен съд сумата в общ размер на 150 лева/ сто и петдесет лева ст./, в това число: 100.00 лв../- държавна такса, и 50.00 лева - разноски за вещо лице от бюджета на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	489
Дата:	11 април 2016 г. (в сила от 2 август 2016 г.)
Съдия:	Антония Атанасова Атанасова Алексова

Дело:	20151720104665
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 юли 2015 г.

Решение по дело №4665/2015 на Районен съд - Перник

Съдържание на акта