Решение по дело №223/2020 на Районен съд - Исперих

Р Е Ш Е Н И Е  № 260002

 

 

 

гр. Исперих, 08.01.2021 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ,  в съдебно заседание при закрити врата, проведено на девети декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИНА ЙОВЧЕВА

 

при участието на секретаря Анна Василева, като разгледа докладваното от съдията АНД  № 223 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания.

Постъпила е жалба от Е.О.С. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния му представител адв. К. при АК - Силистра, със съдебен адрес:***, срещу Наказателно постановление № , издадено на 01.06.2020 г. от Й М Й, на длъжност началник група в РУ - Исперих при ОДМВР – Р, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДП) глоба в размер на 10,00 (десет) лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП и по т. 2 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ от ЗДП глоба в размер на 10,00 (десет) лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.

Жалбоподателят счита процесното НП за незаконосъобразно и неправилно. Излага доводи, че описаните факти в АУАН и НП не отговарят на действителното. Посочва, че неправилно наказващият орган (АНО) е посочил, че жалбоподателя управлява четириколесно МПС, тъй като мотоциклетът е двуколесно пътно превозно средство. Твърди, че на посочената дата и час не е управлявал посоченото в наказателното постановление МПС. Моли за отмяна на горното НП.

Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт, подлежащ на съдебен контрол.

В с.з. жалбоподателят не се явява. Упълномощеният от него процесуален представител се явява и поддържа жалбата. В дадения ход по същество моли съдът да уважи изцяло жалбата по изложените в нея съображения. Счита, че събраните гласни доказателства сочат, че нарушителят не е управлявал описаното МПС и моли за отмяна на процесното НП. 

В придружителното писмо, с което АНО е изпратил административно наказателната преписка, се моли за потвърждаване на наложените административни наказания.

Редовно призовани Районна прокуратура – Р не изпращат представител и не заявяват становище по делото.

СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка, прие за установено следното от фактическа страна:

На 19.03.2020 г. актосъставителят А.Х., работещ като мл. автоконтрольор в РУ - И,  както и колегата му свид. П.У., на длъжност полицай в същото управление, работили нощна смяна в изпълнение на задълженията си. Обхождали града и били в близост до стадиона на ул. “З С” в гр. И, когато забелязали водач на МПС, тип АТВ, който се движил по ул. “З С” в посока ул. “Х Д“, в посока срещу тях. Водачът бил без поставена каска, а отзад имало пътник - дете. Водачът  бил без включени светлини. Когато полицейските служители приближили подали светлинен и звуков сигнал, а водачът спрял. Полицейските служители се представили. Водачът на АТВ бил на средна възраст, с нормално телосложение. Той не носил документи и самоличността му била установена чрез дежурния.  Така било установено, че водач на АТВ е жалбоподателя Е.О.С.. Каченият отзад пътник бил дете на жалбоподателя - свид. Т О.. В момента на проверката от дома излезли и други хора. Жалбоподателят влязъл, а после излязъл от намиращия се в близост имот. Свид. П.У. останал с впечатление, че действията му са се наложили във връзка с проблем с регистрацията на МПС. Поради това, че при проверката жалбоподателят не представил свидетелството си за управление на МПС и контролния талон, актосъставителят му съставил АУАН, в съдържанието на който било отбелязано, че на 19.03.2020 г. около 22:30 ч. по ул. “З С” в гр. И управлява четириколесно МПС - АТВ с номер на рамата (отразен в акта), като не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Актосъставителят преценил, че с посоченото жалбоподателят е извършил две административни нарушения, като квалифицирал и двете по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. При предявяването на акта жалбоподателят отказал да се подпише. За отказа му да го подпише е налице положен подпис на свидетел, както изисква ЗАНН.

В издаденото на 01.06.2020 г. НП била отразена същата фактическа обстановка, отразена и в акта. На жалбоподателя били наложени административни наказания на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и предложение второ от Закона за движение по пътищата – глоби в еднакъв размер, а именно по 10,00 (десет) лева за извършени две административни нарушения, и двете по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП.

Съгласно Заповед № Із-8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, полицейските органи, заемащи длъжност „мл.  автоконтролор“ в ОДМВР и териториалните структурни звена,  могат да издават актове на територията на областта, а началниците на групи „Охранителна полиция“ в РУ са оправомощени от министъра да издават НП на обслужваната територия (т. 2.9).

Горната фактическа обстановка се установява чрез приетите писмени доказателства и показанията на актосъставителя и свид. П.У.. Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели. Те съответстват на представените по делото писмени доказателства. Освен това са логични и последователни. Съдът не дава вяра на показанията на сина на жалбоподателя свид. Т О.. Показанията на последния са нелогични и непоследователни. Свидетелят твърди, че не е присъствал на разговора между полицейските служители и жалбоподателя, тъй като веднага е влязъл в дома на лице на име Т. Показанията му са нелогични и житейски неправдоподобни. Очевидно същите са дадени с цел избягване на административно наказателна отговорност на жалбоподателя. Съдът не дава вяра на показанията и на свидетелите Е Н и Е А, които твърдят, че са видели от тераса, където били, спирането на АТВ и водача на същото. Показанията им съдът приема като житейски нелогични. Още повече, че свид. Т О. твърди, че не чул разговора между полицаите и баща си, защото веднага влязъл в дома на собственика, а свидетелите Н и А твърдят, че той е бил навън заедно с жалбоподателя и полицейските служители. Свид. Е А също твърди, че когато е излязъл навън, е видял жалбоподателя и сина му. Тези му показания противоречат на показанията на свид. Т О.. Доколкото свидетелите Н и А твърдят, че полицейския автомобил е спрял веднага след спирането на АТВ, е абсолютно нелогично полицейските служители да не са разбрали кой е водач на МПС. Не е ясно защо актосъставителят ще съставя АУАН срещу друго лице за подобни нарушения (съдът напомня, че глобата е десет лева), а свид. У. ще полага подпис като свидетел, в случай че водачът е друг. Съдът напомня, че действията им в такъв случай биха представлявали престъпление по служба.

СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:

По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно разпоредбите на ЗДП и ЗАНН и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДП има доказателствена сила до доказване на противното.

Актът е съставен от младши автоконтрольор в РУ - И и следователно същият е лице, разполагащо с правомощие да съставя АУАН по ЗДП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (с оглед т. 2.9 на приложената заповед), в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Правилно като санкционни са посочени разпоредбите на чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ.

Налице са задължителните реквизити в АУАН, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са посочени, посочено е собственото, бащино и фамилно име и възрастта на нарушителя, данните за актосъставителя и данните, визирани в т. 2, 4, 5, 7 и 8  от чл. 42 от ЗАНН.  Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Налице е  изчерпателно фактическо описание на нарушенията, както и на обстоятелствата, при които са било извършени. В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и фамилното име, и длъжността на лицето, което го е издало, датата и мястото на извършване на нарушението, кой е нарушителя, данните  относно актосъставителя,  както  и данните, визирани в т. 2, 3, 5, 6, 7 и 10 на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Налице е фактическа обосновка. Посочени са законовите разпоредби, които жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на наложените му административни наказания.

Спазени са и сроковете, посочени в чл. 34 от ЗАНН.

С оглед горното съдът приема, че образуваното и водено административно наказателно производство е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на нарушителя.

След анализ на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено по безспорен начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна две административни нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП, тъй като на 19.03.2020 г. е управлявал по ул. “З С” в гр. И четириколесно МПС, тип АТВ, като при проверката веднага след спирането му от полицейските служители, не е представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон. Правилно актосъставителя и АНО са посочили, че жалбоподателя е управлявал четириколесно МПС. АТВ са четириколесни МПС, категория L7e, по силата на чл. 4, т. 2, б. i от Регламент (ЕС) № 168/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013 г., към който препраща разпоредбата на чл. 149, т. 1 от Закона за движение по пътищата. Следователно правилно е ангажирана административно наказателна отговорност.

Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН. Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.

Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения.

Целта на ЗДП е да се опазят животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улесни тяхното придвижване, да се опазят имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. В този смисъл настоящия съдебен състав намира, че нарушенията на правилата на ЗДП не са незначителни или маловажни. Характерът на защитените обществени отношения е свързан с опазването на живота и имуществото на гражданите. Предвид този факт, законодателят е предвидил наказания за всички нарушения на установените правила. По делото не са представени или събрани доказателства, които да сочат по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

По отношение на наложените наказания:

При определяне на наказанията следва да се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. Разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП предвижда глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на МПС. Наказващият орган е определил и за двете нарушения посоченото в закона наказание, поради което няма основания за изменение на процесното НП.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд – Исперих

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № , издадено на 01.06.2020 г. от Й М Й на длъжност началник група в РУ - И при ОДМВР – Р, с което на Е.О.С. с ЕГН-********** ***, със съдебен адрес:***,  са наложени следните административни наказания: по т. 1 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо от Закона за движение по пътищата  глоба в размер на 10,00 (десет) лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и по т. 2 на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение второ от Закона за движение по пътищата глоба в размер на 10,00 (десет) лева за извършено нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Р в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ..........................................

Силвина Йовчева