№ 9146
гр. С., 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110124790 по описа за 2024 година
Б. И. Х. е предявил против ответниците:
1/”К.”ЕАД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от
ЗПК вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК за нищожност на договор за потребителски
кредит №2158741/02.01.2020, в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД за прогласвяне на нищожност на
разпоредбата на чл.4, ал.1 и ал.2 от договор за потребителски кредит
№2158741/02.01.2020, в условията на евентуалност иск с правно основание
чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на разпоредбата на чл.4,
ал.1 и ал.2 от договор за потребителски кредит №2158741/02.01.2020г.
2/”А.”ЕООД иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД за
нищожност на договор за поръчителство от 02.01.2020, кумулативно
съединен с иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 773.28
лева, като платена без основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането. В
условията на евентуалност са предявени иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.2 от ЗЗД, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.4 от ЗЗД.Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника „К.|”ЕАД договор за
потребителски кредит №215874/02.01.2020.Поддържа, че по силата на
1
договора е получил кредит в размер на 1500 лева, при общ размер на
задължението по договора 1721.28 лева, при ГПР-21.62% и ГЛП-
19.73%.Поддържа, че договора за потребителски кредит е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.
В условията на евентуалност твърди, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договора за
потребителски кредит, въз основа на която е сключен договора за
поръчителство е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 от ЗЗД, вр.с
чл.143, ал.2 и чл.146 от ЗЗП.Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК договорът за кредит е нищожен ако не е посочен
действителен процент на разходите.Твърди, че в случая в посочения ГПР не са
включени разходите, които ищецът е трябвало да направи за поръчител,
поради което договора за потребителски кредит е нищожен поради неспазване
на разпоредбата на чл.19 от ЗПК, чл.11, ал.1, т.10 вр. с чл.22 от ЗПК.Твърди, че
клаузата на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора, която предвижда сключване на
договора за поръчителство , води до накърняване на добрите нрави.Отделно
от изложеното разпоредбата не е била индивидуално договорена, поради
което твърди, че същата е неравноправна.
Наред с договора за потребителски кредит, твърди да е сключил договор
за поръчителство с втория ответник „А.”ЕООД, едноличен собственик на
капитала, на който бил „К.”ЕООД.Твърди, че със сключването на договора за
поръчителство се целяло единствено оскъпяване на договора за кредит, тъй
като поставените от „К.”условия били неизпълними.Поддържа, че договорът
за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави, поради
заобикаляне на закона и противоречието му с него, а също и поради липса на
основание.Твърди, че съгласно чл.8 от договора за поръчителство „К.”ЕАД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за плащане на възнаграждение по договора, поради което
предявява иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „К.”ЕАД оспорва предявения
иск.Поддържа, че между страните бил сключен процесния договор за кредит,
но оспорва твърдението за сключване на договор за поръчителство като
условие за подписване на договора за кредит.Твърди, че сключването на
договор за поръчителство не било единствена възможност за
кредитополучателя, поради което оспорва твърдението, че стойността на
договора за поръчителство е „такса гарант”.Отрича да са нарушени
2
изискванията за добросъвестност, справедливост, неравновесие в правата на
страните и накърняване на добрите нрави при договора за предоставяне на
поръчителство.Поддържа, че наличието на свързаност между двамата
ответници не води до „скрито оскъпяване на кредита”.
Ответникът „А.”ЕООД оспорва основателността на
претенциите.Заявява, че между ищцата и него е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, по силатан а който на ищеца се
предоставялиопределени услуги-обезпечаване на задълженията му договора
за кредит, сключен с другия ответник срещу месечно възнаграждение.Счита
за неоснователно възражението на ищеца, че възнаграждението следвало да
бъде включено като компонент от ГПР по договора за кредит.Твърди, че
сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за уст.ено от
фактическа страна следното:
По делото е представено извлечение-справка от системата на „А.”ООД
за плащанията на клиент Б. И. Х. към договор за предоставяне на
поръчителство към договор за потребителски кредит №2158741/02.01.2020г.
По делото е представена справка –извлечение от „К.”ЕАД за постъпили
суми от ищеца в общ размер от 1796.18 лева.
По силата на договор за потребителски кредит №2158741 от 02.01.2020
„К.”ЕАД е предоставил на Б. И. Х. кредит в размер от 1500 лева за срок от 16
месеца, при лихвен процент по кредита -20% и ГПР-21.94%., платим на 16
вноски, всяка от по 107.58 лева.
По делото са представени общи условия за предоставяне на кредити и
СЕФ.
По делото е представен договор за поръчителство от 02.01.2020,
сключен между „А.”ЕООД и Б. И. Х., по силата на който поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който и
съгласно условията на договора за кредит, поръчителят ще отговаря пред „К.”
за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от
договора за потребителски кредит, възникнали в резултат на неизпълнение на
3
потребителя по договора за потребителски кредит.
По делото е представено и Приложение №1 към договора за
предоставяне на поръчителство.
При тази уст.еност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за потребителски кредит №2158741 от 02.01.2020
„К.”ЕАД е предоставил на Б. И. Х. кредит в размер от 1500 лева за срок от 16
месеца, при лихвен процент по кредита -20% и ГПР-21.94%., платим на 16
вноски, всяка от по 107.58 лева.
Не е спорно по делото, че сумата в размер от 1500 лева е предоставена
от ответника „К.”ЕАД на ищеца.Не е спорно по делото и че сумата от 1500
лева е усвоена от ищеца.
Спорна по делото е действителността на договора за потребителски
кредит.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора в случая, че кредитополучателят е
посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият
следва в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението на
предостави на К. банкова гаранция в срок до 10 дни от подаване на
заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от „К. „ юридическо лице /поръчител/ в срок до 48 часа от подаване
на заявлението.Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя е
24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението.
Съгласно чл.4, ал.2 от договора в случай, че в посочения в ал.1, изр.1
срок кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита,
ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.”, съответно този договор не
поражда действие между „К.” и кредитополучателя.
При необезпечен кредит срокът на одобрение на заявлението е 14 дни от
подаване на заявлението.Ако заявлението не бъде одобрено в посочения срок,
договорът не поражда действие.
С оглед разпоредбите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора съдът приема, че
предоставянето на обезпечение е предпоставка за сключване на договора и
заявлението се одобрява след предоставяне на обезпечението.В този смисъл
ако не бъде предоставено обезпечение, заявлението няма да бъде одобрено,
4
съответно договорът няма да бъде сключен.
С оглед на което съдът приема, че обезпечението е необходимо условие
за сключване на договора.В този смисъл към момента на сключване на
договора за потребителски кредит са известни и разходите във връзка с
обезпечението- възнаграждението за поръчителство.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и
„А.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 110.83 лева на
месец за периода на действия на договора за кредит.Периодът на действие на
договора е 16 месеца, с оглед на което възнаграждението за поръчителство
възлиза в размер от 1773.28 лева.
Сумата на възнаграждението за поръчителство- 1773.28 лева е по-
голяма от размера на кредита -1500 лева по договора за потребителски кредит.
Доколкото сключването на договор за поръчителство е предпоставка за
сключване на договора за потребителски кредит, както и с оглед на това, че е
известна сумата на възнаграждението по договора за поръчителство, съдът
намира, че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като
разход в ГПР.
Още повече, че „К.”АД и „А.”ЕООД са свързани лица.Видно от
Търговския регистър едноличен собственик на капитала на „А.”ЕООД е
„К.”ЕАД.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати
възнаграждение за поръчителство по-голямо от размера на кредита, за да
гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.
С оглед на което съдът приема, че плащането на възнаграждението е
също в полза на ответника „К.” ЕАД и следва да бъде включено като разход по
договора за потребителски кредит.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за кредит е
сключен на 02.01.2020,, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.01.2020г. е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая
по договора ГПР е 21.94%,и така както е посочен не надвишава петкратния
5
размер на законната лихва от 50 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на сключване на
договора за потребителски кредит възнаграждението за поръчителство е
начислено и за него също е изготвен погасителен план.
Съдът намира, че ако бъде включено в ГПР възнаграждението за
поръчителство, което е в размер по-голям от сумата по кредита, ще бъде
надвишен петкратния размер на законната лихва от 50%.
При кредит от 1500 лева, сумата подлежаща на връщане заедно с
възнаграждението за поръчителство възлиза на 3494.56 лева.В този смисъл
ГПР ще надвиши многократно ограниченията на чл.19, ал.1 от ЗПК.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл.19, ал.1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва.Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита повече от 2 пъти.Още повече, че „К.”АД и „А.”ЕООД
са свързани лица.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
кредит е недействителен.
6
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК
следва да бъде уважен.
По отношение на „А.”ЕООД
По делото е представен договор за поръчителство от 02.01.2020,
сключен между „А.”ЕООД и Б. И. Х., по силата на който поръчителят се
задължава да сключи договор за поръчителство с „К.”, по силата на който и
съгласно условията на договора за кредит, поръчителят ще отговаря пред „К.”
за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от
договора за потребителски кредит, възникнали в резултат на неизпълнение на
потребителя по договора за потребителски кредит.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и
„А.”ЕООД, възнаграждението за поръчителство е в размер от 110.83 лева на
месец за периода на действия на договора за кредит.Периодът на действие на
договора е 16 месеца, с оглед на което възнаграждението за поръчителство
възлиза в размер от 1773.28 лева.
Сумата на възнаграждението за поръчителство- 1773.28 лева е по-
голяма от размера на кредита -1500 лева по договора за потребителски кредит.
С оглед на което съдът намира, че е нарушен принципа за
добросъвестност и справедливост, както и е нарушен принципа за
еквивалентност на престациите.Възнаграждението за поръчителство
представлява скрита печалба за ответника „А.”ЕООД и създава възможност
за неоснователното му обогатяване. Този извод се налага и от факта, че
„К.”ЕАД и „А.”ЕООД са свързани лица. .Видно от Търговския регистър
едноличен собственик на капитала на „А.”ЕООД е „К.”ЕАД.
В този смисъл ищецът като потребител следва да заплати
възнаграждение за поръчителство по-голямо от размера на кредита, за да
гарантира ответника сам пред себе си задължението по кредита.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство
противоречи на добрите нрави и като такъв е нищожен на основание чл.26,
ал.1.пр.3 от ЗЗД.
7
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД против „А.”ЕООД следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
С оглед нищожността на договора за поръчителство съдът намира, че
платените по него суми като възнаграждение за поръчителство са дадени без
основание и с тях ответникът се е обогатил неоснователно.
Видно от справката извлечение платените суми спрямо „А.”ЕООД са в
размер от 221.66 лева.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 221.66 лева и да бъде
отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 1 773.28 лева.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете.
По отношение на „К.“ЕАД ищецът е реализирал разноски в размер от
120.93 лева – държавна такса. Процесуалното представителство на ищеца е
осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.С оглед на което в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
По отношение на „А.“ЕООД ищецът е реализирал разноски в размер от
50 лева – държавна такса. Съобразно уважената част от исковете в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса в размер от 6.25
лева за държавна такса.
Процесуалното представителство на ищеца спрямо „А.“ЕООД е
осъществено по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.Минималният размер на
адвокатското възнаграждение възлиза в размер от 877.30 лева, от които 400
лева по първия иск и 477.30 лева –по иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1
от ЗЗД.Съобразно уважената част от исковете в полза на процесуалния
представител на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
по чл.38 от ЗА в размер от 459.66 лева.
8
Ответникът „А.“ЕООД е реализирал разноски в размер от 100 лева – за
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно отхвърлената част от исковете в
полза на ответника „А.“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в размер
от 87.49 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит
№2158741/02.01.2020, по предявения от Б. И. Х., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3, офис 6, чрез адв. Б., срещу
”К.”ЕАД, ЕИК1.7, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146,
Бизнес Ц. „Б.“, сграда А, ет.4, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
вр. с чл.22 от ЗПК вр. с чл.11 и чл.19 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на
поръчителство от 02.01.2020, по предявения от Б. И. Х., ЕГН**********, със
съдебен адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3, офис 6, чрез адв. Б., срещу
”А.”ЕООД, ЕИК2....9, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.
„В.“№146, сграда А, Бизнес Ц. „Б.“, иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД.
ОСЪЖДА ”А.”ЕООД, ЕИК2....9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.“№146, сграда А, Бизнес Ц. „Б.“, да заплати на Б. И.
Х. ,ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3, офис 6, чрез
адв. Б., на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 221.66 лева, като
платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. И. Х., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3, офис 6, чрез адв. Б., срещу ”А.”ЕООД,
ЕИК2....9, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146, сграда А,
Бизнес Ц. „Б.“, иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за горницата
над 221.66 лева до пълния предявен размер от 1 773.28 лева- платени без
основание.
ОСЪЖДА ”К.”ЕАД, ЕИК1.7, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
9
бул. „В.“№146, Бизнес Ц. „Б.“, сграда А, ет.4, да заплати на Б. И. Х.
ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3, офис 6, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 120.93 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА ”К.”ЕАД, ЕИК1.7, със седалище и адрес на управление:гр.С.,
бул. „В.“№146, Бизнес Ц. „Б.“, сграда А, ет.4, да заплати на адв. Б. Б.,
процесуален представител на Б. И. Х., адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, на
основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА”А.”ЕООД, ЕИК2....9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.“№146, сграда А, Бизнес Ц. „Б.“, да заплати на Б. И.
Х., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3, офис 6, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 6,25 лева за държавна такса.
ОСЪЖДА”А.”ЕООД, ЕИК2....9, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „В.“№146, сграда А, Бизнес Ц. „Б.“, да заплати на адв.
Б. Б., процесуален представител на Б. И. Х., адрес:гр.П., ул. „Н. Ц.“№34, ет.3,
офис 6, на основание чл.38 от ЗА сумата от 459.66 лева – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Б. И. Х., ЕГН**********, със съдебен адрес:гр.П., ул. „Н.
Ц.“№34, ет.3, офис 6, да заплати на ”А.”ЕООД,ЕИК2....9, със седалище и
адрес на управление:гр.С., бул. „В.“№146, сграда А, Бизнес Ц. „Б.“, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 87.49 лева-юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10