ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4
гр. Велико Търново, 04.01.2019 г.
Административен
съд – гр. Велико Търново, ХІ–ти адм.състав,
в закрито съдебно заседание на четвърти януари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. д.
№ 795/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/,
във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба вх. № 6562/18.12.2018 г.,
подадена от името на оспорващия Г.С., чрез упълномощения
процесуален представител. Същата съдържа искане за изменение на Решение № 388
от 14.12.2018 г. на Административен съд – гр.
Велико Търново по адм. д. № 795/2017 г., в
частта му за разноските.
В молбата се излагат доводи, че съдът не е съобразил
налични по делото доказателства за осъществено заплащане на дължимото
адвокатско възнаграждение в брой. В Молбата са посочени конкретно листите от
обемната преписка, където се намират доказателствата според ПП. Вторият акцент
в Молбата е, че съдът недопустимо се е произнесъл по възражение за
прекомерност, направено едва при новото разглеждане на делото, а на практика
без да изложи мотиви за фактическата и правна сложност на делото.
След размяна на книжата по реда на чл.248, ал.2 от ГПК
от ответната страна е постъпил Отговор с вх. № 6643/21.12.2018г., с който се
изразява становище за неоснователност на молбата за изменение и се иска от съда да я остави без уважение.
Съдът като съобрази данните по делото и приложимия
закон, намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството
по делото е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК, във вр. с чл.226 от АПК и §2 от ДР
на ДОПК. Новото разглеждане на жалбата срещу РА от първа инстанция, тъй като с
Решение № 12114/11.10.2017г., постановено по адм. дело № 12667/2016г. ВАС е
отменил Решение № 290/05.10.2016г., постановено по адм. дело № 446/2015г. по
описа на АСВТ и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Предмет на
същото е Ревизионен акт № Р-15-1401359-091-001/05.03.2015 година, издаден от
орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение №
241/01.06.2015 година на Директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” град Велико Търново при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя са установени
допълнително задължения, предмет на
обжалване, общо в размер на 184
857,37лв.
С Решение № 388
от 14.12.2018 г., постановено по адм. д.
№ 795/2017 г., състав на Административен съд – гр. Велико Търново е отменил РА,
изцяло в обжалваната и потвърдена от ДОДОП В. Търново част, като е осъдил
посочената Дирекция да заплати на оспорващия разноски в общ размер на
4 150,00лв., от които 1 650,00лв.
за ДТ и СЕ, а за АВ-2 500,00лв.
Съдът намира, че Молбата за изменение на Решението в частта за разноските
е допустима. Подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от страна, представила
списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледана по същество Молбата по чл.248
от ГПК е частично ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
При извършената проверка на посочените в молбата
обстоятелства съдът констатира следното:
1.
На л.1781, том V от папка дело № 446/2015г. на АСВТ е налична
двустранно подписана разписка, за доплащане в брой на сумата от
2 500,00лв. от общо уговореното АВ за тази инстанция в размер на
5 000,00лв. При тези установявания съдът приема за доказано, че на л.24 от
том I и на л.1781 от том V на адм. дело 446/2015г. по описа на АСВТ са налице
годни и достоверни доказателства, удостоверяващи действителното заплащане на
уговореното АВ в ДПЗС от 5 000,00
лева за това производство.
2.
На л. 17 от папка
дело № 12667/2016г. по описа на ВАС се намира ДПЗС, съдържащ и разписка
надлежно оформена за заплатена сума в брой за АВ за касационната инстанция в
размер на 6 000,00лв.
Настоящият състав приема, че и за заплащането на тази сума са налице
доказателства, съобразно приетото по т.1
от диспозитива на ТР № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС
– вписването на направеното плащане в брой в ДПЗС има характер на разписка и се
приема за доказателство за извършеното плащане.
3.
Потвърждава се
твърдяното от ПП на молителя, че на л.76/гръб/има доказателства за плащане, но
съдът не го кредитира с доверие. Става въпрос за екземпляр от ДПЗС за защита по
адм. дело №795/2017г. на АСВТ, оформен под индиго, като в същия е записано
внесена сума 6 хиляди лева. Подписите на адвокат и клиент също са положени в
този момент и са под индиго. Неизвестно кога и кой е дописал върху този
документ с химикал, че от тази внесена сума 6 000лв./изписани цифром и
словом със свежо мастило/ са в брой. Съдът намира предвид тази добавка в
документа, която на практика не е
потвърдена от подписа на клиента, че това дописване няма характер на разписка.
Предвид това и като съобрази отразеното в съдебното Решение на л.39, че за
новото разглеждане на делото няма доказателства за заплатено АВ, съдът счита,
че не са налице годни и достоверни доказателства за извършено плащане в брой на
сумата от 6 000лв. за АВ за защитата по адм. дело № 795/2017г. на
АСВТ.
Предвид новите фактически констатации, съдът приема за
доказано, че за трите съдебни производства Г. С. е заплатил на ПП сума за АВ в общ размер на 11 000,00лв./5
хиляди за адм. дело №446/2015 на АСВТ и 6 хиляди за адм. дело № 12667/2016г. на
ВАС/.
Ответната страна в о.с.з. на 14.09.2018г. е направила
възражение за прекомерност на АВ. Съдът не уважи същото, макар да счита, че
противно на твърдяното от ПП на
жалбоподателя такова възражение да е допустимо в този етап от процеса.
Според нормата на чл.78, ал.5 от ГПК, приложима на
основание чл.144 от АПК и §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В конкретния случай съдът установи, че заплатеното АВ е в
размер на 11 хиляди лева общо за всички инстанции. Съобразно материалния
интерес по делото минималното АВ за една инстанция, изчислено по реда на
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
е 4 379,00лв. Видно е от простите аритметични изчисления, че сумата от 11 хиляди
лева е под минималния размер на АВ за трите инстанции/13 137,00лв./, поради
което не е необходимо да се изследва въпросът за фактическата и правна сложност
на производството. Не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 от ГПК, за да се
реализира правомощието на съда по намаляване на размера на АВ.
Предвид изложените мотиви, Молбата за изменение е
частично основателна, което налага изменение
на Решение № 388 от 14.12.2018 г. на
Административен съд – гр. Велико Търново по адм. д. № 795/2017 г., в частта му
за разноските. На жалбоподателя Г.С. следва да се присъдят разноски за
производството по адм. дело №446/2015г. на АСВТ, по адм. дело № 12667/2016г. на
ВАС и по адм. дело № 795/2017г. на АСВТ в общ размер на 12 650,00лв.,
от които 11 000,00лв. за АВ и 1 650,00лв./за ДТ и СЕ/.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
във вр. с чл.144 от АПК, съдът, в посочения състав:
О П Р Е Д Е
Л И :
ИЗМЕНЯ
Решение № 388 от 14.12.2018 г. на Административен съд – гр. Велико Търново,
постановено по адм. д. № 795/2017 г. в частта му
за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ Решение № 388 от 14.12.2018 г. на Административен
съд – гр. Велико Търново, постановено по адм. д. № 795/2017 г., в частта му за
разноските, с която е осъдена Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да плати на Г.М.С. с ЕГН **********,
сумата от 4 150,00лв. ( четири хиляди сто и петдесет лева), представляваща
разноски за производството и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП да плати на Г.М.С. с ЕГН **********,
сумата от 12 650,00лв. (дванадесет хиляди шестстотин и петдесет лева),
представляваща разноски за настоящето
производство, за всяка инстанция.
Определението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: