Присъда по дело №1255/2021 на Районен съд - Благоевград
| Номер на акта: | 61 |
| Дата: | 7 декември 2022 г. |
| Съдия: | Екатерина Петрова Николова |
| Дело: | 20211210201255 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 2 септември 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
МОТИВИ към Присъда №61/07.12.2022г., постановено по нохд
№1255/2021г. по описа на Районен съд-Благоевград:
Производството по делото е образувано по обвинителен акт на
РП-Благоевград против Г. КР. Н. от гр.Б, на който е вменено престъпление
по чл.144а, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че в периода от 14.01.2019 год.
до 16.12.2019 год., в гр. Б , общ. Б, обл. Б и в гр. К , Община-К , обл. К ,
системно е следил Р. Г. К. и това би могло да възбуди основателен страх за
живота й, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление и деянието
е повтаряно системно, както следва:
-на 14.01.2019 год., в периода от 08:30 часа до 09:00 часа в кафене и
пред входната врата на офиса на ”Ц ” ЕООД – Б , намиращи се в гр. Б , ж.к. ”З
”, бл. , осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а
именно – на пострадалата Р. Г. К., като следенето осъществил с поведение със
заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в
навлизане в нежелана комуникация с пострадалата - без да е поканен седнал
на масата на Р. Г. К., започнал да й държи сметка къде и с кого е била, псувал
я на майка и я нарекъл курва, лиснал своята чаша с кафе в лицето й,
унищожил страничното дясно огледало на лекия автомобил, марка и модел
“Ф “, с рег. № , собственост на пострадалата, и това следене би могло да
възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като извършеното не
съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК;
-на 18.01.2019 год., в периода от 12:00 часа до 13:00 часа, в кабинет на
поликлиниката, намираща се на административен адрес гр. К , ул. “П “ № ,
осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно
– на пострадалата Р. Г. К., като следенето осъществил с поведение със
заплашителен характер срещу пострадалата, което конкретно се изразило в
навлизане в нежелана комуникация с пострадалата, в хода на която отправил
обидни думи срещу нея: курва; що не се погледнеш в огледалото, че на човек
не приличаш; ти си същата курва, като майка ти; кой ще те погледне; и
заплахи от рода: може да се случи нещо на майка ти, като се прибира от
работа; ще ти съсипя живота; ще те е срам да ходиш на работа; щял да
направи всичко възможно да се махне от неговия град; бил разполагал със
снимки, който щял да разпространи, за да я е срам да ходи на работа, и
унищожил диоптричните очила на пострадалата с диоптър 1,25 и марка на
рамката “K “, и това следене би могло да възбуди основателен страх за
живота на пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление от това по чл. 144а, ал. 1 от НК;
-на 20.01.2019 год., около 18:00 - 19:00 часа, пред входната врата на
апартамент, намиращ се в гр. Бл , ж.к. ”З ” № , осъществил следене по
смисъла на чл. 144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно – на пострадалата Р. Г.
К., като следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу
пострадалата, което конкретно се изразило в позвъняване на входната врата
на посочения апартамент, навлизане в нежелана комуникация с пострадалата,
по отношение на която заявил на висок тон, че иска да говорят, и
1
унищожаване на обкова на входната врата на апартамента, и това следене би
могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата, като
извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а, ал. 1
от НК;
-на 02.05.2019 год., около 09:00 часа, пред Спортна зала ”С ”,
намираща се в гр. Б , ж.к.“З “ № , осъществил следене по смисъла на чл.
144а, ал. 2 от НК на другиго, а именно – на пострадалата Р. Г. К., като
следенето осъществил с поведение със заплашителен характер срещу
пострадалата, което конкретно се изразило в навлизане в нежелана
комуникация с пострадалата че не било вярно, че предната вечер се намирал
около сградата, където се намирало обитаваното от нея жилище, и това
следене би могло да възбуди основателен страх за живота на пострадалата,
като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това по чл. 144а,
ал. 1 от НК;
-на 16.12.2019 год., в ресторант ”Р ”, намиращ се на административен
адрес в гр. Б , бул. ”Д ” № , осъществил следене по смисъла на чл. 144а, ал. 2
от НК на другиго, а именно – на пострадалата Р. Г. К., като следенето
осъществил с поведение със заплашителен характер срещу пострадалата, и в
навлизане в нежелана комуникация с пострадалата чрез сядане без покана на
стол до масата, на която се настанила същата, в хода на която я нарекъл
”курва” и й заявил, как щяла да страда цял живот, защото не искала да е с
него; щял да бъде нейна сянка и щял да я дебне постоянно; тя трябвало да
напусне този град, за да се спаси от него, че докато е в гр. Б , нямало да се
спаси от него и да я остави на мира; но и другаде да се премести, ще я
намери, и това следене би могло да възбуди основателен страх за живота на
пострадалата, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление от това
по чл. 144а, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград поддържа
обвинението.
Подсъдимиятq чрез своят защитник оспорва обвинението и застъпва
тезата, че не е извършил съставомерно деяние в инкриминираният период,
поради което апелира за оправдателна присъда. В условията на
алтернативност се иска а налагане на санкция „Глоба“ на подсъдимото лице .
Районният съд, в пределите на своята преценка по чл.301 от НПК, след
анализ на доказателствата по делото и приложимото право, намира за
установено от фактическа и правна страна, следното:
Между страните не е спорно, че подсъдимият е роден на – С .
Видно от справката за съдимост на подсъдимото лице, същият не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а,
ал.1 от НК.
Между страните няма спор за това, че подсъдимият Г.Н. се запознал с
пострадалата Р. Г. К. в началото на 2016г. През месец юли или август на
2016 г., отношенията между двамата станали по-сериозни и през месец
октомври на същата година, те заживели заедно в обща наета квартира. С
течение на времето обаче пострадалата разбрала, че подсъдимият се занимава
2
с хазарт и това влошило отношенията им. В края на 2018г. пострадалата К.
споделила с подсъдимия, че желае да преустановят връзката си , след което
двамата се разделили и заживели отделно в Б . Въпреки последното
подсъдимият не приемал, че връзката му с пострадалата е приключила , не
желаел да продължи раздялата с нея и намирал различни поводи да посещава
местата, където знае, че се намира тя /където живее , посещава и работи/.
Това се случвало и в периода 14.01.2019г.- 16.12.2019г., като по делото се
установиха с ангажираните гласни и писмени доказателства в процеса,
следните случаи на комуникация между пострадалата и подсъдимия по
инициатива на последният, а именно:
Страните не спорят по между си, като в тази насока са
непротиворечивите и кореспондиращи по между си показания на свидетелите
К. и Й., че на 14.01.2019г., около 08:30 часа – 09:00 , пострадалата отишла да
пие кафе, преди началото на работния ден в заведение, което се намирало в
непосредствена близост до нейното работно място / офиса на ”Ц ” ЕООД –
Благоевград, с адрес: гр. Б ./ В заведението към този момент била и неговата
собственичка св. Й., която познавала пострадалата и подсъдимото лице като
клиенти от квартала. Св.К. си поръчала кафе и седнала на диван до маса в
помещението на заведението , докато през това време св.Й. била зад бара на
същото. Тогава в заведението влязъл подсъдимият Н., поръчал си кафе и
без да бъде поканен, седнал на масата, на която седяла св. Р. Г. К.. След
което, подсъдимият започнал да говори с пострадалата на висок тон, да я пита
къде и с кого е била, напсувал я и я нарекъл“курва“. Пострадалата му казала
да престане да говори по този начин, в отговор на което, Н. лиснал своята
чаша с кафе в лицето й, след което напуснал заведението. Пострадалата също
излязла от заведението и тръгнала към работното си място в близост до
същото заведение. Тогава св.К. видяла, че подсъдимият Н. минал покрай
ползвания от нея лек автомобил, с марка и модел “Ф “, с рег. № , паркиран
в близост до офиса й, ударил с юмрук дясното странично огледало на
автомобила и го унищожил, като с този удар счупил стъклото заедно с
щипките, които го държат. Св.Й. видяла това поведение на подсъдимото лице
и също сигнализирала за него на телефон 112. В тази насока след изслушване
на записа от този национален оператор, представен за нуждите на делото от
тази дата и от депозираната жалба на пострадалото лице на 20.01.2019г. се
констатира, че тя се е оплакала и респ. депозирала сигнал за комуникация на
подсъдимият с нея на 14.01.2019г. в гр.Б , където св.К твърди, че
подсъдимият нанесъл удар и щети по автомобила й. Този сигнал на
пострадалата срещу подсъдимото лице е регистриран от национален
оператор телефон 112 именно на дата 14.01.2019г. в 11.45 часа, като място на
случая е посочен магазин за слухови апарати в Б , а предмета на сигнала е за
поведение на агресивен мъж с имена Г.Н., който счупил прозорец на
автомобила на сигнализаторката. В същата насока е подаден и регистриран и
сигнал и от св.Й. на тази дата на телефон 112. Този случай е бил предмет на
анализ и в рамките на Постановление от 28.03.2019г. на РП-Б по
прокурорска преписка №447/2019г. по описа на РП-Б , във връзка с проверка
за извършено престъпление по чл.216 от НК спрямо пострадалото лице, но
3
прокуратурата е отказала да образува такова производство, поради
маловажност на случая и липса на доказателства за пряк умисъл .
Между страните не е спорно, че на 18.01.2019 год., в периода от 12:00
часа до 13:00 часа, Р. Г. К. се намирала служебно в гр. К и в кабинет,
разположен на първия етаж в Общинска поликлиника – К , находяща се на
ул. “П “ № . Именно тогава, подсъдимият Н. влязъл в този кабинет и
поискал да разговаря с нея, но К. не желаела това. Това ядосало подсъдимият
и той отправил обидни думи срещу нея, като я нарекъл „курва“. Отправил към
нея и заплахи като й казал, че може да се случи нещо на майка й , като се
прибира от работа, че ще съсипе живота на К. и щял да направи всичко
възможно да се махне от неговия град, включително и , че разполагал със
снимки, които щял да разпространи, за да я е срам да ходи на работа. Докато
й говорел по този начин, подсъдимият протегнал с ръка и взел диоптричните
очила на св.К. с марка “K “, стиснал ги и ги счупил, след което ги прибрал
в джоб на дрехите си. Пострадалата излязла то кабинета и повикала охраната
на поликлиниката , за да изведе Н. , след което подала сигнал за случая на
телефон 112. За проверка на този подаден сигнал били изпратени на място
полицейски служители при РУ – К , неконкретизирани от обвинението,
които установили местонахождението на подсъдимото лице именно в гр.К в
този момент. В тази насока от депозираната жалба на пострадалото лице на
20.01.2019г. се констатира, че тя се е оплакала и респ. депозирала сигнал за
комуникация на подсъдимият с нея на 18.01.2019г. в гр.К .
Не е спорно между страните и се потвърди с показанията на св.К. и
св.Й., че на 20.01.2019 год., около 18:00 - 19:00 часа, св. К. се намирала в
обитаваното от нея под наем жилище с адрес: Б ж.к. ”З ” № . Заедно с нея в
апартамента била и нейната приятелка–св. Й. М. Й.. Тогава подсъдимият
отишъл до жилището й и започнал да звъни на входната му врата, като казал
на пострадалата, че иска да говори с нея. Св.К. му отговорила, че не желае да
разговаря с него и отказала да отвори входната врата на жилището си. Тогава
подсъдимият натиснал със сила дръжката на обкова на входната врата на
жилището, при което тази дръжка се счупила. Това поведение на
подсъдимият изплашило св.К. и св.Й. и св.К. отново подала сигнал на
телефон 112 за случая. В тази насока след изслушване на записа от този
национален оператор, представен за нуждите на делото от тази дата и от
депозираната жалба на пострадалото лице на 20.01.2019г. се констатира, че
тя се е оплакала и респ. депозирала сигнал за комуникация на подсъдимият с
нея на посочената дата в гр.Б , където св.К. твърди, че подсъдимият дошъл до
входната врата на жилището й, звънял и счупил дръжката на вратата й. Този
сигнал на пострадалата срещу подсъдимото лице е регистриран от
национален оператор телефон 112 именно на дата 20.01.2019г. в 19.17 часа,
като място на случая е посочено жилище на св.К. в Б , а предмета на сигнала е
за поведение на бившият й приятел . В същата насока е подаден и
регистриран и сигнал и от св.Й. на тази дата на телефон 112. Този случай е
бил предмет на анализ и в рамките на Постановление от 28.03.2019г. на РП-Б
по прокурорска преписка №447/2019г. по описа на РП-Б , във връзка с
проверка за извършено престъпление по чл.216 от НК спрямо пострадалото
4
лице, но прокуратурата е отказала да образува такова производство, поради
маловажност на случая .
Няма спор между страните и, че на 02.05.2019 год., около 09:00 часа,
св. К. минавала по улицата пред Спортна зала ”С ”, намираща се в гр. Б , ж.к.
“ “ № на път за работното си място. Именно тогава, подсъдимият,
придружен от майка си, я пресрещнал на улицата и започнал разговор с нея ,
във връзка с предната вечер и за това, дали е бил в близост до жилището й. В
тази насока са показанията на св.К..
Страните не спорят и в тази насока са безрпотиворечивите показания
на свидетелите К., Н. и С., които установяват, че на 16.12.2019г. , св. К. се
намирала в ресторанта на хотел ”Р ” в гр. Б , с адрес: Б , бул. ”Д ” № , заедно
със свидетелките Д. Ив. Н. и Ас. Ф. С.. Именно тогава подсъдимият влязъл в
ресторанта и без да бъде поканен от тези свидетелки, седнал на тяхната маса.
След това отново започнал да говори на висок тон със св.К. , която нарекъл
”курва. Казал й, че ще страда цял живот, защото не искала да е с него, че
трябва да напусне града, за да се спаси от него, че нямало я остави на мира, а
ако се премести на друго място, щял да я намери и там. След тази
комуникация с подсъдимото лице, пострадалата намерила счупено
страничното огледало на автомобила си и отново подала сигнал срещу
подсъдимото лице на телефон 112. В тази насока след изслушване на записа
от този национален оператор 112, представен за нуждите на делото и от
депозираната жалба на пострадалото лице се установи, че сигнала й е
регистриран от национален оператор телефон 112 именно на 16.12.2019г. в
22.18 часа. Предмет на сигнала е именно счупеното огледало на автомобила
на св.К., като тя твърди, че има свидетел , който е видял лицето, извършило
счупването . При разпита на св.К., същата заяви, че извършителят на това
повреждане според въпросният свидетел бил именно
подсъдимият.Последното обаче не се потвърди с други доказателства в
процеса, включително и с гласни такива.
По ДП са приобщени записи, регистрирани от национален телефонен
оператор 112 с подавани сигнали от пострадалото лице срещу подсъдимия за
дати, извън инкриминираните такива и период, а именно : 16.12.2019г.,
11.03.2019г., които съдът не обсъжда поради това, че те са за случаи извън
рамката на процесното обвинение. По същата причина и със същите
аргументи, съдът не обсъжда и представени жалби, докладни, извадка от
регистър в централната автоматизирана система за документооборот на
ОДМВР-Б , Протоколи по ЗМВР, както и Постановление на РП-Б от
01.04.2019г. за отказ да се образува досъдебно производство за повреждане на
имущество на пострадалата за дати 15.02.2019г. и на 17.02.2019г. и
престъпление по чл.216, ал.4 от НК, които също касаят други дати,
комуникация на пострадалата и подсъдимото лице и деяния, неописани в
рамката на процесното обвинение.
В своите показания, полицейските служители, които са били
изпращани по сигнали на пострадалата за проверката им в инкриминираният
период, също установяват, че са констатирали комуникация между
подсъдимият и св.К., нежелана от нея, както потвърждават , че са възприели
5
и влошените им отношения и напрежение при такава комуникация между
страните. В тази насока са показанията на св.П., който установява, че е
проверявал сигнали на пострадалата срещу подсъдимият през м.януари
2019г. до м. декември 2019г. При неговата проверка е потвърдено
изявлението на пострадалата, че подсъдимият е посещавал офиса й в
Благовеград и е настоявал за продължаване на връзката им, като пред св.П.,
подсъдимият е потвърждавал тези изявления на К. и даже е заявил, че ще
разбие всичко в офиса й ако не продължат връзката си и полицията не го
интересува. Пред св.П., пострадалата споделила, че е следена от
подсъдимият, както и, че той е извършил посегателство върху нейният
автомобил .
В хода на досъдебното произво делото е изготвена комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза , в рамките на
която, вещите лица са констатирали, че пострадалата не страда от психично
заболяване, няма данни за зависимост от алкохол или наркотични вещества и
е клинично здрава. Прието е също така, че св.К. е в състояние да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
инкриминирания период и към настоящия момент, че е била способна
правилно да възприема фактите за случилото се и да дава достоверни
показания по досъдебното производство. Експертите са приели също така, че
в инкриминираният период св.К. се е чувствала следена от подсъдимото
лице, заплашена и е изпитвала основателен страх за живота си. Вещите лица
са категорични, че са констатирали, че пострадалата е изпитвала страх на
всяка то датите в обвинението при комуникацията й с подсъдимото лице, като
страха й е бил за живота й, без да поясняват кое конкретно от поведението на
подсъдимото лице е породило такова чувство в пострадалата. Вещите лица
считат, че пострадалата е изпитвала от поведението на подсъдимият и
обида, унижение и притеснение, като е била налице завишена тревожност,
усещане за застрашеност, притеснение, натрапчивост, които покриват
критериите за разстройство в адаптацията с тревожно-хиподепресивна
реакция. Експертите са приели в заключението си, и че тези констатирани
симптоми при пострадалото лице през 2019 г. и през първата половина на
2020г., са били с различна интензивност и са в зависимост от конфликтите
между К. и Н., като постепенно проявите на разстройство в адаптацията на
пострадалото лице, са затихнали преди около два месеца и към времето на
изследването е налице завишена ситуативна тревожност при припомняне на
случилото се. Не е констатирано, Р.К. да е провеждала специфично лечение
по повод преживените психотравми.
Към делото е прието като доказателство писмо с рег. №
1092/27.10.2020 год. по описа на ”ЦПЗ – Б ” ЕООД, с което се установява, че
подсъдимият не се води на диспансерен отчет в лечебното заведение, но е
лекуван с диагноза ”F 60.3 Личностново разстройство – емоционално
нестабилна личност” , но след инкриминираният период и това лечение е
проведено на два пъти – за времето от 25.04.2020г. до 08.05.2020г., и
съответно за времето от 27.05.2020г. до 03.06.2020г. По този повод в ДП е
изготвена и друга комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-
6
психологична експертиза за подсъдимото лице , в рамките на която е
констатирано, че подсъдимият не боледува от психическо заболяване в
техния смисъл на думата, съответно ендогенна или друга психоза, но има
„личностово разстройство, емоционално – нестабилна личност“. Не е
установено клинични и анамнестични данни за зависимост към алкохол и
наркотични вещества към инкримининария период, заради което експертите
са заключили, че подсъдимият и към настоящия момент е способен да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си. Аналогичен извод експертите са направили и за самият инкриминиран
период, в който също са счели, че подсъдимият Н. е бил способен правилно
да възприема фактите за случилото се и да дава достоверни показания по
досъдебното производство.
Видно от декларацията за материално, семейно и имотно състояние
на подсъдимото лице, същият не е семеен, отразил е, че е трудово ангажиран
, но не притежава движимо или недвижимо имущество.
Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните и
безпротиворечиви гласни и писмени доказателства, които съдът напълно
кредитира заради това, а именно: с показанията на св.Р.К.,
св.Р. Ал. Й., св. Д. Ив. Н., св. Ас. Ф. С., св. М.П., св. Й.М., със
заключението по изготвените комплексни съдебно-психиатрични и съдебно-
психологични експертизи, жалбите на пострадалата в ДП, записи от
национален оператор телефон 112 от подавани сигнали в инкриминираният
период от пострадалото лице и св. Й., свидетелството за съдимост на
подсъдимото лице и декларацията му за материално и имотно състояние.
Тези фактически изводи на съда не се променят от показанията на
св.Б., който изяснява по –скоро как са протекли и как са се развили личните
отношения между пострадалата и него самият след раздялата на св.К. с
подсъдимото лице и на практика не изяснява никакви релевантни за казуса и
обвинението обстоятелства в конкретният инкриминиран период .
При тези фактически дадености съдът констатира, че не се доказа по
несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил вмененото
му престъпление по чл.144а, ал. 1 от НК.
На първо място, съдът споделя възражението на защитата за това, че по-
голямата част от периода, който се квалифицира като инкриминиран такъв в
рамките на настоящото дело и обвинение, действително касае време, в
което не е било криминализирано престъпление като процесното с НК и
за това дори и да се приеме, че подсъдимият е извършил описаните и
вменени му действия , те не са съставомерни и той не може да носи за тях
наказателна отговорност по чл. 144а, ал.1 от НК. Това са описаните
негови действия с процесното обвинение за времето от 14.01.2019 г.-
20.01.2019г. включително , когато на практика в правния мир не е
съществувало престъпление по чл. 144а, ал.1 от НК. Тази правна норма се
приема и става част от НК на РБългария със Закона за изменение и
допълнение на този Кодекс, публикувано в ДВ, бр.16/19 г. , на дата
7
22.02.19г. и на практика започва да действа именно след нея. При това
положение и по аргумент на чл. 304 , предл.последно от НПК, след като
поведението на подсъдимият в посочената първа част на инкриминираният
период не представлява престъпление по действащият НК, а именно той
следва да се преценява по аргумент на чл. 3 от НПК, то подсъдимото лице
следва да се признае за невиновно и оправдае за извършване на
некриминализираното в същият период деяние по чл. 144а, ал.1 от НК.
На следващо място, съдът констатира, че след изключване на деянията от
първата част на инкриминираният период /14.01.2019 г.-20.01.2019г./, които
не са съставомерни, на практика остават вменени на подсъдимият само две
други отделни негови деяния според обвинението, за дати 02.05.2019 г. и
16.12.2019 г. Съгласно нормата на чл.144а, ал.1 от НК обаче за престъпление
по този нормативен текст се счита само системното следене на другиго,
когато това би могло да възбуди основателен страх за живота или здравето
му, или за живота или здравето на негови ближни, ако извършеното не
представлява по-тежко престъпление.Терминът „системно“ съгласно
практиката на съдилищата се свързва с извършването на три или повече
деяния , което налага извода, че в казуса липсва един от основните
елементи на фактическият състав за престъплението по чл.144а, ал.1 от
НК, а именно „системност“ на следенето. Последното на свой ред
изключва възможността за квалифициране и на останалите и цитирани други
две деяния от инкриминираният период, вменени на подсъдимото лице с
обвинението, като проява на престъпление по чл.144а, ал.1 от НК. В тази
насока е и съдебната практика – ТР№3 от 15.02.1971г. на ОСНК на ВС, в
което се сочи, че системното извършване на престъпление изисква не по-
малко от три деяния и между тях да има устойчивост и трайност, каквато
хипотеза не е налице в конкретният казус. /В същата насока е и Решение №50
от 01.03.2022г. , постановено по чнхд №2370 от 2021г. по описа на ОС-
Пловдив . /Ето защо и на това основание, подсъдимият, по аргумент от
чл.304, предл.последно по НПК, следва да се признае за невиновен и
оправдае по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144а,
ал.1 от НК и в периода и за деянията, които му се вменяват с
обвинението на 02.05.2019 г. и на 16.12.2019 г.
Не на последно място, съдът констатира и още едно основание за
направата на извода, че не се доказа извършване от подсъдимото лице на
престъпление по чл.144а, ал.1 от НК от обективна страна, конкретно за
дата 02.05.2019 г., тъй като описаното поведение на подсъдимото лице в
обвинителният акт, само по себе си пък не покрива от обективна
страна квалификацията „следене „ по смисъла на чл.144а, ал.2 от НК.
Съгласно последната норма, следене е всяко поведение със заплашителен
характер срещу конкретно лице , което може да се изразява в преследване на
друго лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в
нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за
комуникация. В конкретният случай, прокуратурата е приела, че на
8
02.05.2019г., около 09.00 часа, пред Спортна зала „Ск “, намираща се в Б ,
ж.к.“З “№ , подсъдимият е осъществил следене на пострадалата К., което се
изразило в навлизане в нежелана комуникация с нея и разговор на тема, дали
е вярно обстоятелството, че предната вечер подсъдимият се намирал около
сградата с обитаваното от св.К. жилище. Този разговор, темата на разговора и
естеството на самият разговор обаче така както са описани в
обстоятелствената част и диспозитива на обвинението и потвърдени с
показанията и на самата пострадала, не онагледяват заплашително
поведение и нямат заплашителен характер към пострадалата, нито за
нея самата/за живота и/или здравето й/, нито за нейни ближни, а
заплашителният характер на поведението на един деец, реализиращ
следене по смисъла на чл.144а, ал.2 , вр. с ал.1 от НК също е
задължителен елемент от фактическият състав на процесното
престъпление и липсата му също води до деквалифициране на описаното
деяние като действие по следене и престъпление по чл.144а, ал.1 от НК.
/В тази насока не е налице и никаква конкретика и обосновка в комплексната
съдебно психиатрична-психологична експертиза, защо именно този разговор
между страните на визираната дата , с такава тема, е приет от пострадалата
като заплашителен и защо е породил в нея чувство за страх, което съдът не
кредитира и не приема като обективна даденост . От показанията на св.К.
съдът констатира, че се касае по-скоро за лични субективни преживявания на
пострадалата, от натрупвани други предходни преживявания и влошените
отношения с пострадалото лице, които не кореспондират със съдържанието
на разговора по между им на 20.05.2019г., защото последният не обективира
никакви словесни, или физически заплахи на подсъдимия спрямо
пострадалото лице, а по –скоро навежда на поредното изясняване на ситуация
и случки между тези бивши партньори./ Изложеното също мотивира
оправдаване на подсъдимото лице при условията на чл.304 от НПК за тази
част на процесното обвинение и на това основание.
Тези изводи на съда не се променят от заключението по извършената
комплексна съдебно психиатрична-психологична експертиза за пострадалата
в инкриминираният период, за която е констатирано, развито и проявено
чувство за страх в посоченият период с последващо отшумяване и затихващ
интензитет от края на 2019г. до 2020г. след раздялата между св.Костово и
подсъдимият Н. , след като се посочи по-горе, че на практика от този период
следва да се изключат описаните в обвинението действия на подсъдимия
спрямо пострадалата за времето от 14.01.2019г. до 20.01.2019г. включително
заради несъставомерност на това вменено на подсъдимият негово поведение.
При изключването на тази част от периода от инкриминираният такъв обаче
остават само 2 отделни деяния, за които вещите лица не сочат конкретно, че
сами по себе си също обосновават констатираният от тях страх и чувство за
застрашеност в пострадалата, от комуникацията й с подсъдимият Н. именно
на 02.05.2019г. и на 16.12.2019г.
Приобщените по делото веществени доказателства, представляващи
9
записи от национален оператор телефон 112, с подавани сигнали, свързани с
пострадалата и подсъдимото лице, съдът счита, че на основание чл. 301, ал.1,
т.11 от НПК, след приключване на наказателното производство следва да се
върнат на този национален оператор, доколкото не представлява информация
и вещи, които подлежат на отнемане или унищожаване по смисъла на чл. 53,
нито пък имат пазарна стойност .
По изложените мотиви, съдебният състав постанови и присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
10