Решение по дело №344/2025 на Административен съд - Велико Търново

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 107/20.03.2025г. по АНД №1294/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено Наказателно постановление № 04-2400081 от 03.09.2024 г., издадено от Директор на Дирекция "Инспекция по труда" - Велико Търново, с което за извършено административно нарушение по чл.303, ал.3 от Кодекс на труда , във вр. с чл.414, ал.1 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка чл.414, ал. 1 от КТ на „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД е наложена „Имуществена санкция" в размер на 1 500 лева.

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез адв. М. Е. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът намира, че районния съд не е обсъдил факти и обстоятелства относими към определяне на нарушението и ангажиране на административно наказателната отговорност на лицето. В този смисъл, поддържа становище за нарушение на чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН относно описанието на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изтъква, че действително в хода на проверката е установено присъствието на непълнолетно лице в обекта, но не е установено по кой трудов договор лицето извършва трудова дейност. Същевременно е представен Договор за изработка и обучение № 1/25.03.2024 г., сключен между непълнолетното лице и касатора. Липсата на трудов договор, не позволява приложението на чл. 303, ал. 3 от КТ, доколкото сключването на трудов договор е задължителна предпоставка за получаване на разрешение от ДИТ. Моли да се отмени решението и да се постанови друго, с което се отмени НП като незаконосъобразно. Не претендира разноски.

В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа оспорването по подробно изложени съображения. Не претендира разноски.

Ответникът по касация, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място], в представени по делото писмен отговор и писмено становище от пълномощник оспорва подадената жалба. Счита, че съдебният акт е правилен – постановен в съответствие с материалния закон, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и обоснован. Моли решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при условие на евентуалност на съдебното решение прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на ВТОП заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от РС Велико Търново и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

На 03.04.2024 г. по работни места и в периода 11.04.2024 г. - 26.04.2024 г. по документи е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция по труда" /ДИТ/, [населено място] на „РЕЙ БИ АС 17" ООД, в качеството му на работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, за обект на контрол - снек бар "САРРО", находящ се в [населено място], [улица]. Констатирано е, че работодателят е приел на работа в обекта непълнолетната А. К. Л. на длъжност „сервитьор" без разрешение на ДИТ, [населено място]. Проверката е извършена по повод постъпило в ДИТ, [населено място] писмо с вх. № 24032932/02.04.2024 г. от ГД „Фискален контрол, отдел Оперативни дейности - Велико Търново" на НАП. От предоставените на ДИТ, [населено място] писмени материали от НАП с вх. №24032932/02.04.2024 г. и вх. № 24046090/23.04.2024 г., приобщени в образуваното производство, е видно, че при извършена проверка на 29.03.2024 г. от контролните органи на НАП, в горепосочения обект: снек бар "САРРО", находящ се в [населено място], [улица], документирана с протокол за извършена проверка сер. АА № 0104620/29.03.2024 г., длъжностните лица на приходната агенция са заварили лицето А. Л. да престара труд за дружеството на длъжност „сервитьор". Видно от визирания по-горе протокол за извършена проверка на ТД на НАП е, че проверката е започнала със скрито наблюдение от 12.00 часа до 12.15 часа, като служителите на НАП са закупили храни и напитки, които са заплатили в брой, за което им е издаден съответен документ; както и че проверката е извършена в присъствието на А. К. Л. на длъжност „сервитьор", която за целта на проверката собственоръчно е изброила парите в касата и е попълнила опис на паричните средства. От ТД на НАП е предоставен и опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката в търговски обект "САРРО", изготвен на 29.03.2024 г. от А. К. Л.. В хода на извършената проверка от контролните органи на НАП, на 29.03.2024 г. в посоченият обект, Левтерова е декларирала писмено, че работи в предприятие „РЕЙ БИ АС 17" ООД, на длъжност „сервитьор/обучаващ", на обект „САРРО" с работно време от 12:00 часа.

От работодателят са изискани документи, книжа и сведения свързани с контрола по спазване на трудовото законодателство. При проверката по документи от работодателя е представен Договор за изработка и обучение № 1/25.03.2024 г. сключен с лицето А. К. Л., видно от който е, че страните са се договорили „РЕЙ БИ АС 17" ООД да предостави на Левтерова обучение за приготвяне на коктейли от различни видове напитки, начин на сервиране, приготовление на маса за сервиране, посрещане на клиенти и настаняване, начин за извършване на резервации, анулиране на резервации, запознаване с изискване за упражняване на професия „сервитьор", работа с фискално устройство, работа в колектив и работа с клиенти, предотвратяване на конфликти с клиенти и рекламации. Договорено е също и, че при изпълнение „РЕЙ БИ АС 17" ООД се задължава да изплати на Л. възнаграждение в размер на 500 лева. Видно от писмени обяснения на представляващия работодателя е, че времето за обучение е предвидено да бъде 4 часа, но е плаващо в зависимост от натовареността на обучаваните и, че Л. е присъствала в заведението и е наблюдавала процеса на работа два дни ( 28 и 29 март).

Участвалият в проверката гл. инспектор в ДИТ – Велико Търново е съставен АУАН №04-2400081 от 17.06.2024г. за допуснато от „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД нарушение на чл. 303, ал.3 вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ, връчен на пълномощник на работодателя на същата дата. Въз основа на АУАН, от директора на Дирекция „ИТ“ – Велико Търново е издадено оспореното пред ВТРС НП №04-2400081/ 03.09.2024г., с което за горното нарушение е ангажирана отговорността на „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД, в качеството му на работодател и на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лева. НП е връчено на 05.09.2024г. и е обжалвано в законоустановения срок пред Районен съд-Велико Търново.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил наказателното постановление, като е намерил, че акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Намерил е, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е доказано нарушението по КТ. Прието е за безспорно, че между А. Л. и жалбоподателя съществуват трудови отношения, като същата е изпълнявала длъжността сервитьор в обект „САРРО". Тези факти въззивния съд е приел за доказани посредством саморъчно попълнена писмена декларация от работника, извършено скрито наблюдение в хода на проверката и извършената контролна покупка. Според съда наличието или липсата на договор е неотносимо към предмета на доказване, доколкото за съставомерността на нарушението по чл. 303, ал. 3 от КТ наличието на трудов договор не е необходимо.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени и гласни доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Споделя се преценката на въззивния съд, че доказателствата по делото установяват извършването на нарушението на чл. 303, ал. 3 от КТ, за което е ангажирана имуществената отговорност на работодателя. Съгласно цитирания законов текст, лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. Цитираната разпоредба е императивна и поставя задължително условие приемането на работа на непълнолетно лице да бъде предхождано от издаване на изрично разрешително за това от инспекцията по труда. За да е налице неизпълнение на задължението по чл. 303, ал. 3 от КТ, в административно-наказателното производство и в производството пред съда, следва на първо място безспорно да се установи и докаже наличието на отношения по предоставяне на работна сила между лица в отношения "работодател и работник/служител", които да могат да се квалифицират като трудови. От съществено значение за преценката дали изпълняваната дейност е трудова, е наличието на безспорни доказателства относно същността на работата като съвкупност от трудови функции, за чието извършване се предоставя работна сила при определени условия.

Противно на твърдяното в касационната жалба, по делото са събрани категорични доказателства, че непълнолетната А. Л. е предоставяла работна сила в посочения по-горе обект, стопанисван от касатора. Правилни са изводите на съда, че в случая се касае за трудово правоотношение за което свидетелства осъществяваната от непълнолетното лице дейност в обекта - сервиране на напитки предназначени за клиенти на заведението, стопанисвано от касатора, приемане на плащане в тази връзка, боравене с касовата наличност, в това число по време на проверката лицето саморъчно е изброила парите в касата. Ирелевантно е в случая наличието на трудов договор, доколкото липсата му не определя нарушението по чл. 303, ал. 3 от КТ като несъставомерно.

Обоснована от доказателствата по делото е и преценката на районния съд, че в производството по реализиране отговорността на дружеството, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. НП и АУАН съдържат изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията му като административно нарушение по чл. 303, ал. 3 от КТ. Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, досежно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване, по идентичен начин възпроизведени в съдържанието на двата акта. Процесното НП, съответствайки в пълна степен на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, съдържа: името и длъжността на лицето, което го е издало; датата на издаването и номера на постановлението; датата на акта, въз основа на който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; индивидуализация на нарушителя; достатъчно подробно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено и всички обстоятелствата, при които е извършено.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно оплакването, че въззивният съд не е установил правилно фактическата обстановка и е извел необосновани изводи. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен обем, от които е видно, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за извършеното нарушение. Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви, поради което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 от АПК.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя съгласно вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 107/20.03.2025г. по АНД № 1294/2024г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „РЕЙ БИ АС 17“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, [населено място] сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.