Определение по дело №120/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 256/18.12.2012 година, постановено по Г.дело № 1705/2012 година по описа на К.йския районен е отменена заповед № 34/19.07.2012г. на директора на „П.С.” , Г. К., с която на основание чл.188, т.2 КТ на А. Д. К. от Г. К. е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение, като незаконосъобразна. С решението „П.С.” , Г. К. е осъдено да заплати на А. Д. К. направените по делото разноски в размер на 350 лв., а по сметка на Районен съд – К. държавна такса в размер на 30 лв.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от „П.С.” , Г. К., което Ч. процесуалния си представител го обжалва като неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Излага подробни съображения. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното такова, вместо което постанови ново, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Съображенията, изложени във въззивната жалба се поддържат с представената по делото писмена защита.

В съдебно заседание и с отговор на въззивната жалба, въззиваемият А. Д. К. Ч. представител по пълномощие, я оспорва като неоснователна. Счита решението за правилно, поради което моли въззивния съд да го потвърди.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от страна, която има правен интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, а първоинстанционното решение правилно. Обжалваният съдебен акт е дал законосъобразен отговор на повдигнатите въпроси, поради което следва да се потвърди от въззивния състав при съответното препращане към мотивите на първоинстанционния съд съобразно чл. 272 от ГПК. Независимо от това и с оглед на поставените с въззивната жалба въпроси, настоящата инстанция излага допълнително и следните мотиви:

Спорът е трудов, по реда на чл. 357 от КТ, по иск за отмяна на заповед № 34/19.07.2012г. на директора на „П.С.” Г. К., с която на основание чл.188, т.2 КТ на А. Д. К. – оператор ММ- Компоненти Б, е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение. Последното е наложено „на основание рапорт № 869/18.07.2012г. за нарушение на трудовата дисциплина, а именно: безпричинно напускане на работа, с което поставил работодателя в невъзможност да организира работата на звеното, с което поставил на риск изпълнението на клиентски поръчки и нарушение по чл. 30 и чл. 31 от Правилника за вътрешния трудов ред и съгласно чл. 188 т.2 КТ”. Заповедта е връчена на работника на 20.07.2012г., лично. Последният е вписал собственоръчно, че от 10.07. до 13.07.2012г. ползвал отпуск по болест.

Видно от копие от формуляр за наказание, пореден № 869/18.07.2012г. при дружеството – въззивник /описан като рапорт в процесната заповед, препращаща към него/, изготвен от К. К., е предложено на изп.директор да наложи дисциплинарно наказание на въззиваемия, със следните мотиви: „…за извършеното на 09.07.2012г. нарушение: с оглед едновременно нарушаване на чл. 30 и чл. 30.1 от Правилника за вътрешния ред”.

Видно от болничен лист № 1484047/10.07.2012г., изд. от АПИПМ, д-р С.И., за времето от 10.07.-13.07.2012г., въззиваемият К. ползвал отпуск по болест поради заболяване.

Представено с отговора на исковата молба от дружеството е извлечение от системата за контрол на достъпа в предприятието, от което е видно, че работникът на 09.07.2012г. влязъл в 22:42 часа и напуснал в 23:07 часа.

Предвид тези доказателства по делото, се налагат следните изводи: съгласно разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Издаването на мотивирана писмена заповед по посочената разпоредба предполага установени по несъмнен начин от работодателя нарушение на трудовата дисциплина и обстоятелства, при които е извършено. Изясняването им за първи път едва в съдебното производство по оспорване законосъобразността на издадената заповед, представлява съществено нарушение на правото на субекта на дисциплинарната отговорност да узнае за какво нарушение му се налага дисциплинарно наказание, респ. на правото му на защита. В конкретния случай следва да се посочи, че от цитираното от съда съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание на работника и на формуляра за наказание № 869/18.07.2012г. /рапорт/, към който заповедта препраща /което означава, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението би следвало да се съдържат в този документ/, категорично не става ясно нито какво е допуснатото от работника нарушение на трудовата дисциплина, нито, ако такова е допуснато, кога е извършено. Това е така, тъй като е налице противоречие в съдържанието на заповедта и рапорта. Така, в заповедта е посочено, че нарушението се състои в това, че работникът безпричинно напуснал работа, като липсва посочване на датата, когато е станало това /последната е от значение с оглед сроковете за налагане на дисциплинарно наказание/. От своя страна, ако датата на нарушението е посочената в рапорта - 09.07.2012г., то неговият съставител е посочил, че на тази дата работникът е нарушил разпоредбите на чл. 30 и чл. 30.1 от Правилника за вътрешния ред, без обаче да е отбелязал безпричинно напускане на работа. С посочените разпоредби от вътрешния правилник – чл. 30 и чл. 30.1, се урежда случаят, при който работникът не може да се яви на работа поради болест и задължението за представяне на болничен лист незабавно след издаването му. Така, едва с отговора на исковата молба става ясно и се твърди, че нарушението се изразява в напускането на работното място от работника на 09.07.2012г. /влязъл в 22:42 часа и напуснал в 23:07 часа/, а не в ползването на отпуск по болест от 10.07.2012г. и неуведомяване на работодателя за това, което би съставлявало нарушение на посочените чл. 30 и чл. 30.1 от Правилника. Очевидно, самият работник не е разбрал за какво нарушение му е наложено дисциплинарното наказание, тъй като при връчване на заповедта на 20.07.2012г., собственоръчно е вписал в същата, че от 10.07. до 13.07.2012г. е ползвал отпуск по болест, като същевременно не е дал никакво обяснение за напускането на работа в 23:07 часа на 09.07.2012г. В обобщение следва да се посочи, че описаното като нарушение на трудовата дисциплина в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не съответства на описаното като такова в рапорта, на който тя се основава, поради което е налице неяснота относно нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, времето на извършването му. Ето защо заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени. До същите правилни и обосновани изводи е достигнал и първоинстанционният съд. Постановеното решение като правилно, следва да се потвърди.

При този изход на делото жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия А. Д. К. направените по делото разноски по договор за правна защита и съдействие във въззивната инстанция в размер на 200 лева.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 256/18.12.2012 година, постановено по Г.дело № 1705/2012 година по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА „П.С.” , Г. К., Б. „Б. № 1., ЕИК * да заплати на А. Д. К. от Г. К., ЕГН *, със съдебен адрес: Г. М.град, ул. „Г.” № *, .1, А. М.Ч. направените по делото разноски в размер на 200 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.