№ 433
гр. Ловеч, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20234310100749 по описа за 2023 година
Производство по чл. 238-239 от ГПК – неприсъствено решение.
Постъпила е искова молба от Й. П. К. от гр. Ловеч против „ВИНАЛ“ АД – гр.
София, в която ищцата посочва, че работела като „Отчетник счетоводство“ в ответното
дружество. Със Заповед № 001/21.04.2023 г. на изпълнителния директор на дружеството,
трудовото й правоотношение било прекратено, считано от същата дата, на основание чл. 327
ал. 1, т. 2 от КТ, като в заповедта е посочено да й се изплати обезщетение по чл. 221 ал. 1 от
КТ в размер на 1099.80 лева, както и обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 2034.63 лева.
Твърди, че ответникът й дължи и трудово възнаграждение, както следва:
- за м. септември 2022 год. - остатък от 200.00 лева;
- за м. октомври 2022 год. - 567.00 лева;
- за м. м.ноември и декември 2022 год. по 573.00 лева за всеки един от месеците;
- за месеците януари, февруари и март 2023 год. - по 853.00 лева за всеки един
от месеците;
- за м. април 2023 год. - 568 лева, изчислено до 20.04.2023 г. включително, или
общото трудово възнаграждение, което ответникът й дължи за периода м. септември 2022 г.
- м. април 2023 год. включително, възлиза на 5040 лева.
Посочва, че въпреки отправените от нея покани, ответникът не й изплатил
1
дължимите суми, поради което предявява настоящия иск за заплащането им, както и за
лихвата върху тях от датата на възникване на задължението за заплащане на всяко едно
вземане до датата на предявяване на иска. Твърди, че за неплатените трудови
възнаграждения, съгласно трудовия й договор, тази дата била 30-то число на месеца,
следващ месеца на начисляване на възнаграждението, за месеците март и април 2023 г.
лихвата върху възнаграждението се изчислява считано от 21.04.2023 г. – датата на
прекратяване на трудовото й правоотношение. Общата сума на лихвата за забава върху
трудовите възнаграждения възлиза на 505.77 лева, представляваща сума от лихвите на всяко
едно неизплатено трудово възнаграждение, както следва:
- за м. септември 2022 год. - възнаграждение 200.00 лева; лихва за периода
30.10.2022-26.05.2023 г. - 11.61 лева;
- за м. октомври 2022 год. - възнаграждение 567.00 лева; лихва за периода
30.11.2022 -26.05.2023 г. - 28.04 лева;
- за м. ноември 2022 год. - възнаграждение 573.00 лева; лихва за периода 30.12.2022
-26.05.2023 г. - 23.56 лева;
- за м. декември 2022 год. - възнаграждение 573.00 лева; лихва за периода
30.01.2023 -26.05.2023 г. - 76.72 лева;
- за м. януари 2023 год. - възнаграждение 853.00 лева; лихва за периода 28.02.2023 -
26.05.2023 г. - 107.33 лева;
- за м. февруари 2023 год. - възнаграждение 853.00 лева; лихва за периода
30.03.2023 -26.05.2023 г. - 100.23 лева;
- за м. март 2023 год. - възнаграждение 853.00 лева; лихва за периода 21.04.2023 -
26.05.2023 г. - 95.01 лева;
- за м. април 2023 год. - възнаграждение 568.00 лева; лихва за периода 21.04.2023 -
26.05.2023 г. - 63.27 лева.
Ищцата претендира, че ответникът й дължи и лихва за забава върху неплатените
обезщетения, посочени в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, както
следва:
- за обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 1099.80 лева - лихва 122.51
лева за периода 21.04.2023 г. - 26.05.2023 г.
- за обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 2034.63 лева - лихва 226.64
лева за периода 21.04.2023 г. - 26.05.2023 г.
Въз основа на изложеното, ищцата моли за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника да й заплати горепосочените суми, а именно: 5040.00 лева – трудово
възнаграждение за периода от месец септември 2022 г. до месец април 2023 г. включително,
1099.80 лева – обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ – за срока на предизвестие при
прекратяване на трудовия договор, 2034.63 лева – обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ, за
неизползван платен годишен отпуск, както и лихви за забава върху главните вземания, а
2
именно: 505.77 лева – лихва върху неплатеното трудово възнаграждение в размер на 5040.00
лева, изчислена от датата на възникване на задължението за заплащане за всяко едно
месечно трудово възнаграждение до датата на подаване на исковата молба, 122.51 лева –
лихва върху неплатеното обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1099.80 лева от
датата на прекратяване на трудовото правоотношение /21.04.2023 г./ до датата на подаване
на исковата молба и 226.64 лева – лихва върху неплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от
КТ в размер на 2034.63 лева от датата на прекратяване на трудовото правоотношение
/21.04.2023 г./ до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху
главните вземания от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Моли за присъждане и на разноските по делото.
С уточняваща молба от 31.07.2023 г., ищцата е направила уточнение, че
претендираното обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл. 224 ал. 1 от КТ в
размер на 2034.63 лева е за 36 дни в периода 2021 – 2023 г., както следва: 2021 г. – 13 дни,
2022 г. – 17 дни и 2023 г. – 6 дни.
С протоколно определение от 12.09.2023 г., съдът е приел представените с
исковата молба доказателства.
Съдът счита, че е сезиран с обективно съединени искове, както следва: иск с правно
основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, за заплащане на трудово възнаграждение в
размер на сумата от 5040.00 лева за периода от м. септември 2022 г. до м. април 2023 г.
включително, иск за заплащане на обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ в размер на 1099.80
лева – за срока на предизвестие при прекратяване на трудов договор, иск с правно основание
чл. 224 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение в размер на 2034.63 лева за неизползван
платен годишен отпуск от 36 дни в периода 2021 – 2023 г., както и иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД, за заплащане на мораторна лихва в посочените в исковата молба размери
върху главните вземания.
В съдебно заседание, ищцата не се явява, а се представлява от пълномощника си
адвокат Р. К., който поддържа исковата молба и моли за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Ответникът „ВИНАЛ“ АД не е представил в законоустановения едномесечен срок
писмен отговор на исковата молба. За насроченото съдебно заседание е редовно призован,
но не изпраща представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Следователно, налице са формалните предпоставки на чл. 238 ал. 1 от ГПК за
допустимост на искането за постановяване на неприсъствено решение.
Налице са и предпоставките по същество за постановяване на неприсъствено
решение, регламентирани в чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, тъй като с разпореждане от
29.05.2023 г., на ответника са указани последиците от неспазването на срока за размяна на
книжа и от неявяването му в съдебно заседание. С оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, съдът счита, че исковете са вероятно
3
основателни, тъй като съвкупността от фактите, наведени в исковата молба е достатъчна да
обоснове основателност на претенциите.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице предпоставките на чл.
238 ал. 1 и чл. 239 ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение
срещу ответника, като предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
Съгласно чл. 239 ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество,
тъй като се основава на наличието на описаните по-горе предпоставки.
На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата направените разноски по делото в размер на 1000.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 11.09.2023 г.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметката на Ловешкия
районен съд сумата 382.99 лева, представляваща държавна такса върху размера на
уважените искове /201.60 лева – държавна такса върху размера на иска за заплащане на
трудово възнаграждение, 81.39 лева – върху размера на иска по чл. 224 ал. 1 от КТ и по
50.00 лева – за всеки от останалите два иска – 4 % върху размера на всеки иск, но не по-
малко от 50.00 лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ВИНАЛ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***, на основание чл. 128 т. 2 във връзка с чл. 242 от КТ, чл. 221 ал. 1 от
КТ, чл. 224 ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, да заплати на Й. П. К., ЕГН **********, с адрес:
***, следните суми, а именно: сумата 5040.00 лв. /пет хиляди и четиридесет лева/,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от месец септември 2022 г.
до месец април 2023 г. включително, сумата 1099.80 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и
осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ – за срока на
предизвестие при прекратяване на трудовия договор, сумата 2034.63 лв. /две хиляди
тридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 36 дни в периода 2021 – 2023 г.,
505.77 лв. /петстотин и пет лева и седемдесет и седем стотинки/ – лихва за забава върху
неплатеното трудово възнаграждение за периода от 30.10.2022 г. до датата на подаване на
исковата молба /26.05.2023 г./, 122.51 лв. /сто двадесет и два лева и петдесет и една
стотинки/ – лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 221 ал. 1 от КТ за периода
от 21.04.2023 г. до 26.05.2023 г. и 226.64 лв. /двеста двадесет и шест лева и шестдесет и
четири стотинки/ – лихва за забава върху неплатеното обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ за
периода от 21.04.2023 г. до 26.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главните вземания
4
за трудово възнаграждение и обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба
/26.05.2023 г./ до окончателното им изплащане, а също и сумата 1000.00 лв. /хиляда лева/,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ВИНАЛ“ АД, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен
съд сумата 382.99 лв. /триста осемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/,
представляваща държавна такса върху размера на уважените искове.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в
полза на ищцата Й. П. К.:
***.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на ответника.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
5