Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /21.02.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На седемнадесети февруари 2020 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар:Станка Желева
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№346 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ищеца “Б.П.П.Ф.С.”-Франция, действуващ чрез “БНП Париба
Пърсънъл Фай-ненс С.А.”-клон България ЕАД, ЕИК *********(с предишно наимено-вание
Б.П.П.Ф. ЕАД, ЕИК *********) против решение №585/23.10.2019г., постановено по гр.д. №886/2019г. на
Райо-нен съд-Търговище, с което са отхвърлени предявените от него против Б.С.И. *** установителни искове за съще-ствуване
на вземане по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415,ал.1 от ГПК за сумата от 376.59лв.
главница, претендирана по договор от 05.06.2015г. относно кредитна карта №CARD-12154327, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението; за сумата от 93.48 лв.9-възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. и за сумата от 7.04 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., за които суми е издадена заповед по чл. 410 от ГПК №
224/22.02.2019г. по ч.гр.д. №339/2019г. по описа на РС-Търговище.С доводи за нарушения на
мате-риалния закон и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
обжалваното решение и за уважаване на
предявените искове.
С писмен отговор по реда и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК особе-ният представител на въззиваемата
страна-адв.Ю.К. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
пот-върждаване на отхвърлителното решение.
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявените искове по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съще-ствуването на вземания по договор от 05.06.2015г. относно кредитна
карта №CARD-12154327 за сумата от 376.59лв. главница, ведно със зако нната
лихва върху главницата, считано от 20.02.2019г. до
окончателното изплащане на задължението; за сумата от 93.48 лв.9-възнаградителна
лихва за периода от 01.07.2018г. до 06.12.2018г. и за сумата от 7.04 лв.-
мораторна лихва върху главницата за периода от 06.12.2018г. до 11.02.2019г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК №224/ 22.02.2019г. по ч.гр.д.№339/2019г. по описа
на РС-Търговище, са обосно-вани с обстоятелствата, че по силата на посочения договор
ищецът е предоставил на ответника описаната кредитната карта, която последният активирал на
17.05.2016г. и извършил платежни
операции, но на 01.07. 2018г.
преустановил плащането, оставайки задължен с
посочените суми.
С писмен отговор
по чл.131, ал.1 от ГПК особеният представител на въззиваемата страна-адв.Ю.К. ***
оспорва основателността на предявените
искове с възражения за липсата на дого-ворно правоотношение,
евентуално-позовавайки се на неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл. 143, т.3 и т.9 от ЗЗП.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
По силата на договор
за кредит за покупка на стоки и услуги № CARU-11302738/ 05.06.2015г., ищецът предоставил на ответника заем в размер на 3 000лв., като в чл.12
и сл. уговорили, че кредиторът може да предостави на длъжника и кредитна
карта с максимален кредитен лимит до
10 000лв., която ще бъде
доставена на кредитополучателя-чл.21, ведно
с приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит
и процедурата по активиране на картата, като
задължения за връщане на суми ще възникнат след нейното активиране и използване.
Предвид чл.25, ал.5 от Наредба №3 от 16.07.2009г. за
условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни
инструменти (обн. ДВ бр.62/2009г.), предаването на банковата карта на картодържателя е изрично задължение на издателя, като при
спор относ-но изпълнението му доказателствената
тежест е за последния.Негова е
и доказателствената тежест при
установяване автентичността на платежна-та
операция, нейното точно регистриране и
осчетоводяване, както и дали
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък, с оглед чл.56 от Закона за платежните
услуги и платежните системи(обн., ДВ, бр.23/ 27.03.2009 г., отм. 2018г.), аналогичен
на чл.78, ал.1 от ЗПУ ПС( обн., ДВ, бр.20/
6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018г.).
В конкретния случай, съгласно заключението на
назначената счетоводна експертиза, по
картата са извършени две тегления-на 17.05. 2016г. в размер на 900 лв. и на 27.12.2016г.-в размер на 200 лв.Ежеме-сечно
са внасяни и суми в периода от
07.07.2016г.-20.06. 2018г. на обща стойност 1 492лв., с дължим остатък в размер на 361.90лв.
главница и договорна лихва в размер
на 69.48лв., но документацията на ищеца не съдържа данни относно извършителя на
платежните операции.Същевре-менно, представеното известие изх.№РМ001695607/17.03.2016г на „Ми БМ Експрес” не установява доставянето на банковата карта на ответника, липсва и негов подпис на приложението, което е
неразделна част от дого-вора и съдържа всички конкретни условия на
револвиращия кредит.
При тези обстоятелства, получаването на
банковата карта, ней-ното активиране и ползване от страна на ответника не е
доказано при условията на пряко и главно доказване, обуславящо извод за липса
на валидно възникнало и съществуващо между страните правоотношение, както и извод
за неизпълнено задължение на ответника по същото, пора-ди което предявените
искове по чл.422, ал.1 от ГПК са неоснователни.
При обсъждане на
правнорелевантните за случая обстоятелства, първоинстанционният съд е изложил
обстойни мотиви, които се споде-лят от
настоящия състав на въззивната инстанция и на осн.чл.272 от ГПК въззивният съд
извършва препращане към същите.
Предвид горното,
обжалваното отхвърлително решение на райо-нния съд е постановено в съответствие
със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като разноски
не се следват и не следва да бъдат присъждани.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №585/23.10.2019г., постановено по гр.д. №886/2019г. на
Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно
обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.