РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Пловдив , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300500900 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П. В. Р. с ЕГН **********; против
решение № 260393/10,02,2020 г., постановено по гр. д. № 18101/2019 г. на РС Пловдив,
Х гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против Община
Пловдив иск да се признае за установено в отношенията между страните, че
жалбоподателят е собственик на 110/8826 идеални части от недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив, съставляващ поземлен имот с идентификатор 56784.530.1610 по
кадастралната карта на гр. Пловдив, с административен адрес бул. ***; и да бъде
осъдена Община Пловдив да му предаде владението върху описаните идеални части от
имота.
Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон и необоснованост, оспорва извода на РС, че за
спорната част от имота е проведено отчуждително производство. На това основание от
въззивния съд са иска да отмени обжалваното решение и вместо това – да уважи
предявения иск.
Ответникът Община Пловдив заявява становище за неоснователност на
1
жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 108 от ЗС,
предявен от П. В. Р. с ЕГН ********** против Община Пловдив=
Ищецът твърди, че неговият наследодател (баща) В. П. Р., заедно със своя
брат Й. П. Р., придобили на основание покупко-продажба от 23,12,1958 г., правото на
собственост върху земеделски имот – нива с площ 500 кв. м., в землището на гр.
Пловдив, м. Остромила. От 1965 г. бащата на ищеца установил владение и върху
закупената от неговия брат част от имота и на това основание я придобил (вж.
уточняваща молба на л. 28). През 1980 г. за част от имота (която част е с площ от 390
кв. м.) била проведена отчуждителна процедура, но неотчуждени останали 110 кв. м.
от имота. Въпреки това целият имот бил предаден на държавата, впоследствие – на
общината, и понастоящем бил включен в друг – по-голям общински имот. Така ищецът
счита, че понастоящем притежава – по наследство от своя баща В. П. Р., поч. на *** г.,
правото на собственост върху 110/8826 идеални части от недвижим имот, находящ се в
гр. Пловдив, съставляващ поземлен имот с идентификатор 56784.530.1610 по
кадастралната карта на гр. Пловдив, с административен адрес бул. ***.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да
признае ищеца за собственик на посочените идеални части от спорния имот и да осъди
ответната община да предаде на ищеца владението върху описаните части.
Ответникът Община Пловдив оспорва иска. Оспорва претендираното от
ищеца право на собственост, оспорва и пасивната си легитимация като твърди, че не
упражнява фактическа власт върху имота.
Пред настоящата инстанция не е повдигнат спор относно следните
обстоятелства: Ищецът е наследник на В. П. Р., поч. на *** г. Наследодателят му е
придобил, в съсобственост при равни права със своя брат Й. П. Р., с договор за
покупко-продажба от 23,12,1958 г., сключен с нотариален акт № *** том 15 д. *** г. (л.
6-7), правото на собственост върху недвижим имот, представляващ: нива в м.
Остромила, съставляваща имот пл. № 111 от кв. 116 – Въстанически – юг, с посочени в
договора граници: „Фабрика Тракия, К. и път, а нови граници – канал, К., път, Д. В. Т.
и П. Я.“. Според посоченото в цитирания нотариален акт, площта на имота е 500 кв. м.
Идентификацията на имота обаче следва да се извърши не съобразно площта, която не
е идентифициращ белег, а съобразно означението и границите, с които е заснет в
действащия към този момент кадастралния план.
2
За проследяване промените и отрежданията за процесния имот в периода от
придобиването му с коментирания договор за покупка до настоящия момент, пред РС е
изготвено заключение на съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните.
Като Приложение № 1 към заключението (л. 113) е представено извлечение
от действащия към сключване на договора за покупка кадастрален план (одобрен през
1954 г.). Границите на процесния имот пл. № 111 са отразени между точки 1-2-3-1 и
площта на имота, определена съобразно отразеното в кадастралния план, е 487 кв. м.
Това следва да се приеме за действителната площ на имота, закупен от наследодателя
на ищеца и неговия брат, тъй като обектът на придобитото право следва да се определи
съобразно индивидуализацията на имота в действащия план.
С одобрения през 1972 г. КРП на кв. „Въстанически юг“ и със следващия от
1978 г., имотът е отразен с пл. № 71 и с по-малка площ – 390 кв. м., като останалата
извън него част от предходния имот не е включена в съседни имоти. С регулационните
отреждания от 1972 г. и от 1978 г. цялата площ на бившия имот пл. № 111 по
предходния план, е попада в предвидената нова улица с ширина 30 м. (вж. приложения
2 и 3 – л. 114 и 115).
Впоследствие със Заповед № СД-137/30,10,1980 г. на ОНС Пловдив (л. 56)
имот пл. № 71 е отчужден за строителство на жилищен комплекс „Въча-юг“ и е
определено обезщетяване на собствениците му – В. Р. и Й. Р., с жилищен имот. Със
същата заповед е определена оценка на отчуждавания имот в размер на 2340 лв. като е
оценена площ от 390 кв. м. (с каквато площ имот пл. № 71 е заснет в кадастралната
карта). С последваща Заповед № СД-166/11,12,1981 г. на ОНС Пловдив (л. 57) е
изменена оценката на отчуждения имот от 2340 лв. на 2922 лв., като са оценени
допълнително 97 кв. м. Така общо оценената площ за оценка на отчуждавания имот е
487 кв. м. (каквато е площта на закупения от наследодателя на ищеца имот пл. № 111
по плана от 1954 г.). Не се спори, че определеното за отчуждавания имот обезщетение
е получено от правоимащите.
С това е осъществен фактическият състав на предвиденото в чл. 95 и сл. от
ЗТСУ отчуждително производство и имотът е придобит от държавата. Впоследствие е
включен в парцел III по плана на кв. „Въстанически-юг“, за който е съставен Акт за
държавна собственост (л. 86), впоследствие – Акт за публична общинска собственост
(л. 87). Понастоящем част от бивш имот пл. № 111 по кадастрална карта от 1954 г.
попада в границите на ул. Пере Тошев, а останалата част – в ПИ № 56784.530.2115 и в
процесния ПИ № 56784.530.1610 – включен в капитала на „Междуобластен диспансер
за онкологични заболявания със стационар – Пловдив“ (видно от отбелязването в Акта
за общинска собственост и решенията на ОС на л. 90-93).
3
Изложеното сочи, че по делото остава недоказана първата предпоставка за
основателност на предявения ревандикационен иск. Не се установява ищецът да
притежава правото на собственост върху претендираните 110/8826 идеални части от
недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, съставляващ поземлен имот с
идентификатор 56784.530.1610 по кадастралната карта на гр. Пловдив, с
административен адрес бул. ***. Поради това искът следва да се отхвърли. Като е
достигнал до същите изводи, РС е постановил законосъобразно решение, което следва
да бъде потвърдено.
На въззиваемата община следва да се присъдят разноски за въззивното
производство в размер на 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260393/10,02,2020 г., постановено по гр. д. №
18101/2019 г. на РС Пловдив, Х гр. състав.
ОСЪЖДА П. В. Р. с ЕГН **********; да заплати на Община Пловдив;
сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4