Решение по дело №835/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 495

 

                                               гр. Пловдив,12.04.2018г.

 

                                     В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІ с-в, в закрито   заседание    в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИС  ИЛИЕВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ПОЛИНА  БЕШКОВА

                                                                                 СТЕФКА  МИХОВА

разгледа  докладваното  от  съдията  Илиев  гр.д.  №835  по описа за 2018г., като  за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното:

 

         Производството  е  по  чл.435 и  сл.  от  ГПК.

         Делото  е образувано  по жалба на  И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  А.  К.  М.,  ЕГН  **********,  и  С.  С.  Х.,  ЕГН  **********,  в  качеството  им  на длъжници  по  изпълнително  дело  №20138250400277  по описа  на  ЧСИ  Стефан  Горчев,  рег.  №825,  против  разпореждане  от  02.03.2018г.  на  съдебния  изпълнител  по  посоченото  изпълнително  дело,  с което  е  било  оставено  без  уважение искането  им  за  прекратяване  на  изпълнителното  производство  по отношение  на  тях на основание  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК.  В  жалбата  и  допълнително  становище  към нея се излагат доводи  за неправилност  на  обжалваното разпореждане  на  съдебния  изпълнител,  като се иска  отмяната му. 

         Постъпил  е отговор  на  жалбата  от  длъжниците  по  изпълнителното дело С.  Г.  М.,  ЕГН **********,  и  „Лион  трейдинг“  ЕООД,  ЕИК *********,  в  който  е  изразено  становище,  че  жалбата  е основателна.

Взискателят по  изпълнителното дело-  „Юробанк  България“  АД,  ЕИК  *********,  не  е  подал  отговор  на  жалбата.  

         В  писмените  си  мотиви  по  обжалваните  действия  съдебният  изпълнител  изразява  становище,  че  жалбата  е  неоснователна.      

Пловдивският окръжен съд,  за  да  се произнесе  намери  за  установено следното:

Жалбата  е  процесуално  допустима.  Съгласно  разпоредбата на  чл.435, ал.2, т.6  от  ГПК  длъжникът  може  да обжалва  отказа  на съдебния  изпълнител  да  прекрати  принудителното изпълнение.  В случая  жалбата  изхожда  от  длъжници  по  изпълнително  дело, с нея  се  обжалва  разпореждане  на  съдебния  изпълнител,  с което  е  оставено  без  уважение  искането  им   за прекратяване  на  изпълнителното производство  и  същата  е  подадена  в  срока  по  чл.436, ал.1  от  ГПК. 

Разгледана  по  същество,  жалбата  е  основателна.

Процесното изпълнително  дело  №20138250400277  по описа  на  ЧСИ  Стефан  Горчев,  рег.  №825, №20147580400112  по описа  на  ЧСИ  Мариана  Обретенова,  рег.  №758,  е  образувано  на  10.06.2013г.  със страни:  взискател „Юробанк  България“  АД,  ЕИК  *********, и солидарни длъжници-  „Лион  трейдинг“  ЕООД,  ЕИК *********,  „Пени трейдинг“  ООД,  ЕИК  *********,  С.  Г.  М.,  ЕГН **********, И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  А.  К.  М.,  ЕГН  **********,  и  С.  С.  Х.,  ЕГН  **********.   С  писмено  искане  до съдебния  изпълнител  вх.№04817/26.02.2018г.  жалбоподателите  И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  А.  К.  М.,  ЕГН  **********,  и  С.  С.  Х.,  ЕГН  **********,  са  поискали  прекратяване  на  изпълнителното  производство по  отношение на тях на основание  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК,  тъй  като  за  период  от  повече  от две  години  спрямо  тях  не са  били  предприети  изпълнителни  действия.  С обжалваното  в настоящото  производство  разпореждане от 02.03.2018г. съдебният изпълнител  е  оставил  молбата  им  без уважение   по съображения, че по делото  са  били  извършвани  изпълнителни  действия,  като е  без значение  спрямо  кой  от  длъжниците.  

Съгласно разпоредбата  на  чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Съгласно трайната  съдебна практика  и  задължителните  указания,  дадени  в  т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на кредитора през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право,  а  постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване  има  само констативно действие. От материалите по процесното  изпълнително дело се установява, че същото е образувано на  10.06.2013г.,  като  на  същата  дата  е  била наложена възбрана върху  имоти,  собственост  на жалбоподателите И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  А.  К.  М.,  ЕГН  **********,  и  С.  С.  Х.,  ЕГН  **********.  С молба  от  04.05.2015г. взискателят е  поискал  извършване  на  опис  на имотите,  като  такъв  е  бил насрочен  с разпореждане  на съдебния  изпълнител  от  11.05.2015г.  спрямо  имоти  на   И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  и  А.  К.  М.,  ЕГН  **********. Опис  не  е  бил  извършен,  тъй като съдебният  изпълнител  е  уважил  молба на длъжниците изпълнението  да  бъде  насочено  спрямо  друг  недвижим имот,  собственост  на длъжника  С.  Г.М.,  ЕГН **********. Впоследствие  по  изпълнителното дело  са  били  извършвани  изпълнителни  действия  само спрямо  длъжниците  С.  Г.  М.,  ЕГН **********,  и  „Лион  трейдинг“  ЕООД,  ЕИК *********,  като  до  постановяване на обжалваното разпореждане  взискателят не  е  искал  извършване  на  изпълнителни действия спрямо  жалбоподателите.  При  това  положение  следва  да  се  приеме,  че изпълнителното  производство  спрямо  жалбоподателите  е  прекратено по право  на основание  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК,  тъй  като  за период  от  повече  от  две  години  взискателят  не  е  искал  извършване  на изпълнителни действия  спрямо  тях.    Без  значение  в случая  е  обстоятелството,  че  по изпълнителното  дело  са  били  извършвани  изпълнителни  действия по  отношение  на  другите  солидарни  длъжници  С.  Г.  М.,  ЕГН **********,  и  „Лион  трейдинг“  ЕООД,  ЕИК *********,  тъй като  по аргумент от разпоредбата  на  чл.125, ал.1 ЗЗД  тези действия  не  пораждат  правни последици  за  останалите длъжници.  Предвид   възникващите  в  изпълнителното  производство  различни  изпълнителни  правоотношения  между  кредитора  и  всеки  от длъжниците,  то  срокът по чл.433, ал.1, т.8 от  ГПК тече самостоятелно за всеки длъжник  и  при изтичането  му  изпълнителното  производство  спрямо  него  се  прекратява. /В този смисъл  е  налице  и  съдебна практика  на  ВКС-  Решение  №48  от 14.07.2016г.  на  ВКС по  т.д.№404/2015г./.

Предвид горното  жалбата  е  основателна  и  следва  да  се  уважи,  като се  отмени  обжалваното  разпореждане  на  съдебния  изпълнител  и  вместо  него  се  постанови  изрично констатираното прекратяване на изпълнителното производство по отношение  на жалбоподателите.

По  изложените  съображение  Пловдивският окръжен съд

 

                            Р  Е  Ш  И    :

 

ОТМЕНЯ разпореждане  от  02.03.2018г.  на  съдебния  изпълнител  по    изпълнително  дело  №20138250400277  по описа  на  ЧСИ  Стефан  Горчев,  рег.  №825,  с което  е  било  оставено  без  уважение искането  на И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  А.  К.  М.,  ЕГН  **********,  и  С.  С.  Х.,  ЕГН  **********, за  прекратяване  на  изпълнителното  производство  по отношение  на  тях на основание  чл.433, ал.1, т.8  от  ГПК, като  вместо  него  ПОСТАНОВЯВА: 

ПРЕКРАТЯВА  на  основание  чл.433, ал.1, т.8  от ГПК  изпълнителното  производство по    изпълнително  дело  №20138250400277  по описа  на  ЧСИ  Стефан  Горчев,  рег.  №825,  по отношение  на  длъжниците   И.  Г.  М.,  ЕГН  **********,  А.  К.  М.,  ЕГН  **********,  и  С.  С.  Х.,  ЕГН  **********.  

Решението не подлежи на обжалване.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ :       

                                     

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                 2.