РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав :

                        Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 05454 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.  

              По изложените в исковата молба обстоятелства,  С.В.М., ЕГН **********,***,  е поискала да бъде признато за установено по отношение на  ответника - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Л.К.Д., че не дължи  сума в размер на 3089.40 лева - представляваща главница по договор за кредитна линия от 12.06.2008г., сума в размер на 748.47 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2009г. до 03.10.2010г., сума в размер на 34.28 лева представляваща наказателна лихва за периода от 20.02.2009г. до 03.10.20Юг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2010г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 77.44 лева - представляваща държавна такса, както и сума в размер на 307.39 лева - адвокатски хонорар, както и присъждане на направените по делото разноски.

              Ответното дружество „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД,, чрез депозирания отговор на исковата молба, както и в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              Видно от приложеното към настоящето дело, изп.дело №1716/2011г. по описа на ЧСИ С.Б. се установява, че въз основа на молба с вх. № 13368 от 08.12.2011г. на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД срещу ищеца е образувано цитиранато изпълнително дело № 1716 по описа на ЧСИ С.В. Б. за 2011 г. Горепосоченото изпълнително производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гражданско дело № 417/2011г. по описа на Районен съд - Перник за сума в размер на 3089.40 лева - представляваща главница по договор за кредитна линия от 12.06.2008г., сума в размер на 748.47 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2009г. до 03.10.2010г., сума в размер на 34.28 лева представляваща наказателна лихва за периода от 20.02.2009г. до 03.10.2010., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2010г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 77.44 лева - представляваща държавна такса, както и сума в размер на 307.39 лева - адвокатски хонорар.

               Съгласно договор за прехвърляне на вземането „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД е прехвърлила задължението на ответника на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, считано от 04.12.2015г.,

    Молбата за образуване на изпълнителното дело в която е посочен и способ за принудително събиране на вземането е била депозирана на 08.12.2011г. В последствие първото предприето изпълнително действие, прекъсващо давността е от 01.06.2012г., когато е наложен запор по сметки на ищеца, като към посочения момент не е била налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, доколкото не са изтекли 2 години, без извършване на изпълнителни действия. Към този момент е било в сила Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство. Отмяната на тълкуването на Постановление № 3/18.11.1980г. на Пленума на ВС в частта, съгласно която давност не тече по време на висящо изпълнително производство, е извършено с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. дело  № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Тази отмяна обаче има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т.е.от 26.06.2015г. (в този смисъл Решение № 170/17.09.2018г. по гр. дело  № 2382/2017г. ГК, IV г.о. на ВКС).

Следващото изпълнително действие, което е прекъснало давностния срок е от 14.05.2014г., когато с молба на взискателя е поискано да бъде проучено имуществото на длъжника и наложен запор върху същото. И в този случай не е била налице хипотезата на чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, доколкото не са изтекли 2 години, без извършване на изпълнителни действия. Съответно с молба от 16.05.2016г. дружеството ответник е поискало установяване на имущество и предприемане на действия за събиране на вземането от съдебния изпълнител, които са възложени  на ЧСИ и правата по чл. 18 ЗЧСИ. Предвид изложеното не може да се приеме, че изпълнителното производство се е прекратило по силата на закона поради изтекъл срок по чл.433, ал. 1, т. 8 ГПК на 16.05.2018г. Следва да се има предвид, че между 14.05.2014г. и 16.05.2016г. не са изтекли повече от 2 години, в рамките на които не е искано от страна на взискателя предприемането на изпълнителни действия, тъй като 14.05.2016г. е събота и срокът по чл.433, ал.1, т. 8 ГПК е изтекъл в първия присъствен ден - понеделник 16.05.2016г., по силата на разпоредбата на чл.60, ал.6 ГПК, когато именно е входирана молбата от ответника с искане за извършване на изпълнителни действия. Съответно в случая е приложим 5 годишен давностен срок, като от 16.05.2016г., до датата на предявяване на иска 20.09.2019г. същия не е изтекъл.

             С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени изцяло.  

Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника 200.00 лева, юристконсултско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

              ОТХВЪРЛЯ  предявените искове от  С.В.М., ЕГН **********,***, с които е поискал да бъде признато за установено по отношение на  ответника - „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Л.К.Д., че не дължи  сума в размер на 3089.40 лева - представляваща главница по договор за кредитна линия от 12.06.2008г., сума в размер на 748.47 лева представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2009г. до 03.10.2010г., сума в размер на 34.28 лева представляваща наказателна лихва за периода от 20.02.2009г. до 03.10.20Юг., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.10.2010г. до окончателното и изплащане, сума в размер на 77.44 лева - представляваща държавна такса, както и сума в размер на 307.39 лева - адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА  С.В.М., ЕГН **********,***, да заплати на   „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, ул. „Хенрик Ибсен” 15, представлявано от Л.К.Д., сума 200.00 лева, юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                    

 

  Вярно с оригинала:С.Г.                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: